Р Е Ш Е Н И Е № 319
гр.
ПЛОВДИВ 19. 11. 2018 г .
П.т апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 19.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 386 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Л.“ АД, ***, ЕИК ********* въззивна жалба против постановеното по т.
дело № 695/2017 г. от П. окръжен съд решение, с което по искове предявени от
Н.Г.Т., Д.Н.Т. и П.С.П. са отменени взетите на проведеното на 14.11.2017г. общо събрание решения на
акционерите на „Л.“ АД, ***, ЕИК
*********, а именно:
1. Освобождаване
на Н.Г.Т. като член на СД,
2. Освобождаване
на П.С.П. като член на СД,
3. Избор на нов
член на СД - Д.Г. и
4. Избор на нов
член на СД - А.Р.С.,
а „Л.“ АД е
осъдена да заплати на Н.Г.Т., Д.Н.Т. и П.С.П. деловодни разноски в размер на
1690 лева.
В жалбата са изложени подробни съображения
за неправилност на решението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови
друго отхвърлящо претенциите по чл. 74 от ТЗ.
Въззиваемите са изразили становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет
на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:
На 16.11.2017 г. в П. окръжен съд е
постъпила искова молба от Н.Г.Т.,
Д.Н.Т. и П.С.П. против „Л.“ АД, ***.
В обстоятелствената част са
изложени доводи, че ищците са акционери в ответното дружество, а Н.Т. и П. П.
са членове и на Съвета на директорите на дружеството.
Във връзка с Н.Т. се говори за
извършена имуществена вноска и издадено временно удостоверение № А1-064-01 от
31.10.1999 г. за притежание на 250 поименни акции с номинал от по 10 лева от
капитала на ответното дружество. Тези акции били записани още при учредяване на
дружеството, била платена тяхната стойност, за което била издадена приходна
квитанция. По отношение на това времено удостоверение е споменато, че е
изгубено или неумишлено унищожено от ищеца, поради което той бил предявил пред
ПРС искане за обезсилването му. По повод на същото било образувано гр. дело №
10976/2017 г. и по същото към предявяване на иска била издадена заповед за
неплащатне по чл. 562 от ГПК.
За ищеца Д.Т. е споменато , че
към предявявне на иска притежава 12 023 акции от капитала на дружеството, като
някои от тях му били джиросани от ищеца Н.Т..
За ищеца П. е посочено, че притежава
140 поименни акции.
След изложението касаещо правата
на ищците като акционери в отвеното дружество е посочено, че на 14.11.2017 г.
било проведено ОС на акционерите, като в
протокола удостоверил провеждането му било отбелязано, че на него лично или чрез
пълномощник били представени 50, 23 % от капилата на дружеството. На това
събрание били обсъждани въпроси относно:
1. Освобождаването
на Н.Г.Т. като член на СД,
2. Освобождаването на П.С.П.
като член на СД,
3. Избора на
нови членове на СД на местото на освободените.
Съответно във връзка с това били
взети и решения за:
1. Освобождаване
на Н.Г.Т. като член на СД,
2. Освобождаване
на П.С.П. като член на СД,
3. Избор на нов
член на СД - Д.Г. и
4. Избор на нов
член на СД - А.Р.С..
От страна на ищците
са изложени доводи, че не са присъствали на събранието и са узнали за същото от
публикувания на 14.11.2017 г. по партидата на дружеството в ТР протокол от
събранието.
Съответно е
направено твърдение, че тези решения са незаконосъобразни, защото противоречат
на повелителните разпородеби на Устава на дружеството и на ТЗ и следва да бъдат
отменени.
В подкрепа на
това твърдение на първо место са изложени доводи за допуснати нарушение на
императивните правила определящи реда за свикването му. В тази връзка се сочи,
че според чл. 77 от Устава, ОСА се свиква от Съвета на директорите на
дружеството. Процесното събрание според обявите по партидата на дружеството в
ТР било свикано с решение на СД взето на заседание проведено на 29.09.2017 г.
По повод на
същото се споменава, че на него са присъствали само трима от петимата членове
на съвета. За двамата, които не са присъствали /ищците Т. и П./ било отбелязано, че били редовно
поканени, но не се явили. В тази връзка от страна на ищците се твърди за
липсата на редовно отправени покани до двамата членове във връзка с така
проведеното заседание на СД, което правело решенията незаконосъобразни.
От друга страна е
изложено, че съгласно в чл. 92 от Устава на Дружеството е определен кворумът за
провеждане събрание на СД и той е свързан с изискването на него да присъстват
всички членове. В случая на заседанието
от 29.09.2017 г. не са присъствали членовете Н. Т. и П.
П. т.е. то не е имало нужния кворум, не е следвало да се провежда заседание,
което прави взетите решения незаконосъобразни.
Следващата група доводи за незаконосъобразност на решенията на ОСА
се свързва с това, че на ищеца Н.Т. не били предоставени писмените материали,
свързани с дневния ред на ОСА.
Твърди се също така, че самото ОСА проведено на 14.11.2017г. е нередовно,
тъй като на него не били представени повече от поливаната акции с право на
глас, което било в нарушение на чл. 81 от Устава – не е налице необходимия
кворум за провеждането му.
В подкрепа на това са сочи, че в списъка на акционерите за ОС от
14.11.2017 г. били включени акционери
притежаващи общо 13 172 бр. акции при условие, че същите следва да са
26093 брой т.е. не били описани всички акционери.
Съответно е направена съпоставка между този списък и списъка
представен за предходното общо събрание, като е заявено, че между същите има
разминавания в броя на притежаваните акции за някои от акционерите, а липсвали
данни между двете събрания да е извършено прехвърляне на акции.
На база този анализ е направено и заключение, че на събранието е бил
представен под 50 % от капитала и взетите решения са незаконосъобразни.
Така изложените нарушения на ТЗ и Устава са дали основание на
тримата ищци да поискат отмяната на взетите решение на събранието на
акционерите проведено на 14.11.2017 г.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за недопустимост на
исковите претенции на Н. Т. и П.П. поради факта, че те не били вписани като
акционери в новата книга на акционерите, а само с факта на вписване в същата те
придобивали качеството на акционер. В тази връзка са изложени подробни съждения
за характера и предназначението на книгата на акционерите и нейното обвързващо
действие при провеждане на ОСА. Посочено е че на ищците били отправяни
многократни покани за представяне на временните им удостоверения, за да се легитимира,
като акционери, но това не било сторено.
По същество на спора е изложено, че ответното дружество се управлява
по едностепенна система за управление. Съгласно чл. 244 от ТЗ били приети
правила за работа на СД. Според чл. 25 от същите, всички членове били поканени
от председателя на СД, З.Д.да присъстват на заседанието на СД на 29.09.2017 г.
В тази връзка е заявено, че на Т. и П. били изпратени покани с обратни разписки
изх. №№ 22 и 23т 13.09.2017 г. В тях бил посочен изрично дневния ред на
заседанието на СД и по чие искане същото е свикано. Сочи се, че на проведеното
на 29.09.2017 г. заседание на СД са присъствали трима от общо петимата членове.
Заявено е в тази връзка, че съгласно чл. 35 от Правилата решенията за
освобождаване на членове и приемането на нови такива се приемали с обикновено
мнозинство, а това сочело , че в случая бил налице кворум. В подкрепа на това е
заявено, че въпросите изискващи за вземане на решения от СД с единодушие били
посочени в чл. 36 от Правилата, а процесните не били сред тях.
По въпроса за предоставянето на материалите за ОСА на Н.Т. е
заявено, че според чл. 224 от ТЗ писмените материали трябвало да бъдат
поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или
изпращане на поканите за свикване на общото събрание. В тази връзка се твърди,
че обявяването на поканата било на 02.10.2017 г, като материалите за събранието
били обявени в ТР заедно с поканата, което сочело, че нямало нарушения в тази
насока.
Отделно от това е посочено, че Н.Т. не се е записал като акционер в
новата акционерна книга въпреки уведомяването му от страна на ръководството на
дружеството и не са спазени изискванията на чл. 179, ал.1 от ТЗ и чл. 177 от ТЗ.
Отново се споменава, че вписването в книгата на акционерите е от съществено
значение, защото то определяло и правото на участие на съответното лице в ОСА
респ. за възможностите му да се запознава с материалите за същото
По отношение на доводите за провеждане на ОСА в нарушение на
изискванията на чл. 81 от Устава е споменато, че при провеждане на ОСА всеки от
присъстващите акционери се е легитимирал с представяне на притежаваните от него
временни удостоверения . В тази връзка е посочено, че е съставен списък на
присъствалите акционери, в който бил посочен броя на притежаваните от тях
акции. Споменава се за съставен протокол, присъствие на нотариус, избор на
председател на събранието т.е. за извършване на действия съответстващи на
предвидената в ТЗ и Устава процедура за провеждане на събранието.
В ДИМ и отговора на ДИМ са изложени по-подробни доводи за
незаконосъобразността на взетите решение респ. за това, че исковата претенция е
неоснователна.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
С него на първо место е изразено становище за допустимост на
исковите претенции. В тази връзка е заявено, че те са предявени в срока по чл.
74 от ТЗ от акционери в ответното дружество. По отношение на доводите, че Н. Т. и П. нямат това качество е прието, че вписването в книгата на акционерите
има само декларативно и оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на придобиването на акции.
По отношение на изгубеното временно удостоверение е заявено, че то с
влязло в сила решение на ПРС постановено в производство по чл. 560 ГПК е
обезсилено. Посочено е, че съдебното решение замества ценната книга и така се
дава възможност на носителя на правото по нея да го упражни. С факта на
обезсилването й отпадала възможността, други лица да се легитимират със същата
и да упражняват права по нея. Наред с това е изразено становище за наличието на
данни по делото, че Н. Т. е придобил акциите, за които е издадено обезсиленото
временно удостоверение. Прието е също, че твърденията на ответното дружество,
че тези акции са джиросани на трето лице не са подкрепени с нужните
доказателства.
По същество на спора от страна на ПОС е прието, че Н.Т. не е редовно
уведомен за заседанието на СД и с това е бил лишен от правото да присъства на същото и да гласува, което опорочавало
взетите решения и респективно процедурата за провеждане на самото ОСА.
Прието е също, че заседанието на СД е нередовно поради липса на
кворум, като в тази връзка е посочено, че съгласно чл. 92, ал.1 от Устава
всички решения на СД се приемат с мнозинство от гласовете на всички негови
членове т.е. на заседанието следва да присъстват всички негови членове.
Изразено е и становище, че е нарушено и изискването за предоставяне
на писмените материали, свързани с дневния ред на ОСА на акционера Н. Т..
На тази база е изразено становище за незаконосъобразност на взетите
решения на ОСА от 14.11.2017 г., като единствено за неоснователни са намерени
доводите за провеждане на събранието при
липса на кворум В подкрепа на това последно заключение е споменато, че от
списъка на присъстващите акционери следвало извод, че изискванията за кворум са
спазени.
Недоволно от решението е останало ответното дружество и е подало
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В жалбата се преповтарят доводи за недопустимост на исковете на Н.
Т. и П., защото не били доказали, че към момента на провеждане на събранието
имат качество на акционери. В тази връзка се споменава и решение на ВКС, според
което ако членственото правоотношение на акционера било прекратено преди датата
на събранието то последния не бил легитимиран да води иск по чл. 74 от ТЗ. В
тази връзка се споменава, че Н. Т. не притежавл 250-те акции , за които било
издадено изгубеното временно удостоверение. Споменава се, че те били притежание
на З.Д.и тя била отправила иск за отмяна на решението на ПРС за обезсилване,
защото била законен притежател на акциите.
По отношение на въпросите касаещи редовността на свикване и
провеждане на заседанието на СД в жалбата са преповторени доводите изложени в
отговорите на ИМ и на ДИМ.
Самата жалба с оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК налага преди да пристъпи към обсъждане на
въпроса за основателността й т.е. за правилността на обжалваното решение да се
направи прецени за неговата валидност и
допустимост.
По повод на същата е нужно да посочи,
че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество
на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което
не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или,
когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито една от тези
предпоставки не са налице т.е. за нищожност на същото не може да се говори.
