Решение по дело №124/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, подадена чрез пълномощник- гл. юриск. Ст. Д. против Решение № 1/06.01.2025 г., постановено по АНД № 125 по описа за 2024 г. на Районен съд Котел, с което е отменено Наказателно постановление № 786679- F784302/10.09.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на И. Г. В. от [населено място], [община], за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лева и е осъдена НАП да заплати на И. Г. В. от [населено място], общ.К. направените по делото разноски в размер на 600 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като са налице касационните основания, предвидени в НПК. Счита правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, за неправилни, като изтъква, че се касае за техническа грешка при изписване на административната санкция в НП. Моли съда да уважи жалбата и да постанови решение, с което отмени изцяло решението на Районен съд – Котел и постанови ново по същество на спора, като потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. С. Д., който поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – И. Г. В. от [населено място], [община], редовно призован, не се явява. Представлява от упълномощен представител – адв. И. Т. АК [област], която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е Решение № № 1/06.01.2025 г., постановено по АНД № 125 по описа за 2024 г. на Районен съд [община], с което е отменено Наказателно постановление № 786679- F784302/10.09.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на И. Г. В. от [населено място], [община], за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лева и е осъдена НАП да заплати на И. Г. В. от [населено място], общ.К. направените по делото разноски в размер на 600 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че на 24.08.2024 г. в 16:00 часа, служители на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – сергия за с., находящ се в [населено място], [община], местност Добромерица, Фестивал на фолклорната носия. При контролна покупка на 1 бр. с.на стойност 5 лева, заплатена от служител на НАП преди легитимация не бил издаден фискален бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. След легитимация на служителите на НАП било установено, че в обекта не е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. За констатираното на извършващия продажби на сергията И. Г. В. от [населено място] на 24.08.2024 г. бил съставен АУАН с фабр. № F784302 от същата дата, като в акта било посочено, че същият е нарушило разпоредбите и не е изпълнило изискванията по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. Актът бил връчен на В. на 24.08.2024г. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

Районен съд Котел е приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като административно наказание е описано като „имуществена санкция“ вместо „глоба“, което не може да се възприеме като техническа грешка и винаги води до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Административен съд Сливен като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решението на Районен съд Котел е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради налагането с НП на административно наказание „имуществена санкция“ вместо глоба“. Предвидената в закона санкция за нарушението, извършено от физическо лице е глоба, а не имуществена санкция, каквато е наложил органа. Това нарушение е съществено и достатъчно за отмяната на НП, защото наказанието е определено в нарушение с разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически лица.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменено НП не страда от пороците, сочени като отменителни основния и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход е основателно искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от ответника по касация. Представен е договор за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г., за договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, които следва да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/06.01.2025 г., постановено по АНД № 125/2024 г. по описа на Районен съд Котел.

 

ОСЪЖДА НАП да заплати на И. Г. В. от [населено място], [община] [ЕГН] съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.