Присъда по дело №798/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 22
Дата: 27 февруари 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20241230200798
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. П., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
СъдебниКамен М. Мезерлиев

заседатели:Роза Бл. Хаулева
при участието на секретаря Дияна Петкова
и прокурора Г. Ив. И.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Наказателно дело от общ
характер № 20241230200798 по описа за 2024 година
въз основа и доказателствата присъди
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. И. М., роден на *** г. в с. К., с постоянен и настоящ адрес в
/населено място/, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
служител в ж.п. гара – гр. П., ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2023 г. в
около 10:30 ч. – 11:00 ч. в гр. П., на ул. "С.", в района на базата на бившата „Търговия на
едро“, пред склад за хранителни стоки на фирма "П.-Х." ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П. представлявано от Н.П.Т. от гр. П., при ясно време и суха асфалтова
настилка като правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“, при управление на МПС –
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с транзитен рег. №*** към инкриминираната
дата /сега рег. №***/ негова собственост, при извършване на маневра – движение на заден
ход, за да излезе от мястото на паркиране – уширение на пътното платно на улицата /ул. "С."/
и се включи в движението, нарушил правила за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.
40 ал.1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“; чл. 40, ал.2 „По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
1
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, чл. 116.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора и чл. 123, ал. 1
от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: т.2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от
2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи“, като при извършване на маневрата, не се
е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, не наблюдавал пътя зад превозното
средство, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при което блъснал
намираща се на пътното платно зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от гр. П., с което по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата
лъчева кост на лява ръка, на „типично място“ /F-ra RLT sin./, довело до трайно /за период от
време по – голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв горен крайник /ръка/,
именно за период от около 2,5 – 3 месеца, като след настъпването на ПТП избягал от
местопроизшествието, вместо да уведоми органите на МВР и остане на място до идването
им, като качил пострадалата Д. в автомобила си, заявил й да не съобщава, че е пострадала в
резултат на ПТП и напуснал местопроизшествието и след като я транспортирал до ФСМП
П., където я оставил се укрил - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал.
1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3,
б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във връзка с във връзка
чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 НК, във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 3 /три/ месеца, като го ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил правилата за
движение, формулирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25 , ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г НК, във връзка чл. 37, т. 7 НК, НАЛАГА на подсъдимия Г. И. М., с
установената по-горе самоличност административно наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 5 /пет/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият Г. И. М., /със снета по-горе
самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Б. сумата от 1599,89 /хиляда
2
петстотин деветдесет и девет лема и осемдесет и девет стотинки/ за изготвените в хода на
ДП експертизи, както следва: 60,19 /шестдесет лева и деветнадесет стотинки/ лева за
изготвената химическа експертиза; 196,18 /сто деветдесет и шест лева и осемнадесет
стотинки/ лева за изготвената видеотехническа експертиза; 335,88 /триста тридесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки/ лева за изготвената съдебно-медицинска експертиза;
1007,64 /хиляда и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева за изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, както и по сметка на Районен съд – П., сумата от 5,00 /пет/ лева,
в случай на издаване на изпълнителен лист.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – 1бр. диск съдържащ видеозапис от
ФСМП П., 7 бр. дискове съдържащи видеозаписи от камери за видеонаблюдение на Община
П., и 1 бр. флаш памет, приложени към делото, ДА ОСТАНАТ по делото в срока на неговото
съхранение след което да се унищожат по реда на ПАС.


Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 - дневен срок от днес, пред Окръжен
съд - Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда с рег. № 22/27.02.2025 година по НОХД № 798/2024
година по описа на РС – П.

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от
Районна прокуратура – гр. П.. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение
срещу лицето Г. И. М. от /населено място/, за това, че на 04.07.2023 г. в около
10:30 ч. – 11:00 ч. в гр. П., на ул. "С.", в района на базата на бившата
„Търговия на едро“, пред склад за хранителни стоки на фирма „П.Х.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. П. представлявано от Н.П.Т. от гр.
П., при ясно време и суха асфалтова настилка като правоспособен водач на
МПС категории „В“ и „М“, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Аурис“ с транзитен рег. №*** към инкриминираната дата
/сега рег. №***/ негова собственост, при извършване на маневра – движение
на заден ход, за да излезе от мястото на паркиране – уширение на пътното
платно на улицата /ул. "С."/ и се включи в движението, нарушил правила за
движение, установени в ЗДвП, а именно:

чл. 5. (1) „Всеки участник в движението по пътищата“: т.1. „с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

чл. 5. (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

чл. 20 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

чл. 20 (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“;

чл. 25 (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
1
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“,

чл. 40 (1) „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“;

чл. 40 (2) „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“,

чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора и

чл. 123 (1) от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т. 2. когато при произшествието
са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството
на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи“,

като при извършване на маневрата, не съобразил поведението си, че не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората, не проявил внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; не осъществил
непрекъснат контрол върху управляваното пътно превозно средство, не
съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на
движението на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре, когато възникне опасност за движението, преди да започне
каквато и да е маневра, не подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал, не
се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не
наблюдавал пътя зад превозното средство, не осигурил лице, което да му
2
сигнализира за опасности, при което блъснал намираща се на пътното платно
зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от гр. П., с което по непредпазливост
й причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата лъчева
кост на лява ръка, на „типично място“ /F-ra RLT sin./, довело до трайно /за
период от време по – голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв
горен крайник /ръка/, именно за период от около 2,5 – 3 месеца, като след
настъпването на ПТП избягал от местопроизшествието, вместо да уведоми
органите на МВР и остане на място до идването им, като качил пострадалата
Д. в автомобила си, заявил й да не съобщава, че е пострадала в резултат на
ПТП и напуснал местопроизшествието и след като я транспортирал до ФСМП
П., където я оставил се укрил - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“,
пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по
Глава 27 от НПК по молба на подсъдимия и неговия защитник, като на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК бе проведено предварително изслушване на
страните. Съдът разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със
свое определение одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, т. 1 НПК,
както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че деянието е безспорно доказано от обективна и
субективна страна и че е съставомерно по текстовете, по които е предявено.
Пледира за осъдителна присъда, като счита че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, предвид направеното
признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. В този смисъл
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 24 месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено
с една трета, а изпълнението на определеното наказание да бъде условно.
Прокурорът намира също така, че следва да се наложи и предвиденото по чл.
343г от НК кумулативно наказание "лишаване от право да управлява МПС“ за
същия срок като лишаване от свобода, както и да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия сторените в хода на ДП разноски.

Като частен обвинител в процеса бе конституирана пострадалата В. П. Д.. В
проведените съдебни заседания, същата се явява лично и с повереник.
Повереникът на частния обвинител – адв. Я. се солидаризира със заявеното от
държавното обвинение относно правната квалификация на деянието, неговото
авторство и вина, като относно наказанието предоставя на съда.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
защитник – адв. Й.. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, дава
обяснения за случая, като призна всички факти, изложени в обстоятелствената
3
част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Изразява искрено съжаление и се разкайва. В последната си дума
отново изразява съжаление за постъпката си и моли съда за снизхождение.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на условно наказание
„Лишаване от свобода“, в минимално предвидения от законодателя размер,
което да бъде редуцирано с една трета, както и в този размер да бъде
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“. Излага, че подзащитния
му Г. М. е изпълнил просто един човешки дълг, а именно да закара
пострадалата до ЦСМП, където е чакал около 30-40 минути и едва когато се
уверил, че ще бъде транспортирана до болницата в гр. С. е напуснал Спешния
център, като заявява, че тези неща не ги казва, за да се избегне от
наказателната отговорност, а да бъде обсъдено при определяне на размера на
наказанието. Моли при определяне на наказанието, освен самопризнанието
сторено от подсъдимия М., съдът да вземе предвид и чистото му съдебно
минало, както и трудовата му ангажираност, свързана със спецификата на
трудовото му задължение, със сигурността на железопътния транспорт.

По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът обяви на страните, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия
самопризнание и събраните на етап досъдебно производство доказателства,
които го подкрепят, а именно събраните като такива в цялост по ДП № 314
ЗМ-264/2023 г. по описа на РУ-П..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

При съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:

Подсъдимият Г. И. М. е български гражданин, мъж на 55 години, женен,
неосъждан, с висше образование, служител в ж.п.гара – гр. П.. Същият е
правоспособен водач на моторно превозно средство от 1988 година, има
придобити категории “В”, „М“ и „АМ“, живее в /населено място/, общ. П. със
семейството си.
Пострадалата В. П. Д. е българска гражданка, вдовица, с основно образование,
живее в гр. П.. Към месец юли 2023 година В. Д. била безработна и изкарвала
прехраната си събирайки празни опаковки, които предавала в пунктовете за
изкупуване на вторични суровини.
На 04.07.2023 г., сутринта Г. М., тръгнал с автомобилът си марка „Тойота“,
модел „Аурис“ с рег. №*** за гр. П., като имал намерение да пазарува от
търговските обекти в бившата база на „Търговия на едро“ в гр. П., находяща
4
се на ул. "С.". Пристигайки на място, подсъдимият паркирал автомобила си
пред склада на фирма „П.Х.“ ЕООД, гр. П., на ул. "С.", в обособен джоб за
паркиране на ул. "С.", като предната част на автомобила бил насочен към
тротоара и под ъгъл към ул. „М.“. Около 10:30 часа на същата дата, В. Д. също
се намирала в района на бившите складове на „Търговия на едро“, като била
спряла на улица „Свобода“, с гръб към уличното платно и събирала отпадъци,
които поставяла в ръчна количка. Между 10:30-11:00 часа Г. М. приключил с
пазаруването и се качил в автомобила си, за да продължи. Подсъдимият
забелязал, че в страни и отзад на автомобила му има пешеходец – жена, подал
звуков сигнал и предприел маневра на заден ход, за да излезе на уличното
платно. При осъществяването на маневрата, същият блъснал с управлявания
от него автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ свидетелката Д., при което
последната паднала и ударила лявата си ръка. Инцидентът бил забелязан от
хора в района, които се развикали, при което водачът спрял автомобила,
излязъл и видял падналата на земята В. П. Д.. М. незабавно качил В. Д. в
автомобила си и я откарал до ФСМП – П., където я съпроводил до
медицинските кабинети. В този момент дежурна във ФСМП – П. била
фелдшер Лидия Трайкова Тасева, която приела В. Д. за преглед. Тя забелязала
че пострадалата е придружавана от мъж на видима възраст около 50 г., на ръст
около 170 см., късо подстриган. Мъжът обяснил, че намерил жената паднала
на земята и я довел до здравното заведение, като посочил, че не я познава и
иска да си тръгне. Фелдшер Тасева му казала, че трябва да изчака,
установила, че ръката на Д. е счупена и пристъпила към изпълнение на
необходимите медицински процедури. С талон за медицинско изследване №
134113/04.07.2023 г. от В. П. Д. била взета кръвна проба. След прегледа във
ФСМП – П., В. Д. била транспортирана до МБАЛ „Югозападна болница“ в
град С., където съобщила на медиците, че е била блъсната с автомобил от
непознат мъж в района на бившата „Търговия на едро“.
Незабавно били уведомени органите на МВР, които изпратили екип от ДСОГ
на мястото на инцидента. Извършен бил оглед на местопроизшествието,
съставен бил съответния протокол, изготвен е и фотоалбум.
Междувременно, след като научил какво е състоянието на пострадалата и че
тя ще бъде транспортирана за лечение в С., Г. М. напуснал здравното
заведение и си тръгнал, без да уведоми органите на МВР за инцидента. За
установяване на водача на превозното средство и управлявания от него
автомобил органите на МВР предприели провеждане на съответните ОИМ.
Били изискани видеозаписи от камери за видеонаблюдение на Общинска
администраци – П., както и разположените в района на бившата „Търговия на
едро“ и по улиците от мястото на произшествието до ФСМП П., включително
и в самото здравното заведение. На базата на предоставените видеозаписи
били проведени оперативно издирвателни мероприятия, в резултат на които
бил установен извършителят на деянието – Г. И. М. от П., както и
управлявания от него автомобил.

5
Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично
установена въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства.

Събраните по делото гласни доказателствени средства в своята съвкупност
създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния инцидент. В
тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите – пострадалата В. П.
Д., Д.В.Г., Н.П.Т., Л.Т.Т., М.И.П., К.З.З., Г.П.М. и д-р А.Д.П.. Същите са
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие. Всички те приобщават
относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа
обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци
на процесните престъпления – време, място, механизъм, начин и авторството
на деянието.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като
същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкрИ.е на обективната истина – протокол за
оглед на местопроизшествие от 04.07.2023 г., фотоалбум, справки АИС БДС,
копия на медицински документи, докладни записки, ел. носител - 1бр. диск
съдържащ видеозапис от ФСМП П. за инкриминираната дата, предадени от
ОбА - П. дискове съдържащи видеозаписи от камери за видеонаблюдение на
общината, заключение на вещото лице по назначена химическа експертиза –
протокол за химическа експертиза № 222/07.07.2023 г., талон за медицинско
изследване № 134113/04.07.2023 г. на В. П. Д., стикери, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, 1бр. флаш памет,
справка КАТ – заявления за първоначална регистрация, заключение на вещото
лице по назначена видеотехническа експертиза, заключение на вещото лице
по назначената съдебномедицинска експертиза, заключение на вещото лице по
назначена автотехническа експертиза, справка за съдимост рег. №
240920005000397352/20.09.2024 г., автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, протокол за разпит на обвиняем Г.
И. М. от 20.09.2024 г. пред разследващ полицай.

От представеното заключение, обективирано в Протокол за химическа
експертиза № 222/07.07.2023 г. /лист 55 от ДП/, изготвено от вещото лице В.Ц.
– експерт – химик при СНТЛ – ОДМВР-Б., се установява, че в кръвната проба
на В. П. Д., е констатирано наличие на етилов алкохол в количество 0,13 на
хиляда.
6

От заключението на вещото лице д-р К.С.Ч. по назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП-то, на
пострадалата В. П. Д. е получила следните травматични увреждания: счупване
на лявата лъчева кост на лява ръка на „типично място“ /F-ra RLT sin./, довело
до трайно /за период от време по – голям от един месец/ затруднение на
движенията на ляв горен крайник /ръка/, а именно за период от около 2,5 – 3
месеца. Механизма на получаване на този вид увреждане, а именно счупване
на лъчевата кост на „типично място“ е индиректен, което се получава при
падане върху дланта на ръката, при което силата на удара се провежда по оста
на ръката и се получава счупване на лъчевата кост на „типично място“, като
това травматично увреждане в този му вид, в тази му степен и с тази
локализация, отговаря да е получено при пътен инцидент – ПТП на 04.07.2023
г. с блъскане на пешеходец и последвало падане върху терен и контакт с него.

Точният механизъм на настъпване на ПТП са изследвани и обсъдени от
вещото лице инж. Р.Ш. по назначената съдебна авто-техническа експертиза.
Същият посочва, че скоростта на лекия автомобил, с който се е движил
подсъдимият, при възникване на опасността е била 9,17 км/час. Основната
причина за настъпването на ПТП на 04.07.2023 г. е предприетата от водача на
лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ маневра – движение на заден
ход, без да е бил напълно убеден, че ще я завърши безопасно и няма да
застраши живота и здравето на някой от останалите участници в движението.
Между лекия автомобил и пешеходеца не е имало препятствия, които да
пречат на видимостта на водача към пешеходеца. Водача на лекия автомобил –
Г. М. е забелязъл пешеходката, дори е подал звуков сигнал за предупреждение.
Същият могъл да предотврати възникналото ПТП, като за тази цел е било
необходимо непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство и при
възникване на най – малка опасност за движението, в случая пешеходец В. П.
Д. на пътното платно за движение да спре и да предотврати ПТП или да не
потегля докато пешеходеца не освободи платното за движение.

Съдът кредитира заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство видеотехническа, съдебно-медицинска, автотехническа
експертиза и химическа експертиза, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, видно от
които се установяват получените увреждания на пострадалото лице при
настъпилото ПТП.

Както бе посочено по-горе в проведеното на 27.02.2025 г. съдебно заседание
подсъдимият М. даде обяснения по повдигнатото обвинение, като се призна за
виновен, изрази отношението си към случилото се и изказа своето съжаление.
7
Пред съдебния състав М. заяви, че предприел маневра на заден ход, видял
жената в страничното огледало, натиснал клаксона, запалил автомобила,
включил предавка на заден и потеглил на заден ход. В същия момент видял в
огледалото как жената тръгва да пада. Излязъл от автомобила и видял жената
паднала отдясно до автомобила, до дясна задна гума. Качил я в автомобила и я
закарал до Бърза помощ. Уверил се, че ще бъде транспортирана до болницата
в гр. С., след което си тръгнал. Заявява също така, че е шофьор от 1988 година,
като посочва, че СУМПС не му е иззето и към настоящия момент си е в него.
Признава, че грешката е негова, че не се върнал след това на място.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е
в пълно съответствие с направените от подсъдимия самопризнания. Ето защо,
доколкото съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, то не
следва да се обсъждат поотделно всички събрани по делото доказателства,
доколкото събраните по делото гласни доказателствени средства /свидетелски
показания и обяснения на обвиняем/ и писмени доказателства, настоящият
съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. ”а”, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Касае се до причинена по непредпазливост средна телесна повреда, при
управление на моторно превозно средство, поради нарушаване правилата за
движение и напускането на местопроизшествието.

От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че на
04.07.2023 г. в около 10:30 ч. – 11:00 ч. в гр. П., на ул. "С.", в района на базата
на бившата „Търговия на едро“, като правоспособен водач на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Аурис“, при извършване на маневра – движение на
заден ход, подсъдимият Г. М. е нарушил правила за движение, установени в
чл. 40, ал.1 и ал.2, чл. 116 и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, при което блъснал
намиращата се на пътното платно зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от
гр. П., с което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, като
след настъпването на ПТП напуснал местопроизшествието.
Безспорно е, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, т.к. не е изпълнил задължението си преди да започне движение назад,
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, а точно
обратното – макар да е забелязал пешеходка на уличното платно, същият е
8
предприел маневра движение на заден ход, като в същото време не е осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности.
Безспорно е също така, че подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл.
123, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са
пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. Подсъдимият не отрича, че след
оказване на помощ на пострадалата е напуснал Спешния център и не се е
върнал на мястото на инцидента, както и не е уведомил органите на МВР за
случилото се. В тази насока определящи за този съставомерен признак от
обективна страна от фактическият състав на престъплението се явява
причиненото ПТП, причинената в резултат на същото средна телесна повреда
и напускането на местопроизшествието от подсъдимия.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост с форма на
вина престъпна небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е
предвиждал и не е целял настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – същия не се е убедил, че пътят зад
превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, не осъществил
непрекъснат контрол върху управляваното от него пътно превозно средство, за
да бъде в състояние да спре, при извършваната маневра, не е осигурил лице,
което да му сигнализира за опасности, като не е бил внимателен и предпазлив
към намиращата се на пътното платно зад автомобила му пешеходка, в
резултат на което я блъснал и по непредпазливост й причинил описаната по-
горе телесна повреда. В съзнанието на дееца не са намерили отражение
представите, че в резултат на извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на
съставомерните последици на извършеното от него деяние, но е бил длъжен, с
оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че
същите могат да настъпят.

Причините за извършеното престъпление по транспорта от страна на
подсъдимия се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от
негова страна при осъществяване на правно регламентирана дейност,
представляваща и източник на повишена опасност, каквато в същността си е
управлението на МПС, наред с неточна оценка на създадена ситуация.

Предвид горното, съдът призна подсъдимият М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
9
Подсъдимият беше оправдан за това, извършеното ПТП да е в резултата на
нарушаване на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като в
тази връзка съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, като те са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, пък изисква от водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
В случая се установи, че инцидентът е станал през деня, при ясно време, в
условия на добра видимост, пътната настилка е била суха, Изясни се също
така, че при предприемане маневра на заден ход, подсъдимият се е движил със
скорост 9,17 км/ч. Ето защо в настоящия случай не може да се говори за
управление с несъобразена скорост, несъобразена пътна обстановка,
атмосферни условия и др. От своя страна разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП предписва общи правила за поведение за водачите на
моторни средства, да бъдат предпазливи към
В тази връзка решаващата инстанция съобрази трайно възприетата в
съдебната практика, съгласно която, винаги, когато едновременно са
нарушени общи правила за безопасност на движението и специални правила
на ЗДвП, е налице само нарушение на съответното специално правило. Ето
защо, съдът прие, че от пределите на наказателната отговорност на
подсъдимия следва да бъдат изключени посочените от обвинението
нарушения на чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл.
25 , ал. 1 ЗДвП, които предвиждат общи задължения към участниците в
движението и не се намират в пряка причинна връзка с инкриминирания
резултат, поради което бе частично оправдан, касателно същите.

ІV. ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
10

При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия
съдът се ръководи от правилата на чл. 54-57 и чл. 36 НК. При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на
извършеното деяние, неговата обществена опасност. Степента на
обществената опасност на деянието е определено висока – отнася се до
причиняване на средна телесна повреда на пешеходец, при маневра от страна
на подсъдимият на „заден ход“. Същевременно, с оглед събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция приема, че са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Безспорно се установи по
делото, че подсъдимият е мъж на 55 години, семеен, с отлични
характеристични данни, ползва се с много добро име в обществото, отзивчив,
работлив, добър, честен, неконфликтен, грижовен баща и съпруг. Същият до
момента не е осъжда и не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с
добрите характеристични данни, като изключително смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете поведението на подсъдимия след инцидента и
проявената грижа към пострадалата – несъмнено се установи, че веднага след
инцидента същият е качил пострадалата в автомобила си и я завел до
болницата в гр. П., където й е оказана необходимата помощ.
В случая, с оглед факта, че след оказване на помощ на пострадалата
подсъдимият не се е върнал на местопроизшествието, обвинението е
повдигнато по по-тежко наказуемия състав по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2
във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вместо да бъде
активирана разпоредбата на по –леко наказуемия състав по чл. 343а, ал.1, б“а“
предл. второ НК, поради извършване на всичко възможно от дееца след
деянието за оказване помощ на пострадалата. Независимо от изложеното, този
факт следва да бъде отчетен при решаване наказателната съдба на
подсъдимия.
На следващо място съдът отчете и цялостното поведение на подсъдимия в
рамките на процеса, изразеното разкаяние и съжалението, изразеното
отношението към постъпката. Не на последно място съдът отчете и
поведението на пострадалото лице, което е събирало отпадъци спряло на
самото улично платно, с гръб към платното, в натоварен с движение на МПС
район. Установи се също така със съответната експертиза, че е имало наличие
на алкохол в кръвта на пострадалото лица. Всичко изброено мотивира
настоящият съдебен състав да приеме, че за подсъдимия М. са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Предвид
изложеното, като съобрази цялостното поведение на подсъдимия и
пострадалото лице, като съобрази причинената телесна повреда и периода за
възстановяване, съдът прие, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК и да определи наказание лишаване от свобода под предвидения в
закона минимален размер, като отчете поведението на подсъдимия.
11
Ето защо, преценявайки всичко изложено, съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. Следва да се отчете, че формата на вина е
непредпазливост, поради което наказание с по-дълъг срок би било прекомерно
тежко за конкретния подсъдим.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК. Съдът счита, че именно това наказание ще допринесе за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно
и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Подсъдимият Г. М. е правоспособен водач на МПС, поради което съдът на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, го лиши от право да управлява МПС
за срок от 5 /пет/ месеца.

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НПК, която е дизпозитивна
по своя характер и не повелява задължителното и прилагане. В тази връзка
съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца – мъж на 55
години, семеен, с добри характеристични данни, с добро име в обществото,
отзивчив, работлив, добър, честен, неконфликтен, грижовен баща и съпруг,
както и инцидентността на извършеното непредпазливо деяние. Ето защо
съдът прецени, че в случая отнемане на МПС-то би било прекалено тежка и
несъразмерна санкция спрямо личността на дееца, което би било в
противоречие с целите на наказателната регресия, поради което не отне
същото.

V. РАЗНОСКИ

Предвид изхода от производството, съдът възложи на подсъдимия М. от
/населено място/, да заплати сумата от общо 1599,89 /хиляда петстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, за изготвените в
хода на ДП експертизи, по сметка на ОД на МВР – Б., както следва: 60,19
/шестдесет лева и деветнадесет стотинки/ лева за изготвената химическа
експертиза; 196,18 /сто деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ лева
за изготвената видеотехническа експертиза; 335,88 /триста тридесет и пет лева
и осемдесет и осем стотинки/ лева за изготвената съдебно-медицинска
експертиза; 1007,64 /хиляда и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
за изготвената съдебно-автотехническа експертиза, както и по сметка на
Районен съд – П., сумата от 5,00 /пет/ лева, в случай на издаване на
12
изпълнителен лист.

Съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно – 1 бр. диск
съдържащ видеозапис от ФСМП П., 7 бр. дискове съдържащи видеозаписи от
камери за видеонаблюдение на Община П., и 1 бр. флаш памет, приложени
към ДП, да останат по делото в срока на неговото съхранение, след което да се
унищожат по реда на ПАС.

Ръководейки се от изложените съображения, П. районен съд постанови своята
присъда.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:




13
Съобщи за изтекли лични данни