Решение по дело №579/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 84, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Делото е образувано по жалба на Р. Г. П. от [населено място], [улица]против Заповед № 09-ЗДЗД-0038/09.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, потвърдена с решение № РД04-0166/25.02.2025 г. на изпълнителния директор на АСП София, с която се разпорежда вписването на детето М. Р. П. в регистъра за пълно осиновяване.

Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и несъблюдаване на материалния закон. Счита, че оспореният акт е постановен при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като мотивите на органа са базирани на множество неистински документи.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от упълномощен представител- нейната майка М.- М. М.- Г., която поддържа жалбата. Ангажира множество гласни и писмени доказателства. Изразява желание детето да бъде върнато в семейството й, като твърди, че има материална възможност за отглеждането му, тъй като всички негови членове работят и реализират доходи. Изразява становище и за налична жилищна обезпеченост.

Ответникът- Директора на РДСП Кърджали оспорва жалбата.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 09.08.2021 г. в отдел "Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив е постъпил сигнал от АГО към УМБА/1 "Свети Георги" [населено място], касаещ детето М. Р. П.. Майката на новороденото, непосредствено преди раждането, е постъпила в клиника АГ с дезорганизирано поведение, проявявала агресия, не искала детето да се ражда. След раждането станала особено агресивна. Придружавана е в болничното заведение от майка си М.-М. Г., която отричала наличието на психично страдание у дъщеря си. Р. е принудително изписана от АГ клиниката на УМБАЛ "Свети Георги" [населено място], два дни след раждането, без детето. По данни на д-р А. К., която е психиатър в клиниката по психиатрия към УМБАЛ "Свети Георги" [населено място], Р. П. се нуждае от "психоактивно лечение в условията на стационар до овладяване на психотйчното страдание. Същата не е в състояние да полага грижи за детето". Към онзи момент и е била поставена диагноза "Неорганична психоза, неуточнена", отказала е да бъде хоспитализирана в клиника по психиатрия, не и приемала медикаменти. Същата е проследявана амбулаторно и лекувана стационарно в периода от 12.07.2018 г. до 16.07.2018 г. Диагноза: „Параноидна шизофрения".

В информацията от ДСП - Пловдив било посочено, че бабата по майчина линия - М.- М. Г. също е била във видимо влошено психично здраве, отричала наличието на психично страдание у себе си и дъщеря си. Р. има двама вуйчовци - С. М. и М. М., които са на 73 и 75 годишна възраст. Г-н С. М. е подписал декларация по чл.24 ал.З от ППЗЗД за отказ да полага грижи за малолетния. Р. С. М., първи братовчед на майката, също е подписал декларация по чл.24 ал.З от ППЗЗД за отказ да полага грижи за детето М.. М. С. М.-И., първа братовчедка на майката, която живеела в Англия със семейството си, устно е декларирала по телефона, че няма възможност да поеме грижите за новороденото. Родителите на майката са разведени, не поддържат връзка помежду си. Р. живее с майка си, която е на 72 години и вуйчо си, който е на 75 г., неженен, бащата на Р. живее в [населено място], не се интересува от нея и не търси контакт с дъщеря си, има подадена декларация по чл.24 от ППЗЗД, ,в която заявява невъзможност да полага грижи за детето М..

Предвид здравословното състояние на майката, липсата на адекватна подкрепяща среда и алтернатива за отглеждане на детето в семейство на близки или роднини, ДСП - Пловдив изразяват становище, че в най-добър интерес на детето М. Р. П., е да се предприеме спешна мярка на закрила - настаняване в приемно семейство. Със заповед №ЗД/Д-РВ-135/19.08.2021 г., влязла в сила на 20.08.2021 г. детето е настанено спешно в професионалното приемно семейство Е. Т. К., с адрес: общ. М., [населено място], ул. "10-та" №23. Заповедта била потвърдена с решение №1953/01.11.2021 г. на PC - Пловдив, влязло в сила на 10.12.2021 г., за срок от три години или до настъпване на промяна в обстоятелствата.

