№ 128
гр. Разград, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20253330200212 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Й. И. Г. от гр. Д, срещу Наказателно постановление №37-
0001073/17.03.2025г. на Началник на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр.
Разград, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание глоба от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е само частично основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №37-0001073/17.03.2025г. на
Началник на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр. Разград за нарушение на
чл.103 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя са му наложени административни наказания
глоба от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №954/12.02.2025г., съставен на жалбоподателя от Старши
инспектор към наказващия орган. В НП и акта се сочи, че на 12.02.2025 г. В обл. Разград, на
път II-49, разклона за с. Стражец, жалбоподателят управлявал състав на ППС-та състоящ се
1
от влекач Скания З450, с рег. №СТ4773ЗРС от категория №3, с прикачено полуремарке
СТАС С 3 СА 336 К с рег. №ТХ****ЕХ от кат. О4, като извършвал обществен превоз на
товари с маршрут от гр. Кубрат до с. Камено, обл. Бургас, видно от пътен лист. Превозвал
пшеница. При подаден сигнал за спиране водачът Й. Г. не спрял товарния автомобил, а
продължил движението си към с. Стражец, като ускорил движението на МПС-то.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Х М. и свидетеля по акта
Г. М., инспектори към наказващия орган. Свидетелите потвърждават фактическите
обстоятелства отразени в НП. Сочат, че св. М. подал на жалбоподателя сигнал за спиране с
палка, като му посочил да спре в вдясно /по посоката на движението на автомобила на
жалбоподателя/, където имало отбивка. Вместо това обаче автомобилът на жалбоподателя
продължил движението си, като ускорил и завил наляво, продължавайки към с. Стражец.
Свидетелите го последвали със служебен автомобил, като се обадили и в полицията. Вече в
селото открили автомобила на жалбоподателя, който бил спрял, като жалбоподателят бил в
автомобила. Дошли и полицейски служители и след като проверяващите започнали
проверка на документите на жалбоподателя, той обяснил, че не спрял, понеже автомобилът
му бил претоварен и не бил поставил дигиталната си карта в тахографа. В акта
жалбоподателят посочил, че няма възражения. Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, понеже ги намира за крайно логични, покривакищи се и в този смисъл
добросъвестни. При това съдът намира, за несъмнено, че жалбоподателят е възприел
подадения му сигнал за спиране и счита за неоснователни доводите в обратния смисъл
изложени в жалбата и поддържани. На жалбоподателя несъмнено е подаден ясен сигнал за
спиране, като му е указано и къде да спре и както сочат двамата свидетели нищо не е
ограничавало възможността му да спре на посоченото място –отбивката била с достатъчна
дължина. Вместо това жалбоподателят увеличавайки скоростта си подминал проверяващите,
след което направил ляв завой и се отдалечил, като очевидно е целял осуетяване на
проверка. В този смисъл логични са и обясненията които жалбоподателят сам е дал пред
контролните органи, посочвайки причините поради които не се подчинил на подадения
сигнал. С оглед на изложеното, предвид показанията на свидетелите и приложените
писмени доказателства, съдът приема, че обстоятелствата по акта са доказани по несъмнен
начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя се
явява законосъобразно от формална страна. Дори да се приеме, че при описанието на
нарушението е допусната известна непрецизност, то релевантните обстоятелства са
достатъчно ясно описани, така, че на жалбоподателя да му е ясно какво му се вменява.
Мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Действително в НП не е
посочен час на нарушението /в акта е посочен/, но съдът не намира, че този пропуск
опорочава санкционния акт до степен да обуслови незаконосъобразност. Всъщност точния
час на нарушението не е признак на състава и както се каза обстоятелствата явяващи се в
това отношение релевантни са ясно описани. При това е несериозно да се твърди, че
2
жалбоподателят не би могъл да разбере какво му се вменява. С оглед установените
фактически данни съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При подаден сигнал от контролен орган /Старши инспектор към
ОО «Автомобилна администрация/ да спре на посочено място, той е продължил движението
си и се отдалечил. Затова съдът намира, че жалбоподателят действително е нарушил чл.103
от ЗДвП, според който текст при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Поведението на жалбоподателя не е било съобразено с това изискване,
поради което и същият основателно е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Наложените му наказания са глоба в максимален размер и лишаване от право да управлява
МПС за срок около средния размер, според действащата към момента на нарушението
редакция на санкционната разпоредба. Съдът намира, че няма основание за приложение на
максималния размер на глобата – случаят не разкрива такава максимална тежест, поради
което и размера на наказанието глоба следва да бъде намален на 100лв, който размер съдът
намира за справедлив. Наказанието лишаване от право да се управлява МПС е определено в
справедлив размер, с оглед конкретната тежест на нарушението, поради което не следва да
се коригира. В крайна сметка не следва да се пренебрегва, че жалбоподателят е целял
избягване на проверка, с цел да прикрие други нарушения. Подобни нарушения са твърде
чести и демострират драстично незачитане на правомощията на контролните органи, поради
което и съдът намира, че не може да се говори за маловажност на случая. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно
наложеното на жалбоподателя наказание глоба и потвърдено в останаланта му част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №37-0001073/17.03.2025г. на Началник
на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр. Разград, само в частта, с която на
жалбоподателя Й. И. Г. от гр. Д е наложено наказание глоба в размер на 200 лв, като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №37-0001073/17.03.2025г. на
Началник на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр. Разград в останалата му
част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3