Относно допустимостта или по точно
недопустимостта от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава
е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или
има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
С оглед извършване на преценка по този въпрос е нужно да се спомене,
че пред ПОС са предявени искове по чл. 74 от ТЗ.
В чл. 74, ал.1 на ТЗ от страна на законодателя е казано, че
всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор,
съответно на устава на дружеството.
В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е споменато, че искът се
предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
От описаното съдържание на
разпоредбата на чл. 74 от ТЗ следва извод, че преди да се даде отговор на
въпроса за законосъобразност или незаконосъобразност на атакуваните решения на
общото събрание на дружеството следва да се провери дали исковата молба изхожда
от акционер в дружеството и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.
В случая от данните по делото, а и
от направената справка в ТР е видно, че капиталът на ответното дружество е от 260930 лв. и и е разпределен в 26 093 акции с
номинал от 10 лева.
По делото не подлежи на спор факта,
че ищецът Д.Т. притежава акции от ответното дружество т.е. носител е на правото
на иск по чл. 74 от ТЗ.
Де факто на спор подлежи въпроса
дали останалите двама ищци са акционери в дружеството респ. са носители на
правото на иск.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
чл. 158 ТЗ акционерно е дружеството, чийто
капитал е разделен на акции.
В чл. 160 на ТЗ е казано, че
учредители са лицата, записали акции на учредителното събрание, а в чл. 167 е казано, че срещу направените имуществени вноски за
сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение,
подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на
директорите.
Акцията съобразно чл. 175 от ТЗ е ценна книга, която удостоверява,
че притежателят й участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала.
От своя страна чл. 179 от ТЗ предвижда, че
в дружеството се води книга за акционерите, в която
се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните
акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и
номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения.
В чл. 185 от ТЗ е предвидено, че акциите на приносител се прехвърлят
и залагат с предаването им, поименните
акции се прехвърлят с джиро. То от своя страна трябва да бъде вписано в книгата
на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството.
От съпоставката на така изложеното
следва и логичен извод, че акцията е ценна книга удостоверяваща, че
притежателят й участва с посочения в нея номинал в капитала на дружеството.
Участието в този капитал реално става факт със записването на акции от страна
на учредителя и извършването на съответната имуществена вноска. Последващото
прехвърляне на акцията от своя страна удостоверява, че нейния приобретател от
момента на придобиването й е станал участник в капитала на дружеството и е
носител на съответните членствени права, а тези на преходния са прекратени
От така изложеното следва извод, че изискването за вписване в
книгата на акционерите има единствено декларативен ефект. То не е от значение
за възникване на съответните членствени права, а е предвидено с цел осигуряване
на възможност същите да бъдат спазвани от дружеството и неговите органи. Това
сочи, че при провеждане на ОСА участието на дадено лице в същото е обусловено
от притежанието на акции или временни удостоверения, а не от това дали е
записан в книгата на акционерите.
В случая по делото е представено временно удостоверение
удостоверяващо, че ищецът П. е притежател на акции удостоверяващи участието му
в капитала на дружеството т.е той има интерес да оспорва законосъобразността на
решенията на ОСА по чл. 74 от ТЗ.
По интересно стоят нещата с ищеца Н.Т.. Той
твърди да е притежател на 250 акции от капитала на дружеството в качеството му
на учредител на същото, за което било издадено временно удостоверение №
А1-064-01 от 31.10.1999 г., което обаче било изгубено. В тази връзка от негова
страна са предприети действията предвидени в чл. 560 и сл. от ГПК, като
инициираното в тази връзка производство е завършило с издаване на решение по
чл. 565, ал.1 от ГПК обезсилващо съответната ценна книга. Съгласно чл. 566 от ГПК след обезсилване на ценната книга
молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване, а съгласно чл. 567 от ГПК лицето,
което притежава обезсилената ценна книга, независимо от това, че не е предявило
своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от
лицето, по молба на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало
право да иска обезсилване.
Съпоставката на тези два текста от ГПК води до
извод, че от момента на постановяване на решението, то е документът
удостоверяващ, че лицето в полза на който същото е постановено е акционер. Що се
отнася до лицата претендиращи права по отношение на същото, то те губят същите,
като единствената възможност пред тях е да имат имуществени претенции към
лицето ползващо се от обезсилването.
