Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2343
гр.
Пловдив, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 18.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7768/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ж.Д.Р. против Наказателно постановление № 68, издадено
от Началник на РУ-Труд при ОД на МВР
-Пловдив, с което на Ж.Д.Р. е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин: на 02.09.2019 г. около 14:30 часа на път I-8, километър 217, Ж.Д.Р. не
изпълнява законно издадено писмено полицейско разпореждане С № 6207р-11019/19
да не извършва действия, които са неморални и противни на добрите нрави и да не
проституира.
Настоящият състав намира, че при
описание на извършеното нарушение в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е
посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано
по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на
вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат.
Видно от текста на АУАН и НП в
тях е посочен правния извод на контролния
орган, че жалбоподателката не изпълнява законно издадено писмено
полицейско разпореждане с № 6207р-11019/19 да не извършва действия, които са
неморални и противни на добрите нрави и да не проституира.
Липсва обаче изложение на каквито и да било факти, от които да се направи проверка на този правен
извод, т.е не са посочени конкретните
действия на жалбоподателката на процесната дата и на процесното място,
с които е счетено, че тя нарушава даденото предписание. Допуснатия процесуален
порок от актосъставителя и наказващия орган при описания на релевантната фактическа
обстановка в конкретния случай е с особена тежест и предвид констатираната в
съдебно заседание липса на спомени от
страна на актосъставителя за обстоятелствата по конкретния случай.
Действително актосъставителят
потвърди по един категоричен начин, че на жалбоподателката са съставени над 30
акта за извършване на неморални действия, противоречащи на добрите нрави, като
в някои случаи по време на проверката е била заварвана по време на сексуален
акт. В случая обаче следва приложение да намери един от основните принципи на
наказателния процес, а именно забраната
за осъждане въз основа на т.нар. сходни факти, по силата на който принцип е недопустимо да се приеме, че и в
процесната ситуация жалбоподателката е извършвала неморални и противоречащи на
добрите нрави действия, само защото в няколко предходни сходни ситуации това е
било констатирано. От гледна точка на наказателния и административно-наказателния
процес всяка една ситуация следва да се изследва самостоятелно, като
извършването на противоправното деяние следва да се установи по несъмнен начин,
при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган. Така изрично Решение № 178 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 1096/2011 г., III н. о, Решение № 1122/2005 от 31.03.2006 г. по н.д. №
581/2005 г. на Върховен касационен съд,
Неописвайки конкретните
установени действия на жалбоподателката, които са квалифицирани като неморални
и противоречащи на добрите нрави, нито в АУАН, нито в НП и на фона на пълната липса на спомени за конкретния случай
от страна на актосъставителя, контролните органи поставят съдът в пълна
невъзможност да разкрие в пълнота
релевантната по делото фактическа обстановка, както и да провери правилността
на правните изводи на наказващия орган.
Допуснатото грубо нарушаване на
процесуалните правила е безусловно основание за отмяна на НП.
При този изход на спора по силата
на новелата на чл. 63 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото
обаче такива не са поискани, а и по делото не са представени доказателства за
реално заплащане на адвокатски хонорар на адвокат, то разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 68, издадено от Началник
на РУ-Труд при ОД на МВР -Пловдив, с
което на Ж.Д.Р. е наложена глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.