Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт К. С., е оспорил решение №1192/28.11.2023г., постановено по АНД № 2863/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от АПИ. С електронния фиш на „ДИМИ ТРАНС“ ООД за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от същия закон е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърден издаденият от него електронен фиш. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Анализира приложимите относно нарушението норми от Закона за движение по пътищата и счита, че тълкуването на чл.189ж, ал.1 не води до изводите, направени от районния съд, тъй като пропускът в тази норма да се включи ал.3б на чл.179 не влияе на извода, че за нарушения на тази разпоредба може да се издава електронен фиш. Оспорва изводът на районния съд за липса на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП като неправилен и стесняващ приложното поле на нормата, което касаторът намира за недопустимо. Иска обжалваното решение на бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че касационната жалба не бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Освен това счита, че при присъждане на разноски, доколкото страната е лице, регистрирано по ЗДДС, не следва в разноските да се включва платеното ДДС, което страната ще получи от НАП като данъчен кредит. Затова счита, че ДДС-то по фактурата не е сума, която следва да се включва в действително направените разноски.

Ответникът по касация „ДИМИ ТРАНС“ ООД – редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба преди съдебно заседание излага своите съображения по съществото на спора, като иска касационната жалба да не бъде уважавана, а да бъде оставено в сила решението на районния съд, което счита за правилно. В отговора на касационната жалба претендира разноски за настоящата инстанция, а с друга молба вх.№ 5652/22.05.24 г. е поискал да му бъдат присъдени разноските направени пред районния съд.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдът да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е приел, че в нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от същия закон, като липсва друга норма, която изрично да предвижда тази възможност. Затова според съда в конкретния случай е следвало да бъде съставен АУАН и да бъде издадено наказателно постановление, а не да се ползва облекчената процедура по издаване на електронен фиш. затова е отменил оспорения пред него електронен фиш.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че на 21.04.2021г., в 14:40 часа, в община Бургас, път А-1, км 357+949, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената мрежа, е било установено нарушение, извършено с ППС влекач „Волво“ ФХ4х2Т, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса – 20 000, брой оси – две, екологична категория – Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима максимална маса на състава – 44 000, изразяващо се в изцяло неплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), като пътното превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км 357+949.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Според чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 2). такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

В чл.179, ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ.

Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП, (в редакцията приложима към датата на връчване на процесния ЕФ, доколкото той няма дата на издаване) се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Вярно е, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл.189, ал.10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова отменящото го решение на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя горният извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал. 3б ЗДвП електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са претендирани с отговора на касационната жалба относно разноските направени пред настоящата инстанция, но не са представени доказателства за такива разноски. С молба вх.№ 5652/22.05.24 г. ответникът е поискал да бъдат присъдени разноските направени пред районния съд и е представил списък за 420 лв. адвокатско възнаграждение, платено за представителството пред районния съд. Тези факти обосновават извод за отсъствие на основание за присъждане на разноски на ответника по касация – за настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени такива разноски, а за производството пред районния съд разноските са присъдени от същия съд.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №1192/28.11.2023г., постановено по АНД № 2863/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.