РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 16.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шести декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 575 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от "Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление - град София, ул.
"Московска" № 19, ЕИК *********, представлявано от В.С.- Главен
изпълнителен директор И Д.Н.- Изпълнителен директор, против Б.О.Г., ЕГН **********,
адрес: *** искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с
които ищцовото дружество иска съдът да постанови решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3848,00лева, представляваща
главница по Договор за стоков кредит от 16.12.2017г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.05.2019 г. до
окончателното й заплащане, сумата от 2215,33лева, представляваща
възнаградителна лихва,за периода от 16.01.2018 г. до 28.05.2019г., сумата от
129,13 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 16.01.2018 г. до
28.05.2019 г., сумата от 120,00 лева, представляваща заемни такси.
Ищецът
"Банка ДСК“ ЕАД излага, че на 16.12.2017г. е сключен Договор за стоков
кредит с ответника, съгласно който му е предоставила кредит в размер на 3848
лева. Сочи, че кредитът е със срок за издължаване 24 месеца, считано от датата
на неговото усвояване /първо усвояване, с падежна дата 20 число/, като е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 39,59% годишно или 0.1100 % на ден и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 47,63% към дата на подписването му.
Твърди, че длъжникът не е обслужил нито една вноска по кредита и са налице 17
броя непогасени месечни вноски, за периода от 16.01.2018г. до 16.05.2019 г.,
поради което му е начислена и лихва за забава. Предвид изложеното се моли да
бъдат уважени предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника Б.О.Г.
е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е
подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца
в размер на 552,21 лв., съобразно представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.О.Г., ЕГН **********, адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК“ ЕАД
със седалище и адрес на управление - град София, ул. "Московска" №
19, ЕИК *********, представлявано от В.С.– Главен изпълнителен директор И Д.Н.-
Изпълнителен директор, на основание основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
86 ЗЗД сумата от 3848,00лева, представляваща главница по Договор
за стоков кредит от 16.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба в съда- 31.05.2019 г. до окончателното й
заплащане, сумата от 2215,33лева, представляваща възнаградителна лихва,за
периода от 16.01.2018 г. до 28.05.2019г., сумата от 129,13 лева, представляваща
наказателна лихва, за периода от 16.01.2018 г. до 28.05.2019 г., сумата от
120,00 лева, представляваща заемни такси,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 552,21 лв., представляваща сторените
по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА