Р Е Ш Е Н И Е
№314/26.07.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесет и четвърти
юни, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1392 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени
са два иска: по чл.232 ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода от
01.01.2015г. до 28.02.2018г. в общ размер 24 641,33 лева; по чл.86 от ЗЗД
за заплащане обезщетение за забава за периода от 31.12.2015г. до 28.02.2018г. в
размер на 2 633,44 лева./Искът за връщане
на имота по 233 ал.1 от ЗЗД и искът по чл.336 ал.2 от ЗЗД са оттеглени и производството по отношение на
тях е прекратено с влезли в сила определения/.
Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да осъди ответника
да му заплати исковата сума, представляваща 24 641,33 лева неплатен наем
за ползване на недвижим имот, представляващ ловна хижа-ресторант „******“ с
административен адрес: гр.Кубрат, ул.“*****“ №1, съгласно договор за наем от
10.05.2010г. и анекс към него от 04.05.2015г., за периода 01.01.2015г.-
28.02.2018г.; 2 633,44 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на забавата-края на всяка от трите години 2015, 2016 и
2017г. до 28.02.2018г. Претендира и законова лихва върху търсените суми, считано
от предявяване на иска-15.06.2018г. до окончателното плащане, както и разноски
по делото.
Ответникът депозира писмен
отговор, с които заявява, че и двата иска са неоснователни по основание и
размер и настоява за отхвърлянето им. Твърди, че от сключване на договора
-10.05.2010г. включително и след сключване на Анекса от 04.05.2015г.
договорения наем е прихващан с дължими от наемодателя насрещни задължения за
ползване на имота за банкети, тържества и различни мероприятия възлизащи на
обща стойност 18 846,15 лева с ДДС, за което са издавани 16 броя фактури,
осчетоводени и своевременно представени на ищеца, считано от 15.02.2015г.
Твърди още , че с нотариална покана, връчена на 31.10.2017г. на ищецът е
поканен да извърши плащане на сумата в тридневен срок, но плащане не е
извършено. С втора нотариална покана, връчена на 06.11.2017г., ищецът отново е
поканен да плати дължимата сума в срок до 31.12.2017г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност относно дължими суми за наем за периода от
01.01.2015г. до 15.06.2015г., както и относно обезщетение за забава за
посочения период, на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Заявява, че спазвайки
договорените клаузи в Анекса към договора за наем на 06.11.2017г. е извършил
плащане по банков път на дължим наем в размер на 920 лева, като по този начин
задълженията на ищеца към 28.02.2018г. са в размер на 21 691,04 лева,
включващи 18 846,15 лева главница по 16 броя фактури и 1924,89 лева
законна лихва, изчислена за всяка фактура, заради което прави възражение за прихващане
в условията на евентуалност, с търсената сума като наемна цена.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното:
Няма спор, а видно и от представения договор за наем на
недвижим имот с дата 20.05.2010г. и анекс към него с дата 04.05.2015г., ищецът-
СЛРД „Сокол“-гр.Кубрат е предоставил за временно ползване на ЕТ“АЗА-Руси
Русев“-гр.Кубрат недвижим имот, представляващ ловна хижа-ресторант „******“ и
подобрения в УПИ VIв кв.27 по ПУП на гр.Кубрат,
ул.“******“ №1 срещу наем плащан „в брой до десето число на месеца, за което
наемателя наемодателят издава фактура“. Със сключения Анекс договорът от
срочен-пет годишен, се е превърнал в безсрочен такъв, променен е и размера на
месечния наем, който става дължим наведнъж в края на годината. При сключване на
договора председател на ищцовото дружество е бил Георги Русев, син на наемателя
Руси Русев, починал на 09.03.2017г. На 26.04.2017г. фирмата на едноличния
търговец-наемател е пререгистрирана на името на сина- наследник Георги Русев на
ЕТ“АЗА-Руси Русев-Георги Русев“, чиито пълен правоприемник е конституирания
след допуснато изменение- л.144 от делото, ответник ЕООД“АЗА-ГР“- гр.Кубрат,
депозирал писмен отговор по делото. На 11.09.2017г. е сменен целия управителен
съвет на ищцовото дружество, констатирано е, че наема за посочения недвижим
имот не заплащан от наемателя за периода 01.01.2015г. до 28.02.2018г., когато
договорът е прекратен и ответника е осъден да върне имота, видно от влязлото в
сила решение по гр.д.№1367/2018г. на РРС, приложено като писмено доказателство
към настоящото.
Ответникът с писмения си отговор прави възражение за
прихващане на размера на търсения наем с дължими от наемодателя насрещни задължения за ползване на
имота за банкети, тържества и различни мероприятия възлизащи на обща стойност
18 846,15 лева с ДДС, като след вменено от страна на съда задължение,
ищецът представи по делото 16-те броя фактури в оригинал, с прикрепен фискален
бон към всяка от тях и РКО. Ищецът представя в оригинал и 4 броя фактури за
дължимия наем за имота, като подпис за получател има само на фактура
№03078/23.03.2017г. Ответникът твърди, че тези фактури не са му предоставяни.
С уведомление-покана-л.114 от делото, връчена на
30.10.2017г., ответника е поканен да освободи имота и да заплати 20 462,14
лева наемна цена за 2015, 2016 и 2017 година.
С писмо –л.36 от делото, връчено на 31.10.2017г.,
ответникът е поискал от ищеца заплащане на 16-те броя фактури, посочени
по-горе, както и заплащане на хонорари и възнаграждение по граждански договори.
С второ писмо, връчено на 06.11.2017г.-л.38 от делото, ответникът прави
изявление за прихващане между дължимия наем за 2015, 2016 и 2017г. със сумите
по фактурите и неизплатените възнаграждения. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, възразява в съдебно заседание, че изявлението за прихващане е
своего рода признание на вземането им за наем, което прекъсва кратката
тригодишна давност за периодични плащания и прави неоснователно възражението в
отговора на ответника за погасяване на вземането за периода 01.01.2015г. до
15.06.2015г.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза дължимия наем за периода
01.01.2015г.-28.02.2018г. е в размер на 24 030 лева, а след приспадане
платените по банков път на 06.11.2017г., 920 лева- в размер на 23 110
лева. Размерът на изтеклата законна лихва за посочения период, считано от
падежа на договорения срок-края на годината, е в размер на 2 463,79 лева.
Видно от второто
допълнително заключение-л.159.л.162 от делото, размера на дължимия наем за
периода 15.06.2015г.-28.02.2018г. е 20 140 лева, а на изтеклата лихва
1 831,20 лева.
Вещото лице обяснява в първото депозирано
заключение-л.102-л.113 от делото, и в съдебно заседание, че представените от
ответника 16 броя фактури са отразени в счетоводството и на двете страни,
съгласно получена информация от НАП, включени са в дневниците съответно за
продажба и доставка, за тях е ползван ДДС и пред вид, че към всяка от фактурите
има прикрепен фискален бон, удостоверяващ плащане в брой, сумите по тях общо
18 846,15 са платени.
Съгласно показанията на разпитания по делото св.Даниел
Великов, който е работел като касиер при ищцовото дружество, по 16-те фактури
подписа за получател е негов, фактурите са му от представителя на ответника
Георги Русев, който по това време му е бил пряк началник, и той като касиер ги
е осребрявал, давал е парите на Георги Русев, заради което е оформял и РКО и се
е подписвал и в трите графи, тъй както му е било обяснено от счетоводителя. При
издаване на РКО за други нужди също е полагал три подписа.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД с
договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя определена
вещ за временно ползуване, а наемателят- да му плати определена цена. Ответникът,
наемател по договора, не е изпълнил
поетото задължение да заплати определена
договорената наемна цена и за това,
както на основание сключения договор и
Анекс към него, така и на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД следва да бъде осъден да
заплати наемна цена за периода от 01.01.2015г. до 28.02.2018г. в размера
посочен от вещото лице, а именно в размер на 23 110 лева. В случая,
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на дължимите суми
за част от периода-01.01.2015.-15.06.2015г. е неоснователно. Това е така пред
вид направеното от него признание с нотариалната покана от 06.11.2017г. и пред
вид разпоредбата на чл.116 б.“а“ от ЗЗД, тъй като признаването на вземането
прекъсва давността и започва да тече нова давност-чл.117 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът
на основание чл.86 от ЗЗД дължи и заплащане на обезщетение за забава, поради
неплащане на наемната цена в уговорените срокове, което обезщетение е в размер
на изтеклата законна лихва от датата на договорения срок до дата на прекратяване
на договора, така както е поискано, -28.02.2018г. В случая, денят за изпълнение
е уговорен в Анекса към наемния договор-края на текущата година, и наемателят е
изпаднал в забава след изтичането му-чл.84 от ЗЗД. Съгласно заключението на
вещото лице, което съдът възприема изцяло, като изготвено от компетентен
специалист, размера на обезщетението за посочения период е 2 463,79 лева.
Върху размера на неплатената наемна цена
ответникът дължи и законна лихва до окончателното плащане.
Пред
вид изхода от делото и уважаване на предявените два иска, съдът дължи произнасяне по направеното възражение
за прихващане със сумата от 21 691,04 лева, включваща: 920 лева платен
наем по банков път; 18 846,15 лева цена по 16-те фактури и 1924,89 лева
обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до предявяване на иска. Посочи
се по-горе че дължимите суми по 16-те фактури са платени. Същите са придружени
с фискални бонове, доказващи плащане в брой, така както е предвидено и в Наредба
№18 от 13.12.2006г. на МФ. Плащане се доказва и от оборотната ведомост към
31.03.2017г. на ответника, тъй като по сметка 411 Клиенти салдото е само 830
лева-виж л.108 от делото. Пред вид плащането на фактурите обезщетение за забава
не се дължи, а относно 920 лева платен наем по банков път, същите са
приспаднати от вещото лице при изготвяне на заключението. Съставените РКО съдът
не следва да обсъжда, тъй като същите касаят организацията на счетоводството на
ищцовото дружество, а посочи се вече кои доказателства за плащане на 16-те
фактури съдът приема. Явно е, че възражението е неоснователно и исканото
прихващане с посочената сума-21 691,04 лева, не следва да се допуска.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.166
от делото, са в размер на 4 650,99 лева. Възражението по чл.78 ал.5 от ГПК
за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно, пред вид броя
на предявените искове и цената им.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АЗА-ГР“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление гр.Кубрат, обл.Разград, ул.“Христо Смирненски“ №12 с представител
Георги Русев Георгиев да заплати на СЛДР“СОКОЛ“ с ЕИК-********* със седалище и
адрес на управление: гр.Кубрат, ул.”Н.Й.Вапцаров“ №6 с представител Атанас
Христов Попов сумата 23 110 лева/двадесет
и три хиляди сто и десет лева/ представляващи наемна цена за предоставени под
наем недвижим имот, представляващ ловна хижа- ресторант „*****“ и подобрения в УПИ VI в
кв.27 по ПУП на гр.Кубрат, ул.“******“ №1 за периода от 01.01.2015г. до 28.02.2018г.,
ведно със законна лихва считано от 15.06.2018г. до окончателното плащане, както
и сумата 2 463,79 лева/две
хиляди четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 31.12.2015г. до 28.02.2018г.
и 4 650,99 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.232 ал.2 от ЗЗД за заплащане на
наемна цена до първоначално претендираните 24 641,33 лева, а този по чл.86
от ЗЗД –до 2 633,44 лева, като неоснователни и недоказани
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „АЗА-ГР“ ЕООД с
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, обл.Разград,
ул.“Христо Смирненски“ №12 с представител Георги Русев Георгиев против СЛДР“СОКОЛ“
с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.Кубрат, ул.”Н.Й.Вапцаров“
№6 с представител Атанас Христов Попов, искане И НЕДОПУСКА прихващане на
присъдените суми със сумата от 21 691,04 лева, представляващи: 920 лева
платен наем по банков път; 18 846,15 лева цена по 16 броя фактури и
1924,89 лева обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до предявяване на
иска.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :