№ 105
гр. Бяла Слатина, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20231410100477 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Вх. 1970/21.04.2023 г. от В. М.
Б., ЕГН ********** от гр. Враца, ул. „Ц.О.“ № 6 и Й. М. П., ЕГН **********
от гр. Враца, ул. „Г.В.З.“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 49, действащи чрез
пълномощника си адвокат Н. Д. Т. от САК против В. К. М., ЕГН **********
от с. Н., общ. Борован, ул. „Л.П.“ № 1 за обявяване на нищожност на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 1, рег. №
1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ гр.Бяла Слатина Вх. Рег.
№1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г. поради противоречие с
добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради привидност на
сделката като прикрито дарение или разваляне на продажбата, поради
неизпълнение на задължението за плащане на цената по сделката.
Претендират се и разноски по делото. От името на ищците се твърди, че са
наследници на своя баща М.Й.Н. – б.ж. на гр. Враца, починал на 19.02.2023 г.
Приживе същият е бил собственик на недвижим имот в с. Н., общ. Борован,
обл. Бяла Слатина, представляващ Дворно място, с площ от 1000 кв.м. – УПИ
III177, в кв. 52 по регулационния план на селото, ведно с построените в него
две жилищни сгради, с площи от 56 кв. м. и 30 кв.м. и две стопански сгради –
с площи от 20 кв. м и 68 кв.м., придобит от наследодателя по наследство и
след съдебна делба. Сочи се, че този имот на 18.05.2020 г. е продаден на
1
ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119,
том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г. за сумата от 3600 лв., която е
малко над данъчната му оценка. Твърди се, че цената на имота през 2020 г. е
била няколко пъти по-висока от вписаната в нотариалния акт за продажбата
му, в резултат на което е налице значителна неравностойност на престациите,
водеща до нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави. От
друга страна се сочи, че процесният нотариален акт прикрива извършено
дарение между наследодателя на ищците и ответницата, респ. че привидната
сделка (продажбата) е нищожна и на това основание. На трето място, ако
съдът приеме, че не е налице накърняване на добрите нрави и привидност на
сделката се сочи, че същата подлежи на разваляне, поради неплащане на
уговорената за имота цена. При горните аргументи се иска съдът да прогласи
нищожността на договора между М.Й.Н. – б.ж. на гр. Враца, починал на
19.02.2023 г. и ответницата - Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан
в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г.
поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради
привидност на сделката, прикриваща дарение или поради наличие на
предпоставките за разваляне на продажбата, поради неизпълнение на
задължението за плащане на цената по сделката.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от В. К. М., ЕГН
**********, действаща чрез адв. Д. М. от САК, в който искът се оспорва като
неоснователен и недоказан, като се претендират разноски в производството.
Оспорват се изцяло твърденията на ищците в исковата молба, като се признава
единствено факта, че с процесния нотариален акт ответницата е придобила
правото на собственост върху описания в с. Н. недвижим имот от техния баща
М.Н.. Твърди се, че ответницата и покойният М.Н. повече от 20 години са
живели във фактическо съпружеско съжителство в с. Н. и единствено тя е
полагала грижи за него до смъртта му. По желание и идея на последния е
сключена сделката за покупко - продажба на имота, като цената му е била
предложена от самия М. и ответницата я е заплатила изцяло. В тази връзка се
сочи, че ответницата е работила през цялото време до пенсионирането си,
като е разполагала и с парични средства в размери значително по-високи от
продажната цена на имота – 14 000 лв., спестявания в Банка ДСК АД и 2000
евро в ЦКБ АД. Последните е изтеглила в началото на 2020 г. и именно с тях е
2
заплатила на покойния М.Н. продажната цена на имота. Сочи се, че
уговарянето на по-ниска цена от пазарната за продажба на един имот не е
основание за нищожност на същата и този факт не попада в критериите,
определящи наличието на накърняване на добрите нрави. Също така се
твърди, че не е налице дарение, а волята на страните е била продажба на имота
и цената му е изцяло заплатена от страна на ответницата, за което е
представила доказателства. При горните съображения е заявено искане за
отхвърляне на претенцията на ищците, като неоснователна и недоказана по
всички заявени основания за нищожност на процесния нотариален акт, като се
претендират разноски по делото.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели на ищците и двама свидетели
на ответницата.
Допуснати и приети са съдебно оценителни експертизи, които да дадат
оценка каква е била действителната пазарна стойност на процесния недвижим
имот, предмет на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ Б. Слатина
Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г., към момента на
продажбата му 18.05.2020 г., като в заключението си експертите е следвало да
посочат, съотношението между действителната пазарна цена на имота, която
те са определили към 18.05.2020 г. и продажната цена на същия имот,
посочена в приложения по делото нотариален акт от 18.05.2020 г., а също и
съотношението между пазарната цена и посочената в нотариалния акт
данъчна оценка на имота.
По делото е постановено разкриване на банкова тайна и е приета
представената справка за наличните банкови сметки и движенията по тях в
„ЦКБ“ АД, „ОББ“ АД, „Инвестбанк“ АД и „Банка „ДСК“ АД на името на В.
К. М., с ЕГН **********, за периода от 01.05.2018 г. до момента на изготвяне
на справката.
В откритото съдебно заседание пълномощникът на ищците – адв.Н. Т. –
АК София, поддържа предявения иск.
Ответницата чрез пълномощника си адв. Б., преупълномощен от адв.М.
– АК София оспорва иска, като неоснователен и недоказан.
3
Съдът, след като прецени и анализира представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, че между
наследодателя и баща на ищците М.Й.Н. – б.ж. на гр. Враца, починал на
19.02.2023 г. и ответницата В. К. М., ЕГН ********** е сключен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело №
108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3,
дело № 451/18.05.2020 г.
От показанията на свидетеля В. П. /внучка на Н./ става ясно, че още от
90-те години ответницата М. и дядо й М.Й.Н. са живеели задно. Последният се
установил да живее в с. Н. около 2000 г., след като се пенсионирал, в неговата
къща там. След като той отишъл да живее в с. Н., ответницата веднага се
установила да живее при него. Известно било на свидетелката, че в един
период ответницата работила в училище, но имало период, в който не
работила никъде и дядо й я издържал, тъй като той бил човек, който е
разполагал с имущество и парите. Имал един апартамент, който оставил на
ищците, още през 2012 г. П. твърди, че след смъртта на дядо й не са
установили налични парични средства по неговите влогове. В периода от 2020
г. до 2023 г. той постоянно влизал в болница, като през това време В. си е била
в с. Н.. Разбрали за процесната сделката през лятото на 2020 г., от съседи.
След смъртта на дядо й, майка й и леля й /ищците/ вече нямали достъп до
къщата.
В показанията си свидетеля Г.Б. / съпруг на ищцата В. Б. / разказва, че
ответницата В. и неговия тъст са се събрали да живеят в с. Н., като къщата е
наследствена на Н.. Когато В. се установила да живее при него тя не
работела и била на негова издръжка. Тъстът му винаги парадирал с наличието
на пари. Добавя, че здравословното състояние на тъста му се влошило преди
около 8-9 години, като тогава ставало въпрос за операция на дебелото черво.
След това една зима при лоши условия си счупил таза или бедрената кост, при
което го закарали в гр. Враца в Първа частна болница и след това в Пирогов,
като В. не била идвала да го вижда в болницата. Св.Б. добавя, че тъстът му,
притежавал апартамент, който прехвърлил на децата си, а къщата в с. Н. си
била негова и винаги е твърдял, че В. имала една печка и една пералня там.
4
Разбрал от жена си В., че къщата е прехвърлена на В..
От показанията на свидетеля ЕЛКА Н. / без родство със страните / става
ясно, че М. и В. са живеели повече от 30 години заедно, като семейство. Той
към нея изпитвал уважение и за него тя значела много. Н. е от с. Н., поради
което познавала и двамата от много години. Св.Н. споделя, че двамата се
разбирали много и се отнасяли винаги с уважение и добра дума един към друг.
Н. била учител, когато В. започнала да работи първо в училището в с. Н. и по-
късно в детската градина. Разказва как М. идвал да я вземе с колата от работа
и докато я чакал на пейката двамата си говорили за разни неща. Отношенията
между М. и дъщерите му не знаела какви са били точно, но тя никога не ги
била виждала. Добавя, че М.Н. е твърдял, че дъщерите му само го използват,
като не е влизал в подробности. По отношение на къщата в с. Н. не знаела чия
собственост е, но твърди, че М. многократно пред нея е казвал, че тази къща
ще я продаде на „Вилка“ (както я наричал), защото тя го гледа и се грижи за
него.
От показанията на свидетеля Н. М. / без родство със страните / става
ясно, че същата е съсед на М. и по този повод познава В. повече от 34 години,
а децата на М. много не познавала. Чувала само, че едната се казва В., а
другата Д.. Споделя, че по нейни наблюдения В. и М. са живеели много добре.
М. помагала на В. за М., когато имал нужда, тъй като В. работела в детската
градина. М. споделял на М., че ще препише апартамента на двете си дъщери за
доглеждане, а на В. ще препише къщата, защото тя го гледа. След като се
влошило здравословното състояние на М., В. се грижела за него и М. й бил
казвал, че ще продаде къщата на В., защото дъщерите му не искат да го
погледнат.
С оглед доказване на обстоятелството, че сделката е извършена при явно
неизгодни условия за продавача, по делото са изслушани и приети като
обективни, всестранни и пълни заключения на съдебно-оценителни
експертизи, които да дадат оценка за пазарната стойност на процесния
недвижим имот, предмет на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан
в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г., към
момента на продажбата му 18.05.2020 г.
5
Вещите лица заключват, при първи вариант, че при използваният
сравнителен метод, пазарната стойност на недвижим имот в с. Н., общ.
Борован, обл. Бяла Слатина, представляващ Дворно място, с площ от 1000
кв.м. – УПИ III177, в кв. 52 по регулационния план на селото, ведно с
построените в него две жилищни сгради, с площи от 56 кв. м. и 30 кв.м. и две
стопански сгради – с площи от 20 кв. м и 68 кв.м. е в размер на 8 000 лв, а при
втори вариант при използваният сравнителен метод съобразявайки, че
данъчните оценки не дават информация за реалната пазарна цена на имота е
17 400лв.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Предявен е главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД и съединени в условията на евентуалност установителен иск
по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване на нищожност на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан
в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г.
Същите са предявени от и против надлежна страна, подведомствени са на
съда, налице е правен интерес от търсената с иска защита.
Обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ Б. Слатина
Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г., сделка за недвижим
имот в с. Н., общ. Борован, обл. Бяла Слатина, представляващ Дворно място, с
площ от 1000 кв.м. – УПИ III177, в кв. 52 по регулационния план на селото,
ведно с построените в него две жилищни сгради, с площи от 56 кв. м. и 30
кв.м. и две стопански сгради – с площи от 20 кв. м и 68 кв.м. за сумата от
3600 лв., която е малко над данъчната му оценка, не е нищожна.
По твърденията за нищожност на договора за продажба от страна на
ищците, сключен при накърняване на добрите нрави поради неравностойни
6
престации - чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД съдът намира следното:
В исковата молба е формулиран изричен петитум за установяване на
привидност на покупко-продажбите и установяване на прикрита сделки –
дарения.По валидността на сделка, включително за симулация и по
приложението на чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът може да се произнесе не само когато
това е предмет на иска, с който е сезиран, но и в мотивите на съдебния акт.
Страните имат право, но не са длъжни да го заявят като самостоятелен иск, а
могат да сторят това и по пътя на възражението (в този смисъл - напр.
Определение № 339 от 14.03.2012 г. на ВКС по г.р.д.№ 1092/2011 г., IV г.о.,
ГК). Позоваването на привидност на сключената между ответницата и
наследодателя на ищците възмезден договор за продажба и наличието на
прикрито съглашение за дарение, съдът на първо място следва да разгледала
така наведените доводи за привидност на покупко –продажбата, за която е
съставен нотариален № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г.,
вписан в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020
г.
В действащия Закон за задълженията и договорите действието и
правната уредба на симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2 и чл. 17 ЗЗД.
Привидните (симулативни) договори са такива, при които се извършват
волеизявления от страните и те се обективират в правната действителност по
същия начин, по който се сключват и несимулативните договори. Тази външно
изявена воля става известна на третите лица. Едновременно с това или в един
последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на
правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други
последици, различни от тези, които биха се породили от външно
обективираната им воля. При привидната сделка насрещната страна на
сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези правни
последици, а чрез нея само се прикрива истинската сделка.
Когато страните не желаят настъпването на правните последици от сключения
договор е налице абсолютна симулация, а когато желаят настъпването на
правните последици на друга сделка– относителна симулация, която
представлява комбинация между привиден и прикрит договор.
В настоящият случай ищците следва да доказват относителна симулация – да
установят привидност на покупко-продажбата, обективирана в посочения по-
7
горе нотариален акт и да установят, че страните по тях желаят настъпването
на правните последици на дарения.
В решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4689/2007 г., ІV ГО, ВКС, е
прието, че тежестта на доказването на твърдяната относителна симулация
(каквато в случая ищците поддържат, че е налице) е изцяло на ищците, тъй
като те биха извлекли при евентуално уважаване на възраженията за
привидност на покупко –продажбите благоприятни последици за тях. Ето
защо те следва да ангажират такива доказателства, които по несъмнен начин
да установят, че целяната сделка всъщност е различна, от тази която
официално са удостоверени - в случая че купувачът по сделката В. М. не е
закупила имущество на М.Н., а посоченото имущество в нотариалния акт за
покупко-продажба е било дарено.
Доказването на твърденията на ищците в процеса следва да бъде главно и
пълно. /така и в Решение № 959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г., ІІІ г.
о. на ВКС, Решение № 48 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г., ГК, ІІ Г. О. на
ВКС и пр./
Настоящият състав намира, че симулацията може да бъде пряко разкрита чрез
съставено от страните по атакуваната сделка обратно писмо (контралегер), от
което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от сделката. На следващо
място съдебния състав счита, че симулацията може да бъде разкрита и чрез
свидетелски показания, по аргумент от чл. 165, ал. 2 от ГПК, ако е налице
т.нар. начало на писмено доказателство документ, изходящ от ответника, от
който може да бъде заключено, че симулацията вероятно е налице.
В хода на производството по делото не е представено начало на писмено
доказателство, което впоследствие да бъде потвърдено със свидетелски
показания, такова изобщо не е ангажирано, поради което не беше разкрита
относителна симулация на посочения акт за покупко-продажба.
Съдът намира, че като цяло липсват каквито и да е било доказателства, които
да мотивират извод, че покупко-продажбата е симулирана от страните по нея и
че същите са целели сключване на договор за дарение.
Твърди се, че договарящите се страни са били наясно с пазарните цена
на имота и с факта, че са договорили за значително по-ниска сума. От
8
приложения по делото в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г. на
Н.Б.-нотариус с район на действие РС Бяла Слатина, с рег. № 670 на НК е
видно, че имота е продаден за 3 600.00 лева. Данъчната му оценка е 3 582,60.
лева. От заключението на съдебно-оценителна експертиза е видно, че е
определена пазарна цена на имота на стойност от 17 400 лева, като е
използван метод по Наредба за реда за определяне пазарни цени на земята и
пазарна цена на имота, тъй като вписаните нотариални актове за процесния
период масово за извършвани на цени близки до данъчните оценки на
имотите. При този анализ на пазарните цени на имотите е видно, че
продажната стойност на имотите е по-ниска с около пет пъти от пазарната
цена на имотите за региона изчислена по Наредба за реда за определяне
пазарни цени на земеделски земи.
Съгласно Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015г.,
IV г. о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело №
3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/, неадекватността на престациите може
да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни
условия, съобразно конкретната икономическа обстановка. Не е необходимо
вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното
настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във
всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите, което не е
незначително.
Преценката за намерението за увреждане се извършва въз основа на
всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът.
Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени
отношения в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл.
135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК), вкл. даваща право на
отказ от свидетелстване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК); последващи разпоредителни
действия с предмета на сделката, даващи основание да се приеме, че сделката
е била сключена при сговаряне за увреждане, или привидност.
9
При съвкупната преценка на доказателствената съвкупност се налага
извод, че, при доказателствена тежест за ищците, не е доказано увреждането,
или привидност на атакуваната сделка в каквато и да е проявена форма.
Не противоречи на добрите нрави уговарянето на цена, различаваща се
от пазарната. Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на
престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване
на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания в
този см. са Р. № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; Р. №
160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., II г. о.; Р. № 597/28.05.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., I гражданско отделение.
Понятието добри нрави не е дефинирано в закона, но предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие следва да се направи извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. В трайната си практика ВКС приема, че тази
неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и
продажната цена на имота не налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Налице е
ответна парична престация, което се установява и от събраните по делото
доказателства. Отклоняването от общата пазарна цена на имота, не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Като критерий
в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г.
на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет
пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. №
485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС- при двадесет и осем пъти по-ниска
цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса
на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин
е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по
гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това решение
съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира
от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
10
нрави.
Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-
ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката - в този смисъл е Решение №24 от 09.02.2016год. по гр. дело №.
2419/2015г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед безспорно установените вътрешни отношения между страните
по сделката договорената цена е била допустима като същата е в границите на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД.
От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото не
може да се обоснове категоричен извод, не е създадена сигурност, за
намерение за увреждане, не е проведено пълно и главно доказване, че при
сключване на сделката действията на ответницата са били недобросъвестни и
противоречащи на морала.
В случая страните разполагат с представителна власт за извършване на
всякакви разпоредителни сделки без ограничаване на параметрите за това, без
поставени никакви ограничения на цената, при пълна свобода на договаряне,
като носителят на вещните права е имал правото да определи продажната
цена по своя преценка.
По делото липсват и не са ангажирани доказателства, че ответницата е
имала намерение да увреди ищците.
Липсват и не са ангажирани данни за недобросъвестността при
договарянето, или симулация прикриваща безвъзмездна сделка.
На следващо място съдът намира, че в хода на съдебното дирене не се
събраха доказателства в условията на пълно и главно доказване, че
отбелязаното плащане в приложения нотариален акт, не се е осъществило.
Точно обратното. Видно от приложените писмени доказателства за движение
на конкретна сума от една в друга банкова сметка на ответницата е, че същата
е разполагала със средства, за да си позволи закупуване на имота, по начина
описан в акта.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав, намира предявените
11
искове като неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени като такива.
И двете страни са направили възражения за прекомерност на
претендираните разноски от насрещната страна.
В настоящия случай действията на процесуалните представители на двете
страни се изразяват в подаване на искова молба, съответно подаване на
отговор на искова молба, както и явяването им в няколко открити съдебни
заседания.
Като едновременно и кумулативно взе предвид обема и сложността на
извършената от процесуалните представители дейности, това, значимостта на
извършените процесуални действия за защита интересите на страната и
икономическите условия и стандартът на живот в страната, настоящият състав
намира, че на страните следва да се присъди заявеното от тях адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея деловодни
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 5
200.00 / пет хиляда и двеста лева/, от които 1 200,00 лв. депозит за вещи лица
и 4 000.00 лв., за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Б., ЕГН ********** от гр. Враца, ул.
„Ц.О.“ № 6 и Й. М. П., ЕГН ********** от гр. Враца, ул. „Ген. Вл. Заимов“ №
1, вх. В, ет. 1, ап. 49, действащи чрез пълномощника си адвокат Н. Д. Т. от
САК против В. К. М., ЕГН ********** от с. Н., общ. Борован, ул. „Л.П.“ № 1,
искове за обявяване на нищожност на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан
в СВ Б. Слатина Вх. Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г.
поради противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради
привидност на сделката като прикрито дарение, или разваляне на продажбата,
поради неизпълнение на задължението за плащане на цената по сделката,
12
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и
съединени в условията на евентуалност установителен иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД и конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на
нищожност на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119,
том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ Б. Слатина Вх.
Рег. № 1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН ********** от гр. Враца, ул. „Ц.О.“ № 6 и Й.
М. П., ЕГН ********** от гр. Враца, ул. „Ген. Вл. Заимов“ № 1, вх. В, ет. 1, ап.
49 да заплатят на В. К. М., ЕГН ********** от с. Н., общ. Борован, ул. „Л.П.“
№1, направените по делото разноски в размер на 5 200.00 / пет хиляда и двеста
/ лева, от които 1 200,00 / хиляда и двеста / лева депозит за вещи лица и
4 000.00 / четири хиляди / лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанският Окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
13