Р
Е Ш Е Н И Е
№
180/4.3.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Я.В.,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 1362 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от С.И.Т. ЕГН **********, чрез адв. Л.К. против отказ на Началника на сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР- Пазарджик, с рег. № 100600-18484 от 11.11.2020г.,
с който му е отказано издаването на справка нарушител/водач от региона, с което може да се
яви на психологическо изследване в специализирана лаборатория.
Жалбоподателят оспорва отказа, като счита същия за незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник- адв. Л.К., който
поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“, ОД на МВР Пазарджик, не изразява становище по
основателността на жалбата.
От фактическа страна съдът намира следното:
С жалба вх. № 328600-44589/08.09.2020г.
от С.Т., чрез адв. Л.К. било направено искане до директора на ГДНП да бъде
разпоредено извършването на проверка и да бъде издадена Справка за нарушител от
региона, чрез която жалбоподателя да се яви на психологическо изследване в
специализирана лаборатория, за да получи СУМПС. Депозираната жалба била
препратена по компетентност на началника на ОДМВР Пазарджик за извършването на
проверка. В тази връзка бил издаден и оспорения в настоящото производство отказ на Началника на сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР- Пазарджик , с рег. № 100600-18484 от 11.11.2020г.,
с който му е отказано издаването на справка нарушител/водач от региона, с което може да се
яви на психологическо изследване в специализирана лаборатория. Съображенията за
отказа били, че всички наложени на жалбоподателя наказания изтичат
последователно на 08.08.2021 г., след която дата ще му бъде издадена справка за
нарушител от региона.
По преписката са приложени НП №
18-0340-001342/13.06.2018 на Началника на РУ Септември, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и НП №
18-0340-000400/30.03.2018 г. на Началника на РУ Септември, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Не
се спори, че и двете НП са влезли в законна сила.
Приложена е Справка- нарушител от
региона на името на С.И.Т..
От приложеното по делото удостоверение
от РП Пазарджик се установява, че наложеното на С.И.Т. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 г. по ЧНД 2696/2016 г. на РС Пазарджик е
изтърпяно на 19.03.2018 г.
Представено е писмо изх. №
100600-776/08.01.2021 г. на Началника на сектор „ПП“, видно от което
жалбоподателя е уведомен, че след извършена допълнителна проверка е установено,
че може да се яви за издаване на документ за явяване на психологическо
изследване след 09.02.2021 г.
При така вменената на съда от закона служебна проверка за
законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган – началник сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР-Пазарджик.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че не е спазена установената
от закона форма по чл.59, ал.2 от АПК. Отказът не съдържа конкретни фактически основания за издаването му, като същият се обосновава единствено с
твърдението, че “всички наложени наказания на жалбоподателя изтичат
последователно на 08.08.2021 г“. Не става ясно обаче какви по вид и размер са
тези наказания, с какъв акт са наложени, от кога административният орган
приема, че текат сроковете им. Практически, оспорения отказ не съдържа и правни
основания за издаването му. Ето защо съдът приема, че процесният административен
акт не е мотивиран и страда от основен порок- липсва на форма по чл. 59 ал.2 от АПК, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Съдът намира също, че оспореният индивидуален
административен акт противоречи и на материалния закон.
В разпоредбата
на чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП са посочени категориите водачи за, които министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията
за психологическа годност, като и реда и
условията за провеждане на психологическо изследване. Това са кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства от категориите С, D, С1, D1, трамвайна мотриса и на тези,
които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане
на контролните точки; водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, както и на председателите на изпитни комисии водачите, които са лишени
от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква
"а", както и на водачите, които са
лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс. Самите изисквания са посочени в Наредба № 36 от 15.05.2006 за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Конкретно, за водачите,
които са лишени от право да управляват МПС на основание чл. 343г от НК в чл. 20
ал.2 т.5 от същата Наредба се изисква да представят
и копие от документ от съда за наложено наказание и удостоверение за изтърпяно
наказание или справка за наложените наказания и приложените принудителни
административни мерки от съответното звено "Пътна полиция" при
Столичната дирекция на вътрешните работи или областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в което водачът се води на отчет; от
справката следва да е видна датата, на която е изтекъл срокът на наказанието
или на принудителната мярка.
Именно
изискването на чл. 20 ал.2 т.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 обуславя и правния
интерес на жалбоподателя да му бъде издадена справка нарушител/водач от региона,
с която да се яви на психологическо изследване. И след като се легитимира като
водач, който е лишен от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК,
административният орган следва да провери дали и кога е изтърпял наказанието
лишаване от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК и следва да
откаже издаването на справката, само ако констатира, че наказанието по чл. 343г
от НК не е изтърпяно. От представеното удостоверение от РП Пазарджик се
установява, че наказанието си, Т. е изтърпял на 19.03.2018 г.
Не се твърди
по делото, а и не се установява от доказателствата по административната
преписка, Т. да попада в някоя от другите категории водачи, визирани в чл. 152
ал.2 от ЗДвП, които подлежат на психологическо изследване. Следва да се
отбележи, че водачите, които са лишени от право да управляват МПС с наказателно
постановление, не подлежат на психологическо изследване. Съгл. чл. 24 ал.1 т.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г.,
отнетите СУМПС се връщат след изтичане на срока на наложеното наказание лишаване от право да
управлява СУМПС, като законодателят не изисква провеждане на психологично
изследване за тази категория водачи. Макар и в оспорения административен
акт да не се сочи изрично, вероятно
административният орган обосновава отказа си да издаде справка за нарушител от
района с не изтичането на административните наказания, наложени по НП № 18-0340-001342/13.06.2018 на Началника
на РУ Септември и НП № 18-0340-000400/30.03.2018 г. на Началника на РУ
Септември. Дори и тези административни наказания да не са изтекли, това не е
основание за отказ да се издаде справка нарушител за явяване на психологическо
изследване, а е основание да се откаже връщане на СУМПС на основание чл. 24
ал.1 т.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. Както обаче вече беше отбелязано, законодателят прави
разлика в изискванията, на които трябва да отговарят водачите с наказания по
чл. 343г от НК и тези с лишаване от право да управляват СУМПС по ЗАНН, за да им
бъде върнато свидетелството за правоуправление. На психологическо изследване
подлежи само първата от тези две категории водачи.
Без значение
е обстоятелството, че след извършена допълнителна проверка, административният
орган е коригирал първоначалната си оценка и е определил по- кратък срок, в
който жалбоподателя може да получи нужния му документ за явяване на
психологическо изследване-09.02.2021 г. Преценката за законосъобразност на
административния акт се прави към момента на издаването му- арг. от чл. 142
ал.1 от АПК, а в случая, оспорения отказ е издаден на 11.11.2020 г., като към
този момент са били налице материално- правните предпоставки за издаване на
справка за нарушител от региона.
В контекста на изложеното атакувания в настоящото
производство административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв. и 400 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.
172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба, на С.И.Т., ЕГН ********** Отказ на Началника на сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР- Пазарджик , с рег. № 100600-18484 от 11.11.2020г.,
с който му е отказано издаването на справка нарушител/водач от региона, с което може да се
яви на психологическо изследване в специализирана лаборатория
ОСЪЖДА ОД МВР – ПАЗАРДЖИК да заплати на С.И.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/