Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 05.05.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 639
по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 103 от 06.07.2020 г. по
гр.д. № 1615/2017 г. на С.ски районен съд е разпределено ползването на съсобствения
между М.В.С., В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. поземлен имот с идентификатор №
65231.906.136 по кадастралната карта на гр. С., както следва: М.В.С. ще ползва
частта от имота с площ 158,8 кв.м., оцветена в зелено и означена като дял първи
по вариант 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Ю. П.,
заедно със сграда № 2, идентификатор № 65231.906.136.2; В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б.
общо ще ползват частта с площ 158,8 кв.м., оцветена в червено и означена като
дял втори по вариант 4 на същото заключение, заедно със сграда № 3, с
идентификатор № 65231.906.136.3; частта от имота с площ 73,4 кв.м., оцветена в
жълто съгласно вариант 4 на същото заключение, остава за общо ползване от
всички съсобственици;
С
решението е разпределено ползването на съсобствения между М.В.С., Е.С.С., В. Н.
Б., В.С.Б. и Д.С.Б. сутеренен етаж /под
първия етаж/ от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор №
65231.906.136.1, както следва: М.В.С. и Е.С.С. ще ползват общо югозападното
мазе с площ 19,90 кв.м., означено в тъмносиня щриховка по буквите л,р,о,н,м,л
на схемата, означена като дял първи по вариант 5 от допълнителното заключение
на съдебно-техническата експертиза на в.л. Ю. П. на стр. 137; В. Н. Б., В.С.Б.
и Д.С.Б. ще ползват общо мазе под стълбище с площ 2,80 кв.м. с тъмносиня
щриховка по буквите ф,у,ъ,х и югоизточното мазе с площ 20,50 кв.м. в лилава
щриховка по буквите е,д,п,о,р,е, на схемата, означена като дял втори по вариант
5; санитарният възел с площ 4,40 кв.м. по букви б,в,з,ж,т,е, оцветен в зелено,
стълбище и коридор остават за общо ползване съгласно вариант 5 на същото
заключение.
С
решението е разпределено ползването на съсобствения между М.В.С., Е.С.С., В. Н.
Б., В.С.Б. и Д. С. Б. на подпокривното пространство на двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1, както следва: М.В.С. и Е.С.С.
ще ползват общо частта по точки 3,4,5,8,11,12,13,3 с площ 53,50 кв.м. по
скица-проект № 9 към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. К.
Д.; В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. ще ползват общо частта по точки
1,2,3,4,5,6,7,8,9,1, с площ 53,50 кв.м.; стълбището с площ 12,50 кв.м. остава
за общо ползване между страните.
С
допълнителното решение от 06.08.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на ответниците В. Н. Б. и Д.С.Б. за включването на северозападното
мазе в разпределянето на ползването на сутеренния етаж на двуетажната масивна
жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответниците В. Н. Б. и Д.С.Б. в частите
му, с които е разпределено ползването на дворното място и на сутеренния етаж от
двуетажната жилищна сграда. Относно разпределението на дворното място са
изложени следните възражения: определеното за общо ползване място до сграда № 2
е неизползваемо за жалбоподателите, тъй като на тях е възложено да ползват
сграда № 3 и нямат нужда от това място за общо ползване, което минава по цялата
дължина на сграда № 2; при това разпределение на дворното място първите четири
външни стъпала на входа на къщата попадат в частта за ползване от ищците, а
общите стъпала за къщата следва да попадат в мястото за общо ползване; пред
възложеното на жалбоподателите югоизточно мазе има място с площ около 6 кв.м.,
което не е обозначено на скицата и не е разпределено, което би довело до
спорове относно ползването на тона място, както и на мястото, намиращо под
терасата от северозападната страна на сградата; определените дялове са
неравнопоставени – разпределената на жалбоподателите за ползване сграда № 3 е с
площ 11 кв.м., а разпределената на другата страна сграда № 2 е с площ от 25
кв.м. Относно разпределението на сутеренния етаж се излага възражение срещу
извода на районния съд, че северозападното мазе не следва да бъде включено в
разпределението. В тази връзка се излага довод, че с нотариалния акт № 178/1992
г., с който на ищците е прехвърлен първия етаж от къщата, не се прехвърля
правото на собственост върху това мазе. Сочи се също така, че в това мазе са
разположени общите за къщата комуникации – водопровод, водомер, ел табло, до
които всеки следва да има достъп. Наведено е и възражение, че предоставеното на
жалбоподателите мазе под стълбите с площ 2,80 кв.м. е площ под стълбищната
клетка и част от коридора, поради което не следва да се разпределя за ползване.
Жалбоподателите считат, че най-справедливото разпределение на ползването на
сутерена е чрез разпределяне на страните по едно от двете югоизточно и
югозападно мазе, а всички останали помещения /коридор, стълбище, подстълбищна
клетка , санитарен възел и
северозападно мазе/ да останат за общо ползване.
Срещу
допълнителното решение, с което е отхвърлено искането им за включване в
разпределението на ползването на сутерена на северозападното мазе, е подадена
въззивна жалба от ответниците В.Б. и Д.Б., в която са изложени идентични с
наведените с въззивната жалба срещу основното решение възражения.
Ответниците
по въззивната жалба М.В.С. и Е.С.С. с писмения си отговор оспорват жалбата.
Сочат, че приетите от съда варианти за разпределение на ползването на дворното
място и сутерена на къщата са най-удачни в сравнение с всички останали варианти
по приетите заключения на съдебно-техническите експертизи, тъй като са
съобразени с предоставеното на ищците ползване на северозападното мазе с
нот.акт № 178/1992 г., и при това разпределение няма да се получи пресичане
между страните при предоставяне ползването на една от тях на източните мазета
със западната половина от дворното място и обратно. Излага се и довод, че във
въззивната жалба се твърдят нови обстоятелства, които не са твърдени в отговора
на исковата молба, което е недопустимо.
За
да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 1615/2017 г. на С.ски районен
съд е образувано по предявени от М.В.С. срещу В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. искове за
разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор № 65231.906.136 по
кадастралната карта на гр. С., ведно със съществуващите в него две
селскостопански сгради с идентификатори № 65231.906.136.2 и № 65231.906.136.3,
както и на сутеренния етаж, състоящ се от две южни стаи, два коридора, баня,
тоалетна, общо стълбище за етажите и тавана, и на подпокривното пространство от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1.
В исковата молба ищцата твърди, че по наследство от
общите на страните наследодатели В. И. Б. и Ц. Н. Б. е собственик на ½
ид. част от поземлен имот с идентификатор № 65231.906.136 по кадастралната
карта на гр. С. и от построените в имота селскостопанска сграда с идентификатор
№ 65231.906.2 и селскостопанска сграда с идентификатор № 65231.906.136.3, а
ответниците са собственици на другата ½ ид. част от тези имоти. Твърди
се, че първият етаж от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна
сграда е собственост на ищцата и дъщеря й Е.С., а вторият етаж е собственост на
тримата ответници. Ищцата твърди, че общи между страните по делото при
посочените квоти са сутеренният етаж /под първия етаж/, състоящ се от две южни
стаи, два коридора, баня, тоалетна, общо стълбище за етажите и тавана, както и
подпокривното пространство от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
№ 65231.906.136.1, като намиращия се в приземния етаж гараж е лична собственост
на ответниците. Сочи, че ответниците не могат да постигната съгласие за
доброволно разпределяне ползването на описаните имоти, поради което отправя
искане съдът да разпредели ползването съобразно дяловете на страните в
съсобствеността.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са подали
ответниците В. Н. Б. и Д.С.Б.. Същите не оспорват, че по силата на наследствено
правоприемство са съсобственици с ищцата на поземлен имот с идентификатор №
65231.906.136, сутерена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор №
65231.906.136.2 /без гаража в този сутерен, който е индивидуална собственост на
тримата ответници/, таванското помещение в подпокривното пространство, както и
на двете селскостоански сграси, като ищцата притежава ½ ид.ч. от тези
имоти, а тримата ответници общо притежават останалата ½ ид.част.
Направили са възражение за недопустимост на предявените искове поради неучастието
в производството на двама от съсобствениците на жилищния имот – В. С. С. и Е.С.С..
Навеждат довод, че съгласно
представените с исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане и нотариален акт за покупко-продажба №
113/2005 г., към настоящия момент ищцата притежава право на собственост върху
2/6 ид. части от общите части на сградата, а не върху 1/2 ид. част от тях,
както твърди в исковата молба. По отношение на поземления имот и двете сгради
на допълващо застрояване, ответниците не оспорват твърденията на ищцата, че е
собственик на ½ ид. част от тези имоти по наследство и че останалата
част е тяхна собственост. Твърди се, че всички имоти се ползват понастоящем от
всички страни. Отправено е искане при разпределението на ползването на
процесните имоти да се съобразят притежаваните от страните квоти в
съсобствеността, както и да бъде включено в разпределението северозападното
мазе, описано в нот. акт № 178/1992 г.
С протоколно определение от 03.04.2018 г. е конституирана
като ищца в производството Е.С.С.. В съдебно заседание пълномощникът на
първоначалната и новоконституираната ищца е заявил, че поддържа исковете за разпределение
на ползването и заявява искане в общ дял на двете ищци се разпредели ползването
на сутерена и таванското помещение.
В хода по същество пред първоинстанционния съд ищците,
чрез пълномощника си адв. Т., изразяват становище при разпределението на
ползването на сутерена на двуетажната жилищна сграда да бъде изключено
северозападното мазе, тъй като правото на ползване върху него е било
прехвърлено на ищците заедно с първия етаж от сградата с нот. акт № 178/1992 г.
Излага се и допълнително съображение, че ответниците не са предявили насрещен
иск за включване в масата на разпределянето на ползването на това мазе. Счита,
че най-удачно е разпределението на ползването на сутерена съгласно вариант 5 от
заключението на в.л. Ю. П., като на ищците се предостави за ползване частта,
обозначена като дял първи, а на ответниците – дял втори. По отношение на дворното място, ищцата М.С.
счита за най-удачно разпределение на ползването, при което в нейно ползване
бъде предоставена частта, оцветена в зелено, както и сграда № 3, по вариант 4
от основното заключение на СТЕ на в.л.Ю. П., а частите, оцветени в жълто, да
останат за общо ползване на страните, като този вариант е съобразен и със
съществуващато положение.
В писмената си защита ответниците са изразили становище
за включване на северозападното мазе в разпределението на сутерена, доколкото
същото не е включено в общия обем на прехвърления на ищците с нот. акт №
307/1992 г. недвижим имот. Навежда се довод, че в това мазе се намират всички
комуникации за цялата къща – ВиК и ел. захранването, поради което следва да
бъде разпределено за общо ползване. Останалите две мазета /югозападно и
югоизточно/ могат да се ползват за стаи за живеене и ответниците са превърнали
югозападното мазе в стая, която обитават от дълго време. По отношение на
таванското помещение страните били постигнали спогодба. По отношение на
дворното място, ответниците са заявили желание да им се възложи в дял
ползването на дял първи, оцветен в зелено, по вариант 4 от заключението на СТЕ
на в.л. П., заедно със сграда № 2.
Въззивният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата възражения, намира
за установено следното от фактическа и
прана страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС – за разпределяне на
ползването на поземлен имот с идентификатор № 65231.906.136 по кадастралната
карта на гр. С., ведно с построените в него две селскостопански сгради, както и
на сутерена и подпокривното пространство на построената в имота двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1.
Исковете
са допустими предвид твърденията на ищеца, че с ответниците са съсобственици на
описаните поземлени имоти на посоченото основание – наследяване от общите им
наследодатели В.Б. и Ц. Б., както и
твърдението за непостигнато между страните съгласие относно разпределението на
ползването на тези имоти.
Между
страните няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства,
че общите на страните наследодатели В. И. Б. и Ц. Н. Б. през
Не се
спори също, а се установява и от представените писмени доказателства и
заключения на съдебно-техническите експертизи, че в процесния поземлен имот има
изградена и двуетажна жилищна сграда, заснета с кадастралната карта с
идентификатор № 65231.906.136.1, състояща се от два самостоятелни жилищни
етажа, всеки със застроена площ 123 кв.м., сутерен и таван. Собственици на
първия жилищен етаж са ищците М.С. и Е.С. на основание договор прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
По
исковете за разпределение на сутерена към двуетажната жилищна сграда с
идентификатор № 65231.906.136.1:
Представените
писмени доказателства обосновават еднозначен извод, че процесната двуетажна
жилищна сграда е в режим на етажна собственост. Всеки от отделните й етажи
отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост –
жилище, като ищците са изключителни собственици на първия етаж, а ответниците –
на втория етаж. Процесният сутерен, в който се помещават мазетета на къщата,
има обслужващо жилищните обекти преназначение и представлява обща част към
отделните жилищни етажи по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, служеща за общо
ползване на всички собственици на самостоятелни етажи от сградата. Дяловете на
отделните съсобственици от общите части на сградата се определят по правилото
по чл. 40, ал. 1 от ЗС – съразмерно на стойностите на притежаваните от тях
отделни обекти при учредяването на етажната собственост. Съотношението на
притежавания от всяка от страните отделен жилищен етаж от двуетажната жилищна
сграда определя размера на подлежащата на разпределение част от сутерена като
обща част на сградата. При това
положение и предвид безспорно установеното, че ищците са собственици на първия
етаж от построената в имота жилищна сграда, а ответниците – на втория етаж,
които етажи представляват самостоятелни обекти на право на собственост и са
еднакви по площ, то дяловете на страните от сутерена на сградата са равни –
½ ид. част общо за ищците и ½ ид.част общо за ответниците. Съобразно
тези квоти следва да се извърши разпределението на сутерена между страните.
Установено
е от заключенията на СТЕ, че процесният сутерен се състои от: гараж,
североизточно мазе с площ 12,80 кв.м., югозападно мазе с площ 19,90 кв.м.,
югоизточно мазе с площ 20,50 кв.м., санитарен възел с площ 4,40 кв.м.,
стълбище, мазе под стълбище с площ 2,80 кв.м. и коридор. Гаражът се изключва от
подлежащата на разпределение площ от сутерена предвид безспорното между
страните, че същият е индивидуална
собственост на ответниците.
Основният
спорен между страните въпрос във връзка с разпределението на ползването на
сутерена е дали в подлежащата на разпределение площ от този сутерен следва да
се включи северозпаднато мазе. В исковата молба това мазе не е посочено сред
описаните части на сутерена, чието разпределение е поискано, а съдебно
заседание пълномощникът им е заявил, че ползването му е предоставено на тях с
приложения към исковата молба нот. акт № 178/1992 г. Ответниците са направили
изрично искане това мазе да бъде включено в разпределението. Настоящият състав
намира, че няма основание за изключване на северозападнато мазе от процесния
сутерен от разпределението на ползването между страните по следните
съображения:
Етажната
собственост е възникнала с построяването от прекия наследодател на ответниците С.
Б. на втория етаж от сградата въз основа на учреденото му от общите на страните
наследодатели В. и Ц. Бондови право на строеж с нот. акт № 105/1973 г.,
вследствие на което сутеренът на сградата е станал обща част и всеки от
собствениците на самостоятелни етажи е придобил част от нея съразмерна на притежаваните
от тях обекти. С нот. акт № 178/1992 г. В.
и Ц. Бондови са прехвърлили на ищците М.С. и Е.С. и на В. С. собствения им
първи етаж от къщата, ведно със съответната ½ ид. част от общите части
на сградата, а с нот. акт № 113/2005 г. В. С. е продал на М.С. собствената си
идеална част от този имот. Вписаното в двата нотариални акта „с ползване на
северозападното мазе” не поражда вещно-правни последици. Това мазе съставлява
част от неделимите общите части на сградата, поради което не може да бъде
предмет на самостоятелно разпореждане, нито на учредяване на вещно право на
ползване. Така вписаното в нотариалния акт, доколкото обективира фактическото
ползване на посоченото мазе от прехвърлителите, може да служи само като
индиция, че това ползване е продължило и от приобретателите на прехвърления
първи етаж, но не поражда други правни последици. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска
отделни части от сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
самостоятелни обекти, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват,
т.е. да принадлежат само на тези етажни собственици. Такова ограничение може да
възникне само при наличие на съгласие на всички етажни собственици. В случая,
не се твърди и не се установява северозападното мазе да обслужва само първия
етаж на сградата, нито се установява постигнато между настоящите собственици на
отделните самостоятелни обекти съгласие за промяна на режима на северозападното
мазе като обща на всички съсобственици част от общия сутерен, нито за
разпределението му за ползване на ищците.
С оглед
на горното, в разполагаемата за ползване от страните площ от процесния сутерен
следва да се включи и спорното северозападно мазе.
При
решаването на спора относно ползването на съсобствен имот съдът преценява
целесъобразността и възможностите съобразно участието на страните в
съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот, като съобразява
правата на съсобствениците, естеството и предназначението на имота,
фактическото му ползване до възникване на спора и изградените от тях
подобрения, без да предвижда каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
на отделни дялове за ползване. В случая, по делото не са налице твърдения, нито
доказателства за установено фактическо ползване на конкретни части от
подлежащия на разпределение сутерен от отделни съсобственици, нито за изградени
от някои от тях подобрения в тях. Твърдения за използване от ответниците на
югозападното мазе в стая за живеене, както и за ситуиране на комуникациите на
къщата в северозападното мазе, са изложени от тях едва в хода по същество в
първоинстационното производство /с писмената защита/, а събирането на
доказателства относно тези обстоятелства не е поискано и с въззивната жалба.
Единствено в представения с исковата молба нот. акт № 178/1992 г. се съдържа
индиция за фактическо ползване на северозападното мазе от ищците по делото. При
тези данни преценката за целесъобразното разпределение на ползването на процесния
сутерен може да да се основе на естеството на подлежащия на разпределение имот
– обща част към двуетажна жилищна сграда, предназначена да обслужва отделните
самостоятелни жилищни обекти, фактическото обособяване на тази площ в
териториално самостоятелни помещения, данните за фактическо ползване от ищците
на част от тази обслужваща площ, обособена в северозападно мазе, както и
съществуването в сутерена на гараж, индивидуална собственост на ответниците.
Така, съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира за най-целесъобразно
разпределение на ползването на процесния сутерен, при който ищците да ползват
северозападното мазе с площ 12,80 кв.м. и югозападното мазе с площ 19,90 кв.м.,
а ответниците да ползват югоизточното мазе с площ от 20,50 кв.м., санитарния
възел с площ от 4,40 кв.м. и мазето под стълбището с площ от 2,80 кв.м.,
отразени на скицата към допълнителното заключение на в.л. Ю. П. /л. 137 от
първоинстанционното дело/, а общи за ползване на всички страни остават
стълбищната част и коридорът, съобразно горепосочената скица. При този вариант на разпределение ползването
на процесния сутерен се разделя на две части – източна и западна, при възможно
най-малко съприкосновение между двете части. Това разпределение е съобразено с
фактическото ползване от ищците на северозападното мазе, както и с
разположението на собствения на ответниците гараж в рамките на сутерена в
непосредствено съседство до югоизточното мазе, и дава възможност за
безконтактен достъп на ответниците до югоизточното мазе и през собствения им
гараж, освен чрез общия вход на сградата. Разпределянето на помещението, в
което попада санитарния възел, в частта за ползване на ответниците, е допустимо
и не нарушава правата на останалите съсобственици в ползването на сутерена,
поради естеството на подлежащия на разпределение имот. Сутеренът не
представлява самостоятелен жилищен обект, а има само обслужващо жилищните етажи
предназначение, с оглед на което наличието на отделно санитарно помещение не е
изискуемо и необходимо за функционалното му използване като мазе. Следва да се
отбележи за пълнота, че този вариант на разпределение на ползването на
сутерена, при който санитарното помещение попада в дела на ответниците, не
осуетява санитарния достъп на ищците /какъвто санитарен достъп, както бе
посочено, не е и нормативно изискуем за общи части към жилищни обекти/, тъй
като ищците са индивидуални собственици на първия етаж на сградата, и могат без
особени затруднения да ползват санитарните помещения на този етаж при
ползването на определената им част от сутерена. Този вариант на разпределение
на ползването в максимално възможна степен съответства на квотите на страните в
съсобствеността на сутерена, като
разликата между разпределената на ищците и на ответниците площ е само 5
кв.м., която разлика може да бъде компенсирана при разпределението на дворното
място.
