№ 284
гр. Благоевград , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501129 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№2089/27.05.2020 г. /идентична с вх.
№2123/29.05.2020 г./, подадена от адв.Д. М., като пълномощник на И.Ф.,
срещу Решение № 2975 от 01.04.2020 г., постановено по гр.д.*02/2019 г. по
описа на РС – Благоевград, с което ИЧК. Ф. Ф., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община С. е осъден да върне /предаде/ на ищците Л.. Л.
Т., с ЕГН **********, ИВ. М. Т., с ЕГН ********** и двете с постоянен
адрес: гр.С., район „П.“, ж.к.“С.р. *, *, *, * и П. М. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.С., община Д., ул.“Г.Д.“ *, *, *, *, *, отнетото владение на
част от имот с пл.№ 191, за който е отреден УПИ I – 191 кв.27 по плана на
с.К., с граници: УПИ XVIII – 190, улица УПИ II – 192, УПИ – XVII – 207 с
площ от около 1, 45 кв.м., което място се намира пред лицевата част на
плевнята на ищците по посока към входа на двора и къщата им и която част е
тонирана в червено на скици – Приложения № 7 /седем/ и № 8 /осем/ от
заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, като
осъжда ответника да възстанови старото фактическо положение като върне
мрежата на старото място , като отхвърля иска за над 1,45 кв.м. до поисканите
1
кв.м. , като неоснователен. С обжалваното решение ИЧК. Ф. Ф., е осъден да
заплати на ищците сумата от 1150.00 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, развити са доводи и за недопустимост. Поддържа се, че е
налице противоречие както между мотивите и диспозитива, а така и в самия
диспозитив. От една страна съда е установил, че ищеца не е завладял и не
владее ПИ с пл.№191, тъй като построения от него навес е разположен изцяло
в ПИ с пл.н. 190 който е и негова собственост, от друга страна в дизпозитива
съда е осъдил ответника да освободи част от имот с пл.№191. Поддържа се, че
съдебното решение на практика е неизпълнимо, тъй като ответника не владее
част от ПИ 191. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, респ.
отправя се искане БлОС да констатира нищожността на решението и да го
обезсили, поради неяснота във волята на съда. Претендират се разноски.
Депозиран е отговор на въззивната жалба.С него въззивната жалба е оспорена
като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Твърденията в жалбата били голословни и
необосновани. Сочи се, че не може да става дума нито за нищожно,нито за
недопустимо, нито за неправилно решение. Моли се да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивниka се явяват лично и с адв. М., която поддържа
въззивната жалба и моли да се уважи. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемите редовно призовани не се явяват.
Представляват се от адв. А., която оспорва въззивната жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника и в рамките на
законоустановения двуседмичен срок е била депозирана въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Установената и възприета от РС – Благоевград фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
2
Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Пред БлРС е разгледан иск с правно основание чл. 76 от ЗС за защита на
отнето по скрит начин владение. Твърди се , че oтветника по скрит начин е
отнел от ищците владението на част от недвижимия имот находящ се в с.К.,
общ. Благоевград. За да бъде уважен така предявеният иск следва да се
докаже, че владелецът /държателя/ е владял /държал определен недвижим
имот, че ответникът по иска по скрит начин е отнел изцяло или отчасти
владението/държането на имота, и че предявяването на исковата молба е
станало в шестмесечен срок от отнемане на владението /държането. В
настоящия случай няма спор, че исковата молба, бидейки депозирана на
25.09.2019г. е била депозирана в 6-месечен срок от датата, за която се твърди,
че е отнето владението -09.09.2019г.
По отношение на факта на отнемане на владението от страна на ответника
спрямо ищците, съдът намира същият за безспорно доказан. В настоящото
производство не е предмет на изследване какви са правните основания на
страните да владеят процесния имот. Достатъчно е да се установи, че
ответника по иска е нарушил владението на ищеца. И това е така, тъй като
предмет на спора е фактът на нарушено владение, а не защита на нарушени
субективни права и собственост. В производството по делото е доказан
фактът на нарушено владение. Събрани са доказателства за активни действия,
осъществени от страна на ответника и изразяващи в премахване на част от
телената ограда и колове, деляща двата имота и изграждане на навес, които
действия са извършени през нощта, по тъмно, когато отнемането на
владението не е могло да се възприеме от ищците. Съобразно събраните
доказателства, основно гласни такива, именно по този начин ответната страна
е отнела владението на ищците в посочената част. По отношение на точните
параметри, в които е било нарушено владението, съдът счита, че следва да
вземе предвид заключението на вещото лице, което се основава на
представените по делото писмени доказателства, отговор на исковата молба,
свидетелски показания, скици, оглед на място и т.н. и да се приеме, че
действително отнетото владение от ищците касае площта, отразена в скицата
към СТЕ в червен цвят.
В този смисъл са неоснователни въведените във ВЖ оплаквания за
невъзможност изпълнение на съдебното решение. По силата на постановения
диспозитив с атакувания съдебен акт, ответника ИЧК. Ф. Ф., е осъден да
3
върне /предаде/ на ищците Л.. Л. Т., ИВ. М. Т. и П. М. Т., отнетото владение
на част от имот с пл.№ 191, за който е отреден УПИ I – 191 кв.27 по плана на
с.К., с граници: УПИ XVIII – 190, улица УПИ II – 192, УПИ – XVII – 207 с
площ от около 1, 45 кв.м., което място се намира пред лицевата част на
плевнята на ищците по посока към входа на двора и къщата им и която част е
тонирана в червено на скици – Приложения № 7 /седем/ и № 8 /осем/ от
заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, като
ответника е осъден да възстанови старото фактическо положение като върне
мрежата на старото място.
По отношение местоположението на спорната по дело част от 1, 45 кв.м. и
част от кой ПИ е, БлОС отчита следните обстоятелства. Принципно, за вярна
имотна основа се приема, че тя е тази по „приложения“ регулационен план,
респ. при липсата на такъв – това ще бъде имотната граница, констатирана на
място. В конкретния случай – действащия регулационен план от 1979г. не е
приложен на място. Има придаваеми части с площ от 1,5 кв.м., но оценка и
заплащане на придаваемите места няма Въпросното придаваемо място от 1,5
кв.м. обаче не е обект на настоящия спор. Обект на настоящия спор е
тонираната в червено част в размер на 1,45 кв.м., констатирана на място от
в.л. и посочена в скицата към СТЕ. Тази тонирана в червено част от 1.45 кв.м.
се владее от ищците, но като местоположение попада в имота на ответника,
като парцел-УПИ – 190, за който ответника притежава и документи за
собственост. Площта от 1.45 кв.м. засяга имот пл.номер 191, според
границите констатирани на място. И понеже в казуса е без значение
собствеността върху спорната част от 1.45 кв., следва да се спазва
установеното към сегашния момент фактическо положение и актуалния
статут на място, още повече че не е приложена дворищната регулация.
Регулационните граници между имотите на ищците /УПИ - 191/ и на
ответника /УПИ-190/ са различни /тонирани в синьо/ с границите на имотите
установени на място /тонирани в черно/. Така както се владее имота от
ищците на място, съобразно очертаните с черно граници по скицата /прилож.
7 и 8/, спорната част от 1.45 кв.м. попада в площта на УПИ 191, според
границите констатирани на място. Тоест новоизградения дървен навес от
ответника, очертан в скицата в зелено с 1.45 кв.м. засяга имот пл.номер 191,
но според границите констатирани на място. В този смисъл решението в
атакуваната му част е правилно, доколкото РС се съобразил с актуалния
4
статут на владението върху имотите на място. Имотите се владеят по имотни
граници към момента, които не съвпадат с действащия КП и регулационен
план.Докато не се разреши спора за собственост между страните, който
очевидно е налице досежно процесната част, страните ще следва да спазват
установеното фактическо положение, съобразно констатираните граници на
владението на място.
По отношение твърдението, че владението е отнето от ответника по скрит
начин, съдът взе предвид следните аргументи:
Всички разпитани по делото свидетели, сочат за отнето владение по скрит
начин – през нощта, по тъмно, когато отнемането на владението не е могло да
се възприеме от ищците. Така ответната страна е отнела владението на
ищците в посочената част и според границите констатирани на място, като е
премахнала част от телената ограда и колове, деляща двата имота и е
изграден навес.
Съдът намира, че в конкретния случай отнемането на владението от ищците е
станало по скрит начин. В трайната практика на ВС /решение №
1168/22.04.1974 г. по гр.д. № 543/1974 г. на I-во ГО/ е посочено, че за да бъде
осъществена защитата по чл. 76 от ЗС е необходимо нарушението да е
станало по начин предвиден в закона – чрез насилие или по скрит начин.
Това означава или нарушението по отношение на ищеца следва да е изразено
чрез употреба на сила или заплашване, или да е осъществено в такова време
или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага, например
като е използвал неговото отсъствие. Предвид събрания доказателствен
материал съдът счита, че владението на ищците е било нарушено по скрит за
тях начин, поради което искът по чл.76 от ЗС се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от
ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.
С оглед изхода на делото , тъй като не се уважава въззивната жалба,
разноските следва да се присъдят в полза на въззиваемите, които възлизат на
250,00 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство
пред въззивната инстанция, съобразно приложен по делото договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2975 от 01.04.2020 г., постановено по
гр.д.*02/2019 г. по описа на РС – Благоевград, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИЧК. Ф. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., община С.
да заплати на ищците Л.. Л. Т., с ЕГН **********, ИВ. М. Т., с ЕГН
********** и двете с постоянен адрес: гр.С., район „П.“, ж.к.“С.р. *, *, *, * и
П. М. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., община Д., ул.“Г.Д.“ *, *,
*, *, *, сумата от 250,00 лева разноски по делото.
Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред ВКС на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6