№ 18631
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АН.Я Н. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110144997 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕ и чл.5-9 ЗН срещу двама ответници.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца „Т.С., ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. *******************, срещу трима
ответници - Е. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. ********************* К. Н. С., ЕГН
**********, и Е. Н. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ********************, като
моли съдът да се произнесе с решение, с което ответниците да бъдат осъдени разделно да
заплатят СЛЕДНИТЕ СУМИ- обща сума от 1188,17 лв., от които сумата от 929,48 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., и сумата от 258,69 лв., представляваща лихва за забава върху ТЕ за периода
от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск в съда- 30.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, като се отнася
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с присъединен абонатен №
*******, при следните квоти:
1. За Е. Г. В.- 2/12 ид.ч. от обща сума 1188,17 лв., а именно: обща сума от 198,02 лв., от
които сумата от 154,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск в съда- 30.7.2021 г., до окончателното изплащане на
сумите, и сумата от 43,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018
г. до 12.07.2021 г.;
2. За К. Н. С.- 5/12 ид.ч. от обща сума 1188,17 лева, а именно: обща сума от 495,07 лв.,
от които сумата от 387,28 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск в съда- 30.7.2021 г., до окончателното
изплащане на сумите, и сумата от 107,78 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 12.7.2021 г.;
3. За Е. Н. С.- 5/12 ид.ч. от обща сума 1188,17 лева, а именно: обща сума от 495,07 лв., от
1
които сумата от 387,28 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск в съда- 30.7.2021 г., до окончателното
изплащане на сумите, и сумата от 107,78 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 12.7.2021 г.
Ищецът, твърди, че тримата ответници са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като Е. Г. В. е потребител в качеството си на
наследник на Г. Е. Г., с ЕГН **********, починал на 06.01.2020 г., а другите двама
ответници- като наследници на А. Е. Я., с ЕГН **********, починала на 18.4.2022 г., в хода
на производството по делото. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими
суми е 30 дни от датата на публикуване на ежемесечно получаваните фактури на интернет
страницата на продавача. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ- по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Твърди, че сградата-
етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Б., като на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение Б. е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че
ответниците не са изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Моли се за уважаване на предявените искове с присъждане на сторените по
делото разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по
чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето лице-помагач в лицето на
Б., в качеството му на дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение на
топлинна енергия до процесния имот. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължено
третото лице-помагач да представи всички относими документи във връзка отчитането и
разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и имот документи.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Г. В., уведомена лично на 10.11.2022 г. срещу личен подпис /л.59
от делото/, не е депозирала отговор на ИМ в срока по чл. 131 ГПК. Същата не се явява в
открито съдебно заседание, нито се представлява от пълномощник.
В рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците К. Н. С. и Е. Н. С.,
са подали отговор на ИМ /ОИМ/, чрез особен представител - адв. З.И.Е., с който оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се двамата ответници да са абонати на
ищеца като собственици на процесния имот, индивидуализиран в ИМ. Оспорват се
твърденията на ищеца, че ответниците са ползватели на имота за процесния период.
Оспорва се да са налице договорни отношения между двамата ответници и ищеца за спорния
период. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за всички суми. Молят за
отхвърляне на исковете.
С отговора на исковата молба ответниците, чрез особен представител адв. З.И.Е.,
поддържат искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като молят да бъде
поставена допълнителна задача към вещото лице за определяне суми, обхваните от периода
на погасителна давност.
По делото е постъпила молба с вх. № 292592/19.10.2023 г. от ищеца, с която
последният моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържа исковата молба
2
и направените с нея доказателствени искания. Моли съдът да уважи предявените искове и да
присъди в полза на ищеца сторените разноски в производството. В открито съдебно
заседание от 20.10.2023 г., ищецът, редовно призован на 01.08.2023 г., не се явява и не
изпраща процесуален представител по пълномощие.
От страна на третото лице-помагач Б. е постъпила молба № 145131/12.07.2022 г., с
която прилага индивидуална справка за използваната ТЕ за процесния период за абонатен №
*******, и формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, които са били приети като писмени
доказателства по делото с Протоколно определение от 20.10.2023 г.
По делото е изготвена служебно справка за родствени връзки от 19.10.2023 г.,
съгласно която ответникът К. Н. С. е починал на 12.9.2023г., като е оставил за законен
наследник брат си - Е. Н. С.. С протоколко определение, постановено в открито съдебно
заседание от 20.10.2023г., съдът е прекратил частично производството по отношение на
починалия ответник К. Н. С. и е конституирал на негово място Е. Н. С., като негов
наследник, като делото е продлжено по отношение на ответниците Е. Н. С. при квоти от
10/12/от които 5/12 в лично качество и 5/12 като наследени от починал брат/ и Е. В. при
квори от 2/12. В същото заседание съдът е приел за окончателен изготвения с Определение
№ 26533 от 28.7.2023г. проект за доклад, като го е изменил в частта на претендираните
квоти от двамата ответници, както следва - За Е. Н. С.- 10/12 ид.ч., а за Е. В.- 2/12 ид.ч.
Определението за прекратяване е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по единично и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства-
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том LLXXXIX, дело № 27945/1994г., от
15.12.1994 г., по описа на нотариус Е.Б., I нотариус при СРС /л.10-11/; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 182, том IV, рег. № 4319, дело № 423 от 2018 г., от
26.4.2018г., по описа на нотариус Й.И., рег. № *** в НК, с район на действие СРС /л.12-14/;
Споразумение за изплащане на задължения към Т.С., С.В. и Ч.Е.Б. от 26.4.2018г. /л.15-16/;
Молба-декларация от А. Е. Я. /л.17-19/; Молба-декларация от Г.В.П. /л.19-20/; Договор №
789/31.10.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на ТЕ и Протокол от 21.10.2021 г./л.21-24/;
Съобщения към фактури за процесния имот от 31.07.2018 г./л.25/; извлечение за дължими
суми за абонатен № *******/л.26/; Договор № *****/28.05.2018 г. при ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Т.С. и Б./л.27- 34/;
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С. на потребители в
гр.София публикувани във в-к Монитор на 11.6.2016г./л.36-37/; Пълномощно за
юрисконсулт на ищеца /л.35, л.46, л.55, л.102, л.107, л.119, л.121, л.153, л.186, л.192, л.216,
л.224, л.227, л.234/; Справки за предоставяне на данни по Наредба 14/18.11.09 г. по искане
/л.40, л.49, л.237/; Справки НБД/л.51, л.62, л.109-110, л.165-166, л.168-169, л.177-178, л.180,
л.182, л.235/; Платежно нареждане от 27.9.2021г. за платена държавна такса в размер на 200
лв. /л.54/; Справка трудови договори /л.63, л.167, л.170, л.179, л.181/; Платежно нареждане
от 13.12.2021г. за платен депозит за особен представител в размер на 300 лв. /л.67/;
Платежно нареждане от 30.6.2022 г. за платен депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 250
лв./л.100/; Платежно нареждане от 30.6.2022г. за платен депозит за вещо лице по ССчЕ в
размер на 250 лв./л.101/; Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно/л.108/; Платежно нареждане от 11.10.2022г. за платена държавна такса за
съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв./л.117/; Писмо от Столична община, район
„Надежда“ с приложено Удостоверение за наследници на А. Е. Я./л.122-123/; Преводно
3
нареждане от 28.4.2023г. за платен депозит за особен представител в размер на 500
лв./л.191/; Преводно нареждане от 2.8.2023г. за издаване 2 бр. съдебни удостоверения в
размер на 10 лв./л.217/; Преводно нареждане от 28.9.2023г. за платена държавна такса за СУ
в размер на 5 лв./л.223/; Индивидуална справка за използванна ТЕ-коригирана - 1 бр./л.240/;
Формуляр за отчет за абонатен № ******* - 1 бр./л.241/; Писмо от Столична община, район
„Надежда“ с приложено Удостоверение за наследници на Л.С.А. и на Е.Г.А..
По делото е приета молба с вх. № 145131/12.07.2022 г. /л.239/ от третото лице-
помагач Б., с приложени доказателства за абонатен № *******, от която е видно, че клиент
за този абонатен номер е бил Г.В.П. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са
издадени изравнителни сметки/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.243-254/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че в процесния имот всички радиатори са били демонтирани, като за отчитане
на топлата вода са били монтирани надлежно два броя водомери. Също така за процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части в общите части на сградата, няма
монтирани отоплителни тела. За процесния период е начислена топлинна енергия за сградна
инсталация и за подгряване на топла вода за БГВ, като общо дължимите вземания главница
за процесния абонатен номер са в размер на 929,45 лв. за период 1.5.2017г.-30.4.2018г.
Извършените измервания в АС /абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и
остойностяване на потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на
нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. В общата
дължима сума не са включени начислените лихви за забава или прихванати суми от
предходен период, или суми за отчитане на уредите.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССчЕ- л.256-260/, се установява, че няма данни за извършени плащания от ответниците,
касаещи процесния период 1.5.2017г.-30.4.2018г. Общо дължимата сума е 1121,40лв.
изчислена от вещото лице, за главници за ТЕ, ДР и лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.150 ЗЕ.
За успешното провеждане на предявените по чл.79 ЗЗД искове, в тежест на ищеца е
да докаже, че с наследодателите на ответниците са се намирали в облигационни отношения,
по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в
твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви, както и настъпването на
наследствено правоприемство за всеки от ответниците. Всеки от ответниците, от своя
страна, е длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата етажна собственост, в която се намира този имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
От приложения по делтоо Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том
LLXXXIX, дело № 27945/1994г., от 15.12.1994г., по описа на нотариус Е.Б., I нотариус при
СРС, се установява, че въз основа на договор за дарение А. Е. Я. е придобила правото на
собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот, находящ се в гр.София, *************.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, том IV, рег. №
4319, дело № 423 от 2018г., от 26.4.2018г., по описа на нотариус Й.И., рег. № *** в НК, с
район на действие - СРС, наред с А. Е. Я., Г. Е. Г. е бил съсобственик по отношение на
4
процесния имот до продаването му на 26.4.2018г. Съгласно Удостоверение за наследници на
Е.Г.А. към датата на смъртта си - 26.1.1997г., е оставил двама законни наследници в лицето
на сина си - Г. Е. Г., и дъщеря си - А. Е. Я., като, считано от тази дата, се счита за погасено и
правото му на ползване върху имота, което е запазил при сключване на договора за дарение
с А. Е. Я.. Следователно А. Е. Я. е била собственик на имота на общо 5/6 ид.ч. или 10/12
ид.ч. въз основа на дарение и наследство, а Г. Е. Г. - на 1/6 ид.ч. или 2/12 ид.ч. въз основа на
наследство. Последните са били съсобственици на процесния имот през исковия период,
като съгласно Споразумение за изплащане на задължения към Т.С., С.В. и Ч.Е.Б. от
26.4.2018г. те са отговаряли за ползваната ТЕ до предаване на владението на имота, както и
за изравнителните сметки във връзка със сключена сделка за процесния имот.
Видно от справка за предоставяне за Г. Е. Г., с ЕГН **********, последният е
починал на 6.1.2020г., като е оставил за законен наследник Е. Г. В., в качеството й на
дъщеря на наследодателя. Следователно спрямо същата е доказано, че е придобила по
наследство 2/12 ид.ч. от процесния имот, с оглед което отговаря и при същите квоти за
процесните задължения.
Съгласно Удостоверение за наследници, издадено на 20.10.2022г. от Столична
община, район „Надежда“, ответницата А. Е. Я. е починала в хода на настоящото
производство, като на нейно място са конституирани законните й наследници, които според
справката са двамата й синове - К. Н. С. и Е. Н. С.. Впоследствие ответникът К. Н. С. е
починал на 12.9.2023г./също в хода на настоящото дело/, видно от Справка за предоставяне
на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № 4830/19.10.2023 г., както и от
Удостоверение за наследници получено в съда с писмо с вх.№ 304517/27.10.2023г., като е
оставил за законен наследник брат си - Е. Н. С., конституиран като ответник в настоящото
производство. Следователно последният е придобил и собствените на К. Н. С. идеални
части от процесния имот в размер на 5/12 и по този начин следва да отговаря за задължения
към ищеца при квота в собствеността от 10/12 ид.ч.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на наследодателите на
ответниците, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното
предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ
качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 от ЗЕ законово правило собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
5
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния имот на името на наследодателите на
ответниците, много преди исковия период. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено
по ТД № 2 /2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на ответника Е. Н. С. за изтекла погасителна
давност на задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да
се разгледа. Съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ
се причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с
изпълнение на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- ТР № 1/2010 г.на
ОСГТК, вр. решения № 111/08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I ТО, решение №
173/28.20.2010 г. по т.д. № 1095/2009 г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск от
ищеца пред съда, в настоящия случай ИМ е подадена на 30.7.2021г., в който момент е била
прекъсната давността. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на
падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, одобрени с
решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР, месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е
погасено за дължими суми с падеж на плащания преди 31.5.2018г. Следователно към
31.5.2018г. са били погасени всички вземания за главници, начислени по прогнозно
потребление, като общата стойност на потребената ТЕ за процесния период по прогнозно
начислените възлиза на сумата от 788,63 лв. Вземането, формирано с изравнителната
сметка, в размер на 140,63 лв. не се обхваща от периода на погасителната давност,
доколкото издадената фактура е от 31.7.2018г. и срокът за плащането й е до 14.9.2018г.
Съгласно изготвеното заключение по приетата в настоящото производство съдебно-
счетоводна експертиза дължимата сума за главница за ТЕ, определена с изравнителната
сметка и въведена в информационната система на ищеца, е в размер на 123,15 лв., като е
останало и непогасено вземане в размер на 17,45 лв., представляваща главница за дялово
разпределение, което обаче не е предмет на ищцовите претенции.
Следователно следва да бъде частично уважена исковата претенция за главница за
ТЕ в размер на 123,15 лв. и отхвърлена за горницата до 929,48 лв.
Същевременно, доколкото двамата ответници, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност съответства на сумата от 28,26 лв. предвид кредитираното
като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице по ССчЕ.
С оглед изложеното съдът счита, че спрямо ответницата Е. Г. В. следва да бъдат
частично уважени предявените искови претенции при посочените квоти от 2/12 ид.ч. или 1/6
ид.ч. от общото вземане, а именно за сумата от 20,52 лв., представляваща главница за ТЕ по
6
изравнителна сметка, издадена за отчетен период 1.5.2017г.-30.4.2018г., и сумата от 4,71 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.9.2018г.-12.7.2021г.
Спрямо ответника Е. Н. С. следва да бъдат частично уважени предявените искови
претенции при посочените квоти от 10/12 или 5/6 ид.ч. от общото вземане, а именно за
сумата от 102,63 лв., представляваща главница за ТЕ по изравнителна сметка, издадена за
отчетен период 1.5.2017г.-30.4.2018г., и сумата от 23,55 лв., представляваща лихва за забава
за периода 15.9.2018г.-12.7.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената, респективно отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1, и
ал.3 ГПК.
Съдът не може да присъди иначе дължимите се разноски в полза на ответника Е. Н.
С., тъй като по делото поради приложението на нормата на чл.47, ал.6 ГПК същият е
представляван от особен представител и съдът не е извършвал действия, които да определят
присъждане на разноски лично в полза на ответника. Нито пък са събрани доказателства той
да е сторил разноски по делото.
Не следва да се присъждат разноски и в полза на ответницата Е. Г. В., доколкото
същата не е подала ОИМ и не е била представлявана в производството от процесуален
представител. Тя също не е реализирала разноски в хода на делото и не са представени или
приемани доказателства за такива.
Ищецът е сторил разноски общо в размер на 1520 лв., като с оглед уважената част от
исковите претенции следва да му се присъдят разноски в размер на 193,70 лв., от които Е.
Г.В. дължи 1/6, или сумата от 32,28лв., а Е. Н.С. дължи 161,42лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр*******************, на основание
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕ и чл.5-9 ЗН да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. ***************, сумата в размер на
20,52 лева/лв./, представляваща главница за ТЕ по изравнителна сметка от 31.7.2018г.,
издадена за отчетен период 1.5.2017г.-30.4.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск в съда - 30.7.2021г., до окончателното й изплащане, и сумата
от 4,71 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.9.2018г.-12.7.2021г., като сумите
са начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с присъединен
абонатен № *******, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани, и
погасени по давност за главница за горницата над уважения размер от 20,52 лв. до 154,91 лв.
и за период 1.5.2017г.-31.5.2018г./погасителна давност/и иска за мораторна лихва за
горницата над уважения размер от 4,71 лв. до 43,11 лв.
ОСЪЖДА Е. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр.******************, на основание
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕ и чл.5-9 ЗН да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. ***************, сумата в размер на
102,63 лв., представляваща главница за ТЕ по изравнителна сметка от 31.7.2018г., издадена
за отчетен период 1.5.2017г.-30.4.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск в съда - 30.7.2021г., до окончателното й изплащане, и сумата от 23,55 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.9.2018г.-12.7.2021г., като сумите са начислени
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с присъединен абонатен №
*******, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани, и погасени по
7
давност за главница за горницата над уважения размер от 102,63 лв. до 774,56 лв. и за
период 1.5.2017г.-31.5.2018г. /погасителна давност/и иска за мораторна лихва за горницата
над уважения размер от 23,55 лв. до 215,58 лв.
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр*******************, на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. ***************, сумата от 32,28 лв. представляваща направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Е. Н. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ********************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. ***************, сумата от 161,42 лв. представляваща
направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на Б.Б., ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8