РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Ямбол, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330102002 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. С. Г., с която
желае да се осъди Д. В. К. да й заплати по договор за заем сума в размер на
9361 евро - главница., която е била преведена на ответника на части в периода
от 02.03.2020 г. до 02.12.2020 г. Ищцата твърди, че сумата е била дадена с
уговорка да бъде върната до 6 месеца след получаване на последната вноска,
като паричните суми са давани чрез парични преводи чрез система за
парични преводни „Уестърн Юнион“ гр. С. Ищцата заявява, че е отправила до
ответника нотариална покана за плащане № *** г. на *** № *** гр. Я., но
въпреки указания срок плащане по нейната сметка не е постъпило. Това е
обосновало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск. В
условията на алтернативност, същата претендира да се осъди ответника на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да й върне сумата, с оглед разваления договор,
т.е. на отпаднало основание, на процесния заем от 9361 евро и при условията
на евентуалност е предявила иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата,
като получена без основание за периода от 02.03.2020 г. до 02.12.2020 г.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа.
1
В срока по чл.131 от ГПК особения представител на ответника е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и по
размер. Прави възражение, че между страните е имало валидно сключен
договор за паричен заем. Сочи, че представените като доказателства преводи
чрез системата „Уестърн Юнион“ се отнасят за друг период от описания в
ИМ - а именно месец февруари 2020 г., като не ставало ясно сумата по
настоящия иск дали изобщо е преведена на ответника в посочения период,
както и кога е извършен превода. Сочи, че в плащанията, извършени чрез тази
система, не е посочено основанието за извършване на превода, поради което
оспорва твърдението за наличието на облигационна връзка между страните.
Сочи, че ответника не е получил и нотариалната поканата, тъй като същата е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По отношение на алтернативно
предявените искове, същите ги оспорва, тъй като не е доказано, че ответникът
се е обогатил с претендираната сума, тъй като липсват доказателства, че той
изобщо е получил сумата. . В хода на производството се моли за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За извършените преводи ищцата е представила заверени копия от
платежно №*** г.; платежно №*** г.; платежно №*** г.; платежно № *** г.;
платежно № *** г., видно от които ищцата е превела на ответника общо
сумата от 8450 евро през 2020г. , като за тях е внесла и 41 евро такси. Тези
преводи се установяват и от представеното от „Уестърн Юнион“ писмо с
приложено копие от история на транзакциите, което включва дата, сумата,
таксата, получателя и дестинацията на транзакцията.
Представена е нотариална покана отправена от ищцата до ответника за
възстановяване и връщане на платените от нея суми, като видно от
съставения на 14.06.2022г. протокол на нотариалната покана рег. № ***г. на
*** Е. Щ. лег.№ ***, същата е връчена чрез залепване на уведомление на
входната врата на адреса на ответника, който не се е явил за получаването й.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са и два евентуални иска: по чл.55, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД
2
По иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД.
По този иск ищецът следва да установи реалното предаване на сумата
със задължението на ответника да я върне в уговорения от страните срок.
Съгласно чл.240,ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен,
реален, комутативен и неформален, като за действителността му е
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е
предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.
За основателността на иска по чл. 240 ЗЗД следва да се докаже, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по
който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането или да противопостави съответни
възражения.
За валидността на договора за заем е необходимо сумата по него
реално да е предадена.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че чрез система
за парични преводни „Уестърн Юнион“ гр. С. ищцата е превела на ответника
на 12.02.2202г. 2000 евро, за който превод е заплатила такса от 9.00евро.; на
09.02.2020г. е превела 3000 евро, с такса от 9.00евро; на 07.02.2020г. е
превела 450.00 евро с такса от 7.00 евро; на 05.02.2020г. са преведени 500.00
евро с такса от 7.00 евро и на 03.02.2020 са преведени 2500 евро, за които е
заплатена такса за превода от 9.00 евро. или общата сума, която ищцата е
превела на ответника е 8450 евро. За твърденият превод на 01.09.2020г. от 870
евро не бяха представени доказателства. Сумите от таксите, които ищцата е
заплащала за преводите не представляват суми по договора за заем, поради
което не следва да бъдат включвани в него.Следователно съдът приема, че
ищцата е предала на ответника общо сумата от 8450 евро. Ответникът не
доказа по делото връщане на предоставените суми, независимо от
отправената нотариална покана. С оглед на изложеното съдът намира иска за
основателен и доказан до размера от 8450 евро, като за разликата до
предявеният от 9361 евро следва да се отхвърли като неоснователен. Искът
следва да се уважи ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда – 28.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
3
С оглед основателността на главния иск не следва да се разглеждат
предявените два евентуални иска: по чл.55, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД.
При този изход на делото ответникът дължи на ищцата направените
разноски съобразно уважената част от иска. Според представения списък
ищецът е направил разноски общо в размер на 9122,34лв. По съразмерност
ответникът дължи на ищцата разноски от 8234,92лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** да заплати на Д. С.
Г., ЕГН ********** от гр.С., жк *** на осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от
84500.00 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2022г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата от 8450.00 евро до
9361.00 евро отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. К. да заплати на Д. С. Г. направените по делото
разноски в размер на 82354,92лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
4