№1470 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на шести август
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: Таня Русева-Маркова
Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 1040 по описа
за 2019 година.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от С.Д.Д. против Определение № 4032 от 14.05.2019г., постановено по гр. дело № 166/2019г. по описа на Районен съд – Бургас. С жалбата се претендира да бъде отменено постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде върнато делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се посочва, че законодателят е предвидил възможност за ищец, който има качеството на работник или служител да предяви своята претенция по трудов спор като избере района на съда, в който обичайно полага своя труд.
Ответната страна по частната жалба – „Виктория Транс 13“ ЕООД със седалище гр. Благоевград депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че не може да се приеме, че ищецът упражнява обичайно трудовата си дейност в гр. Бургас. Посочва, че в трудовия договор на ищеца не е вписано място на работа, поради което и следва да се приеме, че на основание чл. 66 от КТ това е седалището на работодателя, а именно – гр. Благоевград.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е предявен иск от С.Д.Д. *** против „Виктория Транс 13“ ЕООД със седалище гр. Благоевград, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Зелендолско шосе“, местност „Джампалица“, представлявано от Управителя Йордан Николов, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати конкретни парични суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения. В исковата молба се посочва, че ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози), като в трудовия договор място на работа не е посочено, но ищецът посочва, че винаги е тръгвал на курс с товарния автомобил от гр. Бургас, а автомобилът е престоявал на паркинг в гр. Бургас, в складовата база на „Славянка“ АД. В исковата молба се твърди, че за периода от датата на сключване на трудовия договор – 26.09.2018г. до датата на неговото прекратяване – 23.11.2018г., тоест – за период от два месеца ищецът е направил следните курсове като шофьор - на 27.09.2018г. е потеглил за Холандия – от гр. Бургас и от Холандия отново се е върнал в Бургас. На 15.10.2018г. е потеглил от гр. Бургас за гр. София. На 23.10.2018г. е потеглил от гр. София (твърди се, че автомобилът е бил оставен за ремонт, а след това на паркинг в гр. Перник) – за няколко държави в Европа – на 17.11.2018г. оставил товарния автомобил в Румъния, на 18.11.2018г. се върнал в гр. Бургас. На 23.11.2018г. посочва, че трудовото му правоотношение е било прекратено.
По делото е представен Трудов договор от 26.09.2018г., от който е видно, че С.Д.Д. е встъпил в трудово правоотношение с „Виктория Транс 13“ ЕООД със седалище гр. Благоевград на длъжност „Шофьор, товарен автомобил (международни превози). В трудовия договор не е посочено място на работа.
По делото е депозиран отговор на ответното дружество, в който се отправя възражение за местна подсъдност на спора, като се сочи, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Благоевград и се отправя искане делото да бъде прекратено пред Районен съд – Бургас и да бъде изпратено за разглеждане по подсъдност от Районен съд – Благоевград. В депозирания отговор на исковата молба се посочва, че С.Д. не е полагал обичайно своя труд в района на Районен съд – Бургас, а дружеството няма офис, складова база или друг търговски обект на територията на община Бургас. Не се оспорва обстоятелството, че между страните по делото е налице сключен Трудов договор от 26.09.2018г.
С Определение № 4032 от 14.05.2019г., постановено по гр. дело № 166/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по гр. дело № 166/2019г. по описа на БРС и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград. В своите мотиви, съдът е приел, че по делото липсват твърдения, че в гр. Бургас е налице поделение на работодателя или друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение по смисъла на § 1 от ДР на КТ, което да обуслови подсъдност на делото пред РС – Бургас.
На основание чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
На
основание чл. 114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и
по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Както бе отбелязано по-горе – по делото се установява по безспорен начин за възникнало трудово правоотношение между С.Д.Д., който видно от представения Трудов договор е встъпил в трудово правоотношение с „Виктория Транс 13“ ЕООД със седалище гр. Благоевград на длъжност „Шофьор, товарен автомобил (международни превози). В трудовия договор не е посочено място на работа. По делото не се спори, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 23.11.2018г., тоест – С.Д. е полагал труд като шофьор, товарен автомобил (международни превози) само два месеца. В исковата молба се твърди, че за този период от време ищецът е осъществил три курса, като в два от тях е започнал пътуването си от гр. Бургас, но за толкова кратък период от време, съдът намира, че не може да се направи извод за обичайно полагане на труд на територията на гр. Бургас. Безспорно е обстоятелството, че длъжността на ищеца е свързана с международни превози и само и единствено от обстоятелството, че два от неговите три превоза са започнали от гр. Бургас не сочи на обичайно полагане на труд в гр. Бургас. Обстоятелствата, които се твърдят в частната жалба – че работодателят е обявил свободно работно място за шофьор с място на работа в гр. Бургас и че има сключен Договор за наем с дружество, което има склад на територията на гр. Бургас остават недоказани, а и не могат да бъдат отнесени към настоящия спор. С оглед данните по делото – Районен съд – Бургас правилно е счел, че в конкретния случай местнокомпетентния съд да разгледа спора по същество е именно Районен съд – Благоевград.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото не се установява, че ищецът обичайно полага своя труд на територията на гр. Бургас - обстоятелство, което да обуслови местната подсъдност на Районен съд – Бургас, поради което и намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба от С.Д.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3 – адвокат Пушева против Определение № 4032 от 14.05.2019г., постановено по гр. дело № 166/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по гр. дело № 166/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.