Казаното води до извод, че и Н.Т. има качеството
на акцонер и има интерес да оспорва решенията от процесното общо събрание.
Наред с това следва да се посочи, че от данните
по делото и тези в търговския регистър по партидата на дружеството е безспорно
качеството му на учредител записал част от капитала на дружеството и извършил
имуществени вноски. Безспорен е и факта, че липсват доказателства даващи
основание да се направи извод, че Н.Т. се е разпоредил с процесното временно
удостоверите в полза на сина си А. ,
а той в полза на З.Д.. Това е така по простата причина, че от страна на
дружеството не бе представен оригинала на съответното временно удостоверение с
отбелязани джира върху него, което е основание за изключването му от
доказателствения материал. В тази връзка следва да се посочи, че Д. не е
защитила правата си по ценната книга и в производството по обезсилването й
видно от изложеното в мотивите на решението по гр. дело № 10976/2017 г. на ПРС.
В случая обясненията на ответника, че същото е унищожено на 07.12. 2017 г., за
което имало съставен протокол от назначена от СД на дружеството комисия за
обезсилване на ценни книжа са меко казани смехотворни по причина, че на
28.11.2017 г. в неофициалния раздел на ДВ е била обнародвана издадената от П.
районен съд заповед по чл. 562 от ГПК във връзка с производството за обезсилване
на ценната книга т.е. няма логика лицето твърдящо права по същата и дружеството
при знание за такъв процес да предприемат действия по нейното унищожаване.
Така изложеното и факта, че исковете са
предявени в посочения в чл. 74, ал.2 от ТЗ срок прави същите допустими.
Разгледани по същество те са и основателни.
Това на първо место е така най-малко по причина,
че на събранието са били представени акционерите З.Д., А.Т., В.К., Д.Г., А. К.,
А.Р.С., Р. Н.. Общия брой на притежаваните от тях акции според списъка
удостоверяващ присъстващите акционери е 13 107. Тази бройка съотнесена към общия брой акции / 26093/ на пръв поглед
сочи, че на събранието е бил представен 50, 23 % от капитала. Изводът за броя
на представените на събранието акции не следва да се прави по изготвения в тази
връзка списък, а според РЕАЛНО притежаваните от всеки от присъствалите
акционери акции.
В случая видно от съдържанието на приемо -
предавателен протокол № 1 от 10.11.2017 г. /стр. 117 от делото на ПОС/ в
бройката от 5 932 акции на З.Д.са
включени и тези 250 акции, за които стана реч по-горе и не са нейно притежание.
Това води до извод, че реално представените акции са с 250 по- малко т.е. 12
857 или 49, 27 %. В чл. 81, ал. 1 от Устава е казано, че решения на ОСА се
вземат само ако са представени поне половината от всички акции с право на глас.
В случая представени са били под 50 %. Това сочи, че решенията са взети в
нарушение на тази точка от Устава и всички те са незаконосъобразни.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че
основателни са и останалите доводи за незаконосъобразност изложени в исковата
молба.
По делото не се спори, че на заседанието на СД от 29.09.2017 г. не
са присъствали двама от членовете му. От приетата по делото експертиза е
безспорно и че Н.Т. не е бил редовно уведомен за същото. Това води до извод, че
той е бил лишен от възможността да изложи становище по дневния ред и респ. да
гласува, което за ПАС опорочава и взетите на него решения. Казаното съотнесено
с факта, че на това заседание е взето решение за насрочване на ОСА на
14.11.2017 г. сочи, че е опорочена процедурата по свикването му.
На второ место следва да се има предвид, че според чл. 238, ал.1,
изр.1 от ТЗ съветите (СД, Надзорен и Управителен съвет) могат да приемат
решения, ако присъстват най-малко половината от членовете им лично или
представлявани от друг член на съвета.
Тази норма на закона обаче има императивен характер само относно
минималния кворум, при който те могат да заседават т.е. с устава не може да се
уговаря по- малък от посочения в текста на ТЗ. Няма пречка обаче да е уговорен
по- голям. Такова е положението в настоящия случай. В чл. 92 на Устава е
казано, че всички решения на СД се приемат с мнозинство от гласовете на всички
негови членове, а в ал. 2 е предвидено, че съветът може да приема и
неприсъствени решения в случай, че решението е подписано от всички членове на
СД.
Граматическият и смислов анализ на тази текстове сочат, че в случая
е предвидено изискване на заседанията на СД да участват всички негови членове.
Това води до извод, че заседание може да се провежда само при наличието на този
кворум т.е. тогава може да се пристъпи и към вземане на решения от този орган
на дружеството. В случая от казаното по- горе е ясно, че кворум не е бил налице
и заседание на дата 29.09.2017 г. не е следвало да се провежда. Това от своя
страна прави взетите въпреки това решения от явилите се членове
незаконосъобразни. Тази незаконосъобразност при липсата на друг ред подлежи на
косвен контрол в производствата по чл. 71 и 74 от ТЗ и при констатиране на
същата следва да се направи извод, че съответния акт на съвета не поражда
действие по отношение на акционерите и дружеството. Тук за яснота на дружеството жалбоподател
следва да се посочи, че извършеното от него позоваване на текстове от Правилата
за работа на СД касаят не КВОРУМА, при който СД следва да заседава, а
мнозинството за вземане на решения и не са приложими в случая.
От казаното следва и логичния извод, че общото събрание на
акционерите не е свикано с оглед изискванията на чл. 223, ал.1, изр.1 от ТЗ
т.е. то е нередовно проведено.
В хода на провеждане на същото с оглед непредставяне на материали на
акционера Н. Т. е нарушено и правото му на достъп до писмените материали
касаещи включените в дневния ред въпроси.
Съвкупното тълкуване на чл.
223, чл. 223а и чл. 224 от ТЗ извежда едно от основните права на акционера-
ПРАВОТО НА СВЕДЕНИЯ И ИНФОРМАЦИЯ. То на първо место с оглед нормите на чл. 223
и 223 а от ТЗ включва правото всеки едни акционер да бъде УВЕДОМЕН своевременно
за ВЪПРОСИТЕ подлежащи на обсъждане на едно общо събрание и КОНКРЕТНИТЕ
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШИЕНИЯ, които ще се вземат на същото. На база така получената
информация вече за него възниква възможността да реши дали подлежащите на
обсъждане въпроси го интересуват или не т.е. дали да присъства или да не
присъства на общото събрание. С оглед извършване на тази преценка за него е
налице и възможността да се запознае детайлно с материалите свързани с
въпросите и предварително да формира решение относно начина, по който да
упражни друго основно право на акционера-
правото на глас.
Според съставът на ПАС значението на неимущественото право на
информация и сведение, като част от членствените права на акционера следва да
се преценява и съобразно разпоредбата на чл. 231 от ТЗ, където е казано, че общото
събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени
съобразно разпоредбите на чл. 223 и 223а , освен когато всички акционери
присъствуват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите
въпроси да бъдат обсъждани. Това сочи, че предварителното изискване за
информираност на всеки един акционер е водещо при упражняване правото на
управление на дружеството и инкорпорираното в него право на глас.
Нарушаване на същото, както е станало в случая е основание за отмяна
на взетите на ОСА решение.
С оглед на изложеното ПАС намира предявените искови претенции за
основателни т.е. оспорваните решения са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени. Такъв е крайният извод на ПОС, което налага решението му да бъде
потвърдено.
Водим от това съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 695/2017 г. от П. окръжен съд решение, с което по искове предявени от
Н.Г.Т., Д.Н.Т. и П.С.П. са отменени взетите на проведеното на 14.11.2017г. общо събрание решения на
акционерите на „Л.“ АД, ***, ЕИК
*********, а именно:
1. Освобождаване
на Н.Г.Т. като член на СД,
2. Освобождаване
на П.С.П. като член на СД,
3. Избор на нов
член на СД - Д.Г. и
4. Избор на нов
член на СД - А.Р.С.,
а „Л.“ АД е
осъдена да заплати на Н.Г.Т., Д.Н.Т. и П.С.П. деловодни разноски в размер на
1690 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.