Решение по дело №533/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 12
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20211730100533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. гр. Р.., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р.., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ВЕ. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100533 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „М. п.“ ЕООД, ЕИК ., адрес: гр.С., район „И.“, ул.“А.“ №45, представлявано от
управителя К. Д. М., чрез адв.М. Д.., е предявил обективно съединени искове срещу
ответницата ИНН. С. Н. от с.Долна Диканя, общ.Р.., обл.Перник, ЕГН:., с които моли съда
да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземането по
заповедно производство на „М. п.“ ЕООД от ИНН. С. Н., произтичащо от Договор за
продажба на електриче. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 10.06.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ./2021 г. по описа на РС-Р.., а именно:
- сума в размер на 382,57 лв., представляваща главница за доставена електриче. енергия
съобразно Договор за продажба на електриче. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 10.06.2016 г. за периода месец ноември 2017 г. и
декември 2017 г.;
- сумата в размер на 114,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК;
- законна лихва върху главница за периода от датата на подаване в съда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до изплащане на вземането,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство.
1
Според изложеното в исковата молба претенцията се основава на придобиване на
вземане въз основа на Постановления за възлагане № 260 000 от 06.01.2021г. постановено по
търговско дело № . от 2017 г., . състава на Софийски градски съд и влязо в законна сила на
29.01.2021г., с което върху ищеца „М. п.“ ЕООД са възложени вземанията на „Фю. Е.“ ООД
в несъстоятелност, произтичащи от доставка на електриче. енергия.
В срока за отговор ответницата е подала отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който е
изразила становище, че искът е неоснователен, тъй като не е имала никакви облигационни
отношения с ищцовото дружество, не е извършвала плащания и не е собственик на имота,
за който се търсят сумите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактиче. страна:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в
срок е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира искове за основатели и доказани по следните
съображения:
С постановление № .0/06.01.2021 г., по търговско дело № ./2017 г. по описа на СГС, са
възложени върху „М. п.“ ЕООД, срещу продажна цена в размер на 26 700 лв., следните
имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фю. Е.“ ООД /в несъстоятелност/
към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182.24
лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Видно от приложената пазарна
оценка на вземания на „Фю. Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги на клиенти, задължението на ответницата към дружеството, обявено в
несъстоятелност възлизат на 382.57 лв. В този смисъл съдът намира, че е доказано
встъпването на ищеца в правата на първоначалния кредитор.
С доклада си, обявен с протоколно определение от 07.12.2021 г., съдът е указал на
страните, че доказателствената тежест по отношение на твърденията в исковата молба за
придобиване на вземанията от ищцовото дружество, както и наличието на задължение на
ответницата спрямо „Фю. Е.“ ООД в несъстоятелност и размера на същите са върху
ищцовата страна. С отговора си ответницата е оспорила, както това да е имала някакви
облигационни отношения с ищцовото дружество, така и това да е извършвала плащания и
да е собственик на имота, за който се търсят сумите.
По делото е приложен договор за продажба на електриче. енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 8., от който е видно, че между
ответницата и първия кредитор „Фю. Е.“ ООД са налице облигационни правоотношения.
2
Както бе отбелязано по- горе, установи се възлагането на вземанията върху „М. п.“ ЕООД
на имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фю. Е.“ ООД /в несъстоятелност/.
Относно наличието на самото задължение ищецът е ангажирал като доказателства още и
справки от „Електроразпределение Север“, „Електроразпределение ЮГ“ и „ЧЕЗ
Разпрадалание“ АД. Видно от съобщенията от първите две дружества, ответницата не е
клиент на двете дружества. Според справката от „ЧЕЗ Разпрадалание“ АД за точките на
доставка на електроенергия за обекти на ИНН. С. Н., в качеството й на клиент на
дружеството и информация за отчетените количества електриче. енергия от средствата за
търговско измерване за обекти на същата, за периода м.ноември 2017 г.- м.декември 2017 г.,
при доставчик на електриче. енергия „Фю. Е.“ ООД, изпратена в табличен вид, ответницата
дължи сумата от 1 056 лв. за периода 12.10.2017 г.- 10.11.2017 г., по фактура от 30.11.2017 г.
и сумата от 839 лв., за периода 11.11.2017 г.- 01.12.2017 г. по фактура от 06.12.2017 г. или
общо 1 895 лв.
Съдът намира искът за главницата за основателен и доказан. Уважаването на предявения
иск по чл.422, ал.1 от ГПК предпоставя да бъде установено, както наличието на
облигационни правоотношения, така и размерът на конкретните задължения. По отношение
на главницата претенцията е за сума в размер на 382,57 лв., представляваща главница за
доставена електриче. енергия съобразно Договор за продажба на електриче. енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 10.06.2016 г. за
периода месец ноември 2017 г. и декември 2017 г. Видно от доказателствата, неоспорени от
ответната страна, същата дължи за процесния период сумата от 839 лв., като е отбелязано, че
се отнася за периода 11.11.2017 г.- 01.12.2017 г. по фактура от 06.12.2017 г. Ето защо съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 382.57 лв.
По и. за лихви. Същият се явява акцесорен по отношение на искът за главница, поради
което се явява основателен. Относно размера съдът намира, че същият се доказва, с оглед
възможността за изчисление чрез достъпен програмен продукт. Претендираната мораторна
лихва върху главницата от 382.57 лв., за периода, от 14.12.2017 г. /датата на изискуемостта/,
до 27.01.2021 г. /датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр.д. № 288/21 г. на РС- Перник, изпратено по компетентност на РС-
Р.., където е образувано ч.гр.д. № ./2021 г./, възлиза на 121.26 лв. Ето защо искът за лихва
следва да бъде уважен за претендирания период в пълния претендиран размер от 114.78 лв.
Следва да бъде уважено и и.нето за присъждане на законна лихва върху главница за периода
от датата на подаване в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на вземането,
По разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част на исковата претенция. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,
ищецът е направил разноски по настоящото производство за държавна такса в размер на 75
лв. и 300 лв.- за адвокатско възнаграждение или общо 375 лв., а по ч.гр.д. № ./21 г. на РдРС-
300 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв.- внесена държавна такса или общи
3
325 лв. В горния смисъл ищцата следва да бъде осъдена да заплати посочените суми.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца „М. п.“
ЕООД, ЕИК ., адрес: гр.С., район „И.“, ул.“А.“ № 45, представлявано от управителя К. Д.
М., чрез адв.М. Д.., срещу ответницата ИНН. С. Н. от с.Долна Диканя, общ.Р.., обл.Перник,
ЕГН:., съществуването на вземането по заповедно производство на „М. п.“ ЕООД от ИНН.
С. Н., произтичащо от Договор за продажба на електриче. енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 10.06.2016 г., за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ./2021 г. по описа на РС-
Р.., а именно:
- за сумата в размер на 382,57 лв. /триста осемдесет и два лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща главница за доставена електриче. енергия съобразно Договор за
продажба на електриче. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 10.06.2016 г. за периода месец ноември 2017 г. и декември 2017 г.;
- за сумата в размер на 114,78 лв. /сто и четиринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 27.01.2021 г.;
- законна лихва върху главница за периода от датата на подаване в съда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ИНН. С. Н. от с.Долна Диканя, общ.Р.., обл.Перник, ЕГН:., да заплати на „М.
п.“ ЕООД, ЕИК ., адрес: гр.С., район „И.“, ул.“А.“ № 45, представлявано от управителя К.
Д. М., чрез адв.М. Д..,сумата от 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/- направени разноски
по настоящото производство и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/- направени
разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2021 г. на РС- Р../.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.



Съдия при Районен съд – Р..: _______________________
4