Присъда по дело №3467/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 17
Дата: 4 февруари 2025 г. (в сила от 20 февруари 2025 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20232120203467
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
и прокурора В. К. Н.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120203467 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в това, че
на 17.04.2019 г. в гр. Бургас, кв. „Крайморие“, в близост до заведение "Нептун“, в
съучастие като съизвършител с П. Г. М., ЕГН: **********, и М. К. Н., ЕГН:
**********, причинил на повече от едно лице- Р. Й. Д., ЕГН: **********, и Я. Н. Р.,
ЕГН: **********, лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4, предл. трето и т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, като го признава за НЕВИНОВЕН и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението причиняването на телесни
повреди на Р. Й. Д. и Я. Н. Р. да съставлява две отделни престъпления, извършени при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Г. М., ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в това, че
на 17.04.2019 г. в гр. Бургас, кв. „Крайморие“, в близост до заведение "Нептун“, в
съучастие като съизвършител с М. К. Н., ЕГН: **********, и К. Я. Ж., ЕГН:
**********, причинил на повече от едно лице- Р. Й. Д., ЕГН: **********, и Я. Н. Р.,
ЕГН: **********, лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4, предл. трето и т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
1
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, като го признава за НЕВИНОВЕН и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението причиняването на телесни
повреди на Р. Й. Д. и Я. Н. Р. да съставлява две отделни престъпления, извършени при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. Н., ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в това,
че на 17.04.2019 г. в гр. Бургас, кв. „Крайморие“, в близост до заведение "Нептун“, в
съучастие като съизвършител с П. Г. М., ЕГН: **********, и К. Я. Ж., ЕГН:
**********, причинил на повече от едно лице-Р. Й. Д., ЕГН: **********, и Я. Н. Р.,
ЕГН: **********, лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4, предл. трето и т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, като го признава за НЕВИНОВЕН и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението причиняването на телесни
повреди на Р. Й. Д. и Я. Н. Р. да съставлява две отделни престъпления, извършени при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимите М. К. Н., ЕГН: **********, П. Г. М., ЕГН: **********,
и К. Я. Ж., ЕГН: **********, да заплатят при условията на солидарност на Р. Й. Д.,
ЕГН: **********, сумата от 5000 /пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деЯ.ето – 17.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 5000 лв. до първоначално
предявения размер от 10000 лв.

ОСЪЖДА подсъдимите М. К. Н., ЕГН: **********, П. Г. М., ЕГН: **********,
и К. Я. Ж., ЕГН: **********, да заплатят при условията на солидарност на Я. Н. Р.,
ЕГН: **********, сумата от 5000 /пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деЯ.ето – 17.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 5000 лв. до първоначално
предявения размер от 10000 лв.

ВРЪЩА на подсъдимия П. Г. М., ЕГН: **********, веществени доказателства -
1 /един/ брой тъмно синя долница с надпис „NIKE“ с два джоба, 1 /един/ брой тъмно
сива тениска с къс ръкав с надпис ’’MOUNT RAINIER”, 1 /един/ брой тъмно синя
горница с дълъг ръкав с цип и два джоба- предадени на съхранение при домакина на
04 РУ при ОДМВР – Бургас.

