Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 319
29.06.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №162 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Р.Т.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.К.К., с
посочен по делото съдебен адрес:***, офис №7, против Областна дирекция на МВР –
Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в
размер на 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
АНД №990/2019 г. на Районен съд – Хасково, по което с Решение №327 от
04.11.2019 г. било отменено Наказателно постановление №19-1253-000261 от 26.07.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. С исковата молба се
претендира и законна лихва върху сумата от 200 лева, считано от датата на
влизане в сила на решението на районния съд до окончателното ѝ изплащане.
Иска се и присъждане на разноски по настоящото дело.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, в
подаден чрез пълномощник писмен отговор на исковата молба, заявява че счита
иска за допустим и основателен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
исковата претенция за доказана по
основание и размер, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С
Наказателно постановление (НП) №19-1253-000261 от 26.07.2019 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, издадено въз основа на АУАН Д141234/30.01.2019
г., на ищеца Р.Т.М., за извършено на 30.01.2019 г. административно нарушение по
чл.137а, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца
пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №990/2019 г. по описа
на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по
настоящото в оригинал), в производството пред съда Р.Т.М. е бил представляван от
адвокат К.К., който е изготвил и подал жалба срещу наказателното постановление
и се е явил в открито съдебно заседание по делото.
Адвокат К.К. е бил надлежно упълномощен да
представлява Р.Т.М. по АНД №990 по описа за 2019 г. на РС – Хасково, което е
видно от двустранно подписаното между тях Пълномощно с дата 15.08.2019 г.,
приложено в оригинал на лист 8 (гръб) от същото дело. На гърба на това
пълномощно е съставен (в индигирано копие) Договор за правна защита и
съдействие, с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от който е видно, че между Р.Т.М.
и адв. К.К. е договорено и заплатено „в брой“ възнаграждение в размер на 200
лева за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в „изготвяне и
представяне пред ОДМВР жалба по чл.59 от ЗАНН и да представлява пред РС Хасково
по АНД“.
С постановеното по АНД №990/2019 г. Решение №327/04.11.2019
г., Районен съд– Хасково е отменил Наказателно постановление №19-1253-000261 от
26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Видно от
извършеното удостоверяване, съдебният акт е влязъл в сила на 13.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №19-1253-000261 от 26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, което е отменено с постановеното по АНД №990/2019
г. Решение №327/04.11.2019 г. на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт
е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Хасково,
която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност
на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната
власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с
издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №19-1253-000261 от 26.07.2019 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима
и основателна.
По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от
събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Влязлото в сила Решение №327/04.11.2019 г.,
постановено по АНД №990/2019 г. на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление №19-1253-000261 от 26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство
за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 200 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и
съдействие по АНД №990/2019 г. на РС – Хасково, съдът намира, че от събраните
доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на
тази сума от страна на ищеца Р.Т.М. на адвокат К.К.. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 15.08.2019 г. е вписано, че същият се
сключва по повод изготвяне и представяне пред ОДМВР на жалба по чл.59 от ЗАНН и
представителство пред РС Хасково по АНД, като договорът е неразривно свързан с пълномощно,
представено в оригинал именно по АНД №990/2019 г. на РС – Хасково, поради което
следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае точно това
дело, образувано по повод отмененото Наказателно постановление №19-1253-000261
от 26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че до влизането в сила на новите
ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските,
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016
г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд, до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е
уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ДР на същия нормативен акт се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима
от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове и следователно се дължи върху главницата от 13.12.2019 г. – датата на
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление.
Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена
от посочената дата.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление №19-1253-000261
от 26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева – внесена държавна
такса и 300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Р.Т.М.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№19-1253-000261 от 26.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Р.Т.М., ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: