Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 276/15.05.2018 г.
Административен съд - Монтана, в публичното
съдебно заседание на единадесети май ,през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря…….А.Л*** ……и
с участието на прокурора…………Галя Александрова……като разгледа докладваното от
съдията….БОЙЧЕВА……..КАНД№212/2018г. по
описа на Административен
съд-Монтана.................................................................................................................
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С
решение от 15.03.2018г.,постановено по АНД №479/2017г.по описа на РС-Берковица
е отменено наказателно постановление №12-001213
от 27.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което
на „Г*** Х*** Б*** “ ЕООД гр.Берковица ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.на
основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.415,ал.1
от КТ.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана, с искане да се отмени решението на съда,като
неправилно и незаконосъобразно,респективно да се потвърди наказателното
постановление.В съдебно заседание ,чрез юрк.Кръстева иска отмяна на решението
,по съображения ,изложени в касационната жалба.
Ответникът
по жалбата - „Г*** Х*** Б*** “ ЕООД гр.Берковица ,представлявано от Х.И.Д.
,чрез адв.С*** иска да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна.
Административен
съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е
допустима,а разгледана по същество се явява основателна,по изложените по-долу
съображения.
Решението на въззивният съд е неправилно и незаконосъобразно.От
фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение№ 12-001213/10.11.2017г. и наказателно постановление №12-001213/27.11.2017г.за
това,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на „ИТ”-Монтана в „Къща за гости и бистро“ в гр.Берковица,бул.“Д***
“№* -обект на търговеца е установено,че дружеството в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължително предписание№4 ,дадено с Протокол за
извършена проверка, изх.№1207/ 20.01.2017г., а именно: „Работодателя да държи
на разположение на контролните органи в обекта екземпляр от Правилник за
вътрешния трудов ред и други документи ,свързани с разпределение на работното
време –График за редуване на смените ,с което е нарушил чл.415,ал.1 от КТ ,за
което му е наложена санкция в размер на 1500лв. на основание чл.416,ал.5 във
вр.с чл.415,ал.1 от КТ.Нарушението е констатирано с Протокол за извършена
проверка от 30.10.2017г.При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.За
да отмени наказателното постановление ,съдът е приел,че от
доказателствата по делото безспорно е установено невръчване на АУАН по установения ,съгласно чл.416,ал.3 КТ
специален ред ,което по разбиране на съда представлява съществено процесуално
нарушение –основание за отмяна на наказателното постановление. Тези изводи на
съда не се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл.416,ал.3 КТ Актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Изпълнена е процедурата по връчване на
АУАН ,видно от представената обратна разписка в касационното производство ,но с
оглед по-късното и представяне е налице невъзможност на ответника да се защити
,при условие ,че същата е част от административно-наказателната преписка и не е
представена по въззивното дело от административно-наказващия орган.Нарушението
на правото на защита на лицето е винаги съществено процесуално нарушение
,обосноваващо отмяна на решението на съда и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.При новото
разглеждане съдът следва да разгледа делото
по същество ,при липса на процесуални нарушения на фаза
административно-наказателно производство ,като липсата на такова произнасяне е
пречка настоящата инстанция да се произнесе ,каквато е практиката на съда в
сходни казуси.Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 15.03.2018г.,постановено по АНД №479/2017г.по описа на РС-Берковица .
ВРЪЩА
делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.