№ 74
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000045 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ИВ. М. В. от гр.София против
определение №260075/ 27.01.2022 г., постановено по т.д. № 229/ 2019 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател за изменение на решение №336/24.11.2021 год. в частта
относно разноските.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт и се
твърди, че липсват действителни мотиви, които да подкрепят изводите на
първата инстанция. Сочи се, че не е обсъдено нито едно от възраженията,
изложени в молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Според частния жалбоподател, налице е противоречие между мотивите и
диспозитива на обжалваното определение. Навсякъде в същото окръжният
съд използва изразите „ответник“ и „длъжник“ в единствено число, като има
предвид ответникът, който е страна по първата атакувана сделка, но
противоречиво постановява, че отговорността за разноски следва да падне
върху множеството ответници по делото. Поддържа се, че обжалваното
определение противоречи на съдопроизводствените правила, уреждащи
присъждането на разноски в гражданския процес. Жалбоподателят твърди, че
увреждащото действие е извършено от първия ответник „Г.“ ООД, който
същевременно е погасил задължението си към кредитора-ищец. Погасяването
на заявеното за защита спорно право е резултат от новонастъпили след
предявяването на иска обстоятелства, които са предизвикани само и
единствено от поведението на първия ответник. Всички останали участници в
делото, нито биха могли да влияят върху извънпроцесуалното поведение на
посочения длъжник, нито могат да се противопоставят на
съдопроизводствените му действия като ответник. При това положение би
1
било абсурдно другите страни да понасят последиците от действията на
длъжника „Г.“ ООД по отношение на разноските. Настоява, че следва да бъде
съобразено поведението на длъжника „Г.“ ООД, който е свел фактическата
обстановка по делото до положение, осуетяващо възможността на съда да
разгледа и да се произнесе по елементите от фактическия състав на Павловия
иск, касаещи отговорността на последващите приобретатели на правата. В
резултат на това, жалбоподателят бил лишен от възможността да установи
със сила на пресъдено нещо възмездността на придобиването и личната му
добросъвестност по отношение на претендираното увреждане, за които факти
ищецът не представя доказателства в обратна посока. Настоява, че следва да
бъде отчетено процесуалното му поведение, насочено срещу предявения
Павлов иск, оспорване истинността на всички заявени обстоятелства, на
претенцията и на фактите по спора. Твърди, че по отношение на него от съда
не са установени предпоставки за уважаване на иска, нито от обективна, нито
от субективна страна. В обобщение се излагат съображения, че съдът е
приложил нормата на член 78 алинея 2 от ГПК неправилно, като е
разпрострял отговорността за разноските върху всички ответници по делото,
включително върху жалбоподателя, въпреки, че обстоятелствата, довели до
погасяване на спорното право, са предизвикани изключително от действията
на длъжника и първи ответник“Г.“ ООД, който единствен следва да понесе
разноските.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново,
с което да бъде изменено решението в частта за разноските, като И.В. бъде
изключен от кръга на лицата, отговорни за разноски, и съответната част от
разноските бъде възложена върху „Г.“ ООД. Прави се искане за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя.
От ответните страни по жалбата отговор е депозиран от П.Т., чрез
упълномощен адвокат Г.. Излагат се съображения за нейната неоснователност
и се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение. Сочи се, че
ответниците по иска с правно основание член 135 от ЗЗД са задължителни
другари и на основание член 78 от ГПК всички те дължат разноските. Когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато ответникът е
направил отказ от иска или е оттеглил предявения иск. Поддържа се, че
настоящият случай е точно такъв, тъй като към датата на завеждане на
исковата претенция първият ответник е бил длъжник на ищеца, а останалите
ответници са участвали в разпоредителни сделки, увреждащи кредитора.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
2
Производството по т.д. № 229/ 2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас
е образувано по искова молба на П.Т. против „Г.“ ООД, „Ф.“ ЕООД, Ф. ПЛ. П.
и по-късно конституирания ответник ИВ. М. В., с искане за осъждане на
първия ответник да заплати на ищеца дължима сума, както и да бъдат обявени
за недействителни по отношение на ищеца поредица от прехвърлителни
сделки, сключени между ответниците, предмет на които е недвижим имот,
находящ се в гр.А.. С разпореждане №1394/14.05.2019 год. производството по
осъдителния иск е отделено и образувано в друго дело, в резултат на което
висящо е останало производството с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД. С
решение №336/24.11.2021 год. по т.д.№229/19 год. на БОС претенцията с
правно осн.чл.135 ал.1 от ЗЗД е отхвърлена, тъй като съдът е приел, че към
момента на приключване на устните състезания ищецът не притежава
качеството на кредитор на „Г.“ ООД. За да достигне до извода за липса на
кредиторово качество, съдът се е позовал на представеното в хода на делото
разпореждане от 05.10.2021 год. на ЧСИ Р. М. за приключване на изп.дело
№201979004795. С решението всички разноски, сторени от ищеца, са
възложени общо върху ответниците, с аргумент, че ответникът дължи
разноски при отхвърляне на иска, когато с поведението си е дал повод за
завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия процес.
Съдът е приел, че първата и последващите разпоредителни сделки са дали
повод на ищеца да предяви иска си, а плащането на дълга от длъжника в хода
на делото е повод за прекратяването му поради отпадане на необходимостта
от съдебна намеса за защита на спорното право.
С молба от 23.12.2021 год. И.В. е поискал решението да бъде изменено
в частта за разноските, като той бъде изключен от кръга на лицата,
натоварени с разноски и съответната част от същите да бъде заплатена от „Г.“
ООД. Посочил е, че съдът не е разграничил отделните страни по двата
съединени иска и неправилно е приложил по аналогия нормата на чл.78 ал.2
от ГПК. Посочил е, че предмет на претенцията по чл.135 от ЗЗД е
потестативно право, което няма как да бъде изпълнено с плащане. Заявил е,
че между ответниците по осъдителния и отменителния иск няма никаква
връзка на зависимост и е абсурдно действия на управляваното от ищеца
дружество „Г.“ ООД по плащане на дълга в хода на процеса да ангажират
отговорност за разноски на ответниците по втория обективно съединен иск.
Настоявал е, че ответникът носи отговорност само за разноските от
предизвикани от него самия обстоятелства в хода на процеса, независещи от
ищеца. Посочил е, че е оспорил Павловия иск и срещу него не са били
установени предпоставки за уважаването му от обективна и субективна
страна. Поискал е да му се присъдят направените разноски.
С обжалваното определение молбата е била оставена без уважение.
Съдът е внесъл уточнение, че предмет на делото е единствено претенция с
правно осн.чл.135 ал.1 от ЗЗД, доколкото осъдителния иск е бил разделен, а
поредицата от отчуждителни сделки се атакува с един иск, по който всички
участници имат качеството на задължителни другари. Подчертал е, че не е
3
бил десезиран с оттегляне или отказ от иска, в който случай за ответниците
би възникнало правото да искат присъждане на разноски по чл.78 ал.4 от
ГПК. Счел е, че не са налице основания за изменение на решението в частта
за разноските.
В частта за разноските по отношение на останалите ответници
решението е влязло в сила и те се дължат от тях.
В Гражданско-процесуалния кодекс не се съдържа разпоредба,
предоставяща право на ищеца да претендира разноски при отхвърляне на иска
му. По общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът/ответниците дължат
разноски само при уважаване на исковата претенция. Съдебната практика,
вкл.цитираната от първоинстанционния съд (напр.опр.№60295/02.08.2021 год.
по ч.гр.д.№1495/21 год. ІІІ г.о. ВКС, опр.№277/14.05.2014 год. по гр.д.
№2432/14 год. І г.о. ВКС) приема, че при разрешаване на въпроса за
отговорността за разноските при отхвърлен иск, съдът следва да държи
сметка за извънпроцесуалното поведение на ответника, което е станало
едновременно причина за завеждане на иска, т.е. за дирене на съдебна защита
на претендирано от ищеца право, но и за отхвърляне на иска. В първия от
цитираните актове е разгледан именно случай, при който в хода на делото,
образувано по иск с правно осн.чл.135 от ЗЗД, кредиторът е бил удовлетворен
от длъжника чрез плащане. Действително, съдебната практика счита, че
цялата поредица от сделки с имущество се атакува с един иск по чл.135 от
ЗЗД, но и в този случай следва да бъде съобразено самостоятелното
извънпроцесуално поведение на ответниците, всеки от които е встъпил в
отделно договаряне с решаващо значение за изхода на процеса – арг.от
мотивите, изложени в т.3 от ТР №2/2017 год. ОСГТК ВКС. Дори и да се
приеме, че жалбоподателят, встъпвайки в договор с Ф. и Ж. П.и, е станал
причина за завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД против него, неговото
извънпроцесуално поведение не е станало причина за отхвърляне на
претенцията, а именно то се преценя от ВКС по пътя на тълкуването като
втора, кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорност за разноски
при отхвърлен иск. В хода на делото дългът на „Г.“ ООД към ищеца П.Т. е
бил погасен чрез принудително изпълнение срещу длъжниците „Г.“ ООД и П.
П. въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 28.08.2019
год., издадени за събиране на вземане по запис на заповед от 14.06.2013 год.,
прехвърлен на заявителя с джиро от 05.03.2015 год. Макар и недотам
изяснено, обстоятелството, че вземането на Т. е погасено, не се оспорва от
страните в делото и дори в последното съдебно заседание ищецът и
ответниците „Г.“ ООД, „Ф.“ ЕООД и Ф.П. са поискали делото да се прекрати
именно поради плащането. Погасяването на дълга, станало причина за загуба
на материално-правна легитимация от ищеца към датата на устните
състезания и отхвърляне на иска, се намира извън поведението на последния
приобретател на имота и жалбоподател в настоящото производство и няма
основание върху него да бъдат възлагани разноските, сторени от ищеца.
Доколкото никой от другите ответници не е поискал изменение на решението
4
в частта за разноските, последните трябва да бъдат понесени от тях.
С молбата си по чл.248 от ГПК жалбоподателят е поискал нему да
бъдат присъдени разноски в първоинстанционното производство, но не е
представил списък, нито доказателства за извършване на такива.
При горните констатации, частната жалба е основателна и следва да
бъде уважена, като определението се отмени и вместо него се постанови
ново, с което жалбоподателят се изключи от кръга на ответниците, осъдени
за разноски. В полза на И.В. следва да бъдат присъдени сторените разноски
за обжалване в размер на 15 лв. за внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 260075/ 27.01.2022 г., постановено по т.д. №
229/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с която е отхвърлена молба по
чл.248 от ГПК от ИВ. М. В. от гр.София за изменение на решение
№336/24.11.2021 год. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес в
гр.София, ул.“Е.“ №12, вх.1, ап.17, за осъждане на ИВ. М. В. от гр.София,
ЕГН **********, с адрес ж.к.“Л. Т.“ бл.40, вх.А, ет.2, да заплати заедно с
ответниците „Г.“ ООД, „Ф.“ ЕООД и Ф. ПЛ. П. съдебно-деловодни разноски
по т.д.№229/2019 год. по описа на Бургаски окръжен съд в размер на 4 565,68
лв.
ОСЪЖДА П. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ул.“Е.“ №12,
вх.1, ап.17, да заплати на ИВ. М. В. от гр.София, ЕГН **********, с адрес
ж.к.“Л. Т.“ бл.40, вх.А, ет.2, разноски за обжалване в размер на 15
(петнадесет) лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5