Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 490, 06.11.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 909 по описа за 2019г. на РРС
Предявени са установителни искове по чл.422
във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от “Енерго-Про
Продажби“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че е налице вземане в размер на 326.53лв.-главница за доставена и
ползвана ел.енергия за отчетен период 06.08.18г.-05.09.18г. в обект къща в
с.Л., ул.И. /П.Г./ №***, аб.номер *** и кл.номер *** на името на И.П.С. и
сумата 10.03лв. мораторна лихва.
Претендира главницата ведно със законната лихва от депозиране на заявлението.
Претендира и разноски от заповедното и съдебното производства. За претенцията
си ищецът има издадена заповед за изпълнение №985/12.03.1019г. по
гр.д.№503/19г. на РРС, по която ответникът е възразила в срок и на заявителя са
предоставени указания по чл.415 ал.1 т.1 ГПК. В законоустановения месечен срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Представя
справка за консумирана ел.енергия, извлечение от сметка, справка за платени и
неплатени фактури, копия на фактури, копие от ОУДПЕЕ. Има искане за назначаване
на ССЕ.
Ответницата И.П.С. оспорва иска, като твърди
че не дължи сумите на ищеца, тъй като е продала собствените си 4/6ид.ч. от жилището
на А. Щ. на 10.05.2003г. и от тогава не
живее на адреса в с.Л.. Твърди и представя доказателства, че живее в гр.Р.,
ул.*** №** Представя нотариален акт и удостоверение за настоящ адрес. Има
искане за разпит на двама свидетели.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът твърди,
че ответницата се води титуляр на партида на обект аб.номер *** и кл.номер ***,
находящ се в с.Л***, ул.И. /П.Г./ №*** и претендира от нея сумата 326.53лв.-главница
за доставена и ползвана ел.енергия за отчетен период 06.08.18г.-05.09.18г. и
сумата от 10.03лв. мораторна лихва..
Ответницата представя нотариален
акт за покупко-продажба на имот № 134 т.2 рег.№2580 д.259/2003г. на нотариус Б.К.,
от който е видно, че същата е продала собствените си 4/6ид.ч. от имота на А. Щ.
По
делото като свидетел е разпитан внука на ответницата И.И., който твърди, че
през 2003г. къщата в Л. е продадена на А.. От съседи знае, че тя също е продала
къщата на някакви хора, които живеят в Б.. Твърди, че е ходил няколко пъти да
види имота и той изглежда необитаем. От 2003г. баба му живее в гр.Р..
По
делото е назначена ССЕ, според която потребената ел.енергия за периода 06.08.18г.-05.09.18г.
303.53лв + 23лв. за възстановяване на
захранване /от 21.11.18г./, като
общата дължима сума е 336.56лв., а дължимото обезщетение за забава е в размер
на 10.03лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за
допустими. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
Спорен за страните е факта дали след 2003г.
между тях е продължил да съществува договор за продажба на ел.енергия, сключен при Общи условия, по силата на които ищецът доставя,
а ответницата потребява ел.енергия. Ищецът не представя ОУ в
редакция, действала към 2003г. /тогава Е.ОН Продажби АД/. Съгласно чл.4 ал.1 ОУ
потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Аналогична е уредбата в ОУ,
действали преди това. В този смисъл е и пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ, с която е
дадена легална дефиниция на понятието
„потребител на ел.енергия за битови нужди“- физическо лице-собственик или ползвател
на мито, което ползва ел.енергия за домакинството си.
Следователно,
както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект
на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за
продажба на ел. енергия със собствеността или с вещното право на ползване върху
захранвания с ел.енергия имот. В чл.6 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ е установено
изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на
електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред
"Е.ОН България Продажби" АД /сега "Енерго-Про Продажби" АД/
съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен
срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България Продажби" АД
/"Енерго-Про Продажби" АД/ собственикът или титулярът на вещното
право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Съгласно
чл.6 ал.3 потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /"Енерго-Про
Продажби" АД/ съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. Според чл.6 ал. 4
страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД /"Енерго-Про
Продажби" АД/ е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3
и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на горните клаузи на ОУ
на ДПЕЕ, както и на §1 т.42 от ДР на ЗЕ,
в приложимата редакция на нормата следват няколко извода: Първо, че потребител
на ел. енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при общи
условия договор за продажба на ел. енергия е физическо лице - носител на вещно
право /собственик или ползвател/ на имот, захранван от дружеството- доставчик с
ел. енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право
върху имота /обекта/, захранван с ел.енергия, собственикът, респ. ползвателят
губи и качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и
на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел.
енергия за този имот.
В случая
е установено, че на 10.05.2003г. ответницата, заедно другите съсобственици са
прехвърлили другиму собствеността върху имота, находящ се в с.Л., ул.И. /П.Г./
№***, поради което и следва да се приеме, че от този момент тя е загубила
качеството си на потребители на ел.енергия за този имот, а оттам и че не е
страна по договора за продажба на ел.енергия за този имот и не следва да
отговаря за задължения за консумирана, но неплатена ел.енергия след тази дата,
когато е предадено и владението на имота на новият собственик.
Вярно, че съгласно чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ потребителят е
длъжен да съобщава на "Е.ОН България Продажби" АД /"Енерго-Про
Продажби" АД/ в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна
в данните по чл.12, ал. 1 от настоящите Общи условия, както и за промени
свързани със собствеността относно обекта, в който "Е.ОН България
Продажби" АД доставя електрическа енергия, но нито в сключения при общи условия
ДПЕЕ, нито в ЗЕ, нито в друг в друг нормативен акт е предвидено, че
неизпълнението на това задължение води до възникване на отговорност за
заплащане на потребената ел.енергия в отчуждения имот от вече бившия собственик
или ползвател на имота. Както бе посочено по-горе с изгубването на
собствеността или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел.
енергия, собственикът, респ. ползвателят губи качеството си на потребител,
съответно и на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия за този имот, поради което и задължение да заплаща
стойността на доставената в имота ел. енергия след този момент той няма. То е в
тежест на новия собственик, потребил съответното количество ел.енергия.
Ответницата не е пасивно материално правно легитимиран за отговаря по
предявените от „Енерго-Про Продажби” АД искове. Същите са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Следва
да се отбележи, че до 21.11.2018г. /видно от заключението на вещото лице/ електрозахранването
на имота е било прекъснато и след това е възстановено. Възстановяването на
подаването на ел.енергия до битов потребител не става служебно, а по искане на
лице, което има основание за това /собственик, носител на вещното право на
ползване, наемател/. От разпита на свидетеля и от представеното удостоверение
за настоящ адрес, това не е ответницата. Следователно към 21.11.18г. ищецът е
бил наясно, че ответницата, вече не е притежавала качеството „потребител на
ел.енергия“, а лицето което е поискало възстановяване на електрозахранването на
имота и въпреки това на 08.03.19г. е депозирал заявление по чл.410 ГПК.
Предвид неоснователността на исковете на
ответника се следват разноски. Същият претендира разноски за адвокат в размер
на 300лв. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което съдът не споделя.
Определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с установения минимален
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
с определен материален интерес.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна, ЕИК ********* против И.П. ***,
ЕГН ********** установителни искове по чл.422 ГПК за сумата 326.53лв.-главница
за доставена и ползвана ел.енергия за отчетен период 06.08.18г.-05.09.18г. и
сумата от 10.03лв. мораторна лихва КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби“ ЕАД да заплати на
И.П. Стойчева сумата от 300лв./триста лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: