Мотиви:
Производството по
делото е образувано по частна тъжба на С.А.Д. *** против подсъдимия И.С. *** за
престъпление по чл. 182 ал.2 НК.
В съдебно заседание
частната тъжителка,чрез повереника си поддържа
частната тъжба. Счита повдигнатото с нея
обвинение за доказано както от обективна, така и от субективна страна.
За извършеното престъпление моли на подсъдимия да се наложи справедливо по вид
и размер наказание.
Подсъдимият И.С.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение и се възползва от процесуалното си право да не
дава обяснения във връзка с него. Чрез защитата си изразява становище за липса
на извършено съставомерно деяние и в тази насока се
иска постановяването на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните по делото не
спорят, че в резултат на съвместното си съжителство имат родено дете – С.,
родена на ***г.
С Решение № ***г по
гр.д. ***г. на ЯРС, влязло в законна сила на 23.04.2020г. е утвърдено
постигнато между С.Д. и И.С. споразумение, по силата на което упражняване на
родителските права по отношение на малолетното дете С.С.
се предоставя на нейната *** С.Д., като местоживеенето на малолетното дете ще
бъде заедно с майката на нейния настоящ адрес; на *** И.С. се определя право на
лични контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа
на петъчния ден до 17.00ч. в неделя, с преспиване при бащата и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще взема
детето от дома на майката и след изтичане на определеното време ще го връща
обратно там, през останалото време бащата ще има възможност да вижда детето си
винаги със знанието и съгласието на майката за това. Със същото решение бащата
е осъден да заплаща на С.Д., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете месечна издръжка в размер на 180лв. с падеж десето число на
съответния месец.
Безспорен по делото
факт е и, че до 06.05.2020г. малолетното дете се е отглеждало от своята майка С.Д. . На същата
дата било предадено доброволно от майката на бащата –И.С.. Заедно с дъщеря си в
колата при И. пътувала и С. Б. – майка на С.Д.. Б. била с видими наранявания по
лицето си, за които обяснила на подсъдимия, че са и причинени от дъщеря й. На
следващия ден – 7.05.2020г. Б. била освидетелствана от съдебен лекар.
След няколко дни ,
когато Д. поискала от подсъдимият да върне детето в гр. П., където двете
живеели на квартира, последният отказал да стори това. С. спрял да вдига
телефона на Д. и я блокирал в социалните мрежи.
Д. си извадила
изпълнителен лист въз основа на Решение № ***г по гр.д. ***г. на ЯРС и с молба
от 28.05.2020г. поискала от ДСИ при ЯРС да бъде образувано изпълнително дело
срещу С.. Въз основа на горното било
образувано изп.д.425/20 на ЯСИ
Подсъдимият подал
искова молба до Районен съд Ямбол за промяна на родителските права по отношение
на малолетното дете С., която била образувана в г.д. *** на ЯРС. С Определение
по същото дело било допуснато обезпечение на подадения от С. иск , чрез спиране
на изпълнението по изп.д.
№ 425/20 на ЯСИ.
Подсъдимият сезирал и
районна прокуратура Ямбол с твърдения, че Д. страда от психично заболяване и
има необходимост от настаняването й на задължително лечение. Прокурорската
преписка била изпратена на Районна прокуратура Пловдив – по компетентност. След
извършване на проверка на 13.09.20 РП-Пловдив отказала да внесе искане за
настаняване на лечение на Д..
През следващите дни и
месеци Ст.Д. правила опити да си върне детето, няколкократно посещавала и
гр.Стралджа, при което и без това обтегнатите взаимоотношения между нея и
подсъдимия и неговите родители се изострили още повече, като се стигало и до
намесата на органи на полицията . И Д. и С. многократно сезирали с проблема си
РУ-Стралджа и Районна прокуратура Ямбол.
Д. писала до всички
възможни институции , в опит да си върне детето.
По молба на С. в ЯРС
били образувани две производство по ЗЗДН – гд *** г и
г.д. ***г . На 27.08.20г по г.д.***г
била издадена Заповед за незабавна защита. Впоследствие и двете производства
приключили с решения по които исковете по ЗЗДН били отхвърлени.
От 11.09.2020г. чрез
съдействието на ДСП Ямбол били организирани периодични срещи между майката Ст. Д.
и детето С. в ЦОП Стралджа в присъствието на социален работник.
На 29.04.21г по време
на среща между майката и детето в ЦОП Стралджа С. била изведена от майка извън
територията на центъра и доведена в ДСП Ямбол.
След съвместна среща в ДСП Ямбол
в това число и с представители на прокуратурата на Д. било разрешено да
отведе детето със себе си в гр. Пловдив.
По съвет на адвоката си
от 29.04.21 Д. била настанена заедно с малолетното си дете първоначално в
Кризисен център Стара Загора , а в последствие в Кризисен център в
Пловдив.
С Решение от 24.08.21г
по г.д. *** на ЯРС, което към настоящия момент не е влязло в законна сила, родителските права върху малолетното дете С.
били предоставени на неговия баща И.С..
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти от показанията на свидетелите Р.В.,
М.А. и С.Р. и въз основа на приложените писмени доказателства: Постановление на
РП Пловдив за отказ да се внесе искане
за задължително настаняване на лечение, Постановление на ЯРП за отказ да
се образува наказаелно производство – 3бр., писмо до С.Д.
от Омбудсмана на Република България, писмо на
ДА“Закрила на детето до ДСП Ямбол с копие до С.Д. – 2бр, писмо до С.Д. от
Администрацията на Президента на Република България, писмо до С.Д. ***, писмо
до С.Д. от ДА“ЗД“ прокурорски преписки №№ 2145/20; 3888/20, 4468/20, 4939/20 Постановление
на ЯРП от 19.01.21, СМУ № 186.05/20, Заповед № 43/20 п г.д. 2124/20,
Определение №1724/27.08.20 по г.д.***, СМУ 366/20, Служебна бележка от Община Стралджа, Протокол от проведени
срещи между детето С. С. и С.Д. , протокол за предупреждение, Определение № ***
по г.д.***, Обезпечителна заповед от 15.06.20, Писмо ДСП Пловдив, Доклад ДСП
Ст.Загора, , направление за ползване на социални услуги ДСП Ст.Загора, План за действие ДСП
Ст.Загора, договор КЦ-004/29.04.21, , Договор за предоставяне на социална услуга,
заключителен доклад „Асоциация Анимус“, Община
Пловдив – Становище относно психическия статус на клиентката С.Д., Анекс към
договор за ползване на социална услуга, Решение № *** по г.д. *** на ЯРС, въззивна жалба, Решение № **по г.д. ***, Решение № *** по
г.д. ***, гр.д. № *** на ЯРС, изп.д. №*** на ЯСИ,
справка за съдимост.
Доколкото съдът
констатира противоречия в показанията на свидетелите В. ,А. и Р. отдава същите
на близката родствена връзка между свидетелите и страните (В. е *** на С., а А.-*** на Д.), а така също
и на изградените междусъседски взаимоотношения между св. Р. и семейството на
подсъдимия. Съдът не коментира посочените противоречия в показанията на
свидетелите, доколкото същите не касаят релевантни за делото факти. По съставомерните обстоятелства, а именно, че малолетното дете
С. е живяло в периода 6.05.2020г до 29.04.2021г
в гр. Стралджа при баща си показанията и на тримата свидетели са
еднозначни.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият С. с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 182 ал.2 НК, тъй като в периода 10.05.20 до
28.01.21г в гр. Стралджа, като родител на малолетната С.И.С. , родена на ***г
не е изпълнил съдебно решение № *** по г.д. *** на ЯРС, влязло в законна сила ,
в частта относно личните контакти с детето .
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Налице е особен субект на престъплението , а именно подсъдимият
има качеството на родител на малолетното дете С. Като такъв, последният е бил
запознат със съдебно решение *** по г.д. *** на ЯРС, доколкото с него е
утвърдена постигната между родителите спогодба, досежно
упражняването на родителските права, личните контакти и издръжката на
малолетното дете. Въпреки изричната уредба на тези взаимоотношения с влязъл в
сила съдебен акт С. не е изпълнил задължението си, след осъществено право на
личен контакт с малолетното дете С. да върне същото в дома на майка му в гр. Съдебните
решения подлежат на доброволно изпълнение, при отказ на някоя от страните да ги
изпълни доброволно, съответно подлежат и на принудително изпълнение по реда на
ГПК. Обстоятелството, че през процесния период е била
издадена Обезпечителна заповед за спиране на
изпълнението по изп.д. № *** на ЯСИ означава
единствено, че за определен период от време, докато действа заповедта, е спряна
възможността да се търси изпълнение на решението по принудителен ред, но това
не означава , че подсъдимия е освободен от задължението си да изпълни решението
на съда. Последното и към момента на действие на обезпечителната заповед е било
в сила и е изисквало изпълнението му от страните до ново уреждане на
взаимоотношенията между тях с влязъл в сила съдебен акт. Такова ново преуреждане на упражняване на родителските права и правото
на лични контакти с малолетното дете С. през процесния
период от време не е налице, поради което С. е бил длъжен да съобразява
поведението си с Решение *** по г.д. ***
на ЯРС.
Съдът счита, че не е
налице особено тежък случай на престъпление по чл. 182 ал2 НК, тъй като макар и
С. да е отказал да върне малолетната С. на майка й за един продължителен период
от време ( близо една година) в период от време, в което детето е било на
изключително крехка възраст , същият е полагал необходимите грижи за детето,
докато последното е било при него , за което свидетелстват всички доклади на
ДСП Ямбол и е спазвал установените в ЦОП Стралджа часове за контакти на детето
с неговата майка , като ежеседмично е водил С. на уговорените срещи.
От субективна страна престъплението
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е знаел за Рашение *** по г.д. *** на ЯРС и условията, които
последното урежда относно упражняването на родителските права спрямо
малолетната С., правото на лични контакти и заплащането на издръжка. Разбирал
е, че с отказът си да върне детето в гр. П., в дома на неговата майка, в периода 10.05.20-28.01.21г нарушава
уредените с решението лични контакти с детето и пряко е целял настъпването на
този резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази следното: От една
страна взе предвид високата обществена опасност на извършеното деяние,
обуславяща се от засегнатите с него обществени отношения за един продължителен
период от време, обстоятелството, че се е касаело за дете, отделено от майка си
на една изключително крехка възраст – преди навършването му на една година,
демонстрираното нежелание от страна на подсъдимия да постави интересите на
детето над собствените си потребности. От друга страна взе предвид младата
възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, полаганите добри грижи за детето , докато
последното се е намирало в дома му С огледа на всичко изложено по-горе съдът
определи наказание при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства , а именно в предвидения в закона минимален размер
, а именно пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от срок от шест месеца с периодичност на
явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и глоба в размер на 2000лв.
Същевременно съдът
прецени че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото , предвидено в текста на закона
наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от срок от шест месеца с периодичност на
явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и глоба в размер на 2000лв. не се явява несъразмерно тежко за
извършеното, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
При този изход на
делото и на осн. Чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати на частната тъжителка С.Д. направените по делото разноски в размер
на 697лв .
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: