Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. Велико Търново, 27.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №321 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 43, ал.4 от ЗПЗП вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят Д.Й.Б. ***, чрез ***Н.И. от ВТАК, е оспорил уведомително
писмо, изх.№02-040-6500/717 от 14.01.2023 година на Заместника на ИД на ДФ
„Земеделие“ с което по заявените от него
схеми/мерки, базирани на площ в заявление за подпомагане с УИН 04/030621/92150
за кампания 2021 година, с което по СЕПП, СПП, СПК и ДПК, са редуцирани суми, както
следва: 11801, 24 лв., 68, 55 лв., 4.98 лв. и 10502, 26лв. и е оторизирана сума
по тези мерки, както следва: по СЕПП – 19 762, 36 лв., по СПП – 4063, 65
лв. и по СПК – 295, 34 лв.
Жалбоподателят поддържа жалбата си, че писмото е незаконосъобразно,
доколкото заявените него площи са били такива съобразно заповеди за
разпределение за землищата на село Родина и на град Златарица. Тези площи били
оспорени по реда на АПК от друг земеделец и дублирането на площи, заради което
е намалено плащането по заявлението му, е посоченото с посоченият земеделец.
Всъщност обаче тези заповеди били потвърдени от съда, а действията на
жалбоподателя са законосъобразни. Моли съда да отмени писмото.
Ответникът по жалбата – заместник ИД на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител отрича основателността на жалбата. Представя писмени бележки, в
които развива подробни съображения за законосъобразността му, като изтъква, че
са спазени изискванията на закона за делегация на правомощия, за провеждане на
процедурата по Наредба №5 от 27.02.2009 година, както и изискванията на
материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна,
засегната от правния ефект на уведомителното писмо.
От представената от ответника преписка е видно, че уведомителното писмо
е изтеглено от системата за електронни услужи на фонда на 21.04.2023 година,
като жалбата е подадена на 3.05.2023 година, видно от датата върху щемпела,
положен върху нея, като е спазен преклузивния 14 дневен срок- Жалбоподателят е
легитимиран да оспори административния акт, доколкото е негов адресат и същият
разпорежда неблагоприятни за него последици.
По същество жалбата е основателна по съображенията, изложени по-долу.
От фактическа страна, след преценка на представените по делото
доказателства поотделно и съвкупно преценени се установява следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 година
с УИН 04/030621/92150, заявявайки подпомагане по схема за единно плащане на
площ /163, 17 ха за 31 563, 60 лв./, схема за преразпределително плащане
/от 163, 17 ха за 4132, 20 лв./, СПК /1,
26 ха за 300, 32 лв./ и по Схемата за плащане за земеделски практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания /от 163, 17 ха за 19 846,
37 лв./.
По заявлението е извършена административна проверка в ИСАК, като резултатите
са обективирани в бланката с т.н резултати от автоматични проверки на въведени
данни в заявлението за подпомагане, като са посочени пет грешки. Всъщност
посочено е, че са заявени угари, междинни култури или зелено покритие, азотфискиращи
култури като ЕНП, а върху тези площи съществува забрана за използване на
продукти за растителна защита.
Видно от представените от ответника доказателства /лист 162 и делото/,
със заповед №РД 09 – 150/25.02.2022 година, е одобрен проект на министъра на
земеделието за специализиран слой „площи, допустими за подпомагане“. Сочи се,
че жалбоподателят /бенефициер/ не е депозирал възражение против този проект. Съответно,
окончателният ССПДП за кампания 2021 г. бил одобрен с публикуваната в ДВ
заповед №РД 09-150/25.02.2022 година на министъра на земеделието. След проверка
в автоматичната система за управление на документооборота било установено, че
няма и жалба на бенефициера против тази заповед, а тя слага край на процедурата
за определяне на допустимите и недопестимите площи за съответната годишна
кампания и съответно ДФ „Земеделие“ действа в условията на обвързана
компетентност. Приложена е и таблица за декларираните от жалбоподателя парцели
със съответните идентификатори, декларираните за подпомагане площи и площите,
които са извън окончателният обхват на СС ПДП.
Следва да се добави за пълнота, че самият жалбоподател е представил
като доказателства съдебни актове, постановени в производство по оспорване на
заповед на Директора на ОблС „Земеделие“ Велико Търново, издадена в хода на
провеждана процедура по разпределение по чл.37в от ЗСПЗЗ, които обаче са
неотносими.
С оглед на посоченото се налагат следните
правни изводи:
Уведомителното писмо е валиден
административен акт, издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му.
Както се установява от самото писмо, същото е
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
При издаването на това писмо
издателят е действал въз основа на делегация, като е овластен за това
правомощие със заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 година. Посочената възможност за делегиране на
правомощието на заместника на ИД на ДФЗ да издава и подписва уведомителни писма
по схеми и мерки за директни плащания произтича от разпоредбата на чл.20а, ал.4
от ЗПЗП, който в релевантната си редакция гласи следното: „Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност.“.
Съдът счита, че актът е формално
незаконосъобразен – арг. от чл.146, т.2 във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Според последната разпоредба, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта.
В процесният случай с акта е разпоредено редуцирането/отказът/
на субсидия по посочените схеми и мерки /схема за единно плащане на площ, схема
за преразпределително плащане, СПК и по Схемата за плащане за земеделски практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания/, като в табличен вид са
посочени какви са исканите суми, какви са намаленията, какви са редукциите,
какви са намаленията поради достигане на таван на субсидиране и каква е
оторизираната сума. Под тази таблица /таблица 1/ са посочени единствено
ставките от лева на декар за съответната схема и мярка, както и разшифровка на
съответната колона, което са общи и касаят общо приложение на случаите на намаления
и редукции.
В края на разшифровките на съответната колона
пък е посочено как е формирана т.н. „оторизирана сума“ – разлика между исканата
и приложимите намаления и редукции. В таблица 2, озаглавена „Извършени
плащания“ пък е посочена в табличен вид само схемата, по която е поискано
плащане, датата, оторизираната сума и изплатената сума, като и под нея е налице
просто общо разшифроване на съдържанието на колоните и е посочено как се
формира „изплатената сума“.
От така формулираното съдържанието на писмото
не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди
посоченият резултат, и под кое точно материално правно основание тези
обстоятелства са подведени. Липсва информация коя именно площ като парцел се
санкционира, какъв е размера на тази площ, по коя конкретна схема или мярка е
заявена за подпомагане, какво обстоятелство препятства подпомагането и по
съответната мярка/схема, кой нормативен акт разпорежда такива последици при
проявата на такова обстоятелство. От така вписаните „мотиви“ не става ясно и
кои парцели са санкционирани за бъдещ период по Схемата за обвързано
подпомагане с протеинови култури, нито става ясно кои парцели по СЕПП, СПП, СДП
и ЗДП са обхванати от удържаните санкции и кои проявени и доказани
обстоятелства водят до начисляването им.
От тези разшифровки не става ясно и защо са
налице намаления на субсидията и кои именно площи са установени като
недопустими за подпомагане и защо са установени като такива. Посочването на разпоредбите на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 и на Регламент (ЕС)№1307/2013 не изпълнява изискването за
посочване на фактическо и правно основание, тъй като разпоредбата на чл.26 от
първия Регламент има седем параграфа, а разпоредбата на чл.8, параграф 1 от
втория Регламент препраща за ставка на корекция към чл.26 от първия Регламент.
Прилагането им обаче е обусловено от размера на конкретните директни плащания,
определени за конкретни площи за подпомагане и прочие, каквито фактически
обстоятелства отсъстват в административния акт.
От друга страна уведомителното писмо не
отпраща за констатирани факти и обстоятелства към друг акт, находящ се в
административната преписка, нито се позовава на официален и/или друг документ,
съдържащ релевантните за разпореденият правен резултат обстоятелства.
Всъщност това е и причината за аргументацията
на жалбата до съда, в която са изтъкнати обстоятелства, които изобщо не са
съобразени от ответника при издаването на писмото, както личи от становището,
намиращо се на лист 24 от делото.
Съдът, обратно на твърдението на ответника,
намира, че това становище, изпратено на
съда в едно с изпращането на преписката /лист 24 от делото/, не може да замести
изискуемото се по императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК съдържание
на административния акт, обуславящ формалната му законосъобразност.
Всъщност това становище не представлява
посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, а процесуална
позиция по съществото на вече повдигнат пред съда спор за законосъобразност на
акта, част от която е и формалната му законосъобразност по аргумент от чл.146,
т.2 от АПК.
В конкретният случай позоваването на ТР №16
от 31.3.1975 година на ОСГК на ВС, тълкуващо отменени разпоредби на ЗАП, не може
да предопредели различно становище на настоящата инстанция. В това решение
действително е посочено, че не е необходимо мотивите към акта да съвпадат с
момента на издаването му, а е възможно те да предхождат издаването на акта или
да се изложат допълнително, стига да се постигат целите, които законодателят е
поставил с изискването за мотивиране.
Като пример в това отношение е посочено, че мотивите към акта могат да
бъдат изложени в препроводителното писмо, с което жалбата се изпраща на
горестоящият административен орган. Посочено е, че този орган,а и съдът, пред
който актът е обжалван, ще разполага с необходимата основа за по – правилното
извършване на проверката за законосъобразност и правилност.
Следва на първо място да се констатира, че
посоченото ТР е издадено при действието на ЗАП /ДВ, бр. 53 от 7.07.1970 г., в
сила от 7.10.1970 г., отм., бр. 90 от 13.11.1979 г./, като този закон е
предвиждал задължително административно обжалване като предпоставка за
съдебното обжалване – арг. от чл.47, ал.2 от него. Затова и в това сравнително
старо ТР на ВС изрично е предвидена възможността т.н. допълнителни мотиви да се
излагат или с препроводителното писмо до горестоящият административен орган при
задължителното административно обжалване или най – късно в потвърдителното
решение на по-горестоящият административен орган, но не и едва пред съда.
Логиката на ВС е ясна – мотивирането на административния акт може да се извърши
единствено преди фазата на съдебното обжалване, като в рамките на висящността
на процеса пред администрацията, в който една от страните има ролята и на водещ
процеса орган, е допустимо и мислимо да се установяват фактическите и правните
положения, които мотивират разпоредителната част на административния акт.
Посоченото разбиране е в синхрон с изискването за мотивиране на
административния акт, и от друга страна, с изискването мотивирането да е част
от предмета на съдебната проверка за законосъобразността на акта – вж. чл.
чл26, ал.1 , буква „ж“ от ЗАП /отм./ вр. с чл.55 от с.з.
Всъщност излагането на мотиви към акта едва в
съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за установимост на
фактите, релевантни към издаването на административния акт и подлежащи на
доказване пред съда – чл.170, ал.1 от АПК. Единственото допълване на предмета
на спора пред съда, което процесуалният закон позволява, е допълването с
доказателства за нововъзникнали факти – чл.142, ал.2 от АПК, какъвто не е
настоящият случай.
Посоченото обуславя извод за недопустимост за
създаване и допълване на формата на акта едва пред съда чрез посочване на
фактическите и правните основания за издаването му и то тогава, когато предмет
на спора е именно липсата на форма на акта и по – конкретно липсата на
фактически и правни основания за издаването му. Обратното разбиране би обезсмислило
разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Следва уведомителното писмо да бъде отменено,
като на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката по подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане с УИН 04/030621/92150 за кампания 2021 година се
изпрати на ответника за произнасяне чрез административен акт, в който в съответствие
с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК да се посочат всички факти и
обстоятелства и всички правни основания, проявлението на които обуславя
допустимост или недопустимост на подпомагането на жалбоподателя по различните
схеми и мерки и евентуалното налагане на санкции.
Жалбата е основателна.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, изх.№02-040-6500/717 от
14.01.2023 година на Заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.
Изпраща преписката на ответника за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане с
УИН 04/030621/92150 за кампания 2021 година на заместника на ИД на ДФ
„Земеделие“, съобразно дадените в мотивите на решението указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: