№ 20916
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110115043 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. А. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 327,50 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 84,77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. А. Р. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
а именно: ателие № 5, находящо се в гр. София, район „Изгрев“, АДРЕС, с абонатен №
1
99136, през периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64399 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. А. Р. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът твърди, че е
заплатил всички процесни суми, за което прилага доказателства. Ето защо моли съда да
прекрати настоящото производство.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания заявява, че процесните вземания и направените съдебно-
деловодни разноски за държавна такса в заповедното и в исковото производство били
заплатени от ответника в пълен размер. Моли съда да присъди на ищцовото дружество
единствено дължимото за двете производства юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника В. А. Р., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса (на
21.06.2024 г.) ответникът е заплатил изцяло претендираните суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът потвърждава, че към датата на откритото
съдебно заседание са погасени всички претенции за главница, мораторна лихва и лихва за
2
забава, както и разноските за внесена държавна такса. Направените от страните признания
на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно
плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните
суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение.
С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика
предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на
процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за заповедното и за исковото производство юрисконсултско възнаграждение,
което съдът изчисли в минимален размер от 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Следва да бъде посочено, че заплатените от ответника разноски в размер на 100 лева
касаят единствено внесената по сметка на съда държавна такса (25 лева за заповедното
производство и 75 лева за исковото производство). Дължимото юрисконсултско
възнаграждение е останало непогасено от ответника, поради което същото следва да бъде
присъдено в посочените по-горе минимални размери.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу В. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 327,50 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
31.01.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: ателие № 5, находящо се в гр. София,
3
район „Изгрев“, АДРЕС, с абонатен № 99136, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 84,77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. А. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща дължимото за
заповедното и за исковото производства юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 64399 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4