ВРЪЩА на подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН: **********, веществени доказателства -
1 /един/ брой сиво-черна тениска размер “L“ с къс ръкав, с изображение „череп“ и
надпис “WE LIVE”, 1 /един/ брой черен панталон размер “L” с два джоба отпред и два
отзад с надпис на заден десен джоб “NO-170-1”, 1 /един/ брой черно яке е два джоба,
размер „М“ с черен цип и бял надпис „NIKE“, 1 /един/ чифт черни маратонки, размер
2
42, с надпис на езика „AIR 27 С“ и 1 /един/ чифт черни чорапи с надпис 39/42 -
предадени на съхранение при домакина на 04 РУ при ОДМВР – Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. К. Н., ЕГН:
**********, да заплати на Р. Й. Д., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. Г. М., ЕГН:
**********, да заплати на Р. Й. Д., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН:
**********, да заплати на Р. Й. Д., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. К. Н., ЕГН:
**********, да заплати на Я. Н. Р., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. Г. М., ЕГН:
**********, да заплати на Я. Н. Р., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН:
**********, да заплати на Я. Н. Р., ЕГН: **********, сумата от 500,00 /петстотин/
лева, представляваща припадащата му се част от сторените от частния обвинител и
граждански ищец разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. К. Н., ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Бургас сумата в размер на 133,34 /сто тридесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, представляваща припадащата му се част от дължимите държавни такси
върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. Г. М., ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Бургас сумата в размер на 133,34 /сто тридесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, представляваща припадащата му се част от дължимите държавни такси
върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 5 /пет/ лева
3
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Бургас сумата в размер на 133,34 /сто тридесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, представляваща припадащата му се част от дължимите държавни такси
върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия М. К. Н., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 1288,34 лв. (хиляда
двеста осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляващи
припадащата му се част от сторените в досъдебната фаза разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия П. Г. М., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 1288,34 лв. (хиляда
двеста осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляващи
припадащата му се част от сторените в досъдебната фаза разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия К. Я. Ж., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 1288,34 лв. (хиляда
двеста осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляващи
припадащата му се част от сторените в досъдебната фаза разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 17/04.02.2025 г. по НОХД 3467/2023г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на внесен от РП-Бургас
обвинителен акт по ДП № 231/2019 г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор. № 885/2019 г. по описа
на РП-Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу:
1. К. Я. Ж., ЕГН: **********, *, с постоянен и настоящ адрес: *:
за това, че на * г. в гр. Бургас, кв. „*“, в близост до заведение "*“, в съучастие като
съизвършител с лицата П. Г. М. ЕГН: ********** и М. К. Н. ЕГН: **********,
причинил на Р. Й. Д. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено
по хулигански подбуди -престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
и за това, че на * г. в гр. Бургас, кв. „*“, в близост до заведение „*“, в съучастие като
съизвършител с лицата П. Г. М. ЕГН: ********** и М. К. Н. ЕГН: **********,
причинил на Я. Н. Р. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
2. П. Г. М., ЕГН: **********, *:
- за това, че на * г. в гр. Бургас, кв. „*“, в близост до заведение "*“, в съучастие като
съизвършител с лицата М. К. Н. ЕГН: ********** и К. Я. Ж. ЕГН: **********, причинил на
Р. Й. Д. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК;
- и за това, че на * г. в гр. Бургас-, кв. „*“, в близост до заведение „*“, в съучастие
като съизвършител с лицата М. К. Н. ЕГН: ********** и К. Я. Ж. ЕГН: **********,
причинил на Я. Н. Р. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК;
3. М. К. Н., ЕГН: **********, *:
- за това, че на * г. в гр. Бургас, кв. „*“, в близост до заведение "*“, в съучастие като
съизвършител с лицата П. Г. М. ЕГН: ********** и К. Я. Ж. ЕГН: **********, причинил на
Р. Й. Д. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК;
- и за това, че на * г. в гр. Бургас, кв. „*“, в близост до заведение „*“, в съучастие като
съизвършител с лицата П. Г. М. ЕГН: ********** и К. Я. Ж. ЕГН: **********, причинил на
Я. Н. Р. ЕГН: ********** лека телесна повреда, като деЯ.ето е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалия Р. Й. Д. граждански
иск против подсъдимите за сумата в размер от 10 000 лв. (десет хиляди лева) -
представляващи неимуществени вреди за извършеното спрямо него противоправно деЯ.е,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от момента на извършване на деЯ.ето - *
г., до окончателното плащане на задължението, като го конституира в качеството на
граждански ищец и частен обвинител. Също така прие за съвместно разглеждане предявения
от пострадалия Я. Н. Р. граждански иск против подсъдимите за сумата в размер от 10 000 лв.
(десет хиляди лева) - представляващи неимуществени вреди за извършеното спрямо него
противоправно деЯ.е, ведно със законната лихва върху тази сума считано от момента на
извършване на деЯ.ето - * г., до окончателното плащане на задължението, като го
1
конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В пледоарията си представителят на РП-Бургас предлага подсъдимите да бъдат
признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, като на всеки от тях бъде
наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В пледоарията си пред съда повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
– адв. С. Г. – БАК, заявява, че се придържа към казаното от прокурора, поради което моли за
осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове в пълен размер.
Частният обвинители и граждански ищци заявяват, че се придържат към казаното от
техния повереник.
Защитникът на подсъдимия П. М. - адв. Г. К. – БАК, счита, че подзащитният й следва
да бъде признат за невинен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като
счита, че от същата не се доказват твърденията в обвинителния акт, а също така, че не се
установява наличието на хулигански подбуди. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно моли съда да преквалифицира
деЯ.ето, като приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да уважи гражданските искове до
размер от 500 лева.
Защитникът на подсъдимия К. Ж. - адв. К. К.– БАК, също счита, че подзащитният му
следва да бъде признат за невинен и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно моли
съда да преквалифицира деЯ.ето, като приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Защитникът на подсъдимия М. Н. - адв. В. К. – САК, счита, че подзащитният му
следва да бъде признат за невинен, поради това, че не се установява същият да е
извършител, а също така, че не се установява наличието на хулигански подбуди. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно
моли съда да преквалифицира деЯ.ето, като приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Подсъдимите, редовно призовани, заявяват, че се придържат към казаното от техните
защитници, като в последната си дума молят да бъдат оправдани.
Пред съда, производството по делото протече по реда на глава 27 от НПК в
хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимите, техните защитници, гражданските
ищци и частни обвинители и техният повереник изразиха съгласие да не се разпитват
свидетелите и вещите лица от списъка към обвинителния акт. С оглед обстоятелството, че
всички протоколи и експертизи за изготвени по правилата на НПК, съдът обяви, че няма да
разпитва свидетелите и вещите лица от списъка към обвинителния акт, а ще ползва
съответните протоколи и експертни заключения.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият К. Я. Ж., ЕГН: **********, е *,
Подсъдимият П. Г. М., ЕГН: **********, е *.
Подсъдимият М. К. Н., ЕГН: **********, е *.
На * г., около 14.00 часа, св. Р. Й. Д., св. Я. Н. Р., св. П. Й. Д. и св. М. К. У. отишли в
заведение „*“, намиращо се в гр. Бургас, кв. *. Седнали на маса, намираща се на терасата на
заведението. Св. Д. и св. Д. били брат и сестра, а св. Р.- техен братовчед. Св. У. и св. Д. били
в интимна връзка.
Малко след това в заведението пристигнали подс. К. Я. Ж., подс. М. К. Н. и св. *,
2
които се настанили на маса, намираща се на разстоЯ.е три маси от масата на св. Д., св. Р., св.
Д. и св. У.. Подс. Ж. и св. * били в интимна връзка. Малко след това в заведението
пристигнали подс. П. Г. М. и св. * Я.а Ж. - сестра на подс. Ж., които също били в интимна
връзка, и се присъединили към последно посочените. След известен период от време
тримата подсъдими и св. Ж. и св. * се преместили на друга маса, намираща се във
вътрешността на заведението.
Горепосочените лица от двете маси не се познавали.
След известно време, св. Д., св. Р., св. Д. и св. У. решили да си тръгнат от заведението,
като на излизане преминали покрай масата на подс. Ж., подс. Н., подс. М., св. * и св. Ж.. Св.
Д., св. Р., св. Д. и св. У. си разменили погледи с подсъдимите и св. Ж. и св. *. След като
излезли от заведението св. Д., св. Р., св. Д. и св. У. се насочили към паркинг, който се
намирал в непосредствена близост до заведението, където бил паркиран автомобила, с който
пристигнали. Непосредствено след тях от заведението излезли подс. Ж., подс. М. и подс. Н.
и бягайки към тях ги приближили. Подс. Ж. нанесъл удар с юмрук в областта на дясната
част на лицето на св. Д.. Св. Д. усетил силна болка и паднал на земята. След това, докато св.
Д. бил на земята, подс. Ж., подс. М. и подс. Н. започнали да му нанасят удари с крака
/ритници/ по тялото и главата. Св. Д. загубил съзнание. Междувременно се приближи св. Ж.
и св. *. След това подс. Ж. и подс. М. се насочили към св. Я. Р. и започнали да му нанасят
удари с юмруци по главата и тялото, при което последният паднал на земята. Св. Д. и св. У.
се опитали да ги разтърват, но не успешно. По повод това между св. Д. от една страна и
подс. Ж. и св. *, от друга страна, възникнал конфликт. Подс. Ж. бутнал св. Д., при което тя
паднала на земята. В това време св. Р. и св. Д. били все още на земята, като последният вече
бил в съзнание и от устата му течала кръв. След като видял, че подс. Ж. бутнал св. Д., св. Р.
се изправил, приближил се към него и го блъснал с ръце, за да я защити. В това време към
св. Р. се приближил подс. М. и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето.
Вследствие на удара, св. Р. паднал на земята, при което подс. Ж., подс. М. започнали да му
нанасят удари с юмруци и с крака /ритници/ по главата и тялото, а подс. Н. му нанасял удари
с крака /ритници/ по главата и тялото. Вследствие на ударите нанесени от тримата
обвиняеми, св. Р. изпаднал в безсъзнание. След това подс. Ж., подс. М. и подс. Н. нанесли
удари с крака /ритници/ по тялото на св. Д., който все още бил на земята. След известно
време обвиняемите преустановили нанасянето на удари и заедно със св. * и св. Ж. се
запътили към автомобилите, с които били дошли и които били паркирани в близост. Св. *,
заедно с подс. Ж. и подс. Н. се качили в автомобила на последния марка „Мерцедес“, модел
„ЕС 350“, с английски регистрационен номер. Подс. М. и св. Ж. се качили в друг автомобил
и тръгнали в неизвестна посока.
Св. Д. се обадила по телефона и извикала екип на Спешна помощ и полицейски
такъв. След около 15 минути на място пристигнали две линейки, които транспортирали св.
Д. и св. Р. до УМБАЛ — Бургас, където били прегледани в Шокова зала, а впоследствие
приети в отделението по неврохирургия.
Съгласно заключението на изготвената по досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза № 173/2019 г., е било установено, че св. Р. Й. Д. е получил
мозъчно сътресение и травми по лицето и тялото, които увреждания е възможно да са в
резултат от действието на или върху твърди, тъпи предмети с оганичена повърхност,
каквито са юмруците и ритниците на човек. Няма медико-биологични данни мозъчното
сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота и травмите се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съгласно заключението на Съдебномедицинска експертиза № 172/2019 г., е било
установено, че св. Я. Н. Р. е получил мозъчно сътресение и травми /отоци и кръвонасядания/
по лицето и тялото, които увреждания е възможно да са в резултат от действието на или
3
върху твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на
човек. Няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота и травмите се квалифицират, като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Р. Д., Я. Р., П. Д.,
М. У., *, *, *, *, *, *, *, * Ж. (частично), * * (частично), * и *.
От писмените доказателства: множество протоколи за разпознаване, протоколи за
освидетелстване, справки за съдимост, справки за трудови договори и други;
От експертизите: Съдебномедицински експертизи и комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
С оглед конкретиката на случая, най-съществени за изясняване на обективната
истина се явяват показанията на свидетелите, които са очевидци на възникналия инцидент.
Видно е, че се очертават две групи свидетелски показания в тази връзка, като от една страна
са показанията на пострадалите Р. и Д., както и показанията на свидетелите У. и Д., а от
друга страна са показанията на свидетелите Ж. и *. Тъй като и четирите посочени
свидетелки се намират в роднински или интимни отношения с пострадалите, респ. с част от
подсъдимите, е разбираемо при излагането на техните показания да са преекспонирали едни
обстоятелства, респ. да са омаловажили други, излагайки твърдения за това кой от
участниците в инцидента какво е извършил.
Видно е, че двете групи свидетели очертават различна фактическа обстановка около
най-важният момент- кой първи е започнал конфликта. При внимателния анализ на всички
горепосочени показания, съдът намира, че следва да се даде вяра на изложеното от
пострадалите, респ. на свидетелите У. и Д., че именно подсъдимите първи са нападнали
пострадалите. Техните показания са последователни, безпротиворечиви и което е най-
важното- подкрепят се от останалия доказателствен материал по делото, и по-точно от
заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи.
Обратно на изложеното, показанията на свидетелите Ж. и * са изключително
противоречиви помежду си относно осъществилите се събития. Така например * заявява, че
след като компанията на пострадалите излязла навън, тяхната компания останала вътре в
заведението. Тогава тя започнала да си приказва със св. Ж., а тримата подсъдими излезли от
заведението без тя да разбере защо. Впоследствие чула сервитьорката да казва, че навън се
бият хора и тогава и те излезли. От друга страна, св. Ж. посочва, че след като компанията на
пострадалите излязла, нейната компания също решила да си тръгва, като подсъдимите
излезли малко преди нея и св. *. Когато двете свидетелки излезли навън видели, че има
възникнал бой.
На следващо място, твърди се от тези две свидетелки, че са видели как на подс. К. Ж.,
докато е бил на земята, са нанасЯ. удари. И двете дават подробни описания на
телосложението и дрехите на двамата пострадали. Св. * обаче посочва, че само единият от
пострадалите е нанасял удари на подс. Ж., докато другият пострадал е стоял отстрани. Св.
Ж. пък посочва, че и двамата пострадали са нанасяли удари на брат й, като описва и
конкретно, че единият е удрял Ж. с юмруци, а другият с крака.
4
По-нататък, св. Ж. посочва, че едното от момичетата от компанията на пострадалите
хванало за косата св. * и започнало да я удря с юмруци по тялото и лицето. Самата св. *
обаче единствено посочва, че с момичето от компанията на пострадалите са се хванали за
косите, след което ги разтървали.
Видно е, че се касае за множество противоречия в показанията на тези две
свидетелки, като тези противоречия не могат да се отдадат на това, че поначало е нормално
всеки човек да отдаде различно значение на определени моменти и да ги опише по различен
начин. В конкретния случай и двете дават много детайлно описание на фактите-
телосложение на участниците, използвани изрази и думи, облекло и т.н., като
същевременно твърденията им се разминават в съществени моменти- как са разбрали, че
има сбиване, колко човека са нанасяли удари на подс. Ж. и т.н. В допълнение, и двете
свидетелки не заявяват да са видели някой от подсъдимите да нанася удари на някой от
пострадалите. Всичко това мотивира състава да приеме, че изложеното в техните показания
представлява защитна версия, целяща да оневини подсъдимите. Показанията на тези
свидетелки следва да се кредитират единствено по отношение на това, че те са се намирали
на мястото и са имали участие в спречкването.
С оглед изложеното, съдът намира, че свидетелките У. и Д. са дали правдиви
показания, като от медицинските експертизи се установява и нанасянето на телесни
увреждания на пострадалите.
По отношение на всички останали свидетели следва да се посочи, че съдът кредитира
техните показания, като техните възприятия се отнасят за събития, случили се след
приключване на сбиването.
Съдът кредитира и множеството приложени по делото писмени доказателства, като
същите не бяха оспорени от страните.
Вече бяха споменати и изготвените по делото заключения на съдебномедицинските
експертизи. Те са отговорили пълно, точно и ясно на поставените въпроси и са изготвени от
вещо лице специалист в съответната област, поради което съдът ги кредитира. Същото се
отнася и за заключенията на изготвените по делото съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи, като според същите подсъдимите не за били в състоЯ.е на физиологичен афект.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деЯ.е,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
тримата подсъдими, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, са причинили на пострадалите Д.
и Р. леки телесни повреди, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деЯ.е е осъществено от
подсъдимите с активни действия, чрез нанасяне на удари с ръце и крака. Тези действия се
установяват от показанията на самите пострадали, както и от показанията на свидетелите
М. У. и П. Д.. Съдебномедицинските експертизи установяват и нараняванията, които са били
причинени на пострадалите. На Я. Р. са причинени мозъчно сътресение и травми по лицето
и главата (охлузвания и отоци), а на Р. Д. са причинени мозъчно сътресение и травми по
лицето и главата. Видно от приложените СМЕ уврежданията се характеризират като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това временно разстройство на
здравето е извън хипотезите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и резултатът следва да
се квалифицира именно като телесно увреждане по чл. 130, ал. 1 от НК.
В случая е без значение кой от тримата подсъдими какви удари конкретно е нанесъл,
5
тъй като са квалификацията на деятелността им като извършена при условията на
съизвършителство е достатъчно, че всеки от тях е извършил действие, представляващо част
от изпълнителното деЯ.е на престъплението, което е довело до настъпване на
съставомерните последици.
Съставът счита обаче, че няма как в конкретния случай да се приеме, че се касае за
извършване на две отделни престъпления от всеки от подсъдимите по отношение на всеки
от пострадалите. В конкретния случай подсъдимите чрез свързана последователност от
действия са причинили телесни повреди на повече от едно лица, което представлява идеална
съвкупност от престъпления. Тази съвкупност обаче е въздигната в квалифициращо
обстоятелство съгласно чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК, който предвижда завишен
размер на наказание, когато е причинено телесно увреждане на повече от едно лице. Именно
поради това и съдът оправда подсъдимите по обвинението да са извършили две отделни
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като преквалифицира деятелността им по
отношение на пострадалите като едно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето и т.
12 от НК (в този смисъл е и Решение № 419/26.10.2011 г. по н.д. № 2096/2011 г. на ВКС). По
конкретното дело няма пречка да бъде извършена такава преквалификация с присъдата, като
към повдигнатото обвинение се включи и това обстоятелство, тъй като няма да се стигне до
утежняване положението на подсъдимия. Това е така, доколкото новата квалификация
предвижда налагането на наказание в същите граници, а и не се касае за съществено
изменение на фактите. Освен това, преквалификацията на деятелността от две престъпления
в едно безспорно се явява по-благоприятно, тъй като прави възможно приложението на
института на чл. 78а от НК.
Съставът намира, че при извършване на престъплението подсъдимите са действали
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Тримата са съзнавали, че чрез ударите с ръце и
крака по главата и тялото на пострадалите неминуемо ще причинят телесно увреждане на
последните, като това е била и пряката им цел. Изводът за интелектуалната и волевата
страна на прекия умисъл следват и чисто житейски от самото естество на изпълнителното
деЯ.е- нанасяне на удари. Самата същност на тези действия е да причинят телесно
увреждане на ударения, поради което не може да се счете, че е налице друга цел освен това.
Налице е и общност на умисъла у подсъдимите при осъществяване на действията им, като
всеки от тях е бил наясно, че неговите действия, съчетани с действията на другите двама са
от естество да причинят съставомерния резултат.
Съдът намира, че се доказва и наличието на хулигански подбуди у тримата
подсъдими, като те са съзнавали, че действията им са от естество да предизвикат
обществено възмущение и да нарушат обществения ред, имайки предвид, че са осъществени
на публично място пред заведение за хранене. И тримата са искали да изразят явното
неуважение към обществения ред, целейки да демонстрират силово надмощие над
компанията на пострадалите. Както бе посочено по-горе, съдът не намира за доказано
твърдението, че е имало посегателство първо от пострадалите и това бил мотивът за
сбиването. Дори и да е имало някакво действие, което да е било възприето от подсъдимите
като своеобразно предизвикателство (някакъв поглед), то в никакъв случай не изключва
хулиганския мотив. Това е така, защото въпреки че пострадалите вече са напуснали
заведението, компанията на подсъдимите е пристъпила към демонстриране на силово
надмощие. Става видно, че в този момент за тримата това е единствения начин за
разрешаване на конфликтни ситуации, който начин неминуемо накърнява в голяма степен
обществения ред. В този смисъл, съдът намира, че не е налице личен мотив за извършване
на деЯ.ята, който да изключва квалификацията им по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
По делото не се събраха доказателства за наличието на обстоятелства, които да
изключват съставомерността на извършеното от подсъдимите. На първо място, не се касае за
деЯ.е, осъществено при условията на неизбежна отбрана, тъй като за да е налице такава, е
6
необходимо да е налице нападение по отношение на самите подсъдими. В конкретния
случай обаче от доказателствата по делото се установява, че непосредственото
противоправно поведение е осъществено първо от компанията на подсъдимите
На второ място, липсва физиологичен афект у подсъдимите по време на извършване
на деЯ.ето. Афектът, или силното раздразнение по смисъла на НК представлява силно
душевно вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален процес, предизвикан от
определен дразнител, който протича бурно и обичайно има характер на краткотрайно
избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение. Отнася се за бурна нервна реакция,
възникнала непосредствено след упражненото насилие, тежка обида или клевета, или друго
противозаконно действие, при което деецът не е в състоЯ.е и няма време да обмисли
спокойно своето поведение. Коментираното състоЯ.е възниква спонтанно, като
непосредствена реакция на едно току-що извършено от пострадалия противозаконно
действие. Ето защо, когато подсъдимият е могъл спокойно да разсъждава и да взема
правилни решения, не е налице състоЯ.е на силно раздразнение.
Дали е налице състоЯ.е на афект, е фактически, а не медицински въпрос, който се
изяснява с всички доказателства по делото, а не само въз основа обясненията на подсъдимия
или на част от доказателствата. Външните признаци, по които може да се съди за наличието
на афект са зачервяване, изпотяване, треперене и др. подобни вегетативни прояви. За да
прецени дали е налице афект, съдът е длъжен да прецени цялостното поведение на
подсъдимия преди и по време на извършване на деЯ.ето.
В конкретния случай по делото не се установяват каквито и да е признаци в
поведението на подсъдимите, които да сочат, че те са били в състоЯ.е на афект по време на
извършване на процесните деЯ.я.
С оглед всичко гореизложено, съдът призна всеки от тримата подсъдими за виновни в
извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 ,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като ги оправда по обвинението причиняването на телесни повреди
на Р. Й. Д. и Я. Н. Р. да съставлява две отделни престъпления, извършени при условията на
чл. 23, ал. 1 от НК.
Тази преквалификация съответства на Решение на СЕС от 09.11.2023 г. по дело С-
175/22, съгласно което чл.6, §4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното
производство трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика,
съгласно която съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може да
възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на
инкриминираното деЯ.е, без да информира своевременно обвиняемия за разглежданата нова
квалификация към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно
защитата си, и съответно без да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и
ефективно правото си на защита по отношение на тази нова квалификация.
В настоящия случай, тази алтернативна правна квалификация е станала известна на
подсъдимите след изрично направено изявления на прокурора в открито съдебно заседание
на 24.09.2024 г., т.е. уведомяването за нея е било своевременно, тъй като е направено още
преди започване на съдебното следствие.

По наказанието:
За извършеното от всеки от подсъдимите престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12,
вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода”
за срок до три години. В същото време по отношение на подсъдимите са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно:
7
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимите са неосъждани и не са били освобождавани от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК (подсъдимият Ж. е бил
освобождаван, но през 2017 г., поради което към момента на процесното деЯ.е това
освобождаване не следва да се отчита съобразно ППВС № 7/85 г.).
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; в пияно състоЯ.е, нито е
свързано с употреба на наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; нито са налице множество престъпления.
Съгласно законовите разпоредби, когато са налице предпоставките за приложение на
чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства, като следва да се има
предвид, че макар да се налага административно наказание, следва да намери приложение по
аналогия разпоредбата на чл. 56 от НК, която предвижда, че не са смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, тези които са взети предвид от закона при определяне на съответното
престъпление. Иначе казано, не може да се отчетат като отегчаващи обстоятелства
причиняването на телесни повреди на повече от едно лице, както и хулиганските подбуди за
това.
Като отегчаващо обстоятелство обаче следва да се отчете наличието на съучастие под
формата на съизвършителство, тъй като участието на повече от едно лице допринася за по-
лесното достигане на престъпния резултат.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на
тримата подсъдими, както и липсата на данни за други противоправни прояви.
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е
лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая подсъдимите са неосъждани за каквито и да е престъпления, което следва
да бъде отчетено в негова полза при преценката за тяхната обществена опасност.
Съдът отчита при определянето на размера на наказанието и изминалия период от
време от извършването му- * г., до настоящия момент- приблизително шест години (като се
има предвид, че давността за наказателно преследване за това престъпление е седем години
и половина). Действително, част от забавянето се дължи на обстоятелството, че
подсъдимият Н. се е преместил да живее в чужбина, т.е. по отношение на него това
обстоятелство не следва да се отчита. Неговото поведение обаче не следва да рефлектира
върху положението на другите двама подсъдими, поради което съдът взе предвид периода на
висящност на делото именно по отношение на тях.
По отношение на подсъдимия Н. пък съдът отчете неговия принос за настъпване на
престъпния резултат, като безспорно при случаите на съучастие следва да се вземе предвид
конкретния принос на всеки деец при индивидуализация на наказанието. От материалите по
делото може да се направи извод, че подс. Н. е взел най-малко участие в причиняването на
телесните увреждания.
Накрая, както бе посочено, липсват данни за други противоправни деЯ.я на лицата от
момента на процесното, т.е. от близо шест години. Същевременно и тримата подсъдими към
момента са трудово ангажирани. Това навежда на извода, че се касае за инцидентна проява,
която е плод по-скоро на моментна емоция, отколкото на утвърдена наклонност към
8
незачитане на правовия ред.
Поради всичко изложено, съставът намери, че наказанието глоба следва да бъде
определено в минималния размер от 1000 лева за всеки един от подсъдимите. Изминалия
период от време и данните за личността на всеки от подсъдимите сочат, че налагането на
наказание по-скоро би имало обратен ефект. Следва да се отчете и че още в начален етап на
разследването са били налице данни за наличие на предпоставките по чл. 78а от НК по
отношение на подсъдимите, но същите са били задържани по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, а
в последствие на всеки от тях е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
Същевременно, в случаите, когато се внесе предложение по чл. 375 от НПК не може да има
мярка за неотклонение. Действително, преди приключване на досъдебната фаза с акт по чл.
242 от НПК не е ясно дали прокурорът ще прецени, че се касае за хипотеза на чл. 78а от НК,
но на плоскостта на конкретния случай следва да се отчете, че спрямо тримата подсъдими са
били предприети интензивни действия от държавата, които явно също са постигнали
поправителен и превъзпитателен ефект.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание за всеки от
подсъдимите в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за завършване на процеса на поправянето и превъзпитанието им към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху тях и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.


По гражданските искове:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деЯ.е, противоправност на
деЯ.ето, вреди, причинно-следствена връзка между деЯ.ето и вредите и виновно поведение.
По отношение на предявените срещу подсъдимите граждански искове за обезвреда на
причинените на пострадалите неимуществени вреди в следствие извършеното
престъпление, съдът намери тези претенции за безспорно установени и категорично
доказани по основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление,
неговото авторство и вината.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деЯ.е, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания,
дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалите, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданските искове за
обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършените престъпления за основателни
и доказани до размер от 5000 лева за всеки от пострадалите. От една страна, съдът съобрази,
че телесните увреждания са нанесени от три лица, което несъмнено е свързано с по-голям
стрес и негативни преживявания. От друга страна, обаче, следва да се съобрази и самият
характер на причинените увреждания. Видно от заключенията на изготвените
съдебномедицински експертизи и на двамата пострадали е причинено мозъчно сътресение и
травми по лицето и главата, като само за пострадалия Р. е изрично посочено, че се касае за
охлузвания и отоци. Също така, не е установен някакъв продължителен срок на
възстановяване от нанесените увреждания. С оглед изложеното, съдът намира, че не се касае
увреждания на здравето на пострадалите с голям интензитет, като същите са преминали в
кратък срок. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намери претенциите за размерите над
5000 лева, до пълния размер на предявените искове от 10000 лева за недоказани.
Съдът счита, че с така уважените претенции в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалите неимуществени вреди, поради което и
9
размерите се явяват справедливи. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането- * г. до окончателното изплащане на главниците, така както е поискано
изрично от пострадалите.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД подсъдимите бяха осъдени да заплатят
солидарно присъдените суми за обезвреда.

По веществените доказателства:
Съдът върна на подсъдимия П. Г. М. веществени доказателства - 1 /един/ брой тъмно
синя долница с надпис „NIKE“ с два джоба, 1 /един/ брой тъмно сива тениска с къс ръкав с
надпис ’’MOUNT RAINIER”, 1 /един/ брой тъмно синя горница с дълъг ръкав с цип и два
джоба- предадени на съхранение при домакина на 04 РУ при ОДМВР – Бургас, а на
подсъдимия К. Я. Ж. веществени доказателства - 1 /един/ брой сиво-черна тениска размер
“L“ с къс ръкав, с изображение „череп“ и надпис “WE LIVE”, 1 /един/ брой черен панталон
размер “L” с два джоба отпред и два отзад с надпис на заден десен джоб “NO-170-1”, 1
/един/ брой черно яке е два джоба, размер „М“ с черен цип и бял надпис „NIKE“, 1 /един/
чифт черни маратонки, размер 42, с надпис на езика „AIR 27 С“ и 1 /един/ чифт черни
чорапи с надпис 39/42 - предадени на съхранение при домакина на 04 РУ при ОДМВР –
Бургас, тъй като няма основание всички гореизброени доказателства, предадени от двамата
подсъдими да бъдат отнети, доколкото не са послужили за извършване на престъплението и
не се касае за вещи, чието притежание е забранено.

По разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимите бяха
признати за виновни в извършване на вмененото им престъпление, както и бяха уважени
частично гражданските иск срещу тях - на основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6
от ГПК, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд
- Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 133,34 лева - държавна такса
върху уважените части от гражданските искове (съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК). На основание чл. 190, ал.2 НПК следва
всеки от подсъдимите да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Бургас и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Също така, подсъдимите следва да заплатят по сметка на ОДМВР-Бургас и
разноските по досъдебната фаза, които са в общ размер на 3865,00 лева. Съгласно чл. 189,
ал. 3, изр. последно, когато подсъдимите са няколко, съдът определя каква част от разноските
да се възложи на всеки от тях. В случая разноските следва да се възложат поравно на всеки
от подсъдимите, като всеки един от тях следва да заплати сумата в размер на 1288,34 лева,
представляваща припадащата му се част от разноските на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимите следва да заплатят на пострадалите и
сторените и доказани от последните разноски по делото, в размер на общо 3000,00 лева,
представляващи възнаграждение за повереник (л. 38 и л. 39 от съдебното производство и л.
137 и л. 138, том 2 от ДП), като всеки от тримата подсъдими следва да заплати по 500,00
лева на Я. Р. и по 500,00 лева на Р. Д..

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни