Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ М.
мл. с. БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на
секретаря Ц. Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия М. в. гр. д. № 12859 по описа на СГС за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – 273 ГПК.
С решение № 133317/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 35267/12 г. по
описа на СРС, 45 състав, е признато за установено в отношенията между страните
по предявените от Л.В.В. срещу Н.С.Н., А.С.Н., К.Л.В.,
П.Б.Н., С.Н.Б., Д.Н.Б., Й.А.Н., заместен в правата си от А.Н. и Р.Ч., М.Л.Г., Е.И.П.,
Г.И.Г., К.Л.Н. и Д.Л.Н., същите като наследници на Н. Г.К., починал на
23.04.1978 г., отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 ГПК, че Н.С.Н., А.С.Н., К.Л.В., П.Б.Н., С.Н.Б., Д.Н.Б.,
Й.А.Н., заместен в правата си от А.Н. и Р.Ч., М.Л.Г., Е.И.П., Г.И.Г., К.Л.Н. и Д.Л.Н.,
същите като наследници на Н. Г.К., починал на 23.04.1978 г., не са собственици
на 500 кв. м. от неурегулирано празно място, находящо
се в землището на с. Панчарево, м. „Лозето“, зона „Знаме на мира“, при съседи:
път, К. Т.М., наследници на К. Х. иИ.И.Д.,
представляващо имот планоснимачен № 79, от
кадастрален лист 777 по плана на гр. София, индивидуализиран съгласно приложена
към съдебния протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. по описа на СРС,
41 състав, скица, изготвена на 25.06.1985 г., и впоследствие индивидуализиран
като имот пл. № 83, кадастрален лист 777 в комбинирана скица за пълна или
частична идентичност от м. 02.2012 г., и че не са собственици на част от имота,
описан по – горе, която съвпада частично с имот № 611, в частите си по цифри 5, 6, 7, 8, 9, 5
от изготвената към експертизата скица, кадастрален лист № Г – 9 – 5 – В от
кадастрален план на с. Панчарево от 1954 г., отразен като имот VI – 330 в кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД.18 – 24/02.03.2012 г., където процесният
имот попада върху имот с идентификатор 55419.6702.379 /частта по цифри и букви
1, 9, А, Г, 4, 1/, върху имот с идентификатор 55419.6702.771 /А, Б, В, Г, А/, и
върху имот с идентификатор 55419.6702.82 /частта по букви и цифри Б, 2, 3, 7,
В, Б/, съгласно скицата към заключението.
С
решението Н.С.Н., А.С.Н., К.Л.В., П.Б.Н., С.Н.Б., Д.Н.Б., Й.А.Н., заместен в
правата си от А.Н. и Р.Ч., М.Л.Г., Е.И.П., Г.И.Г., К.Л.Н. и Д.Л.Н., същите като
наследници на Н. Г.К., починал на 23.04.1978 г.,
са осъдени да заплатят на Л.В.В. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 809,80 лв. – разноски.
Подадени
са въззивни жалби от А.С.Н. и Н.С.Н. срещу решение №
133317/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 35267/12 г. по описа на СРС, 45
състав. Твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържат, че заключението
на СТЕ, изготвено в хода на първоинстанционното
производство, е необосновано и не следва да се кредитира. Посочват, че съгласно
емлячния регистър на с. Панчарево от 1949 г. е записан земеделски имот – нива от 2
декара в м. „Лозето“, землище на с. Панчарево, при съседи: кметство на с.
Панчарево, Д.В. П., В. Н.Б., Т.С.К., С. и Д.В.Я./К./, Е.Г.К./Б./ и В.П.М., като
собственост на дядо й – Н. Г.К.. Тези съседи били отразени и в Решение №
5183/10.10.1997 г. на ПК – с. Панчарево,
предварителната скица и окончателната скица № 529/21.10.1997 г. към него. Твърдят,
че тези обстоятелства са били отразени и в стария кадастрален план на землището
на с. Панчарево от 1954 г., изготвен с помощта на фотоснимки по аерофотограматичен способ, при спазена процедура за
изработване на кадастрален план чрез подробни геодезични измервания на
отделните земеделски имоти и характерните очертания на терена, като тогава е
било извършено и отразяването на собствениците на имоти и техните съседи. Поддържат,
че представената към експертизата комбинирана скица за пълна и частична
идентичност на имота на ищеца с наследствения имот от дядо й Н. К. е невярна –
границите, формата и размерите на заснетия имот не отговаряли на истинското
местоположение на имота и границите, дадени при замяната от ТПС комисия, с.
Панчарево. Твърдят, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че към Решение № 5183/10.10.1997
г. на ПК – Панчарево липсва окончателна скица на възстановения земеделски имот
на дядо им Н. К. – по делото била
представена окончателна скица № 529/21.10.1997 г. Поддържат, че имотът на ищеца
е получен по наследство от родителите и дядо му, като след смъртта им е
извършена съдебна делба между всички наследници по гр. д. № 7189/85 г. на СРС,
41 състав, т. е. не е извършена
разпоредителна сделка от трети лица със заменения имот от 2,5 дка от ТПС
комисия – с. Панчарево. Ето защо, не следвало да се възстановява на ищеца
частта от имота, която частично засяга имота на дядо им - № VI – 330. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли исковете.
Към въззивните
жалби на основание чл. 265, ал. 1 ГПК са се присъединили К.Л.В., Р.Й.Ч. и М.Л.Г.
, както и С.Н.Б., Д.Н.Б., А.Й.Н. и М.Д.Н., като правоприемник на починалия в
хода на въззивното производство Д.Л.Н..
Въззиваемата страна – Л.В.В. не е
подал отговори на въззивните жалби в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание
оспорва въззивните жалби като неоснователни.
Претендира разноски.
Останалите
въззиваеми страни – П.Б.Н., Е.И.П., Г.И.Г. и К.Л.Н.
не са подали отговори на въззивните жалби в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
Съдът,
след като взе предвид доводите на въззивниците,
становището на въззиваемите страни и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Л.В.В. твърди, че по силата на нотариален акт № 161, том VIII, дело № 1246/64 г. Н.Т.Д., К.Т.Ч., К. Т.М., С. И.Д.,И.И.Д., К. И.Д. и Т.Д.М.са признати за собственици по замяна
на по 1/5 ид. ч. всички, а С. И.Д.,И.И.Д. и К. И.Д. – тримата заедно само върху 1/5 ид. ч. от нива, находяща се в
землището на с. Панчарево – София, м. „Лозето“, с пространство от 2,500 дка,
при граници: наследници на К. Х., селска мера и от една страна – района на
„Детски град“, дадена им от ТПС комисия в замяна срещу включената в ТКЗС – с.
Панчарево тяхна нива, находяща се в същото землище,
м. „Пърдището“, с пространство от 5 дка. Твърди, че
през 1985 г. е образувано гр. д. № 7189/85 г. по описа на СРС, 41 състав, за
делба на процесния имот, като по силата на влязъл в
сила съдебен акт са предоставени в „изключителна собственост и владение при
равни квоти“ на В. Л.В., М.Л.В., наследници на Н.Т.Д., починала през 1972 г., 500
кв. м. – неурегулирано празно място, находящо се в
землището на с. Панчарево, м. „Лозето“, зона „Знаме на мира“, при съседи: път, К.
Т.М., наследници на К. Х. иИ.И.Д., представляваща имот
планосн. № 79 „в“ от кад.
лист № 777 по плана на гр. София. Към съдебния протокол била приложена скица от
25.06.1985 г., представляваща неразделна част от решението. Посочва, че към
настоящия момент по силата на открито наследство съсобственици в равни идеални
части от процесния имот, представляващ имот планосн. № 79 „в“ от кад. лист №
777 по плана на гр. София, съгласно скица от 25.06.1985 г., представляваща
неразделна част от протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. на СРС, 41
състав, а съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност от м.
02.2012 г. – имот пл. № 83, к. л. № 777, са Н.Ч.В., Л.В.В.,
В.В.Д., от една страна, и В. Я. Ч. и Х.Я.Ч., от друга
страна. Поддържа, че процесният имот от момента на
възникване на съсобствеността за праводателя до
настоящия момент се владее и ползва от ищеца и останалите съсобственици, като
през изминалия период от време владението не е било прекъсвано и смущавано по
никакъв начин. Твърди, че през 2001 г. по силата на решение на СОС са одобрени
кадастрален и ЗРП на м. „Детски град“, землището на с. Панчарево, като в т. 63
и 64 от решението на СОС са предвидени изменения на регулационните граници,
засягащи и процесния имот. Посочва, че съгласно
предлаганата регулация процесният имот не е бил
нанесен, а вместо него са били отразени имоти пл. № VI – 330, част
от бивш имот № 611 по кадастрален лист № Г – 9 – 5 – В, собственост на ответниците – наследници на Н. Г.К., и имот № VIII – 379, част от бивш имот № 768 по кад. лист № Г – 9 – 5 – В от кад.
план на с. Панчарево от 1954 г., собственост на Тодор В. П., Ц.В.Ри Ц.В.Ч.. Поддържа,
че във връзка с подадена жалба за оспорване на решението на СОС по т. 63 и 64 е
образувано адм. дело № 3379/03 г. по описа на СГС,
АО, III – Б състав, което е висящо. Твърди, че със заповед №
РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК е
одобрена КККР за землището на с. Панчарево, район Панчарево, Столична община,
която е оспорена по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР пред АССГ, където също не е бил
нанесен процесният имот. Поддържа, че ответниците – наследници на Н. Г.К., чиито имоти са
намерили отражение в утвърдените кадастрални карти, черпят права от Решение №
5183/10.10.1997 г. на ПК – община Панчарево, издадено
по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Твърди, че ответниците
– наследници на Н. Г.К. не са собственици на тази част от имот № 611, кад. лист № Г – 9 – 5 – В от кадастрален план на с.
Панчарево от 1954 г., отразен като имот VI – 330 в
кад. карта, одобрена със заповед № РД – 18 – 24
от 02.03.2012 г.,
която съвпада с процесния имот, представляващ имот планосн. № 79 „в“ от кад. лист №
777 по плана на гр. София, индивидуализиран съгласно скица от 25.06.1985 г.,
приложена към съдебния протокол, и впоследствие индивидуализиран като имот пл.
№ 83, кад. лист № 777 в комбинирана скица за пълна
или частична идентичност от м. 02.2012 г. съгласно актуален кадастрален план на
гр. София, тъй като същият е собственост на Н.Ч.В., Л.В.В.,
В.В.Д., В. Я. Ч. и Х.Я.Ч..
Поддържа, че
Решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК – община
Панчарево, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е постановено при
съществено нарушение на материалния закон в хипотезата на чл. 18з, ал. 3
ППЗСПЗЗ, според която не подлежат на възстановяване в реални граници имоти,
получени в замяна от трети лица, когато след акта на замяната, със същите са
извършени разпоредителни сделки – в случая одобрената съдебна спогодба – делба
по гр. д. № 7189/85 г. по описа на СРС, 41 състав, която има разпоредително и конститутивно действие по отношение на имота. На следващо
място, твърди, че Решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК
– община Панчарево, е издадено в нарушение на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно
задължението за представяне на удостоверение и скица, които индивидуализират
подлежащия на реституция акт. Твърди, че от датата на издаване на решението –
10.10.1997 г. до настоящия момент ищецът и останалите
съсобственици на процесния имот владеят
необезпокоявано имота и го ползват, като владението им не е смущавано и
прекъсвано, поради което са го придобили по давност. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Н.С.Н., А.С.Н., К.Л.В., П.Б.Н., С.Н.Б., Д.Н.Б.,
А.Й.Н. и Р.Й.Ч., конституирани на основание чл. 227 ГПК като правоприемници на Й.А.Н.,
М.Л.Г., Е.И.П., Г.И.Г., К.Л.Н. и Д.Л.Н., че същите не са собственици на част от
имот № 611, кад. лист № Г – 9
– 5 – В от кадастрален план на с. Панчарево от 1954 г., отразен като имот VI – 330 в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г., която част съвпада с имот, представляващ
имот планосн. № 79 „в“ от кад.
лист № 777 по плана на гр. София, индивидуализиран съгласно скица от 25.06.1985
г., приложена към съдебния протокол, и впоследствие индивидуализиран като имот
пл. № 83, кад. лист № 777 в комбинирана скица за
пълна или частична идентичност от м. 02.2012 г. съгласно актуален кадастрален
план на гр. София, а съгласно молби – уточнения от 02.02.2021 г. и
10.06.2021 г., депозирани във въззивното
производство, на частта, заключена между цифри 5, 6, 7, 8, 9 и 5 от
заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното
производство, с площ от 285 кв. м. Претендира разноски.
Ответниците К.Л.В., Р.Й.Ч., М.Л.Г. са подали отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че на наследниците на Н. Г.К. е възстановено правото на
собственост върху имота с валидно взето решение на ПК – община Панчарево.
Ответникът
Н.С.Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че собствеността върху имота е
възстановена на наследниците на Н. К. по силата на Решение № 5183 от 10.10.1997 г. на ПК – община Панчарево, издадено на основание
чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, както и че решението
е било издадено съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, като са били представени
съответните документи и скици. Посочва, че след възстановяване на собствеността
имотът е бил заграден с телена ограда, която била разрушена от ищеца преди шест
години.
Ответниците А.С.Н., П.Б.Н.,
С.Н.Б., Д.Н.Б., А.Й.Н., Е.Й.П., Г.И.Г., К.Л.Н. и Д.Л.Н. не са подали отговори
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Не
се спори между страните по делото, а и от представените удостоверения за наследици се установява, че ищецът Л.В.В.
е син на В. Л.В., който е син на Н.Т.Д..
От
представения като доказателство по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, № 161, том VIII, дело № 1246/64 г., се установява, че е признато, че
молителите Н.Т.Д., К.Т.Ч., К. Т.М., С. И.Д.,И.И.Д., К.
И.Д. и Т.Д.М.са собственици по замяна на по 1/5 ид.
ч., а С. И.Д.,И.И.Д. и К. И.Д., тримата само върху
1/5 ид. ч., по замяна на правото на собственост върху
една нива, находяща се в землището на с. Панчарево –
София, м. „Лозето“, с пространство от 2,500 дка, при граници: наследници на К. Х.,
селска мера и от една страна – района на „Детски град“, дадена им от ТПС комисия,
в замяна срещу включената в блока на ТКЗС – с. Панчарево тяхна нива в същото
землище, м. „Пърдището“, с пространство от 5 дка, при
съседи: С. С., шосе, селска мера и Спас Стоименов.
От
представения като доказателство по делото препис – извлечение от протокол от
01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. по описа на СРС, 41 състав, се установява,
че е одобрена съдебна спогодба по делото, съгласно която в дял четвърти на В. Л.В.
и М.Л.В. се дава и те получават владението и изключителната собственост при
равни квоти на 500 кв. м. – неурегулирано празно място, находящо
се в землището на с. Панчарево, м. „Лозето“ – зона „Знаме на мира“, при съседи:
път, К. Т.М., наследници на К. Х. иИ.И.Д.,
представляващо имот планосн. № 79 „в“ от кад. лист 777 по плана на гр. София. Неразделна част от
спогодбата е скицата от 25.06.1985 г.,, изготвена от вещото лице.
От
удостоверение за наследници № 99/14.09.2012 г. на СО, район Панчарево, се
установява, че ответниците са наследници на Н. Г.К.,
починал на 23.04.1978 г.
С
решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК – Панчарево,
издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н. Г.К. във възстановими стари реални граници на
следния имот: ниви – 1,239 дка, категория VI, находяща се в землището на с. Панчарево, м.
„Лозето“, представляващ част от имот № 611,, кад.
лист № Г – 9 – 5 – В, от кад. план на с. Панчарево,
изработен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели № 138 – 10 кв. м., №
137 – 169 кв. м., № 136 – 186 кв. м., № 83 – 117 кв. м., № 109 – 527 кв. м, №
82 – 159 кв. м., № 81 – 19 кв. м., канал – 52 кв. м, при граници /съседи/: №
746 – кметство на с. Панчарево, № 613 – Д.В.П, № 612 – В. Н.Б., № 610 – С. и Д.В.Я./К./,
№ 6080 – Е.Г.К./Б./ и № 768 – В.П.М..
В
решението е посочено, че имотът е заявен с пореден № 5 от заявлението и е
установен с емлячен регистър стр. 202, с. Панчарево;
удостоверение от Техническата служба на ТОА „Панчарево“ № 2474/22.07.1997 г. и
скица от ЕТ „Т.К.“ № 529/14.07.1997 г.
Въз
основа на решението на наследниците на Н. К. е издадена скица № 529/21.10.1997
г. /л. 376 от делото/.
От
административната преписка, въз основа на която е издадено решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК – Панчарево, е видно, че е
представено удостоверение № РД – 94 – Н
– 569/20.02.1992 г., издадено от кметството на с. Панчарево, съгласно което
на наследниците на Н. Г.К. в емлячния регистър, стр. 202, е записана нива в м. „Лозето“,
придобита по наследство, с площ от 2,00 дка.
Съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза, изслушано в първоинстанционното производство, процесният
имот е имот с пл. № 83, кад. лист 777 по неодобрения
кадастрален план на София, с. Панчарево, м. „Лозето“, емисия 1989 г., който
върху скицата към заключението е изчертан и надписан
с черни линии и цифри и допълнително е означен със зелени цифри 1, 5, 6, 2, 3,
7, 8, 4, 1. Площта му е 481 кв. м. Той е бил нанесен в този кадастрален план
/поддържан до влизането в сила на действащия кадастрален план/, съхраняван в
отдел „Софийски кадастър“ в НАГ на Столична община. Кадастралните му граници са
били пренесени от кадастралните граници на имот с пл. № 79 „в“, кад. лист 777 по плана на гр. София, индивидуализиран
съгласно приложена към съдебния протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85
г. по описа на СРС, 41 състав, скица от 25.06.1985 г. на вещото лице по делото.
Площта на имота съгласно съдебния протокол е 500 кв. м., т. е. имот с пл. №
83, кад. лист 777 и имот с пл. № 79 „в“, кад. лист 777, са напълно идентични. Този имот е част от
имота, предмет на нотариален акт № 161, том VIII, дело
№ 1246/64 г. на нотариус при СНС.
С
решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК – Панчарево е
възстановено правото на собственост върху част от имот с пл. № 611, кад. лист Г – 9 – 5 – В по
кадастралния план на с. Панчарево, изработен за нуждите на земеразделянето, на
база летене от 1954 г. /аерофотоснимки от 1954 г./, с
площ от 1,239 дка, находящ се в м. „Лозето“,
землището на с. Панчарево. Възстановената част от имот с пл. № 611, кад. лист Г – 9 – 5 – В, е изчертана
върху скицата с дебели жълти линии, а имот с пл. № 611 е надписан със зелени цифри.
Възстановената част от имот № 611 е нанесена като имот с пл. № 330, кад. лист Г
– 9 – 5 – В. Според заключението на СТЕ процесният
имот и имот с пл. № 611 са идентични в частите, означени с цифри 5, 6, 7, 8, 9,
5, на скицата към заключението.
Вещото
лице посочва, че не може да заключение дали имотът, внесен в ТКЗС /записан в т.
5 от удостоверението от емлячния регистър/, и имотът,
възстановен с решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК –
Панчарево, са идентични.
Според
заключението на СТЕ процесният имот попада изцяло
върху УПИ VI – 330, 82 в кв. 10 по регулационния план на м.
„Детски град – Панчарево“, одобрен с решение № 63 по протокол № 32/10.12.2001
г. на СОС /изчертан и надписан върху скицата със сини
линии и цифри/. В действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД – 18
– 24/02.03.2012 г., процесният имот попада върху ПИ с
идентификатор № 55419.6702.379 /частта по цифри и букви 1, 9, А, Г, 4, 1/,
върху ПИ с идентификатор № 55419.6702.771 /частта по цифри и букви А, Б, В, Г,
А/, и върху ПИ с идентификатор № 55419.6702.82 /частта по букви и цифри Б, 6,,
2, 3, 7, В, Б/.
Според
заключението на СТЕ в неодобрения кадастрален план на София, с. Панчарево, м.
„Лозето“, емисия 1989 г., първоначално съществува имот с пл. № 83, к. л. Г – 9
– 5 – 8, въз основа на кадастралните граници на имот с пл. № 79в, к. л. 777 /по
протокола от съдебната делба/. След това през 1997 г. върху част от него е
нанесен имот с пл. № 330, к. л. Г – 9 – 5 – В, като нанасянето е на
основание решение № 5183/10.10.1997 г. на ПК –
Панчарево.
Във
въззивното производство е прието допълнително
заключение на съдебно – техническата експертиза. Според него по описанието в
нотариален акт № 161, том VIII, дело № 1246/64
г. границите на имота не могат да се идентифицират. Това е станало на базата на
изработения план на бившите имоти по стари аерофотоснимки
и анкетиране, както и по скицата на вещото лице по делбения
протокол. Приетият кадастър, изработен по аерофотоснимки
от 1954 г., не е кадастрален план, изработен по стереофогрметричен
метод, а план от мащабирани и геореферирани аерофотоснимки, на които се виждат границите на бившите
имоти, като собствениците са установени след анкетиране и по документи. Тези
планове се използват за изработване на КВС на землището и за отразяване на
възстановените имоти.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са
допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани
страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Съгласно
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г.
по тълк. дело № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, „Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да
придобие права, като отрече правата на ответника. В производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява“. Наличието
на правен интерес се преценява въз основа на конкретно обосновани твърдения, въведени
в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат.
По делото ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците,
като твърди, че е съсобственик на имот планоснимачен
№ 79 от кадастрален лист 777 по плана на гр. София, индивидуализиран съгласно
приложена към съдебния протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. по
описа на СРС, 41 състав, скица, изготвена на 25.06.1985 г., и впоследствие
индивидуализиран като имот пл. № 83, кадастрален лист 777 в комбинирана скица
за пълна или частична идентичност от м. 02.2012 г., който частично съвпада с
имот № 611, кадастрален лист № Г – 9 – 5 – В от кадастрален план на с.
Панчарево от 1954 г., отразен като имот VI – 330 в
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД 18 – 24/02.03.2012 г., на
основание замяна по ЗТСП, одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 7189/85 г. по
описа на СРС, 41 състав, и наследствено правоприемство,
и евентуално – на основание давностно владение /без правоизключващото правото на собственост на ответниците придобивно основание
да е заявено при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за собственост на придобито на основание давностно владение право на собственост върху същия имот/.
От събраните по
делото писмени доказателства и от основното заключение на СТЕ се установява по
безспорен начин, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, № 161, том VIII, дело
№ 1246/64 г., е признато, че Н.Т.Д., К.Т.Ч., К. Т.М., С. И.Д.,И.И.Д., К. И.Д. и Т.Д.М.са собственици по замяна на по 1/5 ид. ч., а С. И.Д.,И.И.Д. и К. И.Д.,
тримата само върху 1/5 ид. ч., по замяна на правото
на собственост върху една нива, находяща се в
землището на с. Панчарево – София, м. „Лозето“, с пространство от 2,500 дка,
при граници: наследници на К. Х., селска мера и от една страна – района на
„Детски град“, дадена им от ТПС комисия, в замяна срещу включената в блока на
ТКЗС – с. Панчарево тяхна нива в същото землище, м. „Пърдището“,
с пространство от 5 дка, при съседи: С. С., шосе, селска мера и Спас Стоименов.
Установява се, че с протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. по описа
на СРС, 41 състав, е одобрена съдебна спогодба по делото, съгласно която в дял
четвърти на В. Л.В. и М.Л.В. се дава и те получават владението и изключителната
собственост при равни квоти на 500 кв. м. – неурегулирано празно място, находящо се в землището на с. Панчарево, м. „Лозето“ – зона
„Знаме на мира“, при съседи: път, К. Т.М., наследници на К. Х. иИ.И.Д., представляващо имот планосн.
№ 79 „в“ от кад. лист 777 по плана на гр. София,
както и че ищецът Л.В.В. е син на В. Л.В., който е
син на Н.Т.Д..
От основното
заключение на СТЕ, което съдът кредитира в тази част като компетентно изготвено
и обосновано, се установява, че имот с пл. № 83, кад.
лист 777 и имот с пл. № 79 „в“, кад. лист 777, са
напълно идентични, както и че този имот и имот с пл. № 611 /с решение №
5183/10.10.1997 г. на ПК – Панчарево е възстановено
на наследниците на Н. К. правото на собственост върху част от имот с пл. № 611,
кад. лист Г – 9 –
5 – В по кадастралния план на с. Панчарево/ са идентични в частите,
означени с цифри 5, 6, 7, 8, 9, 5 от скицата към основното заключение на СТЕ.
Съгласно
разясненията, дадени с Решение № 47/21.07.2021 г. по гр. д. № 2925/20 г. на
ВКС, II г. о., интерес от отрицателния установителен
иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
на собственост върху вещта, т. е. без да предявява и положителен установителен иск за собственост, както и при евентуална
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същи обект. В този случай единствено ответникът е длъжен да
доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго
вещно право, тъй като само неговото право на собственост се обхваща от предмета
на спора, докато ищецът само ще се задоволи с възраженията си, че това право не
е възниквало или е било погасено.
В случая,
правният интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост произтича от възможността от евентуална конкуренция на твърдяните от двете страни вещни права върху части от един
и същи имот.
Във връзка с
доводите, изложени във въззивните жалби по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Съгласно
разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен
отрицателен установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, тъй като само
неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще
се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било
погасено.
Спорните въпроси
във въззивното производство са свързани с
осъществения от първоинстанционния съд по реда на чл.
17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на Решение №
5183/10.10.1997 г. на ПК – Панчарево, въз основа на
което ответниците твърдят, че се легитимират като
собственици на част от имот с пл. № 611, кад. лист Г
– 9 – 5 – В, от кадастрален план на с. Панчарево от 1954 г., отразен
като имот VI – 330 в кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД 18 – 24/02.03.2012 г.
Съгласно задължителното
за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, при
проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши проверка дали първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
действието във времето на императивните материалноправни
норми на чл. 10, ал. 13 ЗСППЗ и чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
Съгласно
разясненията, дадени с Решение № 136/03.11.2017 г. по гр. д. № 4813/16 г. на ВКС, I г. о., при първоначалната редакция на реституционния
закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ,
бр. 98/97 г./, не подлежаха на възстановяване имотите, които в периода след
отнемането им са били валидно придобити от трети лица. Със ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 98/97 г./, е разширен кръга на земеделските
земи, подлежащи на възстановяване по този закон, като с новата ал. 13 на чл. 10
в тази категория се включиха и земеделските земи, притежавани от собствениците
им преди образуване на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети
лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с
изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13
ЗСПЗЗ попадат и замените, извършени от ТПС комисиите по реда на ЗТПС /отм./, за
които в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е
предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена
или с нея са извършени разпоредителни сделки. Тъй като нормите на чл. 10, ал.
13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни
и нямат обратно действие, доколкото такова не им е придадено изрично /чл. 14,
ал. 1 и 2 ЗНА/, то те намират приложение единствено по отношение на
неприключилите към момента на изменение на закона /обн.
ДВ, бр. 98//97 г./ административни производства по възстановяване на собствеността.
Следователно до измененията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, извършени с ДВ, бр. 98/97 г. и бр.
122/97 г., лицата, притежавали имотите преди замяната, нямат качеството на правоимащи по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и тези имоти, ако
впоследствие са били обобществени, подлежаха на възстановяване в полза на
получилите ги по замяна лица или техните наследници, респ. не подлежаха на
възстановяване при последващо отнемане. По силата на
новите редакции на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ правоимащи за възстановяване на собствеността вече са
лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в
хипотезите, когато има застрояване или извършени разпоредителни сделки в полза
на трети лица, като в тези случаи замяната остава в сила.
По изложените по
– горе съображения относно действието по време на разпоредбата на чл. 18з, ал.
3 ППЗСПЗЗ съдът приема, че ответниците не могат да се
легитимират като собственици на процесния имот на
основание земеделска реституция /Решение № 5183/10.10.1997
г. на ПК – община Панчарево/, тъй като към този момент не са притежавали право
на възстановяване на собствеността, и следователно издаденият в тяхна полза
индивидуален административен акт е постановен при липса на материална
компетентност на органа на поземлената комисия като предпоставка същият да
породи конститутивен ефект чрез възникване на
собственически права в полза на адресатите му.
Предвид
изложените по – горе съображения за материална незаконосъобразност на Решение №
5183/10.10.1997 г. на ПК – община Панчарево, въз
основа на което ответниците твърдят, че са придобили
правото на собственост на основание земеделска реституция, е безпредметно
обсъждането на доводите на въззивниците, касаещи правилността на първоинстанционното
решение.
Ето защо,
предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи като основателен.
Тъй като
крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решение № 133317/26.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 35267/12 г. по
описа на СРС, 45 състав, следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора въззивниците А.С.Н., Н.С.Н.,
К.Л.В., Р.Й.Ч., М.Л.Г., С.Н.Б., Д.Н.Б., А.Й.Н. и М.Д.Н. следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемия Л.В.В.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
Предвид изхода
на спора въззивниците К.Л.В., Р.Й.Ч. и М.Л.Г. следва
да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Л.В.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение на особен представител на въззивниците К.Л.В., Р.Й.Ч. и М.Л.Г..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 133317/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 35267/12 г. по описа на СРС, 45
състав, като признава за установено по предявения от Л.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Н.С.Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, А.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, К.Л.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „********, П.Б.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. Панчарево, ул. „********, Д.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, А.Й.Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, и Р.Й.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. „********конституирани на основание чл.
227 ГПК като правоприемници на Й.А.Н., М.Л.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, Е.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.И.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, К.Л.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
Панчарево, ул. „В. ********, и М.Д.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „********, конституирана на основание чл.
227 ГПК като правоприемник на Д.Л.Н., същите като наследници на Н. Г.К.,
починал на 23.04.1978 г., отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците
не са собственици на част от имот № 611, кад. лист № Г – 9 – 5 – В от кадастрален план на с.
Панчарево от 1954 г., отразен като имот VI – 330 в
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД 18 – 24/02.03.2012 г., в частите си по цифри 5, 6, 7, 8, 9, 5 от скицата към
заключението на съдебно – техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението,
с площ от 285 кв. м., която съвпада с имот планоснимачен
№ 79 от кадастрален лист 777 по плана на гр. София, индивидуализиран съгласно
приложена към съдебния протокол от 01.07.1985 г. по гр. д. № 7189/85 г. по
описа на СРС, 41 състав, скица, изготвена на 25.06.1985 г. от вещото лице, и
впоследствие индивидуализиран като имот пл. № 83, кадастрален лист 777 в
комбинирана скица за пълна или частична идентичност от м. 02.2012 г., съгласно
актуален кадастрален план на гр. София, поддържан от дирекция „Софийски
кадастър“.
ОСЪЖДА А.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Н.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
Панчарево, ул. „********, К.Л.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „********,
Р.Й.Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. „********М.Л.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. Панчарево, ул. „********, Д.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, А.Й.Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, и М.Д.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „********, да заплатят на Л.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200
лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
ОСЪЖДА К.Л.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „********, Р.Й.Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. Панчарево, ул. „********и М.Л.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят на Л.В.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., представляваща
разноски за възнаграждение на особен представител за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: