Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря ***и в присъствието на
прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 67 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са е
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗС от Е.Л.Г., чрез пълномощник адв. П.П. ***, срещу С.С. и Л.Ц.М., за установяване правото й на собственост върху дворно
място на площ 740 кв.м., включено в ***, цялото на площ от 1070 кв.м., кв. 5,
по подробния регулационен план на сР., общ. Г.Т., обл. Добрич, при граници и съседи на дворното място: *** и
улица, ведно с построената в това дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда
на площ от 40,00 кв. м.
В исковата молба ищцата излага, че живее в сР., общ. Г.Т., ул. „***, където обитава едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ 40,00 кв.м. състояща се от две стаи
и кухня, построена в дворно място с площ от 740 кв.м., включено в ***цялото
с площ от 1070 кв.м. Твърди, че имота е закупила през 1998 г., откогато е
заживяла в него и живее без прекъсване до сега. На 08.09.2008 г., поради
неотложна парична нужда свързана със заболяване на внука й е продала на отв.С.С. описания по-горе имот,
която сделка била обективирана в съставения
нотариален акт. Твърди, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 2500
лв. не е получила от купувача.
След продажбата продължила да живее в имота по устна договорка с
купувача. Тъй като не била получила никаква парична сума от продажбата и с
оглед обещанието дадено й от купувача, че ще живее в имота докато е жива,
ищцата го считала за свой. След продажбата правила основен ремонт на къщата
изразяващ се в подмяна на покрива и ремонт на санитарни възли извършени изцяло
с нейни пари, без възражение от отв.С.. Твърди, че
ответникът изобщо не се интересувал от имота, а тя не била притеснявана от
никого по повод осъществяваното владение. Счита, че след като към 2018 г. са
изминали десет години, през който период е владяла имота за себе си, явно
спокойно, без претенции от трети лица, е придобила същия по давност.
На 07.10.2020 г. в имота
дошли отв. С.С. и отв. Л.М., като последният й заявил, че е закупил имота и
поискал незабавно да го освободи. След като се снабдила с препис от нотариалния
акт ищцата установила, че пред нотариуса продавачът С.С.
е декларирал изрично, че е единствен ползвател на имота и че лично упражнява
фактическа власт върху същия, които обстоятелства ищцата оспорва. Оспорва
съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. по
описа на нотариус ББс район на действие РС Г.Т., по
отношение установеното право на собственост у продавача и прехвърлителния
ефект на сделката.
С изложените мотиви моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на
имот дворно място на площ 740 кв.м., включено в ***, цялото на площ от 1070
кв.м., кв. 5, по подробния регулационен план на сР.,
общ. Г.Т., обл. Добрич, при граници и съседи на
дворното място: *** и улица, ведно с построената в това дворно място едноетажна
паянтова жилищна сграда на площ от 40,00 кв. м. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответниците С.С. и Л.Ц.М., чрез процесуалния си представител адв.
Ю.О., оспорват предявените срещу тях искове като
неоснователни. Твърдят, че след закупуване на имота през 2008 г. ответникът С.
се съгласил ищцата да остане да живее в имота, т.к. била социално слаба.
Ответникът извършил ремонт на покрива, поддържал имота във вид годен за
ползването му, заплатил изцяло сумите по ремонта в размер на не по-малко от
5000 лв., както и заплащал средства за поддръжка на имота. Наред с това
подпомагал ищцата във връзка със заболяването на внука й М.което било и
причината да я остави да ползва имота, но със съзнанието и на двамата, че имота
е собственост на ответника. Твърди, че всяко лято, считано от закупуването на
имота е живял в него за по около месец, време през което ищцата е напускала
същия и е живяла в имота си в гр. Добрич, пл. „***. От датата на придобиване на
имота отв. С. заплащал и всички данъци за него. С
оглед изложеното ответниците считат, че фактическата
власт на ищцата не може да бъде окачествена като владение, а е от вида на
държането. След като в исковата молба липсват изложени фактически твърдения и
извършени действия вещта да е държана от ищцата като своя, то същата е имала
качеството на държател съгл. чл. 68, ал. 2 от ЗС, а не на владелец, което
обосновава неоснователността на предявените искови претенции. С изложените
мотиви се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендират за присъждане на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален
акт за покупко-продажба на поземлен имот № ***г. по описа на нотариус Снежина
Желева, Е.Л.Г. е продала на С. С. собствения си недвижим имот представляващ
дворно място с площ от 740 кв.м., част от имот с пл. № 72, за която е отреден ***,
целият с площ от 1 070 кв.м., в кв. 5, по подробния устройствен
план на сР., общ. Г.Т., ведно с изградената в
дворното място едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м.,
състояща се от две стаи и лятна кухня, за сумата от 2500 лв., която сума
продавачът е получил от купувача напълно и в брой.
Установява се от представените разписка №
04000766694571/23.07.2018 г. и приложенията към нея /л.56 – 61 от делото/ и два
броя приходни квитанции, че през периода 2010 г. – 2020 г. дължимите за процесния имот данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци са заплатени от С.С., а за 2021 г. от
ответника Л.М. /л.91-92 от делото/.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***г., се установява, че на 15.09.2020 г. С.С.
е продал на Л.Ц.М. дворно място на площ 740 кв.м., включено в ***,
цялото на площ от 1070 кв.м., кв. 5, по подробния регулационен план на сР., общ. Г.Т., обл. Добрич, при
граници и съседи на дворното място: *** и улица, ведно с построената в това
дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда на площ от 40,00 кв. м., ведно
с всички права и фактически отношения свързани с имота за сумата от 5 000
лв., която е изплатена изцяло от купувача на продавача.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***
От разпита на свидетеля Ж.И. се установява, че през
периода 2011 г. – 2019 г. е работила като кмет на сР..
Познава ищцата повече от 20 години и знае, че тя има имот в село Р.,
представляващ селска къща с двор. Не му е известно след 2008 г. дали Е. е
напускала жилището и дали друг е живял в него, както и да е плащала паричен
наем на друг човек. Не знае Е. да е продала имота си през 2008 г. на друг
човек, да е получавала пари за това, както и да е работила през 2007г. в гр.
София. На свидетеля е известно, че през периода 2008 – 2018 г. ищцата е
извършила препокриване на северната страна на къщата, като е подменила циглите.
Ремонта е извършен от човек от селото на име И., но на свидетеля не е известно
обстоятелството с чий пари е правен ремонта. Свидетелят знае, че от 2008 г. до
сега Е. е обработвала дворното място и е прибирала плодовете. Не е чувал през
периода 2008 – 2018 г. ищцата да е имала спорове с някого за собствеността
върху имота. Знае, че Е. е имала внук, който е имал заболяване, но не му е
известно кой е подпомагал финансово лечението му.
От показанията на свидетелката П.Д. се установява, че
познава ищцата Е.Л. от 1998 г. от когато е закупила къща с двор в сР.. Знае, че от тогава ищцата живее непрекъснато в къщата.
Свидетелката не е виждала някой друг да живее в имота и не е чувала Е. да е
заплащала наем на някого за ползване на имота. Свидетелката не знае Е. да е
продавала имота на някого след 2008 г. и да е получавала някакви пари. Знае, че
през периода 2008 -2018 г. ищцата е правила баня и ремонт на покрива с пари на
дъщеря й Н.. Ремонта е извършен от майстор на име И.. Не е чувала човек с името
С. да е давал пари на Е., дъщеря й или на майстор за препокриване на къщата и
за ремонт. През посочения период свидетелката не е виждал някой друг освен Е.
да обработва двора или да прибира плодовете от него. От дъщерята на ищцата знае,
че някой е идвал да прави снимки на имота през 2019 г. или 2018 г. Свидетелката
заяви още, че Е. често – почти през седмица пътува с влака до Добрич, за да си
пазарува и тогава двете се засичали на гарата. Е. не й е споделяла, някой да й
е давал крупна сума за лечението на внука й. На свидетелката не е известно
преди да се пенсионира къде е работила ищцата, както и дали след това е
работила някъде.
Свидетелят П.П. заяви, че
познава всички страни по делото. Е. познава повече от 15 години, т.к. живеят в
съседство – имотите им са един срещу друг. Знае, че отначало ищцата е живяла в
имота със съпруга си, но в последствие се преместила да живее в Добрич, като
инцидентно идвала в с.Р., предимно през лятото. През зимата ищцата не живеела в
имота, а в блока в гр. Добрич. От ответника С. свидетелят е разбра, че е купил
къщата на Е., а в последствие и от служителите на социални грижи, когато са
идвали на проверка във връзка с отпускани помощи на ищцата е разбрал също, че
къщата е продадена. Свидетелят заяви още, че е виждал С. когато е идвал да си
проверява имота и от него знае, че е давал на ищцата пари за извършване ремонт
на покрива. Знае, че поне веднъж през годината С. идва в имота, като това е
било предимно през лятото. От ответника е научил, че ищцата и внука й са живели
при него в София и че им е помагал за лечението му. Също от него знае, че оставил Е. да живее в
имота и да го наглежда, както и да прибира реколтата. Знае, че Е. е платила на
майсторите за направата на покрива, но от С. знае, че той и е дал парите за
ремонта.
Свидетелят заяви още, че в края на 2020 г. двамата ответници дошли в имота и от тях разбрал, че С. е продал
имота на Л., който поискал да си влезе в къщата, за да засече електромера и
водомера. Тогава дъщерята на ищцата го изгонила от имота. При разговора който
провели ответникът му показал нотариалният си акт, а свидетелят му казал да
остави жените два-три месеца да си намерят къде да живеят и той го послушал. До
2020 г. не е чувал Е. и С. да спорят, кой е собственик на имота.
От показанията на свидетелката Е.М. се установи, че
познава Е., С. и Л.. Познава ищцата отпреди 2007 – 2008 г., когато е живяла в сР. с мъж на име Р. През 2008 – 2009 г. чула, че Е. си е
продала имота на С. /когото свидетелката нарича с името С./. След продажбата
свидетелката виждала купувача, който идвал в селото предимно през летните
месеци. М. знае, че е правен ремонт на едната страна на покрива, но не знае кой
е платил на майсторите. Според свидетелката Е. не е живеела постоянно в имота,
т.к. е живеела и в гр. Добрич. Знае също, че през последните десет години Е. е
работела двора, сеела градината, обработвала лозето и прибирала реколтата. Ответникът
Л. познава от деня в който е дошъл да засече данните на електромера и водомера,
като й показал и нотариалния акт, с която е купил имота. Преди да дойде Л. и да
се представи за собственик, свидетелката не е чувала спорове между Е. и С. за
имота.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Изложените в исковата молба твърдения и формулираният,
въз основа на тях, петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение
на ответниците, на правото на собственост на ищцата
по отношение на процесния имот представляващ дворно
място и построената в него жилищна сграда. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв
обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право
на собственост върху имота, ищцата следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното придобивно основание - давностно
владение упражнявано през периода 2008 г. до 2018 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да
може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Претендиращият собствеността на
имота следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт
по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищцата Е.Г.
е упражнявал фактическа власт върху имота през периода 2008 г. – 2018 г. Не се
установи обаче субективният елемент на владението - а именно намерението за своене
на имота. Това намерение се доказва чрез основанието, на което е установена
фактическата власт (когато тя е придобита като владение), респ. промяна в
намерението, с което се упражнява тя (когато е придобито държането на вещта). В
настоящия случай се установява, че след извършената между ищцата и първия
ответника през 2008 г. покупко-продажба на имота, по общо съгласие на страните Е.Г.
е останала да живее в имота. След датата на продажбата тя е придобила и
упражнявала правата на държател спрямо имота. За да се позове и да претендира
придобиване на имота чрез давносно владение, ищцата-държател
трябваше да докаже не само, че е упражнявала фактическа власт върху имота, но и
че е променила намерението си и е започнал да го свои. Промяната в намерението
и преобръщането на държането във владение не трябва да остане скрита, а трябва
да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат
насочени към съответния собственик, както и да показват несъмнено, че ищцата,
която е упражнявала в случая фактическата власт отрича неговите права върху
имота и го владее само за себе си. Горните обстоятелства останаха недоказани в
процеса.
По прилагане института на придобивната
давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за
собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи
период, както и по въпроса за промяната на държането във владение и
демонстриране на намерението за своене към
собственика, настоящият съдебен състав приема, че с оглед трайната съдебна
практика, на решения от която се позовава и ответникът, изтичането срока на придобивната давност не води автоматично до възникване
право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се
прилага служебно, а е необходимо позоваването от него на изтичането и чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск или чрез
снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка. Трайна е съдебната практика и по въпроса, че за да промени държанието
във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо
собственика.
Не се установи в процеса ищцата да се е снабдила с
нотариален акт за собственост, при направените твърдения за упражнявано давностно владение, нито се установи да е демонстрирала към
собственика С.С. промяна в намерението си от държател на
владелец. Взаимоотношенията помежду им продължили при едни и същи условия от
прехвърляне на имота до датата на извършената през 2020 г. продажба между ответниците.
След като в настоящото производство ищцата не успя, в качеството
й на страна, заявяваща право на собственост върху имота, да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното придобивно основание, то искът като
неоснователен и неодоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Л.Ц.М., претендираните и доказани разноски в размер на 600,00 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно предоставения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, против С.С. с ЕГН ********** с адрес ***
и Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за
признаване за установено като придобито по давност на правото на собственост
върху недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО на площ 740 кв.м., включено в ***,
цялото на площ от 1070 кв.м., кв. 5, по подробния регулационен план на сР., общ. Г.Т., обл. Добрич, при
граници и съседи на дворното място: *** и улица, ведно с построената в това
дворно място едноетажна паянтова ЖИЛИЩНА СГРАДА на площ от 40,00 кв. м.
ОСЪЖДА Е.Л.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
600,00 (шестстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………