Определение по дело №508/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260078
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20192210100508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 260078, 03.12.2020 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 03.12.2020 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 508 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството по делото е образувано по искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, който съдът преценява за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към установителните искове са съединени и осъдителни искове. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Г.Л.К.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 233/17.07.2019г. по ЧГД № 358/2019г. на РС Котел за следните суми : 372.48 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на мобилни услуги по договор от 17.05.2018г. за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г., 377.95 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на трикратния размер на стандартните месечни вноски на ползвания абонаментен пакет, 28.56 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 10.09.2018г. до 12.06.2019г., както и законната лихва от подаване на заявлението на 05.07.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Присъдени са разноски в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за установяване на заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 17.05.2018г. между ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Тотал 44.99 лв с уговорен срок 24 месеца - до 17.05.2020г. По този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати потребените от него услуги на стойност 120.69 лева, дължими за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора и деактивирал предоставянето на услугите на 16.07.2018г.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 120.69 лева, за която в полза на ищеца е била издадена заповедта за изпълнение.Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Предявени е и установителен иска с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК: Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да плати сумите по издадените фактури за ползваните мобилни услуги, изпаднал в забава и договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен по негова вина, затова дължал неустойка, която, според постигнато споразумение между ищеца и КЗП, била в размер на 112.48 лева, представляваща сбор от три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни искове, както следва :

Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 17.05.2018г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 11.99 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец август 2018г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец август 2018г. до месец май 2020г. възлизат общо в размер на 251.79 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо на клиентски № *********. Били издадени две фактури - № **********/25.05.2018г. за отчетен период 21.05.2018 г. – 24.05.2018г., платима в срок до 09.06.2018г., както и фактура № **********/25.06.2018г. за отчетен период 25.05.2018 г. – 24.06.2018г., платима до 10.07.2018г. Съгласно чл.71 от ОУ, задълженията следвало да бъдат платени в указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ù.

По договора за лизинг се претендира плащане на неустойка в размер на 265.48 лева, представляващи разлика между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка, съгласно актуалната към 17.05.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен договорът за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв.В.М., е подал отговор срещу исковата молба в който предявените искове не се оспорват, не се противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на страните, че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти :

По иска чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, основан на договора за мобилни услуги от 17.05.2018г : 

1/ че на 17.05.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги – предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на неплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г. е в размер на 120.69 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

По иска с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. 422 от ГПК за неустойка по договора за мобилни услуги от 17.05.2018г:

1/ че ответникът дължи неустойка при прекратяване на договора;

2/ че неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такса е 112.48 лева.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, основан на договора за лизинг от 17.05.2018г:

1/ че на 17.05.2018 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за лизинг на мобилно устройство – предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на неплатените лизингови вноски периода от месец август 2018г. до месец май 2020г. е 251.79 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

4/че вноските, дължими за периода от месец август 2018г. до месец май 2020г., са изискуеми.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за лизинг от 17.05.2018г:

1/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

2/ че ответникът дължи неустойка при прекратяване на договора;

3/ че неустойката е в размер на 265.48 лева.

По доказателствата :

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 23.03.2021 г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.

      ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

 

                                                                                        С Ъ Д И Я :