Определение по дело №1567/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2105
Дата: 30 ноември 2017 г. (в сила от 30 ноември 2017 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20172100501567
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ I -   2105                                             30.11.2017 г.                                         град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА  

           ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

            мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия С. Димитрова

частно въззивно гражданско дело № 1567 по описа за 2017 година, за да се

произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 4938/01.09.2017 г. от А.Й.Й., ЕГН **********, чрез мл. адвокат С.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 30/15.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 50 по описа за 2016 г. на Районен съд - Царево, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение на заявителя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* и по отношение на жалбоподателя А.Й. е издаден изпълнителен лист за сумата от 10 038, 84 лева, от които 2000 лева – просрочена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № *****-*-****/**.**.**** г., 4832,29 лева - просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 08.02.2016 г., 2984,55 лева – наказателна лихва за периода от 19.08,2010 г. до 11.02.2016 г., 78 лева – годишна такса за поддръжка на картата, 144 лева – разноски по събиране на вземането, ведно със законната лихва върху вземането от 12.02.2016 г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 781,75 лева, подадена на основание чл. 419, ал. 1 от ГПК, като с определение № I–1984/ 09.11.2017 г. съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения въз основа на него изпълнителен лист.

С молба вх. № 16065/13.11.2017 г. длъжникът-частен жалбоподател А.Й., чрез пълномощника си – мл. адвокат С.К. от БАК, е поискал съдът да се произнесе по своевременно заявено с частната жалба искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна с правен интерес, поради което и настоящият съд я намира за процесуално допустима.

От делото се установява, че с депозираната частна жалба от молителя е отправено искане за присъждане на извършените в частното производство разноски.  В приложение е представен договор за правна защита, който удостоверява, че молителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева за процесуално представителство относно подаване на възражение по ч.гр.дело № 50 по описа за 2016 г. на Районен съд – Царево и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение пред Окръжен съд – Бургас.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, заявителят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, чрез пълномощника си - юрисконсулт Мирослав Димов, е подал отговор, с който не се прави искане по разноските, нито се заявява оспорване на претендираните такива от частния жалбоподател.

Съдът е отменил изцяло разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 30/15.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 50 по описа за 2016 г. на Районен съд – Царево, като е обезсилил и издадения въз основа на него изпълнителен лист, но не се е произнесъл по въпроса за разноските в производството с определението си от 09.11.2017 г.

Съгласно разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, задължително за съдилищата в тяхната правораздавателна дейност, въпросът за разноските в заповедното производство подлежи на разрешаване в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК. От друга страна е възприето, че произнасянето в исковото производство относно разноските в заповедното производство касае само посочените в заповедта за изпълнение. Извън тях резонно остават разноските по подадените във връзка със заповедното производство частни жалби, като относно тяхната дължимост следва да се произнася въззивният съд при наличие на условията за разглеждането им.

Във връзка с горното, молбата за допълване на определението в частта относно разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи.

Частната жалба е уважена изцяло, предвид което и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на частния жалбоподател се следват извършените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, платимо от ответника по частна жалба.

По горните съображения Бургаският окръжен съд

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ДОПЪЛВА определение № I–1984/09.11.2017 г., постановено по ч.в.гр.д. № 1567/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както следва:

ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на А.Й.Й., ЕГН **********,***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща съдебни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           

           2.