РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Благоевград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100541 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. ******,
чрез пълномощника адв. В. У. против Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.
****, представлявана от кмета *****.
В депозираната искова молба е заявено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 8000 лв. – представляваща, обезщетение за причинени имуществени
вреди, настъпили в резултат на падане на дата 12.12.2024 г. около 10:30 ч. в гр. Благоевград,
поради необезопасени и несигнализирани некачествено положени плочки на левия тротоар
на ул. *****, която улица е стопанисвана от Община Благоевград, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 12.12.2024г., около 10:30 ч вървяла в центъра на гр. Благоевград,
като се намирала на ул. ....... Поддържа, че ходила пеш по тази улица в посока от пл. „М.“
(джамията). Заявява, че докато ходила спокойно, изведнъж стъпвайки на плочките полетяла
неконтролируемо напред, загубила равновесие, направила няколко крачки и паднала, като си
ударила главата отпред челно в земята. Навежда, че вследствие на удара започнало да текло
много кръв от главата й, поради което била извикана бърза помощ, която била пристигнала
на място. Сочи, че след като дошъл медицинският екип и й била оказана първа помощ на
място, била транспортирана до СПО към МБАЛ-Благоевград. Заявява, че след това заедно с
внука й се прибрала вкъщи, като предвид състоянието й не била излизала от дома й около 20
дни. Излага, че не можела да заспивала нощем от силните болки, които изпитвала, освен
това сънувала кошмари и постоянно мислела за случилото се. Навежда, че инцидентът е
настъпил поради това, че плочките по тротоара на процесната улица не били правилно
поставени, като същите били клатещи се. Смята, че ответникът отговарял за всички
претърпени от нея неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че ответната община не
била изпълнила задълженията си да поддържа и ремонтира тротоара на процесната улица за
осигуряване на най-добри и безопасни условия за преминаването на пешеходци по него.
Поддържа, че била претърпяла неимуществени вреди в размер на 8000 лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва ищцата да е стъпила на некачествено
поставена плочка на процесната улицата, както не ставало ясно точното местоположение на
1
инцидента. Смята, че описаните от ищцата вреди би било възможно да са били получени и
поради друг причини. Заявява, че бил изпълнил задълженията си да поддържал улицата.
Оспорва размера на иска, като в тази връзка сочи, че размерът на обезщетението на
претендираните неимуществени вреди бил необосновано висок. Прави възражение за
съпричиняване на вредите.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищцата е упражнила надлежно правото й на
иск.
2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:
Уважаването на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпване на описания в исковата
молба инцидент; 2/ настъпилият инцидент да е вследствие от деяние на служители на
ответника Община Благоевград като собственик на процесната улица, което деяние се
изразява в бездействие – необезопасяване и взимане на необходимите мерки да поддържа и
ремонтира тротоара на процесната улица и за осигуряване на най-добри и безопасни условия
за преминаването на пешеходци по него, както и за необозначаване на незакрепени и
липсващи тротоарни плочки; 3/ настъпилите в резултат на това деяние неимуществени вреди
на ищцата, както и размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между деянието и
неимуществените вреди; 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на
служители на ответната община, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е
погасил претендираните от ищцата вземания.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. На основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Общинските пътища и улици следва да се поддържат и ремонтират от
общината. Нейните служители са били длъжни както да поддържат тротоара на процесната
ул. "Свети Иван Рилски" в изправно състояние, така и да сигнализират по подходящ начин
препятствията и опасностите в него и да ги отстраняват в най-кратък срок. Общината следва
да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й улици и тротоари.
Неоснователно е възражението на ответната община, че не било доказано по делото
ищцата да се е спънала и паднала от разместена и неравна плочка на тротоара, както и че не
ставало ясно точното местоположение на разместената и неравна плочка. Събраха се
доказателства за обратното. Налице са показанията на свидетелите *******, от които се
установява, че ищцата на 12.12.2024г. преди обяд, докато вървяла по ул. ........ в гр.
Благоевград и до хранителен магазин, се била спънала в разместена и неравна плочка на
тротоара, като в резултат на това спъване паднала напред по лице; при падането си ударила
челото и носа, от които започнало да капело кръв. Няма основания тези показания да не
бъдат кредитирани, тъй като свидетелката **** е очевидка, а свидетелят ***** е възприел
състоянието на ищцата веднага след инцидента. В подкрепа на показанията на свидетелите
2
са и данните от огледа на представения от Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112 – София, с УРИ 105810- 585/18.06.2025г., един брой CD диск, представляващ
веществено доказателство по делото, свързан с постъпили обаждания към телефон спешни
повиквания 112, относно възникнал инцидент на дата 12.12.2024г. в интервала между 10:00
часа и 11:00 часа в град Благоевград от лице, ползващо мобилен телефонен номер *****, за
периода от 10:56 часа и 11:13 часа от лице, което се представя като **** ****а Следва да се
отбележи и че липсват доказателства, които да опровергават разказаното от тях. От
показанията на свидетелката **** ****а се установява, че от челото и носа на ищцата е
текло обилно кръв, като свидетелката се обадила два пъти на Бърза помощ, след което
дошла линейка, която закарала ищцата в общинската болница. След изписването й в деня на
инцидента от болницата ищцата прекарала в дома си около 20 дни, в рамките на които се
възстановила от травмите й. Следователно, несъмнено е по делото, че служители на
ответната община не са изпълнили задължението си да поддържат и обезопасят тротоара на
процесната улица. Установен е и механизмът на получените от ищцата увреждания. Същата
е паднала напред по очи, в резултат на което са увредени изпъкналите части на лицето, има
причинен и хематом в лявата половина на челото. Няма никакви основания да не се
кредитират показанията на свидетелите ****а и ***** в тази насока, тъй като свидетелката
****а е била очевидка, а свидетелят ***** е възприел състоянието на ищцата веднага след
инцидента. Освен това, възможността травмите да бъдат получени по описания начин е
потвърдена и в заключението на вещото лице доктор ***** по допуснатата и приета
съдебно-медицинска експертиза. Доказана е причинната връзка между бездействието на
служителите на ответника и травмите на ищцата. Какви увреждания е получила ищцата в
причинна връзка със спъването и съответно падането й от процесната плочка, се установява
от събраните медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
а именно - хематом в лявата челна половина, охлузвания по изпъкналите части на лицето: в
областта на челото, лявата орбита лявата скулна област, гърба на носа към основата. Ищцата
веднага след инцидента е била приета във Спешно приемно отделение в МБАЛ Благоевград
АД. Проведено е й било образно изследване - компютърна томография, като не са били
установени видими травматични увреждания на костите на главата и главния мозък.
Охлузванията на изпъкналите части на лицето са й причинили болка и страдание.
Хематомът на главата, в лявата челна половина, й е причинил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Става ясно от заключението на вещото лице, че уврежданията,
които е получила ищцата, представляват повърхностни травми на главата с охлузвания по
изпъкналите части на лицето и подкожен хематом в лявата половина на челото.
Установените травматични увреждания не водят до трайно затруднение на функция на орган
или система. Уврежданията са причинили болки и страдания с различен интензитет, основно
в областта на лицето и челото. Най-интензивни болките и страданията са били през първите
4-7 дни, за което време постепенно са намалявали. Според вещото лице медик уврежданията
са в пряка причинно-следствена връзка с падането на ищцата по лице при спъване на
12.12.2024 г. Механизмът на получаване на хематома в областта на челото е директен удар и
последващо хлъзгане на изпъкналите части на лицето върху тъп твърд предмет с широка
удряща повърхност и напълно съответства на установените травми. Експертът е
категоричен, че механизмът за получаване на травматичните увреждания е този, който е
описан в исковата молба и в данните от анамнезата, снети непосредствено след инцидента, а
именно, че се касае за спъване, което е дало някакво допълнително инерция на тялото и е
било причина първо, за получаване на хематома в областта на челото и второ: за
охлузванията в изпъкналите части на лицето. Не е имало безпричинно падане от височината
на собствения ръст на ищцата, тъй като първо, нямало е да падне по лице и второ, няма да се
хлъзне, като ще е имала възможност и да направи някаква реакция, за да се предпази от
такова падане - ще протегне ръка и ще има увреждания и по други части на тялото.
Установява се от заключението, че обичайният срок за оздравяване и пълно възстановяване
3
на получените от ищцата С. травматични увреждания е около 3 седмици, без да оставят
последствия за в бъдеще. Медикът поясни при изслушването си, че няма данни ищцата да е
допринесла за получените от нея увреждания, като в тази връзка няма данни същата да е
била употребила алкохол, както и да страда от някакво друго заболяване, което да й
затруднявало походката.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищцата съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми
и последиците от тях, физическите и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, както и
икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди възлиза на 3000 лв. Трябва да се изтъкне, че получените от
ищцата увреждания не са от такъв характер и интензитет, които да налагат продължително
лечение и възстановяване. Следва да се отбележи, че ищцата не е била загубила съзнание,
както и че установените травматични увреждания не са довели до трайно затруднение на
функция на орган или система. Поради тази причина обезщетение за размер над сумата от
3000 лв. би било прекомерно и в противоречие с чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване. За да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия, по необходимост,
трябва да е противоправно (вж. т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1/2014 г., ОСТК). Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения,
който е обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, и обективно да е допринесло за
настъпване на инцидента или вредите от него. В случая не може да се очаква ищцата да знае
за състоянието на плочките на тротоара и да ги заобиколи. Като не е заобиколила разместени
и неравни плочки на тротоара, ищцата не е допринесла за настъпването на увреждането си и
отговорността на ответника не следва да бъде намалена. Не е налице причинна връзка
между поведението на ищцата и получените от нея травми. След като липсва
съпричиняване, липсва и основание за намаляване размера на определеното обезщетение.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Съгласно текста на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия/бездействия.
Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 ЗЗД на ответника.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
4
търпяни от ищцата (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на 3000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 8 000
лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск) и двете страни имат
право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и
от ответника. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно
уважената част от иска, претендираните и доказани разноски в размер на 588,75 лв. На
ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да се присъдят разноски в размер на
437,50 лв. (съобразно отхвърлената част от иска).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****,
представлявана от кмета ***** да заплати на ищцата М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
******, следните суми:
- 3000 лв. /три хиляди лева/ –– представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на падане на ищцата М. С. С. на 12.12.2024 г. около 10:30 ч. в
гр. Благоевград, поради необезопасени и несигнализирани некачествено положени плочки
на левия тротоар на ул. *****, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането /12.12.2024г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
8000 лв.
- 588,75 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, разноски в
производството съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
****** да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****,
представлявана от кмета ***** сумата от 437,50 лв. /четиристотин тридесет и седем лева
петдесет стотинки/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно
отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5