МОТИВИ
по н.о.х.д. № 56
/ 2018 г., по
описа на КРС град
Костинброд, ……… г.
Костинбродската
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Р.Г., за това, че на
03.06.2011 г., около 18,15 часа в гр. Костинброд, на ул. "Славянска"
№ 24, на платен паркинг на фирма „Екоела България" е причинил на Г.М.Т.
средна телесна повреда: наранявания в главата, довели до мозъчно сътресение с
изпадане в безсъзнателно състояние, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота му - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6, вр. ал. 1
от НК.
В съдебно
заседание представителят на КРП поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Минчев, като иска от съда да го признае
за виновен и да му наложи наказание за така извършеното престъпление, в
границите на средния размер, предвиден в санкционната част от наказателно -
правната норма за инкриминираното деяние.
Подсъдимият не се
признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения по случая.
Пострадалият Т., в
качеството си на частен обвинител поддържа така повдигнатото обвинение.
След като се
запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и съгл.
разпоредбата на чл.14, ал.1 НПК, съдът прима за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 03.06.2011г.
около 18 00 часа управителят на фирма „Асиго" св.Р.Г. отишъл на паркинга
на „Екоела" в град Костинброд, заедно със сина си - подс. А.Г. и трима
шофьори от фирма „Асиго", за да изкара от там останалите на паркинг камион
и две ремаркета.
Преди да успеят
да изкарат камиона, на паркинга пристигнал управителят на фирма „Екоела" -
пострадалият Г.Т..
Между св.Г. Т.,
св. Р. Г. и сина му подс. А. Г. възникнал бой, тъй като св. Т. не позволявал да
се изкара техниката в извън работното време на фирма „Екоела". В боя се
включили и намесили се св. Т. Ангелов и св.В.М., за да ги разтърват. Свидетелят
А.И. също отишъл, за да разтърве биещите се, но бил ударен от обв. А.Г. и се
отдалечил от местопроизшествието. Малко след това Р.Г. и Г.Т. отново се сбили и
паднали заедно на земята. Обв. А. Г., който временно се бил отдалечил видял, че
Р. Г. и Г. Т. отново се бият, се върнал и се намесил в боя.
Според
показанията на свидетелите Е. М., Т. Ангелов и пострадалия Г. Т., поде. А. Г.
ритнал св. Г. Т. с крак в главата. След този удар св.Г. Т. загубил съзнание и
по- късно пристигнала полиция и бърза помощ, и той бил откаран в МБАЛСП
’’Пирогов", където бил приет в безсъзнателно състояние, довело до
сътресение! на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние - представляващо
временна опасност за живота му и съответстващо на средна телесна повреда. За
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че св.Ангелов, в показанията си,
дадени на 14.06.2011 г. (л. 58) заявява, че не е видял подс. А.Г. да удря пострадалия
Г.Т. в главата, а две години по-късно от инцидента, в нов разпит през 2013
година твърди, че подсъдимият е ритнал пострадалия в главата.
Според
показанията на свидетелите Р. Г., В. , А. И., К. В.. А. М. - очевидци на
инцидента, подс. Г. не е удрял пострадалия в главата, а последният също е
участвал с активни физически действия в боя със св. Р.Г. и подс. А.Г.. Св.Р.Г.
твърди, че той, а не подс. А. Г. е ударил при самозащита св.Т. с юмрук в
главата, а последният го удрял също в главата и му отхапал част от плътта на
едната гръд. Подс. А. Г. също отрича да е нанасял удар в главата на пострадалия
по време на инцидента.
От
приложените и събрани по делото съдебномедицински удостоверения, епикриза от
03.06.2011 г. на МБЛСМ "Пирогов" - София и заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на сбиването между
горепосочените лица св.Г. Т. е получил наранявания в главата, довели до
сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние- представляващо
временна опасност за живота му и съответстващо на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 6, вр. ал. 1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът намира, че
от обективна и субективна страна не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият е извършил престъплението по повдигнатото и поддържано обвинение
по чл. 129, ал. 2, пр. 6, вр. ал. 1 от НК.
В подкрепа на
обвинението са единствено показанията на пострадалия св. Т. и св.Митева, която
от една страна е възприела боя от голямо разстояние - около 50 метра, а от
друга е съдружник на пострадалия в общата им фирма, което създава основателни
съмнения в нейната безпристрастност. Показанията на св.Ангелов, който също е
служител във фирмата на пострадалия, са също противоречиви и непоследователни -
в показанията си, дадени малко след случая - на 14.06.2011 г. (л. 58) заявява,
че не е видял подс. А.Г. да пита пострадалия Г.Т. в главата, а две години
по-късно, в нов разпит през 2013 година твърди, че подсъдимия е ритнал пострадалия
в главата. Това обстоятелство също създава основателни съмнения в точността на
изразените възприятия, които към 2011 година безспорно са били по-ясни, точни и
непосредствени, а две години по-късно се допълват и конкретизират при наличие на
моторно известния факт, че с течение на времето способностите за конкретни,
минали възприятия на човешката памет избледняват, а не се засилват, което
създава съмнение в достоверността на по-късно дадените показания.
В тази насока
показанията на свидетелите Е. М., Т. Ангелов и пострадалия Г Т. са
противоречиви и взаимоизключващи се, и се опровергават категорично от
останалите събрани по делото устни доказателства. Показанията на свидетелите Р.
Г., В. М., А. И., К. В., А. М. установяват, че по време на инкриминираното
събитие подсъдимият не е причинявал на пострадалия травматично увреждане в
областта на главата
При преценката
на свидетелските показания на първата група свидетели - пострадалия Т., св. М.
- негова съдружничка и близка, св. Ангелов - негов служител, у съда се създава
основателно съмнение в безпристрастността на дадените от тях показания особено
разгледани е контекста на вътрешната им противоречивост и не безпристрастност
от останалите многобройни гласни доказателства.
Тъй като
обвинението се изгражда от противоречиви и взаимоизключващи се доказателства,
то не може да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин от обективна и
субективна страна.
Наличният
доказателствен материал по делото е достатъчен единствено за изграждане на
несигурно предположение в подкрепа на обвинението, но не е в състояние да
мотивира съда да обоснове една осъдителна присъда, при липса на безспорни,
категорични и единни доказателства в тази насока.
С оглед на
горното, съдът счита, че не са налице и доказателства, установяващи, чe подсъдимия А. Г.
е извършил деянието както от субективна страна - съзнаване на общественоопасния
характер на деянието, предвиждане на общественоопасните му последици и искане
за тяхното настъпване, така и от обективна - причиняване на конкретно
травматично увреждане с характер на средна телесна повреда.
В резултат на
гореизложеното и като съобрази задължителните изисквания на чл. 304 и чл. 303,
ал.1 и ал. 2 от Наказателно - процесуалния кодекс Районен съд – Костинброд изложи мотивите си за постановяване
на оправдателна присъда по така повдигнатото и
поддържано обвинение
от страна на прокуратурата спрямо подсъдимия Г..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: