№ 15142
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110159336 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от В. В. С., чрез адв. А. Я., против
********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 10000 лв.
(частичен иск от 20000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
негативни психични изживявания от обидни и клеветнически твърдения, съдържащи
се в статия със заглавие **************************************, собственост на
********, ведно със законната лихва върху тази сума от ******** до окончателното й
изплащане.
Твърди се, че статията съдържа следните обиди и клевети:
***********************************, краде от приятели.
Статията е разпространена чрез известно печатно издание и е станала достояние
на неограничен кръг читатели.
Твърди се, че ищецът е ******************************, ****************,
издал е албумите *******.
Твърди се, че посочените обидни и клеветнически твърдения са накърнили
професионалната му репутация и престиж, доброто му име в обществото, засегнали са
честта и достойнството му, приписват му извършване на измами, кражба на
интелектуална собственост, както и неморално поведение – използване на лъжи,
интриги. Всичко това го дискредитира пред роднини, приятели, колеги и пред цялата
българска общественост, оказало е негативно влияние върху личния му живот.
Описаното му причинило интензивен емоционален стрес, безсъние, главоболие,
физическо неразположение и неспособност да се храни нормално. Ищецът изпитвал
силно неудобство и срам пред колеги, близки и познати. Допълнително бил притеснен
заради това, че статията е провокирала върху семейството и близките му силен стрес и
притеснение за професионалното му развитие.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
1
С отговора на исковата молба, подаден от ответника ********, чрез адв. А. И.,
са развити съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че публикацията
отразява журналистически коментар и има оценъчен характер. Визираната в чл. 40
КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация дава правото на
личността и на социалната общност да бъде информирана и това е функцията на
медиите. Иска се отхвърляне на иска и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От приетата като писмено доказателство по делото извадка от вестник *******,
се установява, че в същия, на ********, в бр. 34 на печатното издание на вестника,
била публикувана статия със заглавие **********************************.
Установява се също, че в текста на статията се съдържат следните думи и изрази,
отнасящи се за ищеца В. С.: *************************************** краде от
приятели.
Страните не спорят, че вестник ******* се издава от ответника ********.
От решение № 4 от 02.01.2024 г. по пр. № 258/2022 г. на КЗД, образувана по
жалба на ******** В. С. срещу журналисти във вестник ******* и срещу главния
редактор на вестника, се установява, че във връзка с процесната статия във вестник
******* е установено, че редакторът на вестника е извършил дискриминация под
формата на „тормоз“ по смисъл на §1, т. 1 от ДР ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на
основание „лично положение“ по отношение на В. В. С., а управителят на ******** –
нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В. В. С.. Дадена е препоръка на дружеството,
да изработят правила и критерии за недопускане и публикуване на материали със
съдържание, накърняващо достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
От свидетелските показания на ****************** се установява, че след
публикуване на статията ищецът се чувствал много зле, достойнството му било
накърнено, срамувал се, станал затворен, мълчалив, избягвал да излиза на публични
места, започнал да страда от безсъние, загуба на апетит, станал асоциален,
притеснявал се роднините му да не разберат за статията и силно се разстроил, когато
майка му прочела статията и променила отношението си към него. Написаното в
статията се отразило негативно както на контактите с близките и роднините му, така и
на работата му – в началото отказвал участия.
От представената с исковата молба имейл кореспонденция не може да се
установи получателя на писмото, съдържащо искане на ищеца да не бъде публикувана
подготвената за него статия, придружена с голи мъжки снимки. Не е ясно дали
подписания от ищеца сигнал е бил подаден до ********, а и същият е неотносим към
предмета на делото.
Ответникът е представил статии, публикувани в различни сайтове в интернет,
съдържащи данни за съществуващи спорове между ищеца и певиците
************************** на ищеца, като няма данни тази информация да е
проверена за достоверност.
От правна страна:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна
2
функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав,
пораждащ тази отговорност, включва: виновно противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа, и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа, като единствено винта се презюмира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ищцата
е да докаже наличието на останалите предпоставки. В тежест на ответника е да
докаже, че изложените в статията твърдения за опозоряващите ищеца факти, предмет
на иска, отговарят на истината. Това е така, защото при установяване истинността на
изнесените данни искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от
клевета би се явил неоснователен, а съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да
докаже фактите, от които черпи благоприятни последици.
В случая са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на **********.
Налице е виновно и противоправно поведение на служители на ответното
дружество, изразяващо се в публикуване на ********, в бр. 34 на печатното издание
на вестник *******, чийто издател е ответникът, на статия с твърдяното от ищеца
заглавие (*************) и подзаглавие (***********************), съдържаща
посочените от ищеца обидни и клеветнически думи и изрази
(*************************************** краде от приятели).
Твърденията, че ищецът е *******************, са обидни, тъй като са
унизителни и накърняват достойнството, доброто име, репутацията и честта на ищеца.
Твърдения, че ищецът е „измамник“, „мошеник“, „използва фалшиви схеми“,
брутално измамил бургаски поет, „лъже с тиражите“, „лъже относно хонорарите на
звездите“, „с ловкост успя да открадна конкурса **************** приятели са
клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и
противоправни действия, определени от законодателството като нарушения, а
някои от тях - като престъпления, и не е доказано тези твърдения да отговарят на
истината.
Неоснователни са доводите на ответника, че процесната статия отразява
журналистически коментар и има оценъчен характер, както и че визираната в чл. 40
КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация дава правото на
личността и на социалната общност да бъде информирана и това е функцията на
медиите.
На първо място, отговорността на ответното дружество е ангажирана не за
оценъчни съждения (коментар на факти) и изразени мнения в публикуваната статия, а
за съдържащи се в нея обидни и клеветнически думи и изрази.
На следващо място, съгласно практиката на ВКС и на КС на РБ, формирана във
връзка с прилагането на чл. 45 и 49 ЗЗД, чл. 39, 40 и 41 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ, правата,
установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от ******** и в чл. 10 от Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи, право на свободно изразяване и
разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на
печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени.
Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито
отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто
име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е
допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто
3
име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и
разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни
квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение
за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида
и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име,
репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и
разпространяване на мнение и на разпространяване на информация. Разгласяването на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление
представлява клевета, за която издателят на печатно или електронно издание носи
отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно. В този смисъл са
решение № 891 от 7.06.2002 г. по гр. д. № 183/2002 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 116 от
24.07.2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 209 от 27.09.2013 г. по
гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д. №
907/2009 г. на ВКС, решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г.
о., решение № 50110 от 25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, 1 г. о., решение
№ 7 от 4.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г. на КС на РБ, решение № 15 от 28.09.1993 г. по к.
д. № 17/93 г. на КС на РБ, решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ.
Ответникът не ангажира доказателства, че изложените в статията клеветнически
твърдения за опозоряващите ищеца факти, предмет на иска, отговарят на истината.
Установи се, че вследствие на публикуването на статията ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди: чувствал се много зле,
достойнството му било накърнено, срамувал се, станал затворен, мълчалив, избягвал
да излиза на публични места, започнал да страда от безсъние и загуба на апетит,
станал асоциален, притеснявал се роднините му да не разберат за статията и силно се
разстроил, когато майка му прочела статията и променила отношението си към него.
Написаното в статията се отразило негативно както на контактите с близките и
роднините му, така и на работата му – в началото отказвал участия.
Не е оборена презумпцията за вина на служителите на ответника, допуснали
публикуването на статията.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценявайки тежестта, обема и
продължителността на причинените на ищеца негативни емоционални изживявания,
психични страдания и неудобства, общественото положение на ищеца - популярен
изпълнител, водещ на предаването **************************, обстоятелството, че
статията е разпространена чрез известно печатно издание и е станала достояние на
неограничен кръг читатели, възрастта на ищеца и обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на деликта, съдът намира, че сумата 5000 лв. би го
обезщетила за претърпените от него неимуществени вреди.
Поради изложеното предявеният от В. В. С. против ******** иск по чл. 45 ЗЗД
следва да бъде уважен за сумата 5000 лв. и отхвърлен над тази сума до предявения
размер от 10000 лв. (частично от 20000 лв.)
Върху обезщетението следва да се присъди и законни лихва, считано от
******** до окончателното му изплащане, на основание чл. 84, ал. 2 и 3 и 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
50 % от направените от него разноски за разглеждане на делото. Същият претендира
400 лв. – платена държавна такса, 50 лв. – платен депозит за свидетел, 2500 лв. –
платен адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява
4
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, поради
което съдът намира, че дължимите на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят върху сумата 1300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да й заплати
сумата 875 лв., съразмерно с уважената част от иска, която сума включва платени
държавна такса за разглеждане на иска, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат 50 % от направените от
него разноски за разглеждане на делото, с оглед отхвърлената част от иска, но същият
не претендира такива, нито по делото има доказателства да са направени такива
разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********, ЕИК **********, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на
В. В. С., ЕГН **********, сумата 5000 лв., частично от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
негативни психични изживявания от обидни и клеветнически твърдения, съдържащи
се в статия със заглавие **************************************, собственост на
********, ведно със законната лихва върху тази сума от ******** до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 5000 лв. до претендирания размер от
10000 лв., частично от 20000 лв.
ОСЪЖДА ********, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на В. В. С., ЕГН **********, сумата 875 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5