Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 2430 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както
следва: 1.Въззивна жалба, вх.№ 726/07.10.2019г., подадена от Е.А.Б., действащ
със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б. срещу решение №
3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу С.И.С.
иск с правно основание чл.150 СК за изменение на размера на дължимата от
ответницата месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 200лв. до
пълния претендиран размер от 350лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба – 31.05.2019г.
В жалбата
се излага, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилни изводи досежно
нуждите на детето от средства за издръжка като общ размер и процентното им
разпределение между двамата родители при тяхното покриване, въпреки правилно
установената фактическа обстановка по делото и обсъждане на относимите
доказателства. Възприетата от съда за достатъчна сума за покриване на разходите
на ищеца в размер на 500лв. не кореспондира с нуждите на подрастващ на 17
години и е недостатъчна да задоволи неговите социални, битови и културни
потребности. От представените по делото
доказателства се установява нарастването на потребностите на ищеца и средствата
за тяхното удовлетворяване, поради което и неговата майка следва да участва с
по-голям дял. Излага се също, че ответницата разполага с материални
възможности, които й позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер и не
дължи издръжка на други низходящи. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 350лв. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
В срока по
чл.263 ГПК С.И.С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
2. Въззивна
жалба вх.№81453/05.11.2019г., подадена от С.И.С. срещу решение №
3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която е увеличен размера на дължимата от
въззивницата в полза на детето Е.Б. от 150лв. на 200лв. месечно, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г. Твърди, че в тази част
решението е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и
съображения. Излага се, че съдът не е взел предвид представените доказателства,
от които се установява, че не е налице трайна промяна на обстоятелствата, при
които е определена предходната издръжка. Не е взет предвид и размера на
доходите на майката, който е 600лв., както и факта, че същата заплаща
ежемесечно заемни вноски, поради което й е непосилно да заплаща издръжка в
размер на 200лв.
Претендира
се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли иска като
неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.
С писмен
отговор, Е.Б. е оспорил въззивната жалба като неоснователно и моли същата да се
остави без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата
молба Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б.,
твърди, че с влязло в сила решение, постановено на 28.11.2018г. по
гр.д.№8220/2018г. по описа на ВРС, ответницата като негова майка е осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди, че размера на издръжката
не кореспондира с нуждите на ищеца и възможностите на родителя, който не
упражнява родителските права. Ищецът е на 16 години, ученик в 10 и има нужда от
учебници, учебни помагала, дрехи, обувки, джобни пари, с които да посреща
ежедневните си нужди. Освен това са необходими средства за осигуряване на
извънкласни занимания по немски език, психологически консултации, по препоръка
на психолог, дадена в производството по гр.д.№ 8220/2018г. на ВРС, както и да
спортни занимания.
Предявен е
иск за изменение на присъдената в полза на Е.Б. с решение по гр.д. .№8220/2018г.
на ВРС, посредством увеличаването й от 150лв. на 350 лв. месечно, считано от предявяване на иска –
31.05.2019г., с падеж на издръжката до 5-то число на месеца, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания
за изменяването или прекратяването на издръжката.
В срока за отговор ответницата С.С. е оспорила исковата
претенция, като твърди, че от влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена издръжката до датата на подаване на исковата молба за увеличаване
размера на същата не е настъпила промяна във възможностите на родителя, който
не упражнява родителските права, както и в нуждите на ищеца.Оспорва изложените
в исковата молба твърдения, че детето спортува и посещава уроци по немски език.
Твърди също, че е закупила компютърна конфигурация на сина си, която той
използва в дома на бащата, както и, че активно участва в отглеждането и
възпитанието на сина си. Посочва, че реализирания от нея месечен доход е в
размер на 722,22лв. и той не е достатъчен за заплащане на претендираната
издръжка в размер от 350лв.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Е.А.Б. ЕГН
********** са А.Б.Б. и С.И.С..
След
прекратяване на брака на А.Б.Б. и С.И.С. с
решение, постановено по гр.д. № 1932/2005г. на РС Варна, упражняването на родителските
права по отношение на Е. е предоставено на майката, а на бащата е определен
режим на личен контакт, като същият е осъден да заплаща издръжка в размер на
50лв.
С
решение № 4851/28.11.2018г., постановено по гр.д. № 8220/2018г. на ВРС са
изменени определените с предходно решение мерки относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Е., като упражняването на
родителските права е предоставено на бащата . На майката е определен режим на
личен контакт и същата е осъдена да заплаща издръжка в полза на детето н размер
на 150лв. решението е влязло в сила на 16.02.2019г.
Към момента на разглеждане на делото пред настоящата
инстанция, ищецът е на 17 години.
Не се спори между страните, а и от представената по
делото писмени доказателства се установява, че Е.Б. е ученик в
СУЕО»А.С.Пушкив», гр.Варна, редовна форма на обучение. Не е спорно също, че
преките и непосредствени грижи за ищеца се упражняват от неговия баща, който
осигурява и преимуществено средствата за издръжката му.
От представените фактури, квитанции и касови бонове се
установява, че бащата на ищеца е заплащал такси за две психологически
консултации, за курс по немски език, закупивал му е маратонки, тетрадка и
учебник по немски език, а майката е закупила компютърна конфигурация.
Съгласно представеното удостоверение от «Бизнес хотел
Варна»ЕООД, С.С. е получила за м. май 2019г. Брутно трудово възнаграждение в
размер на 930лв.
Видно
от представените договори за заем, С.С. е получила заем от физически лица в
размер ан 18600лв.
Пред въззивната инстанция са представени писмени
доказателства за закупени от С.С. безжични слушалки на стойност 51,48лв.,
«мишка» за – 44лв.
Бащата на ищеца е заявил, че получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 1180лв.
От представените копия на нотариални актове се
установява, че А.Б. е собственик на пет апартамента, находящи се в гр.Варна,
ул.»Хан Тервел» № 46.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия
размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на
детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена
вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице.
В
конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Е.,
изразяващо се порастване на детето, посещение на редовна форма на обучение в
средно училище, закупуване на училищни пособия, необходимост от средства за
заплащане на психологически консултации, за извънкласни форми на обучение и
спортуване. От изложените твърдения съставът намира, че основателни са
посочените основания, че израстването на детето и обучението му изисква и
повече средства за закупуване на учебници и помагала, както и средства за
заплащане на такси за извънкласни занимания и препоръчани със съдебно решение
психологически консултации. Постановеното решение, с което е определена
издръжката в размер на 150лв., е влязло в сила на 16.02.2019г., когато детето е
било на 16 години в 10 клас. Към настоящия момент ищеца е на 17 години,
продължава да учи, като поради израстването и продължаване на обучението му
налагат и повече разноски за храна, облекло, дневни разноски, учебници и
заплащане на такси за обучение.
Затова и
съставът на съда приема, че е налице изменение на потребностите на ищеца.
Не се
установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер
многократно превишаващ обичайния за дете на неговата възраст.
Изменение в
доходите на майката не е твърдяно. Увеличение в доходите не може да бъде и
установено предвид факта, че липсват данни за доходите й към периода на
определянето на предходната издръжка. Предвид това и дори да се констатира от
приложените доказателства, че за период една година назад преди подаване на
исковата ответницата е реализирала доходи около 900 лв. средномесечно, не може
да се приеме, че е налице трайно изменение във възможностите на задълженото
лице. Настоящият състав на съда, намира, че предвид обстоятелствата, че
ответницата е в трудоспособна възраст и не са наведени твърдения и не са
представени доказателства, че страда от заболявания, които препятстват или
ограничават възможността за полагане на труд, същата би могла да си осигурява
доход в размер около средната за страната работна заплата.
Предвид всички изложени
съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на издържаното лице,
обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага допускане на изменение на
размера на определената издръжка като майката следва да бъде осъдена да заплаща
увеличен размер на издръжката – 250 лв. месечно. Този извод се налага като
съставът определя необходима издръжка за 17-годишно дете средно 500 лв.
месечно. От тях 250 лв. са за сметка на бащата, който е и родителят, полагащ
преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответницата следва да
заплаща остатъкът от издръжката от 250 лв. Изменение следва да бъде допуснато
като определената в размер на 150 лв. издръжка бъде увеличена в посочения
размер от 250 лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за изменение на издръжката за
разликата над 250лв. до претендирания размер от 350лв. следва да бъде
потвърдено. В частта, с която искът за изменение на издръжката е отхвърлен за
разликата над 200лв. до 250лв., решението следва да бъде отменено и искът в
тази част да се уважи.
Налага
се корекция на решението и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 100 лева.
Предвид изхода от спора, въззиваемата
следва да заплати на адв. З. - процесуалния представител на въззивника Е.Б.,
действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б. сумата от
100лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 3999/02.10.2019г., постановено по гр.д. №8338/19г. по описа на ВРС, в частта,
с която е отхвърлен предявения от Е.А.Б., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б. срещу С.И.С., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената с решение по гр.д.
№8220/2018г. на ВРС издръжка, в полза на детето Е.А.Б. и дължима от С.И.С.,
за разликата над 200 лв. до 250 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
размера на месечната издръжка, дължима от С.И.С. ЕГН **********,*** в полза на Е.А.Б.
ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител
А.Б.Б., като я увеличава на 250лв., считано от датата на депозиране
на исковата молба – 31.05.2019г., с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3999/02.10.2019г. постановено по
гр.д. №8338/19г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на
присъдената с решение по гр.д. №8220/2018г. на ВРС издръжка, в полза на детето Е.А.Б. ЕГН
**********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б.,
и дължима от С.И.С., ЕГН **********, посредством увеличаването й от 150 лв. на
200 лв.
ИЗМЕНЯ решение №3999/02.10.2019г. постановено по гр.д. №8338/19г. по
описа на ВРС, в частта за разноските, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ, ЧЕ
С.И.С., ЕГН **********, следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса по уважената част от иска за изменение на
издръжката сума в размер на 100 лева,
на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** ***, да заплати на адв. Б.С.З.
сумата от 100лв., представляваща адв. Възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Е.Б. в производството пред въззивния съд, на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: