РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Раднево, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 28 ЗЗакрД.
Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Раднево /ДСП –Раднево/ с искане по чл. 4, ал. 1, т. 5 вр. чл. 25 ЗЗакрД за
настаняване на детето Б. Г. М. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца
и младежи в гр. Раднево – социална услуга – резидентен тип.
В молбата е посочено, че детето Б. Г. М. е родено на ******г. в гр. ***.
По акт за раждане е с родители: майка – Ж. П. М. с ЕГН ********** и баща –
Г. К. М. с ЕГН **********. До 12.04.2023г. детето е било настанено в Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи в гр. Раднево, с предприета
мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗакрД. От 13.04.2023г. до 08.02.2024г. Б. е живял в
семейната среда на семейство М.и в гр. ***. На 07.02.2024г. в ОЗД/ДСП гр.
*** постъпил сигнал с вх. № СИГ/ДЯ/122 от родителите на детето, в койот
сигнал семейството изразява нежелание да се грижат за Б. в семейната си
среда и желаят настаняване на детето в специализирана институция. Заявяват,
че не са в състояние да осигуряват основните жизнени потребности на детето,
както и да гарантират неговата сигурност и безопасност за бъдещото му
развитие.
1
Със Заповед № ЗД/Д-Я-009/07.02.2024г. на Директора на ДСП - ***,
детето Б. Г. М. е временно настанено, до влизане на съдебно решение в
законна сила, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания -
гр. Раднево, с предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за
закрила на детето "Настаняване в социална и интегрирана здравносоциална
услуга за резидентна грижа". Предвид гореизложеното и на основание чл. 28,
ал. 1 от Закона за закрила на детето, молителя ДСП гр. Раднево иска от съда
да постанови решение, с което да вземе мярка за закрила спрямо
непълнолетният Б. Г. М. с ЕГН **********, настаняване в социална и
интегрирана здравно - социална услуга за резидентна грижа - ЦНСТДБУ - гр.
Раднево, в срок до две години или до промяна на обстоятелствата, водещи до
изменение или прекратяване на мярката за закрила.
Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на
детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция
„Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на
предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно
предоставяне на социална услуга – резидентен тип.
В откритото съдебно заседание за молителя ДСП – Раднево се явява
С.Д. – Директор ДСП-Раднево, която изразява становище, че в интерес на
детето е да бъде уважена молбата за настаняването му в ЦНСТДБУ-Раднево.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, се явява в
проведеното открито съдебно заседание и взема становище, че единственият
най-добър вариант за отглеждане на детето е то да бъде настанено в ЦНСТБУ
и молбата следва да бъде уважена.
В съдебно заседание не се явяват заинтересованите лица Ж. П. М. и Г.
К. М. – майка и баща на детето. В докладвана молба с вх. № 1621/15.04.2024г.
заинтересованите лица Ж. П. М. и Г. К. М. молят да бъде даден ход на делото
в тяхно отсъствие. В същата заявяват, че с тяхна искова молба с вх. №
6961/19.12.2023г., за което е образувано гр.д. 503/2023г. по описа на ОС-***,
са предявили иск, с който на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. 2 от СК са
поискали от ОС-*** да прекрати осиновяването на детето Б. Г. М. от двамата,
допуснато с решение № 140/04.04.2023г., постановено по гр.д. 189/2023г. по
описа на ОС Стара Загора, с всички произтичащи от това последици. Двамата
заинтересовани страни считат, предвид настъпилите обстоятелства, че изцяло
2
в интерес на детето е то да бъде настанено извън семейството, с оглед
разпоредбите на Закона за закрила на детето. Прилагат копие на искова молба
и определение за насрочване по гр.д. № 503/2023г. по описа на ОС-***. Молят
за вземане на решение какато в интерес на детето, така и в тяхна защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 19.04.2023 г. /дубликат на л. 3/,
издадено от община ***, въз основа на акт за раждане № 0087/19.04.2023 г. се
установява, че детето Б. Г. М. с ЕГН **********, е родено на 07.10.2010 г. в
гр. *** от майка Ж. П. М. и баща Г. К. М..
От представеният по делото социален доклад, изготвен от ДСП – ***,
се установява, че отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално
подпомагане" гр. *** работи по случая на детето Б. Г. М. от 07.02.2024г., с
предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД – предоставяне на
социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, а
именно: настаняване на детето в ЦНСТДБУ в гр. Раднево. По акт за раждане
детето Б. е с родители: майка – Ж. П. М. с ЕГН ********** и баща – Г. К. М. с
ЕГН **********. Майката и бащата на детето, пред служителите на ДСП гр.
***, изразили нежелание да се грижат за детето в семейна среда и намерение
за настаняване на детето в специализирана институция, което потвърдили и в
хода на проведените разговори и оказаната първоначална подкрепа и заявили,
че не са в състояние да осигурят основните му жизнени потребности в
семейна среда. При извършените проверки и проучване от компетентните
органи е установено, че детето Б. Г. М. е в добро здравословно състояние, с
направени всички необходими имунизации и профилактични прегледи за
възрастта си. Установено е, че детето през учебната 2023-2024г. е записан в
седми клас на ОУ „***” гр. *** и е спокойно и контактно дете. Показва
своето моментно емоционално състояние, съобразно възрастовото си
развитие, като няма данни за отклонения в емоционалното и поведенческо
развитие. При извършената проверка по случая било установено, че до
07.02.2024г. семейство М.и са осигурявали основните жизнени потребности
на детето, но на същата дата се изразили нежелание да се грижат за детето в
семейна среда и намерение за настаняване на детето в специализирана
институция. В хода на проведените разговори и оказаната първоначална
3
подкрепа, семейство М.и изразили категорично намерение за настаняване на
детето в специализирана институция и заявили, че не са в състояние да
осигуряват основните жизнени потребности на детето в семейна среда. При
първото налюдение, извършено от служителите на ДСП гр. *** след
осиновителния период, родителите и детето показвали наличие на зараждаща
емоционална връзка помежду си, но в последствие такава не била изградена
от страна на родителите към детето. Същите били склонни да „демонизират”
детето, да търсят непрекъснато грешки в неговото поведение и да не търсят
решение за справяне с възникнали проблеми в развитието на Б.. В хода на
социалното проучване родителите Ж. и Г. М.и не показали загриженост към
детето и желание да го стимулират в неговото развитие, както и заявили
нежелание да го насърчават и подкрепят в ежедневието. Същите не
демонстрирали воля и желание за осигуряване на стабилна среда за
нормалното развитие на детето. Семейство М.и споделили, че от известно
време Б. е започнал да проявява агресия спрямо тях и за същите е невъзможно
да продължат да отглеждат детето в семейна среда.
Изнесеното в изготвения по делото социален доклад се потвърждава и
от изнесеното в приетите доказателства, приложени към молба с вх. №
1621/15.04.2024г., депозирана от заинтересованите страни Ж. и Г. М.и. В
същата последните заявяват, че въз основа на тяхна искова молба с вх. №
6961/19.12.2023г., е образувано гр.д. 503/2023г. по описа на ОС-***, с която
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. 2 от СК са поискали от ОС-*** да
прекрати осиновяването на детето Б. Г. М. от двамата, допуснато с решение
№ 140/04.04.2023г., постановено по гр.д. 189/2023г. по описа на ОС Стара
Загора, с всички произтичащи от това последици. Излагат факти и
обстоятелства довели до това тяхно решение. Двамата заинтересовани страни
считат, предвид настъпилите обстоятелства, че изцяло в интерес на детето е
то да бъде настанено извън семейството, с оглед разпоредбите на Закона за
закрила на детето. Видно от обстоятелствената част на приложеното копие на
искова молба по гр.д. № 503/2023г. по описа на ОС-*** заинтересованите
лица твърдят, че е налице липса на семейни и емоционални отношения между
тях и сина им Б., както и че е налице дълбоко разстройство на отношения
между осиновители /в тяхно лице/ и осиновен /в лицето на Б./, с което
връзката, създадена в акта за осиновяване е лишена от съдържание, заради
което в дипсозитива на исковата молба правят искане, ОС-*** да постанови
4
решение, с което на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. 2 от СК да прекрати
осиновяването на Б. Г. М. от сем. М.и, допуснато с решение № 189/2023г. на
ОС-Стара Загора, с всички произтичащи от това последици.
От представените доказателства по делото е видно, че от 13.04.2023г. до
08.02.2024г. Б. е живял в семейна среда на семейство М.и в гр. ***. На
07.02.2024г. в ОЗД/ДСП – *** постъпва сигнал с вх. № СИГ/Д-Я/122 от
родителите на детето, в който сигнал семейството изразява нежелание да се
грижат за Б. в семейната си среда и желаят настаняването му в
специализирана институция, като заявяват, че не са в състояние да осигурят
основните жизнени потребности на детето, както и да гарантират неговата
сигурност и безопасност за бъдещото му развитие.
Предвид факта, че Б. Г. М. е останал принципно без родителска грижа,
със Заповед № ЗД/Д-Я-009/07.02.2024г. на Директора на ДСП - ***, детето е
временно настанено, до влизане на съдебно решение в законна сила, в Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - гр. Раднево, с
предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето
„Настаняване в социална и интегрирана здравносоциална услуга за
резидентна грижа“, със срок – до произнасяне на съда с решение по чл. 28
ЗЗакрД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата
по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания
по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.
Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето
(т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
5
социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996
г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата (т.5).
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗакрД за
прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън
семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите без основателна
причина трайно да не полагат грижи за детето. Видно от данните по делото,
родителите на детето – Ж. и Г. М.и са изразили своето нежелание да се
грижат за Б. в семейната си среда и желаят настаняването му в
специализирана институция, като заявяват, че не са в състояние да осигурят
основните жизнени потребности на детето, както и да гарантират неговата
сигурност и безопасност за бъдещото му развитие.
С оглед изложеното, детето Б. Г. М. е дете в риск по смисъла на §1, т.
11, б. „в“ ЗЗакрД и молбата за предприемане на мерки за закрила спрямо него
е основателна.
В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила
чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
(настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане
в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или настаняване в
специализирана институция), освен ако това не е в интерес на детето.
В настоящия случай няма възможност за прилагане на първата по ред
приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на близки,
тъй като в хода на социалното проучване не е установена реална възможност
за настаняване на детето Б. в семейството на близки и роднини. Няма и
подходящо приемно семейство в областта, в което Б. да бъде настанен.
Поради това следва да се постанови мярка за закрила – настаняване в
ЦНСТДБУ-Раднево, която мярка за закрила е удачна спрямо детето.
При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
е налице основание съдът да настани детето в ЦНСТДБУ-Раднево като мярка
за закрила социална услуга – резидентен тип.
6
Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на
настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на
детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му
потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за
срок от две години.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и
разкриването на възможност за реинтеграцията на детето в семейството му,
настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно
семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде
сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в
интерес на детето.
Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във
вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗакрД, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА по отношение на детето Б. Г. М. с ЕГН **********, родено на
********г. в гр. *** от майка Ж. П. М. и баща Г. К. М., съгласно
удостоверение за раждане от 19.04.2023г., издадено от община ***, въз
основа на акт за раждане № 0087/19.04.2023г., мярка за закрила по чл. 4, ал. 1,
т. 5 ЗЗакрД – социална услуга – резидентен тип - настаняване в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания с адрес гр. Раднево, ул.
„Тракия” № 6, за срок от две години, считано от влизане на решението в
законна сила.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7