По
исковете за разпределяне на ползването на поземления имот с идентификатор №
65231.906.136 и построените в него две селскостопански постройки с
идентификатори № 65231.906.2 и № 65231.906.136.3:
По
делото не се спори, а се установява и от приетите писмени доказателства, че
ищцата М.С. от една страна, и тримата ответници от друга, са съсобственици при
равни квоти по силата на наследствено правоприемство на посочения поземлен имот
и построените в него две стопански постройки. Доколкото никоя от страните не е
заявила изрично искане за предоставяне на ползването на някоя от двете
селскостопански сгради, същите следва да бъдат включени в разпределението като
части от поземления имот.
Не са
налице твърдения, нито доказателства за фактическо ползване от някоя от
страните на части от поземления имот – твърди се от ищцата, че към настоящия
момент същият се ползва съвместно от всички страни, срещу което твърдение не са
противопоставени никакви възражения. Съобразявайки квотите на страните в
съсобствеността, разположението на двуетажната жилищна сграда в парцела и на
съсобствените стопански сгради, площта и формата на парцела, разпределението на
ползването на поземления имот е най-удачно да бъде извършено чрез разделянето
му на две еднакви по размер части – западна и източна, като се предвиди обща за
ползване на всички съсобственици част около двуетажната жилищна сграда. От
всички предложени от вещите лица по приетие съдебно-технически експертизи
варианти за най-целесъобразен съдът намира
вариантът, отразен на скица-проект № 3 по основното заключение на в.л.
К. Д. от 08.06.2018 г. /л. 66 от първоинстационното дело/, тъй като при този
вариант мястото е разделено на две равни части – западна и източна, по начин,
който осигурява максимална равнопоставеност на дяловете от гледна точка
конфигурацията им в рамките на целия парцел, като всеки дял обхваща част от
имота по цялата му дължина в посока лицето на парцела и при сравнително еднакъв
достъп до двуетажната сграда и улицата. При този вариант е обособена обща за
ползване площ около сградата, както и обща за ползване площ в западната част на
имота пътека за достъп до двете намиращи се в тази част селскостопански сгради,
с обща площ на тези общи части в размер на 156 кв.м. Общата за ползване площ е
необходима за осигуряване на всички собственици на самостоятелни обекти на
възможност за достъп до нея за използването и поддържането на обектите, като
размерът на тази площ е съобразена с квадратурата, етажността, конструктивните
характеристики на сградата и разположението й в имота. Приетият от
първоинстанционния съд вариант № 4 от основното заключение на в.л. Ю. П. за
разпределение на дворното място /на л. 119 от делото/ съдът намира за
нецелесъобразен, тъй като предвидената за обща ползване площ около двуетажната
жилищна сграда е твърде малка. Определянето на достатъчна площ за общо ползване
непосредствено около цялата жилищна сграда е необходимо за поддържането на
сградата и извършването на ремонтни дейности. Видно от скицата на в.л. П. по
приетия вариант 4 е предвидена пътека около по-голямата част на сградата с
ширина
При
определяне коя от двете части на кои съсобственици да бъде разпределена следва
да се отчете, че никоя от страните не е изложила твърдения и не са налице
доказателства за фактическо ползване на някоя от тези части или извършени
подобрения в тях от някои от съсобствениците. Твърди се от ищцата, че целия
имот досега е ползван общо от всички. При това положение разпределянето на
ползването на двете обособени части от имота между страните следва да бъде
съобразено с местоположението на разпределените на страните части от сутерена
на двуетажната сграда, както и на собствения на ответниците гараж.
По
гореизложените съображения на ищцата М.С. следва да се разпредели ползването на
частта от поземления имот с площ от 117,50 кв.м., означена по точки
14,15,16,17,18,19,14 на скицата-проект № 3 /на л. 66 от първоинстанционното
дело/ към основното заключение на СТЕ на в.л. К. Д. от 08.06.2018 г., а на
ответниците В.Б., В.Б. и Д.Б. следва да се разпредели общо ползването на частта
от поземления имот с площ от 117,50 кв.м., означена по точки 9,10,11,12,13,14,15,9
по горепосочената скица. На ищцата следва да се разпредели и ползването на
селскостопанска сграда № 3 с площ от 11 кв.м., а на ответниците – сграда № 2 с
площ от 25 кв.м., което в известна степен компенсира неравенството в
разпределените на страните площи от сутерена на двуетажната къща. За общо
ползване на всички съсобственици на имота следва да се определи площта от 156
кв.м., означена по точките 1,2,3,4,5,6,7,8,9,15,17,18,19,20,21,22,23,24,25,26,1
на горепосочената скица-проект № 3 към заключението на в.л. Д..
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е разпределено ползването на процесния сутерен, както и
допълнителното решение, с което е отхвърлено искането на ответниците за
включването на северозападното мазе в разпределението на сутерена, както и в частта, с която е разпределено
ползванено на поземления имот, и вместо него постановено друго, с което се
разпредели ползването между страните на поземения имот, селскостопанските
сгради и сутерена към двуетажната жилищна сграда по посочения по-горе начин.
Жалбопадателите
не са направили искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 103 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1615/2017 г. на С.ски районен съд, В
ЧАСТТА, с която е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор
№ 65231.906.136 по кадастралната карта на гр. С. и на построените в него
стопански постройки с идентификатори № 65231.906.2 и № 65231.906.3 между М.В. С.,
В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б., както и В
ЧАСТТА, с която е разпределено ползването на сутеренния етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1 по кадастралната карта
на гр. С. между М.В.С., Е.С.С., В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б., както и допълнително
решение от 06.08.2020 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор №
65231.906.136 по кадастралната карта на гр. С. между М.В.С., В. Н. Б., В.С.Б. и
Д.С.Б., като: М.В.С. ще ползва частта от поземления имот с площ от 117,50 кв.м.,
означена по точки 14,15,16,17,18,19,14 на скицата-проект № 3 /на л. 66 от
първоинстанционното дело/ към основното заключение на СТЕ на в.л. К. Д. от 08.06.2018
г., както и селскостопанска сграда с идентификатор № 65231.906.136.3; В.Б., В.Б. и Д.Б. общо ще ползват частта от
поземления имот с площ от 117,50 кв.м., означена по точки 9,10,11,12,13,14,15,9
по горепосочената скица-проект № 3, както и селскостопанска сграда с
идентификатор № 65231.906.136.2; М.В.С., В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. ще ползват
общо частта с площ от 156 кв.м., означена по точките 1,2,3,4,5,6,7,8,9,15,17,18,19,20,21,22,23,24,25,26,1
на горепосочената скица-проект № 3 към заключението на в.л. Д., която скица е
приподписната от настоящия съдебен състав и представлява неразделна част от
настоящото решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на сутерена от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1 по кадастралната
карта на гр. С. между между М.В.С., Е.С.С., В. Н.
Б., В.С.Б. и Д.С.Б., като: М.В.С. и Е.С.С. ще ползват общо
северозападното мазе с площ 12,80 кв.м. и югозападното мазе с площ 19,90 кв.м.,
означени на скицата към допълнителното заключение на в.л. Ю. П. /на стр. 137 от
първоинстанционното дело/; В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. ще ползват общо
югоизточното мазе с площ от 20,50 кв.м., санитарния възел с площ от 4,40 кв.м.
и мазето под стълбището с площ от 2,80 кв.м., означени на горепосочената скица;
М.В.С., Е.С.С., В. Н. Б., В.С.Б. и Д.С.Б. ще
ползват общо стълбището и коридора, означени на горепосочената
скица, която е приподписана от настоящия съдебен състав и представлява
неразделна част от настоящото решение.
В
частта, с която е разпределено ползването на подпокривното пространство на
двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 65231.906.136.1, решението на
районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.