Приемният родител задоволявал подходящо базовите потребности на детето, осигурена пълноценна и разнообразна храна, дрехи, обувки, лична козметика и др. Предоставени подходящи жилищни и битови условия, осигурени са самостоятелен кът за сън и бодърстване, пространство за лични вещи, самостоятелни принадлежности за лична хигиена и др.

Жалбоподателката подала на 10.12.2021 г. до директора на ДСП Пловдив заявление за провеждане на срещи с детето. Изготвен е график на срещи между майката и детето два пъти месечно. Бабата също подала заявление да присъства на срещите.

На 17.02.2022 г. Р. П., майка на детето, е подала заявление за реинтеграция на детето М. Р. П. в биологичното му семейство. Срещи между майката и детето се провеждали редовно, съобразно изготвения график.

На 25.02.2022 г. от страна на ОЗД/ДСП - Пловдив е издадено направление за оценка на родителски капацитет към КСУДС, [населено място].

На 26.09.2022 г. в ДСП - Марица е получено писмо от ДСП - Пловдив с приложен заключителен доклад от КСУДС, [населено място], видно от който предвид здравословните и поведенчески проблеми на майката няма как да бъдат обективно проучени възможностите и желанията да се грижи за сина си. По време на срещите ангажира пространството със странична информация, която не е свързана с конкретната работа с нея, което възпрепятства изготвяне на оценка на родителски капацитет. Изведени са препоръки да бъде лекувана от психиатър и след стабилизиране на връзката й с реалността е възможна психологическа подкрепа да има резон като трябва да се извършва редовно и в продължителен период от време. Взето е решение случаят да бъде затворен предвид факта, че състоянието на Р. П. не позволява да бъде проучена възможността и нагласите да отглежда детето си.

На 29.11.2022 г. е изпратено писмо до ДСП - Пловдив относно изразяване на становище за продължаване на работата по реинтеграция по случая или предсрочното й прекратяване. Постъпило е писмо от ДСП - Пловдив, видно от което към онзи етап детето не може да бъде реинтегрирано в биологичното семейство на майката.

На 01.03.2023 г. отново е изпратено писмо до ДСП - Пловдив относно изготвяне на становище от тяхна страна, касаещо продължаване на работата по реинтеграция по случая или предсрочното й прекратяване. В постъпилото становище от 16.03.2023 г. от ДСП-Пловдив е посочено, че майката и роднинският кръг не са социално и емоционално адекватни да осигурят нормални условия за отглеждане на детето, същите живеят при лоши социално- битови условия и липса на средства за нормално съществуване.

На 19.05.2023 г. е проведена екипна среща с ДСП - Пловдив и ДСП - Марица, обсъден е случаят на детето, извършен е преглед на случая и плана за действие, обсъдени са целите и задачите на новия план за действие. ДСП-Пловдив отново заявяват, че майката и роднинския кръг не са социално и емоционално адекватни да осигурят нормални условия за отглеждане на детето, същите живеят при лоши социално-битови условия и липса на средства за нормално съществуване. Обсъдено е поведението на майката по време на срещите с детето. Р. ходела редовно за срещи с М. като е описана като пасивен, страничен наблюдател, не се интересува от детето, не го заговаря, заиграва, не го гушка, не го докосва, не контактува с него, заявява, че няма доходи, работа и партньор и не може да полага грижи за М.. След проведеното обсъждане е взето решение работата по реинтеграция да бъде прекратена. От страна на ДСП - Пловдив да бъдат предприети действия по уведомяване на майката относно прекратяване на работата по реинтеграция и предприемане на действия по вписването на детето в регистъра по чл.83 ал. 2 от СК.

Ha 15.06.2023 г. е постъпило писмо от ДСП - Пловдив с приложено уведомление до майката Р. Г. П. по чл.83, ал.2. от СК от дата 12.05.2023 г. В периода на провеждане на екипната среща и уведомяване на майката; същата е на лечение в ЦПЗ, [населено място], от където за майката има поставена диагноза "Параноидна шизофрения". Същата не е освидетелствана от ТЕЛК. За периода от 08.05.2023 г. до 02.10.2023 г. тя е хоспитализирана четири пъти, като последната хоспитализация към онзи момент е била от 14.09.2023 г. до 02.10.2023 г. Предвид обстоятелството, че в процеса на уведомяване по чл.83, ал.2 от СК майката е лекувана в ЦПЗ, [населено място] и има поставена диагноза, същата не може да предприеме действия във връзка с постъпилото уведомително писмо. След изписването на майката от ЦПЗ - Пловдив срещи е детето са провеждани редовно - 20.10,2023 г.; 03.11.2023 г.; 17.11.2023 г. Във връзка със съвместната работа по случая с ОЗД/ДСП - Пловдив и ОЗД/ДСП - М., е планувано да бъде насрочена екипна среща, да се "проведе обсъждане на случая, както и повторно уведомяване на майката по чл. 83, ал.2 от СК.

На 31.10.2023 г. в ОЗД към ДСП - Марица постъпва заявление от професионалния приемен родител Е. К., в което г-жа К. заявява желание детето М. Р. П. да бъде изведено от приемното й семейство. Затруднява се при грижите за М., не може да осигури безопасна и сигурна среда, чувства се емоционално изтощена. Предвид изразеното желание, е потърсено съдействие от ОЕПГ - Пловдив, относно предоставяне на информация за наличието на свободни приемни семейства на територията на област Пловдив, отговарящи на профила на детето. Предоставена е информация от ОЕПГ - Пловдив, че на територията на област Пловдив няма подходящи приемни семейства отговарящи на профила на детето. Потърсено; е съдействие от РДСП - Пловдив за проучване на възможността за настаняване на детето в подходящо професионално приемно семейство или предоставяне на социални интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на територията на цялата страна.

На 22.01.2024 г. е постъпило второ заявление от г-жа К., в което посочва, че ще бъде приета в болнично заведение за извършване на оперативно лечение на 25.01.2024 г. Информира, че след операцията ще се нуждае от възстановителен период и няма да може да полага грижи за детето, което да бъде изведено от семейството й. Потърсено е съдействие от ОЕПГ - Пловдив относно предоставяне на информация за наличието на свободни приемни семейства на територията на област Пловдив, отговарящи на профила на детето. Предоставена е информация от ОЕПГ - Пловдив, че на територията на област Пловдив няма подходящи приемни семейства отговарящи на профила на детето. Потърсено е съдействие от РДСП - Пловдив за проучване на възможността за настаняване на детето в цялата страна.

Потърсено е спешно съдействие от АСП за настаняване на детето. Постъпила е информация за наличие на свободно място в Звено за спешно настаняване към Ц0П Кърджали, където от 25.01.2024 г. със Заповед №ЗД/Д-РВ-М-002 на директора на ДрП - Марица, детето М., е настанено спешно, като е прекратено настаняването му в семейството на професионалния приемен родител Е. К.. Установено е, че на територията на [населено място] има подходящ професионален приемен родител, а именно г-жа С. Д..

От 29.01.2024г. започнали опознавателни срещи между детето и г-жа Д.. Още след първата среща приемният родител изявява готовност да поеме грижата за М. в своето семейство.

Със Заповед №ЗД/Д-К-021/02.02.2024 г. на директора на ДСП - Кърджали детето е настанено в семейството на професионалния приемен родител - С. Д. от [населено място]. Заповедта е потвърдена със СР №165/29.03.2024 г. на PC - Кърджали, влязло в сила на 12.04.2024 г., за срок от една година.

На 02.08.2024г. майката на детето подава заявление за реинтеграция на М. в семейството й. Изпратено е писмо до ДСП - Пловдив за предоставяне на актуален социален доклад за майката Р. П. и възможността детето да бъде реинтегрирано в нейното семейство.

На 02.09.2024 г, е получен отговор от ДСП - Пловдив, от който е видно, че към момента не съществува възможност за реинтеграция на детето М. П. да се отглежда от неговата майка. На 27.08.2024 г. социални работници от ОЗД при ДСП - Пловдив са посетили - дома на г-жа Р. П. и са провели разговор с нея. Г-жа П. е споделила, че не се чувства добре, има много лични проблеми, няма кой да й помага и да се грижи за нея, няма работа и често гладува. ДСП - Пловдив описват състоянието на г-жа Р. П. към момента на срещата с нея като видимо напреднала бременност, но същата е отрекла наличието на такава. Твърдяла е, че коремът й е подут от много време, но не е много голям. Казала е, че не се е обръщала към лекар, защото първо трябвало да излекува зъбите си, които много я болят. От месец януари 2024 г. Р. П. има издадено ЕР на ТЕЛК, в което са й определени 80% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок - пожизнен и водеща диагноза: „Параноидна шизофрения". Р. е споделила, че не приема медикаменти и не е посещавала лечебно заведение. Пред социалните работници от ОЗД - Пловдив и в присъствието на вуйчо си - М. М., Р. П. е споделила, че няма възможност и не желае да се грижи "'за детето М.. Твърдяла е, че заявлението, което е депозирано в ДСП - Кърджали не е подадено лично от нея и писмено е декларирала, че го оттегля.

Становището на ДСП - Пловдив от последното социално проучване на майката е, че към момента не съществува възможност за реинтеграция на детето М. П. в семейството й. Лошите битови условия, при които Р. П. живее, здравословното й състояние, напредналата бременност и предстоящо раждане, отсъствието на лечение, липсата на адекватна подкрепяща среда и нежеланието на майката да се грижи за М., са фактори, възпрепятстващи връщането на детето в биологичното му семейство.

М. М. - вуйчо на майката Р. П. и М.-М. М.-Г. - майка на Р. П. и баба на детето М., съжителстват с Р. П. в общо домакинство. По преписката е представена декларация от жалбоподателката от 27.08.2024 г., с което заявява, че заявлението от 02.08.2024 г. не е подадено от нея и го оттегля.

В съдебно заседание е представено заявление от жалбоподателката, вх. № 2116/09.12.24 г, с което отново е заявила желанието й за реинтеграция на М. в биологичното му семейство.

В качеството на свидетели са разпитани св. Н. П., св.-В. П., св. С. М., Д. Ц. и М. М..

Св. П. е приятел на семейството, но същата няма преки впечатления относно отношенията на майката и М.. Дава подробности относно битовите условия при които живее семейството. Емоционално майката и бабата тъгували за детето, но за М. знае само това, което М. й е споделяла.

Св. М. М. и св. С. М. са вуйчовци на жалбоподателката Св.С. М. видял М. когато го изписвали от родилното, но от Р. знае, че иска да си го вземе обратно.Св. М. М. има повече впечатления, тъй като е присъствал на срещи между майката и детето както по време на настаняването му в семейството на К., така и в Кърджали, в семейството на С. Д.. Р. неотстъпно искала да си вземе детето, но социалните отказвали. Детето било много жизнерадостно, но малко буйно като момченце. М. имал интерес към рисуването и вуйчо му помагал.

Св. П. също познава семейството, заявява, че Р. многократно е искала да си вземе детето. Семейството разполага с възможности, материално обезпечени са, живеят в двуетажна къща, без Р. всички работят, като Р. получава пенсия.

Св. Ц. също е в приятелски отношения със семейството, като е виждала детето един път, на свиждане, когато донесли подаръци. Майката имала желание да си гледа детето, преживяла тежко взимането му и изпаднала в депресия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като подробни, логични и непротиворечиви, макар и свидетелите С. М. и М. М. да са заинтересовани от изхода на спора, предвид родствената връзка с жалбоподателката.

По делото се представени множество писмени доказателства- молби, заповеди, писма, заявления, социални доклади, писма, протоколи за проведени срещи, планове за действие и протоколи за оценка на случая, характеристични данни за сем. М., планове за грижи на дете в приемно семейство, съдебни актове и др. Приложен е и снимков материал от проведените срещи между, който няма доказателствена стойност. бабата и майката и детето.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд-Пловдив прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед предмета на оспорване - Заповед № 09-ЗДЗД-0038/09.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която се разпорежда вписването на детето М. Р. П. в регистъра за пълно осиновяване, при условията на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс СК), то на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), който регламентира, че всички процедури по глава осма ("Осиновяване"), започнали преди 31 декември 2024 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, при решаването на настоящия спор следва да намерят приложение цитираните разпоредби в редакцията им от преди последното изменение от ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г. Настоящото производство е започнало на основание чл. 26 ал.1 от АПК, по повод уведомително писмо с изх. № СЛ/Д-К/1115-039/14.11.2024 г. и за него е приложим досегашния ред.

Така, съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс, в приложимата редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г., когато дете е настанено в приемно семейство (какъвто е процесният случай) и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 (6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето), Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК (в приложимата редакция), следва да са изпълнени три предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност:

- детето да е настанено по административен ред в приемно семейство, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД;

- в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването и. Тук следва да се отбележи, че детето няма установен произход от бащата и ще бъде разгледано единствено поведението на майката.

- интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване.

Съобразно така приложимата нормативна уредба, оспорената заповед се явява валиден акт, издадена от орган с необходимата материална и териториална компетентност, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), а именно от Директора на съответната регионалната дирекция за социално подпомагане, в случая РД "СП" - [населено място].

Заповедта е издадена в установената от закона форма и не подлежи на отмяна на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Посочени са правните и фактически основания за издаване на акта. Същата е съобразена и с приложимия материален закон.

Безспорно, детето е настанено със заповед № ЗД/Д-К-021/02.02.2024 г. директора на ДСП Кърджали по административен ред в приемно семейство. Заповедта е връчена на жалбоподателката Р. П. лично на 06.02.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. В нея, жалбоподателката е изрично уведомена за разпоредбите на чл. 84 ал.2 вр. чл. 93 ал.3 от СК и за последиците от изтичането на шестмесечен срок, в който без основателна причина не се поиска прекратяване на настаняването. Видно от протокола за проведена среща от 11.07.2024 г./л.1060, т.4/, жалбоподателката отново е била уведомена за срокът, в който може да поиска реинтеграция на детето в биологичното му семейство изтича на 02.08.24 г. Т.е. първата материалноправна предпоставка за приложение на чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс /в приложимата редакция/ е налице.

Както се посочи, шестмесечният срок от издаване на заповедта изтича на 02.08.2024 г., но на тази дата е подадено заявление вх. № 1115-025/02.08.2025 г., с което е поискана реинтеграция на детето в биологичното му семейство. С декларация от жалбоподателката от 27.08.2024 г., обаче, последната декларира, че заявлението от 02.08.2024 г. не е подадено от нея и го оттегля. В съдебно заседание, съдът предяви на жалбоподателката както заявлението от 02.08.24, така и декларацията от 27.08.24 г., като последната потвърди, че и двата документа са изготвени от нея. След като жалбоподателката е оттеглила заявлението за реинтеграция, правната последица от това нейно действие се състои в елиминиране на последиците от вече подаденото заявление от 02.08.24, респективно налице е нейно бездействие да поиска прекратяване на настаняването в нормативно установения срок. В действителност, със заявление вх. № 2116/09.12.24 г, с което отново е заявила желанието й за реинтеграция на М. в биологичното му семейство, но това заявление се явява подадено извън шестмесечния срок на чл. 84 ал.2 вр. чл. 93 ал.2 от СК. При положение, че жалбоподателката е била уведомена за последиците от пропускане на този срок и не са изложени основателни причини за бездействието й да поиска връщане на детето, следва да се приеме, че и втората кумулативно изискуема предпоставка за вписване на детето в регистъра за осиновяване е налице.

По отношение на третата кумулативно предвидена предпоставка, в оспорения акт са развити подробни и последователни мотиви, които следва да бъдат споделени. Правилно органът се е позовал на нормата на §1 т.5 от ДР на ЗЗДет, съдържаща дефиниция на понятието „най- добър интерес на детето“. Посочената разпоредба вменява изискване за цялостна преценка на желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, миналото и други характеристики, способността на родителите да се грижат за детето, последиците от промяна на обстоятелствата. В случая следва да се отбележи, че детето е изведено от биологичното му семейство още от раждането му, като на два пъти е било настанявано в приемно семейство, без в този продължителен период от около четири години да са били налични условията за реинтеграция в биологичното му семейство. Майката е диагностицирана с психиатрично заболяване, пенсионер по болест е с 80 процента трайно намалена работоспособност. Липсват данни по административната преписка майката редовно да провежда лечение и да приема медикаменти, с което да подобрява здравословното си състояние, за да бъде изключен риск за отглеждането на детето, още повече като се има предвид липсата на критичност на майката към заболяването си. През периода, през който детето е отделено от биологичното му семейство, социалните работници са посещавали дома на майката, но не са констатирали задоволителни битови условия, при които детето може да бъда отглеждано, въпреки извършени дребни ремонтни дейности в края на периода. Разпитаните свидетели излагат възможност бабата и вуйчото на майката да помагат на майката, включително и финансово, съдът приема, че те имат доходи и могат да помагат, но следва да се отбележи, че предвид значителната възраст и на двамата, дългосрочната подкрепа от тяхна страна е несигурна, особено като се има предвид и крехката възраст на детето. Същевременно липсват реални перспективи майката да реализира в бъдеще собствени доходи, извън получаваната от нея пенсия, която в един момент може да се окаже недостатъчен доход за нормалното отглеждане на дете. Тази несигурност се засилва при констатацията за ново раждане на майката, която трябва да се грижи и за по- малкото братче на М., макар и да са налични данни, че към момента то също е настанено в приемно семейство. Следва да бъдат споделени изводите на органа, че вуйчото М. и бабата М.- М., макар и да настояват за връщането на детето нямат реалистични представи за потребностите му и не са социално и емоционално адекватни, за да осигурят стабилна среда за отглеждани на дете, както и подкрепяща такава. Детето е отчуждено от майката, на множеството проведени срещи, документирани със съответните протоколи, майката не проявява активност към него не си говори достатъчно с него, налага се социалните работници да я подканят за това. Прави впечатление, че с детето си играят основно бабата и вуйчото, детето не реагира при появата на майката. На срещата от 14.03.24 г. присъства приемния родител, поради това, че детето не желае да се отдели от нея. На много от срещите майката не присъства, ходят основно бабата и вуйчото. Самата майка демонстрира непоследователно и несигурно поведение към детето си- макар и формално да заявява желание за реинтеграция в биологичното му семейство, впоследствие твърди, че няма възможност да се грижи за него, тъй като има много трудности, лични и финансови проблеми. Вярно е също, че разпитаните свидетели последователно твърдят, че майката иска да си върне детето, но у съда остава убеждението, че това желание е по- скоро формално, без да е подкрепено с нужните действия от нейна страна. Създава се впечатление за особено силното желание на бабата за реинтеграция на М. в биологичното му семейство, тя има водещата роля в борбата с институциите, демонстрира изключително процесуално усърдие и по настоящото дело, предвид многобройните молби, заявления, доказателствени искания, направени оспорвания, изхождащи от нея. Съдът обаче не констатира жалбоподателката да подкрепя усилията на майка си и неин процесуален представител по делото, напротив долавя се известна апатичност, която е фрапиращо контрастираща с действията на М.- М. и е изцяло в унисон с демонстрираната непоследователност на фазата на административното производство.

Не на последно място следва да бъдат обсъдени и нуждите на детето- същото е във все още много крехка възраст и тепърва предстои да му бъдат изграждани навици, но по преписката са налични данни за констатирани известни дефицити в социалното и психичното му развитие, което особено силно откроява нуждата му от стабилна семейна подкрепяща среда, която да му помогне да ги преодолее. Осиновяването, макар и на тази възраст, е безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности. Ето защо, съдът е на становище, че включването на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване е в съответствие и с неговите интереси.

Само за пълнота следва да се отбележи, че вписването на детето в Регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на майката при желание да предприеме бъдещи действия и да докаже възможност да отглежда детето в семейна среда, но преди евентуално негово осиновяване.

С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че оспорената Заповед № 09-ЗДЗД-0038/09.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която се разпорежда вписването на детето М. Р. П. в регистъра за пълно осиновяване е законосъобразна и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не е заявена претенция за заплащане на такива.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. П. от [населено място], [улица]против Заповед № 09-ЗДЗД-0038/09.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която се разпорежда вписването на детето М. Р. П. в регистъра за пълно осиновяване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.