№ 1833
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. Г.ОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110213280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Г. Д. против Наказателно постановление № 42-0007773 от
29.08.2023г., издадено от Началник отдел „Контрол“ на РД ”АА“ - гр.София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр наложена глоба в размер на 2000/ две хиляда/лева, за
нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Жалбата е бланкетна, като в същата се моли да се отмени обжалваното НП, като се прилага
копие от удостоверение –квалификация на водач .
Жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание,
взема становище по същност на делото. Счита издаденото НП за правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност
на адвокатски хонорар, като моли и за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство .
Като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните в хода на производството по
делото доказателства, настоящият състав на Софийски районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2023 г. на АМ Струма 14 км. С посока на движение гр.Перник, контролни органи –
1
служители на РД " АА " - София извършили проверка на МПС рег.№ ****** с прикачено
към него полуремарке с рег. № ******. При което установили, че МПС извършва
международен превоз на товари с лиценз за общността № 063990 валиден до 16.08.2023г. В
хода на проверка е установено, че жалбоподател притежава карта за квалификация на водач
№ Р215936 със срок на валидност до 29.05.2023г. Установено е, че към момента на
извършване на проверка жалбоподател не притежава валидно издадено карта за
квалификация.
На жалбоподател на дата 04.08.2023г. е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.58,
ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. Акта е подписан от жалбоподател без
възражения, като такива не са постъпили пред адм. наказващия орган в срока по ЗАНН.
Въз основа на съставеният АУАН на 29.08.2023 г. е издадено и обжалваното НП, като
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по
чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. Адм. наказващия орган наложил адм.
наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, " глоба " в размер на 2000, 00 лв. НП. НП
връчено редовно на жалбоподателя на 01.09.2023 г., жалбата срещу него постъпила при адм.
наказващия орган на 05.09.2023 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от свидетелските показания от една страна се установява, че жалбоподателят на
процесната дата действително е осъществявал международен превоз на товари. Разпитани в
хода на съдебното следствие по делото свидетел Б. по същество потвърждават описаното в
АУАН и НП, поради което съдът намира така описаната фактическа обстановка за
безспорно установена.
Показанията на допуснат свидетел от страна на жалбоподател- св.Д., съдът намира, че идват
да изяснят факта, че живее на семейни начала с жалбоподател и, че същият е професионален
водач на МПС. Като от същите се установява, че не е очевидец на твърдяно нарушение, а
показанията и се крепят на казаното и от страна на самия жалбоподател, че не е очаквал, че
без документа не може да извърши курса.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е осъществявал международен автомобилен
превоз на товари без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Нарушението е
правилно квалифицирано по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно който водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна
карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата п о чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози – Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
2
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същата наредба водачи - граждани на
държава, която е член на Европейския съюз, чието обичайно пребиваване, както е
дефинирано в чл. 14 на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г.
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт (ОВ, L 370/1985 г.), е в Република България, придобиват начална квалификация
при условията и по реда на тази наредба. При това жалбоподателят следва да притежава
карта за квалификация на водач, която да е издадена при условията и по реда на Наредба №
41 от 04.08.2008 г. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като същият въпреки, че е
притежавал такава карта / № Р 215936/ същата е била със срок на валидност до 29.05.2023г.
Относно приложено от страна на жалбоподател Удостоверение № 172-200264/05.06.2023г.,
същото се явява доказателство за придобито периодично обучение съгласно Наредба № 41
от 04.08.2008 г., но същата не замества карта за квалификация на водач на МПС, каквото е
законовото изискване. С оглед на горното правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, предвиждаща глоба в размер на 2000 лв. за водач на МПС, който
извършва превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В процесния случай, видно от представеното Удостоверение 172-200264/05.06.2023г,
жалбоподателя е преминал необходимото периодично обучение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари в периода 31.05.2023 – 04.06.2023 година.
Това обстоятелство налага извод, че водачът е изпълнил изискването на чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 41/04.08.2008 година, според което водачите преминават курс за периодично
обучение преди изтичане на срока на валидност на картата им за квалификация. Пропускът
на водача се изразява в това, че не е подал в срок необходимите документи по Наредба №
41/04.08.2008 година, за да му бъде издадена нова карта за квалификация.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно,
но изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, което да
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. По правило автомобилният превоз на товари е
дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да
установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална
компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност на
моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална
дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на национално и на европейско
ниво.
3
От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за
това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира
административно наказателната отговорност на водача.
От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 63д, от ЗАНН, АНО има право на
юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, в
размер на 80 лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 42-0007773 от 29.08.2023г., издадено от
Началник отдел „Контрол“ на РД ”АА“ - гр.София, с което на Г. Г. Д. е наложено
административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр наложена глоба в размер на
2000/ две хиляда/лева, за нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002 г. на
МТС.
Осъжда Г. Г. Д. ЕГН ********** да заплати на РД ”АА“ - гр.София разноски направени по
делото в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните през
Административен съд – гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4