№ 249
гр. Горна О. , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100442 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД от
Д. КР. Ж. срещу „Енерго - Про Продажби” АД за осъждане на ответника да
му възстанови неоснователно заплатената сума от 19 лева, начислена във
фактура № ТП **********/08.07.2020 г., платена на 08.07.2020 г.,
представляваща такса за възстановяване на ел. захранване на обект на
потребление, находящ се в с. П., общ. гр. Г. О., ул. ***, с аб. № ********** и
кл. № **********, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът сочи да е потребител на ел. енергия по договор с ответното
дружество, с адрес на потребление с. П., общ. гр. Г. О., ул. ***, с аб. №
********** и кл. № **********. Твърди, че плащането на таксата за
възстановяване е било без основание, тъй като клаузата регламентираща
дължимостта се явява нищожна поради противоречие със закона- чл. 122-
124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване на
снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143 от
ЗЗП като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното
дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно да
1
определя техния размер. Посочва, че ответникът не е претърпял разходи за
възстановяване на ел. захранването в домът му. Липсвало индивидуално
договаряне на условията с потребителя, поради което намира клаузата
уговорена в ОУ за нищожна. Намира основанието при което е била начислена
за нищожно. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва твърденията на
ищеца, че ел. захранването в имота му е било прекъснато поради
незаплащане на ползвана и измерена с годно СТИ ел. енергия за месеците
април и май 2020 г. Не оспорва твърдението, че изразходената енергия е била
заплатена от ищеца на 08.07.2020 г., когато е била начислена и процесната
сума от 19 лв. – такса за възстановяване на подаването на ел. енергия.
Посочва, че действително таксата е била начислена при начална липса на
основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД. Намира, че за да е
налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква
покана от кредитора на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че след като не
е поканен от кредитора-ищец да изпълни задължението си на основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД, то като длъжник не е изпаднал в забава. Твърди, че към датата
на предявяване на исковата молба 04. 03. 2021 г. вземането на ищеца за
връщане на получената без основание сума от 19 лв. е съществувало, но
доколкото е безсрочно, не е настъпил падежа на задължението му. Посочва,
че до тази ищецът не му е отправял покана за изпълнение на безсрочното му
задължение. Счита, че дори и да се приеме, че исковата молба представлява
покана за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, то в срок за отговор е
извършил плащане на процесната сума. Намира, че е изпълнил задължението
си в срок, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски.
С определението по чл. 140 ГПК от 26.04.2021 г. е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, т.3 и т.4 ГПК, че
страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за
посочения обект и период, както и че процесната сума е била заплатена от
абоната на ответника на 08.7.2020г.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД:
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно:
съществуващо вземане към ответника в търсения размер, че е заплатил
процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.
Между страните не се спори, че Д. КР. Ж. е потребител на ел. енергия с
обект на потребление, находящ се в с. П., общ. гр. Г. О., ул. ***, с аб. №
********** и кл. № **********. Следователно е страна по договор за
доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорни между страните са приети фактите, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения
обект, както и че процесната сума от 19 лв. за възстановяване на ел.
захранването в обекта е заплатена по сметка на ответника на 08.07.2020 г.
Видно от представените доказателства – авизо местен превод от
09.04.2021 г. за сумата от 19, 20 лв. наредена от ответника към ищеца на
основание фактура ТП **********/08.07.2020 г. / стр. 19/, известие за
доставяне издадено от „Български пощи“ от 12.04.2021 г., както и от
становището на ищеца от 21.05.2021 г. е, че Ж. е получил процесната сума от
ответника на 12.04.2021 г.
При така установените безспорни факти, спорен между страните въпрос
е правен - има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел. захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното
дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани
и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго-
про Мрежи“ АД /Електроразпределение Север/ възстановяване на преноса на
ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата
се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
3
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружество „Електроразпределение север“ АД в сила от
16.12.2019г. е предвидено, че за услугата за възстановяване снабдяването на
клиент, прекъснат за неплатена ел. енергия от средство за търговско
мерене/електромер, дължимата цена е в размер на 19 лева. Плащането е
условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и
електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия, са изрично регламентирани в нормите на чл. 122 - 124 ЗЕ.
Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ
предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно
дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване
на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод
изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са
отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за
отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови
електроподаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод
реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както
доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са
едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по
размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване
4
се осъществява от „Електроразпределение север“ АД, което прави изначално
неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност.
В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди,
поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в
този смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
С оглед нищожността на клаузата, платената от ищеца сума като цена
на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена без
основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата претенция следва да
бъде уважена.
Другият според между страните въпрос е, от кога се дължи връщането
на даденото без основание при нищожна клауза на договор, необходима ли е
покана до длъжника на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД при безсрочно
задължение, за да изпадне в забава, съответно какъв е обичайния срок за
изпълнение на задължението или се дължи веднага.
Съдът счита, че при уважаване на иск по чл.55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД се дължи връщане на даденото по нищожния договор – в случая парична
сума, със законна лихва от поканата за изпълнение /връщане/, която поставя
длъжника в забава /чл.84 ал.2 ЗЗД/ - в случая от постъпване на исковата
молба /имаща характер на покана/ пред ГОРС – 04.03.2021 г. Няма принципна
разлика между последиците при уважаване на иск по чл.34 ЗЗД вр. чл.26 ал.1
предл. първо от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, тъй като
основанието за уважаване на тези искове е нищожност на процесната
неравноправна клауза и разместване на престации между страните във връзка
с тази клауза. Доколкото основен принцип в ГПК е диспозитивното начало
/чл.6 ГПК/, отговорът за последиците при уважени искове по чл.34 ЗЗД вр.
чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД и по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД зависи от и е в
рамките на заявеното от страните, обусловен е от конкретно предявените
искания и възражения на страните, както и времето на извършването им. В
случая ищецът е поискал едновременно установяване на нищожността на
неравноправната клауза и връщане на платената такса от 19 лв. Ето защо,
5
дори ответникът да е платил в срока за отговор на исковата молба, да
признава иска, няма как да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
твърдейки че не е дал повод за образуване на делото, т.к. със съдебното
решение клаузата от ОУ ще бъде призната за нищожна между страните. Едва
след влизане в сила на съдебното решение всяка от страните следва да върне
на другата всичко, което е получила от нея, т. нар. реституция / арг. от чл. 34
ЗЗД/, т. е. ответникът ще остане задължен да заплати разноските по делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дори и да е възстановил предварително
процесната сума в срока за отговор, т.к. е дал повод за завеждане на делото.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. В настоящото производство са в общ размер на 350 лева,
от които 300 лева адв. възнаграждение и 50 лева платена ДТ. Със становище
направено в съдебно заседание от 21.05.2021 г. ответникът е въвел
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за
основателно. Предмет на делото е недължимостта на сумата от 19 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения/ в сила от 31.07.2020 г./ сумата, която
следва да се определи произтича от материалния интерес, т. е. при искове до
1000 лв. е в размер на 300 лв. Както правилно е посочил процесуалния
представител на ответника освен изключително ниската стойност на иска,
следва да се отчетат обстоятелствата, че е налице ясно и категорично
установена практика по тези съдебни производства, което обосновава липса
на фактическа и правна сложност в исковото производство, развило се само
със събиране на писмени доказателства, в едно заседание. В тази връзка съдът
приема доводите изложени в решения С-427/2016г. и С-428/2016 г. на СЕО, в
които се приема, че съдът следва да провери, дали с оглед на конкретните
условия за прилагането на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения действително отговаря на легитимни цели и
дали така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо,
за да се осигури изпълнението именно на тези легитимни цели. В случая
целта на правния спор от 19 лв. не оП.ва наличието на толкова висок размер
на адвокатско възнаграждение – 16 пъти по-високо от претендираната сума. В
6
този смисъл е формирана практика на ВТОС – определение № 255/30.10.2020
г. по в.ч.гр. д. № 698/2020 г. и др.
Така, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се
възложат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, след възражение
за прекомерност, в размер на 100 лв., както и 50 лв. за заплатената държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. КР. Ж., ЕГН ********** от с. П. срещу
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 19 лв.,
представляваща недължимо изискана и заплатена на 08.07.2020 г. такса за
възстановяване преноса на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в
с. П., общ. гр. Г. О., ул. ***, с аб. № ********** и кл. № **********, за което
е издадена фактура № ТП **********/08.07.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, поради плащане извършено от ответника
в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Д. КР. Ж., ЕГН ********** от
с. П., сумата от общо 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7