№ 82
гр. Радомир, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101004 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.
С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 2611,24 лева. Сочи, че ответникът, като
собственик на топлоснабдения имот, бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС.
Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. В ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Видно било от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ., че ответникът
използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не
погасил задължението си.
1
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация
С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли
изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от
които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
Посочва, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г.
по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед,
което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата
искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът Н. Н. Н. дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 2611,24 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2022 г. до окончателното ù
изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 419,17 лева, начислена за периода
от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 40,77 лева – главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2020 г. и 9,56
лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по
чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 17.03.2022 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. Н. Н. за
2
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., за
периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът Н. Н. Н. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - С.“ ЕАД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 03.11.1993 г., по силата на който Д. Й. Л. е закупил недвижим имот, находящ се в
гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“ и представляващ апартамент № ., състоящ се от две стаи,
дневна, столова, кухненски бокс и санитарно помещение, със застроена площ от 103,82 кв.
м.
Със заповед № РД-41-148/02.10.1995 на кмета на Столична голяма община
гореописаният недвижим имот е предоставен в обезщетение на Н. Н. И. (Н.) срещу
отчужден имот.
По делото е представена справка от „Софийска вода“ АД, съдържаща показанията на
монтираните в процесния имот водомери за топла вода за периода от 08.02.2019 г. до
09.11.2020 г.
По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“, от който се
установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и сключен на 07.08.2001 г. договор
между етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12 и „Техем сървисис“ ЕООД, с
предмет „извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода“.
По делото е представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация С.“
ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет извършване на услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ между клиентите в сграда – етажна собственост или в сграда с повече
от един клиент в гр. С..
Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.
От страна на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД са представени и дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., допълнителен отчет за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна
3
енергия, общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че не е
констатирало извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период. Посочило е, че за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.
стойността на начислената топлинна енергия за процесния недвижим имот е както следва:
2611,24 лева - главница, както и мораторна лихва за забава в размер на 419,17 лева,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 40,77 лева – главница за периода от м. февруари 2019 г.
до м. април 2020 г. и 9,56 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
техническа експертиза се установява, че в имота на ответника в хола, кухнята и в две от
стаите има свързани към сградната отоплителна инсталация 4 бр. отоплителни тела с
монтирани върху тях ИР с дистанционен отчет, като при отчитане на средствата за
измерване за отчетния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имота на ответника е
осигурен достъп, с отчетени показания от ИР. След отчетния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. в имота не е осигурен достъп за отчет, за което е съставен констативен
протокол, подписан от представител на СЕС. Въпреки неосигурения достъп, показанията от
индивидуалните разпределители за всяко едно отоплително тяло за двата отчетни периода са
отчетени дистанционно и са отразени в графа „Нов отчет“ на изравнителните сметки.
Според вещото лице въпреки неосигурения достъп за отчет след отчетния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ФДР е разпределяла съответстваща топлоенергия и е
начислена съответстваща сума на ответника съобразно дистанционно отчетените дялови
единици единствено от отоплителното тяло в помещение – стая 2. Вещото лице е
констатирало и че имотът е свързан към СИ за БГВ и е с монтирани 2 бр. водомери за топла
вода, като след отчетния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имота на ответника е
осигурен достъп за отчет на водомерите за топла вода и е отчетен общ разход в размер на 4
куб. м. След отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на определените за отчет дати
в имота не е осигурен достъп, за което е съставен констативен протокол, подписан от
представител на СЕС. Поради неосигурения достъп ФДР е разпределила топлоенергия за
БГВ на ответника за разход на гореща вода по норматив 140 л потребление за едно
денонощие на всеки ползвател – общо за имота трима ползватели и съобразно броя дни за
ползване на топла вода е определил разход в размер на 153,72 куб. м за отчетния период.
Вещото лице е посочило, че задължението на ответника за процесния период за отопление,
БГВ и вноска дялово разпределение се равнява на сумата от 2649,12 лева От заключението
се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични
проверки, за последно през 2021 г. Посочено е, че нетната топлоенергия от базата данни на
„Топлофикация С.“ ЕАД за процесния период е идентична с отразената в индивидуалните
изравнителни сметки. За процесния период технологичните разходи на абонантната станция,
обслужваща СЕС на адрес: гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“, са приспадани от отчетената
ежемесечно брутна топлоенергия. Технологичните разходи за абонатната станция са
изчислени вярно от ТР „Земляне“ – „Топлофикация С.“ ЕАД съгласно т. 4.1 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
4
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че за първия отчетен
период в имота на ответника е отчетено потребление на топла вода от 4 куб. м, на стойност
47,00 лева. За първия отчетен период разпределената топлоенергия от сградна инсталация е
на стойност 247,51 лева. За втория отчетен период реално консумираната топлинна енергия
е на стойност 207,59 лева, в която се включва топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и отдадените единици от отоплителното тяло в стая 2. За втория отчетен
период разходът за БГВ е начислен по норматив и е на стойност 2106,25 лева.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Н. Н. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съобразявайки представената по делото заповед № РД-41-148/02.10.1995 на кмета на
Столична голяма община, съдът приема, че ответникът притежава качеството „клиент на
топлинна енергия“, като собственик на процесния недвижим имот, от което следва, че
между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено
в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
5
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че в апартамента на ответника има
4 отоплителни тела, с монтирани на тях индивидуални разпределители (т. н. топломери).
Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която са монтирани 2 бр.
водомери. Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза. С оглед заключенията по изслушаните СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира
изцяло, като обективно и компетентно изготвени, съдът приема, че за процесния период в
имота на ответника е налице реална консумация на топлинна енергия на стойност 455,10
лева и на БГВ на стойност 47,00 лева. Така посочените суми, предвид липсата на
доказателства по делото за заплащането им, са дължими от ответника. По отношение на
начислената сума за БГВ за втория отчетен период, доколкото не е осигурен достъп за
извършване на отчет, същата е разпределена по изчислителен път в проведена съгласно чл.
70, ал. 2, както и т. 6. 7 и т. 6. 5 от Приложение към чл. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
процедура и разпределена по норматив за трима ползватели, съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. Безспорно в случая се установи, че за втория отчетен период –
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., на ответника не е начислявана сума за БГВ като реално
потребена, а такава съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за отчет. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното
количество гореща вода от отделните потребители се определя служебно, при норма за
разход на гореща вода 140 л потребление за едно денонощие на всеки потребител.
Съдът намира, че данните в цитираната съдебно-техническа експертиза обуславят
приложението на горепосочения начин на изчисление на дължащите се от потребителя -
ответник суми за БГВ в процесния апартамент. Вещото лице е констатирало наличието на
констативен протокол за неосигурен достъп до процесния апартамент, подписан от
представител на СЕС, което налага извод за наличие на основание за начисляване на разход
на гореща вода по норматив - 140 л дневно.
По силата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на
консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи
има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на
потребената енергия. Ответникът не е изпълнил това си задължение, при която хипотеза на
основание чл. 69, ал. 2 от цитираната наредба се начислява потребена вода при норма за
разход от 140 л потребление за едно денонощие на всеки потребител.
6
Безспорно по делото е установено, че ответникът не е предоставил достъп на ФДР за
отчитане на водомера, поради което законосъобразно начисляването на БГВ е извършено по
реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като в тази връзка следва да се посочи, че е
задължение на клиента да осигурява достъп до топлоснабдения имот, независимо дали
същият е обитаем или не. Същевременно същият е имал възможност и основание чл. 70, ал.
5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват
данни да е сторил това или пък да е възразил срещу изготвените изравнителни сметки. Имал
е и възможност да уведоми топлофикационното дружество, че няма да ползва тяхната
услуга (доставка на БГВ), за да не му се начисляват суми за БГВ, което също не е сторил. С
оглед на това, ответникът сам се е поставил в положение отчитането на БГВ да се извършва
не въз основа на реално потребление, а въз основа на нормативно определени критерии.
Наред с това, обаче, по делото липсват каквито и да било доказателства за броя на
обитателите на топлоснабдения апартамент през процесния период. Предвид данните
относно собствеността върху топлоснабдения апартамент и липсата на доказателства, че в
същия са живеели през процесния период и други лица, освен собственика, то настоящият
състав приема, че изчислението на БГВ следва да бъде извършено на база един обитател, а
не на база трима обитатели, както е сторено в настоящия случай.
Преизчислено по този начин задължението на ответника за БГВ възлиза на сумата от
702,08 лева, вместо претендираните и служебно начислени 2106,25 лева.
По отношение на сумата дължима за услугата „дялово разпределение“ следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено
съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ.
Независимо от това, липсата на такива доказателства не влияе върху задължението на
ответника да заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички
материални предпоставки относно възникването на облигационно правоотношение между
страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения
смисъл се извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато
договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само
от топлопреносното предприятие или от доставчика, т. е. от ищеца, съобразно Методиката
по приложението към Наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ
няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
7
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - КЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е
одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са
съобразени от СТЕ и ССчЕ, като от заключенията се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Ответникът не установява да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на
мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното и предвид заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема
за доказано, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за дялово разпределение в
размер на 40,77 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не
плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в
срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През
45-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневния срок, поради което същият
е в забава. Лихвата за забава върху главницата от 1204,18 лева, изчислена от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., се
равнява на сумата от 303,06 лева, а лихвата за забава върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 9,56 лева за
периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
8
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 654,44
лева, от които 154,44 лева – внесена държавна такса, 350,00 лева – възнаграждение за вещи
лица и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, от които: 50,00 лева - за заповедното
производство и 100,00 лева - за исковото производство, което съдът определя, предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото.
От така посочената сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 322,21 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът доказва направени разноски в общ размер на
950,00 лева съобразно приложените по делото 3 бр. договори за правна защита и съдействие,
от които заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на
200,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
750,00 лева. От така посочената сума ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете сумата от 482,27 лева.
Направеното с исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, съобразявайки от една страна
фактическата и правна сложност на делото и броя проведени съдебни заседания и от друга –
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение в разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Д., ул. „П.“ № ., че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер на 1204,18 лева (хиляда двеста и
четири лева и осемнадесет стотинки) - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.к.“,
бл. ., вх. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2022 г. до окончателното ù изплащане, мораторна
9
лихва за забава в размер на 303,06 лева (триста и три лева и шест стотинки), начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 40,77 лева (четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки) –
главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2020 г. и 9,56 лева (девет лева и
петдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между сумата от 1204,18 лева (хиляда двеста
и четири лева и осемнадесет стотинки) до пълния предявен размер от 2611,24 лева (две
хиляди шестстотин и единадесет лева и двадесет и четири стотинки), както и за мораторна
лихва за забава за разликата между сумата от 303,06 лева (триста и три лева и шест
стотинки) до пълния предявен размер от 419,17 лева (четиристотин и деветнадесет лева и
седемнадесет стотинки), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „П.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Ястребец“ № 23Б сумата от 322,21 лева (триста двадесет и два лева и двадесет и една
стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „П.“
№ . сумата от 482,27 лева (четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки)
– направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10