№ 1323
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20231100502108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №10213/09.02.2023 г., по описа на ЧСИ С.Х., подадена
от М. С. И., срещу разпореждане от 20.01.2023 г. на съдебния изпълнител, обективирано
върху молба с вх. №2557/13.01.2023 г., с което е отказано прекратяването на изпълнително
дело № 20178630401255 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е образувано по молба, подадена
от неизвестно лице, което е без представителна власт, тъй като приложеното пълномощно
предоставя права на посочените в него лица да представляват взискателя единствено пред
СРС. Предвид това всички действия по изпълнителното дело били незаконосъобразни.
Отделно от това, едно от исканията на взискателя за прилагане на изпълнителни
способи е било депозирано в период, по-дълъг от две години, тъй като след молба от
14.01.2019 г. е била депозирана молба едва на 02.03.2021 г., а същевременно не са били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат перемпцията. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и постановено прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателят „С.В.“ АД не е изразил становище.
Частният съдебен изпълнител С.Х. е депозирал мотиви, в които оспорва жалбата, като
описва действията, осъществени от него и взискателя, с които твърди, че двугодишният срок
за настъпване на перемпцията е бил надлежно прекъсван. Излага, че посоченият от
длъжника срок между молбата от 14.01.2019 г. и тази от 02.03.2021 г. не обосновава извод за
настъпване на перемпция, тъй като срокът е бил спрял да тече в периода на обявено
извънредно положение от два месеца и седем дни съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИП.
1
Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото,
приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Въз основа на молба от 21.04.2017 г. взискателят „С.В.“ АД е поискал да се образува
изпълнително дело за събиране на парични вземания от Д.Г. И.а. В молбата за образуване са
посочени имената на петима юрисконсулти, които я подават, но същата носи подписът на
едно лице, без да е посочено, кое е то. В хода на изпълнителното дело, на 21.06.2018 г.
длъжникът е починал и негово място е конституиран наследникът му по закон М. С. И.,
срещу когото е насочено принудителното изпълнение.
С разпореждане от 20.01.2023 г., обективирано върху молба с вх. №2557/13.01.2023
г., съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника да прекрати
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя за липсата на представителна власт на
лицето, подало молбата за образуване на изпълнителното дело, което обстоятелство
обуславяло незаконосъобразност на цялото изпълнително производство, са неоснователни.
По аргумент от приетото в т. 2 от ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че на висящата
недействителността на сключен договор от мнимо представляван може да се позове съдебно
или извънсъдебно само той или неговите наследници (правоприемници), следва извод, че
единствено „С.В.“ АД може да оспорва законосъобразността на принудителното изпълнение
по процесното дело, ако счита, че то е образувано и поддържано от лице, което не е било
надлежно упълномощено. Следва да се отбележи и, че по изпълнителното дело се
установява, че дългът е събран и взискателят е уведомен за приключването на делото, който
няма данни да е възразил, че делото не е водено от негово име. На дружеството е връчена и
настоящата жалба за подаване на отговор, от което право взискателят не се е възползвал, но
и не се е възпротивил изрично, че е бил мнимо представляван в изпълнителното
производство. С това свое поведение кредиторът имплицитно потвърждава извършените от
негово име действия, дори и да би се приело, че те са осъществени от мним представител,
поради което няма основание да се възприеме тезата на жалбоподателя, че изпълнителното
дело е образувано и водено незаконосъобразно.
Неоснователни са и доводите на длъжника за наличието на факти, обуславящи правен
извод за настъпване на перемпция.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е
настоящият случай).
Няма спор по фактите, а и се установява от приложеното изпълнително дело, че
взискателят е депозирал молби с вх. №2603/14.01.2019 г., 14844/02.03.2021 г., както и молба
с вх. №12435/16.02.2023 г., с които е искал налагане на запор върху банкови сметки и
трудово възнаграждение на длъжника, опис на движими вещи и възбрана на недвижими
2
имоти. Исканията съставляват такива за извършването на изпълнителни действия и са от
естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Безспорно е изтъкнатото
в жалбата обстоятелство, че срокът между депозирането на молба с вх. №2603/14.01.2019 г.
и молба с вх. №14844/02.03.2021 г. е по-дълъг от две години - в случая той е равен на две
години и 47 дни, но няма за правна последица прекратяване на делото. Аргумент за това е
фактът, че в този период срокът по чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК е бил спрял да тече по време на
въведеното извънредно положение. С приемането на ЗМДВИП за времето от 13.03.2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат сроковете, посочени в чл. 3, т. 1 от
същия закон - процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението (сред които не попада настоящото изпълнително дело). С §13 от ПЗР на Закон
за здравето се предвижда, че сроковете, които са спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат с изтичане на седем дни от обнародване на закона в Държавен вестник
с бр. 44 от 13.05.2020 г. Следователно, въпросният двугодишен срок се продължава с 69 дни,
поради което и следва, че подадената молба с вх. №14844/02.03.2021 г. на четиридесет и
седмия ден след изтичането на двете години е в рамките на удължения срок.
С молба с вх. №12435/16.02.2023 г., която е подадена преди изтичането на нов
двугодишен срок, отново е поискано извършването на изпълнителни действия, от което
следва извод, че и към настоящият момент по изпълнителното дело не е настъпила
перемпция.
С оглед горните съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
разпореждане за отказ да се прекрати изпълнителното дело следва да се потвърди като
правилно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.01.2023 г. на ЧСИ С.Х., обективирано върху
молба с вх. №2557/13.01.2023 г., с което е отказано прекратяването на изпълнително дело №
20178630401255 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3