РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Свиленград, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200821 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Е. А. Г. с ЕГН ********** от град
*********************************************, се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 8879278 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя
Г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и в разрез с материалните
разпоредби, наложеното наказание било неправилно.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Г. не се явява.
Депозира Писмена молба, с която иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй
като бил издаден при допуснати процесуални нарушения: от снимката на
полицейския автомобил не ставало ясно къде е позициониран, съответно
1
мястото на нарушението и датата на Протокола за снемане на информация от
радара била предхождаща датата на нарушението.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 20.01.2024 година в 10.47 часа в град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към хотел „Сахара”,
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Аурис” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 69 км/ч,
при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 19
км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 8879278 на
името на жалбоподателя Г. в качеството й на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за установената скорост и
превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана
правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
2
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 16.09.2025 година (, видно от
Писмо с вх.рег.№ 9871 от 17.10.2025 година, Справката относно статуса на ЕФ
и Справката за нарушител, в същия смисъл е и изявлението, направено в
Жалбата и Разписката към връчения ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
Г. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната
дата - 20.01.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя
Г., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство. Проверен е от Началника на
структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за
датата на използването на АТСС - 20.01.2024 година, времето (09.00 часа до
12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата – в град Свиленград, област Хасково, в квартал
„Изгрев”, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8, посоката на заснемане – към
хотел „Сахара”, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч
разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, посока на задействие
– приближаващ, както и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 72 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 22 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50
3
км/ч – общо ограничение на скоростта, като превишението е 19 км/ч (след
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Г. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Г. има наложени административни наказания „Глоба” с
влезли в сила ЕФ за нарушения на чл. 21 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
4
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№
351000-7267 от 15.10.2025 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО,
че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по
постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал
има снимки и е посочен номер и наименованието на АТСС, но
регистрационният номер на заснетия според АНО автомобил не се
установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и
извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени
доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи
на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният номер
на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в
описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от
посочените снимки, а е обективиран на обратната страна на ЕФ са посочени
дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно
средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер
на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен
размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с
това в приложението към снимковия материал липсват и задължителните за
5
АТСС географски координати на пътния участък. За посочените писмени
данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след
снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния
ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства -
Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО
относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни,
непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма
доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ,
автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Е. А. Г.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022
година по КАНД № 102/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 3987 от 07.10.2024
година по КАНД 665/2024 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова и др.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
6
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя
Е. Г..
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Изключението
следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР – Хасково, в структурата
на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР представлява
основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона
за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и пред кой орган
подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
7
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Г.
на 16.09.2025 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Г. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата Г.
едва на 16.09.2025 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка, както би се установило от
приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на
8
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия
случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща проверка на
процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ - оправомощените лица от
Лаборатория на МВР са такива по смисъла на чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в Лаборатория
на МВР не би било основание за приемане на Протокола за извършена
последваща проверка № 7-50-23 от 10.05.2023 година за негодно
доказателство. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл.
6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с
АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с
АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението. (
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба (както вече бе
посочено), според която за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на ЗИ, притежаващи Удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на БИМ. Спазването на това изискване е удостоверено
с представения по делото Протокол № 7-50-23/10.05.2023 година за проверка
на мобилна система със заключение, че съответства на одобрения тип. В
случая посоченото АТСС е одобрен тип и има извършена проверка относно
годността му. Съдът служебно извърши справка на страницата на БИМ (както
вече бе посочено), от която стана ясно, че използваното АТСС (мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение) е вписано
в Регистъра с № 4835, като е посочено, че издаденото Удостоверение за
9
одобрен тип средство за измерване от дата 24.02.2010 година е със срок на
валидност до 24.02.2020 години. Безспорно е, че използваното АТСС TFR 1-
М № 656 представлява „средство за измерване” по смисъла на § 1, т. 27 от ДР
на ЗИ - техническо средство, което има метрологични характеристики и е
предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с
едно или повече технически средства. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ на
средствата за измерване в употреба се извършва последваща проверка и тя се
удостоверява със знаци за последваща проверка, като тази проверка е
периодична или след ремонт на средствата за измерване – ал. 2, а съгласно ал.
4, чл. 43 от ЗИ периодичността на проверките се определя със Заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния
бюлетин на Агенцията. По отношение на средството за измерване –
скоростомер, се установи Заповед № А-616/11.09.2018 година, в която е
предвидено от ДАМТН като средство за измерване, подлежащо на периодична
проверка – т. 31, с периодичност на проверките – 1 година. Така към момента
на нарушението – 20.01.2024 година, за използваното АТСС не е изтекъл
едногодишния срок за периодичност на последващата проверка, установена с
Протокола за проверка от 10.05.2023 година.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Г., тя не е посочила друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
10
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 1
от ЗДвП.
В действителност в Протокола за снемане на информация от АТСС е
посочено, че е от дата 26.11.2023 година и че са снети записи от месец януари
2024 година, но Съдът би приел, че това не представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на ЕФ, тъй като от събраните по
делото доказателства, би направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП
и на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както вече бе
посочено в Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Представена е и снимка на
разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би
възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на
разположението на уреда за контрол на скоростта не би накърнило правото на
защита на санкционираното лице при наличието на множество данни за
извършеното нарушение. Ето защо наведеното в Писмената молба на Е. Г.
възражение в тази насока би било неоснователно.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилно такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
11
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. От изготвения от полицейските служители
Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е
извършено нарушението, както и посоката на движение.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена с 19 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във
12
фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба”
от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, т.е. наведеното в Жалбата възражение, касаещо
неправилност на наложеното наказание би било неоснователно.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 72 км/ч
до приетата за установена скорост от 69 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Г., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
13
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя Г., с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена като общо ограничение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 8879278 на ОДМВР - Хасково, с който на Е. А.
Г. с ЕГН ********** от град ************************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14