Р Е Ш
Е Н И
Е №78
гр.Кюстендил,
29.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и пети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№77/2018г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване
на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Делото е образувано по молба на „ДИВИКО“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.„***“ БЦ
„България“ №***, ет***, ап.****,
представлявано от управителя В.Х.Й..
В молбата са изложени твърдения в посока, че
дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост,
тъй като стойността на активите му е значително по-ниска от стойността на
задълженията му, като се твърди, че понастоящем дружество не упражнява дейност,
от която може да реализира приходи. Изтъква се, че единствен актив на молителя
представляват пет броя еднофамилни къщи, находящи се в гр.Велинград, чиято
стойност възлиза на 622 316.41 лева, а размерът на задълженията му е
1 520 251.89 лева, в това число – задължения към НАП, физически и
юридически лица. Прави се искане за обявяване неплатежоспособността, респ.
свръхзадължеността на молителя, за откриване на производство по несъстоятелност
на дружеството, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечение и
определяне на дата на първото събрание на кредиторите.
Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1
и ал.3 от ТЗ документи, а именно: 1. уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; 2.
списък на кредиторите; 3. счетоводни баланси за 2017г. и към 31.08.2018г.; 4
отчети за приходите и разходите за 2017г. и за периода
01.01.2018г.-31.08.2018г.; 5. опис на активите и пасивите на дружеството към
31.07.2018г.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с молбата,
с приложените към нея документи, с представените и приети в съдебно заседание
доказателства, със заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, след като извърши справка в ТР и прецени
установените от тези доказателствени източници факти - по отделно и в тяхната
съвкупност - приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството „Дивико“ ООД, с ЕИК ********* е било
вписано в Търговския регистър на 13.08.2009г., първоначално със седалище и
адрес на управление гр.Костенец, през месец ноември 2016г. същите са били
променени в гр.Велинград, а на 10.07.2018г. е вписана промяна в седалището и
адреса на управление на дружеството в гр.Кюстендил. Капиталът на дружеството е
5 000 лева.
Според заключението на вещото лице (в.л.) С.Ч., при
учредяване на дружеството през 2009г. съдружниците Д. Г. К. и Г.В.Б.са
предоставили собствени средства под формата на финансова помощ на дружеството,
както следва: Д.К. – 191 500 лева, а Г.Б.– 97 300 лева, които са
осчетоводени като задължения, но без срок за изпълнението им.
Видно от приетия като доказателство по делото договор
за паричен заем от 14.11.2011г. (заверен препис), на посочената дата К.И. С. от
гр.Велинград се е съгласил да предостави на „Дивико“ ООД в заем сумата от
9 600 лева, при падеж на връщане – в срок до 14.11.2012г. и
възнаградителна лихва в размер на 24% на годишна база. Сумата е била получена
от „Дивико“ ООД на 14.11.2011г., за което е бил съставен приходен касов ордер
(ПКО) с №106/14.11.2011г. В деня, следващ датата на падежа – 15.11.2012г.,
страните по договора са сключили споразумение – прието като доказателство по
делото – с което са се съгласили, че задължението не е било изпълнено; че
дължима е главницата от 9 600 лева, ведно с възнаградителна лихва в размер
на 2 342.40 лева, както и, че на дружеството се предоставя срок за
изпълнение– до една година от подписване на споразумението. Според заключението
на вещото лице, към настоящия момент задължението не е осчетоводено като погасено
чрез плащане.
Експертът е констатирал съществуването на задължение
на молителя и спрямо дружеството „Дикси 64“ ЕООД, представляващо такова за
доплащане на пълния размер на стойността на извършена услуга – ремонтна
дейност, а именно – задължение в размер на 1635.00 лева, съставляващо част от
цена, цялата в размер на 7 362.00 лева, с включен ДДС, за която е била
издадена фактура №**********/18.01.2017г. (л.38 от делото).
Установява се още, че „Дивико“ ООД дължи на П.П.С. с
ЕГН ********** сума в размер на 766 696.97 лева, представляваща остатък
след частично изпълнение чрез плащане на 458 000 лева, при пълен размер на
задължението – 1 224 696.97 лева. Дългът се основава на договор за
цесия от 21.05.2018г. (приет като доказателство и приложен на л.45-л.47 от
делото), с който К.Д.М., с ЕГН **********, в качеството му на цедент, е
прехвърлил на П.С., в качеството му на цесионер, вземане, което има срещу
„Дивико“ ООД, произтичащо от издаден от това дружество запис на заповед от
21.09.2010г. за сума в размер на 1 200 683.30 лева, с падеж на
плащане – 30.09.2013г. Прехвърленото с този договор вземане е в размер на
сумата по записа на заповед, ведно със законната лихва върху нея, считано от
08.07.2015г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по
ч.гр.д.№481/2015г. по описа на РС-Ихтиман, възлизащи на 24 013.67 лева.
Според уведомление, изпратено до „Дивико“ ООД от цедента Кр.М., длъжникът е бил
уведомен за цесията на 22.05.2018г., чрез връчване на уведомлението на Д.К..
(л.48).
В заключението по приетата съдебно-икономическа
експертиза се констатира и съществуване на задължение на молителя спрямо
дружество „Номер едно АДВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, възлизащо на сума в размер
на 450 000 лева, произтичащо от договор за заем от 31.07.2018г., с падеж
30.09.2018г. Заверен препис от този договор съставлява част от доказателствения
материал по делото. Съдържанието на същия потвърждава констатациите на вещото лице,
а видно от представено извлечение от сметка, издадено от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, на 31.07.2018г. „Номер едно АДВ“ ЕООД е извършило превод на
сума от 450 000 лева по сметката на „Дивико“ ООД, с основание за превода –
по договор за заем. В същия ден е било наредено плащане в полза на П.Ст.на сума
в получения размер от 450 000 лева и това е последното, извършено от
молителя плащане, според констатациите на вещото лице.
Експертът е констатирал и задължения към държавата в
размер на 1 177.52 лева за ДДС за периода от 2013г. до 2016г.
В приетото заключение с вх.№7460/16.10.2018г. на
вещото лице С.Ч., изготвено на база материалите по делото, счетоводните
регистри на „Дивико“ ООД, справка в ТД на НАП-София, офис Кюстендил и справка
по електронното дело на дружеството в ТР, е констатирано следното:
Общият размер на задълженията на дружеството
(описаните по-горе) възлиза на 1 520 251.89 лева. Дължими са лихва в
размер на 3 250.87 лева, или общо – 1 522 566.32 лева.
Дружеството не притежава бързо ликвидни активи.
Към 31.08.2018г. и към датата на изготвяне на
експертизата – 16.10.2018г. - „Дивико“
ООД не разполага с налични парични средства.
Към 31.08.2018г. дружеството притежава дълготрайни
материални активи, представляващи пет броя еднофамилни къщи в гр.Велинград,
чиято отчетна стойност е 622 316.41 лева. Балансовата им стойност е
570 321.09 лева, при изхабяване в размер на 51 995.32 лева.
Към датата на изготвяне на експертизата – 16.10.2018г.
– „Дивико“ ООД няма вземания от трети лица.
Коефициентът за обща ликвидност на дружеството –
краткотрайни активи спрямо краткосрочни задължения – е както следва: към 2015г.
– 0.939, към 2016г. – 44.46; към 2017г. – 41.21 и към 31.08.2018г. - 0.
Коефициентът на бърза ликвидност, определен като
съотношение, от една страна на сбора между краткосрочните вземания,
краткосрочните инвестиции и паричните средства, и от друга – краткосрочните
задължения, към 2015г. е бил 0.115; към 2016г. – 0.615; към 2015г. – 0.500 и
към 31.08.2018г. – 0.
Коефициентът на незабавна ликвидност – съотношение
между краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, от една страна, и
текущите задължения, от друга, е както следва: към 2015г. – 0.015; към 2016г. –
0.615; към 2017г. – 0.500 и към 31.08.2018г. – 0.
Идентични са показателите към горните дати и по
коефициента за абсолютна ликвидност /парични средства:текущи задължения/.
Коефициентът за финансова автономност на дружеството,
като съотношение между собствения капитал и пасивите, е както следва: за 2015г.
– „- 0.115“; за 2016г. – „-1.100“; за 2017г. – „- 1.105“ и към 31.08.2018г. –
отново отрицателна величина – „- 1.159“.
Отрицателни величини са и коефициентите задлъжнялост –
пасиви спрямо собствен капитал – за 2015г. – „- 6.439“; за 2016г. – „- 0.908“;
за 2017г. – „- 0.904“ и към 31.08.2018г. – „- 0.862“.
Въз основа на направените констатации, вещото лице е
заключило, че коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост
за изследваните периоди, както и липсата на парични средства и на бързоликвидни
активи, показват, че „“Дивико“ ООД не е в състояние да покрие задълженията към
кредиторите си, възлизащи на 1 522 566.32 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е молба за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост
на дружеството - молител.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ),
производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица;
2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни
предпоставки.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на
търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е
създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните
съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в
търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611
ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен
длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ).
В конкретния случай, молителят „Дивико“ ООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2
от ТЗ, представлява търговец по формата си.
Лицата, по искане на които може да се открие
производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/
кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ -
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за
приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/ Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
По настоящото дело молител е длъжникът „Дивико“ ООД, поискал откриване на производство по несъстоятелност
спрямо себе си.
Материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в
едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност
– общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/
свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите
търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена
отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай молителят поддържа наличие и на
двете основания за откриване на производство по несъстоятелност, при условията
на кумулативност. В тази хипотеза, съгласно установената съдебна практика,
съдът следва да открие производството по несъстоятелност на основанието, чието
наличие бъде установено по делото, а при установяване осъществяването и на
двете правни основания – на това, което е с по-ранна начална дата.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно
вземане, или 4/ задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната
разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която
съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са
временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за
да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва
да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608
ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи.
В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова
презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две
презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно -
предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение,
ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или
на съобщението за доброволно изпълнение.
Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице
към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за
трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово
– икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
По делото е прието заключение по назначена
съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели
на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за
ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по
т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема,
че съдът следва да прецени
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под
единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото
състояние на длъжника като обективно състояние. За да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и
следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради
непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др.,
както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В
конкретния случай, макар към 31.12.2017г. коефициентът за обща ликвидност на
молителя да е бил със стойност „41.21“, към 31.08.2018г. стойността му е „0“.
Към тази дата са нулеви стойностите и на показателите за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, които към 31.12.2017г. са били „0.500“, към 31.12.2016г.
– „0.615“, а към 31.12.2015г. – „0.015“.
Показателите за автономност характеризират
степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори.
Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“,
толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова
автономност на молителя е твърде нисък, като за целия изследван период –
2015г.-2018г. е отрицателна величина.
При наличните данни може да
се заключи, че след 31.12.2017г. и към 31.08.2018г. „Дивико“ ООД не е било в
състояние да поеме плащанията на текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, парични средства и краткотрайни инвестиции, както и, че
същото е било поставено в зависимост от кредитори. Налице е хипотеза на трайно
влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността си и
не разполага със свободни парични средства и краткотрайни материални активи.
Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството
е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и необратим
характер.
Всичко изложено води до заключението, че, както в
минал период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, породени от търговски
сделки, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се
приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608
ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
В Търговския закон липсва регламентация относно
критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. В
съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва
да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички
признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово
затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за
началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е
датата на последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели
плащанията/, като приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и
обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане
/погасяване на задълженията/ към всички кредитори. Счита се, че началната дата
на неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране
на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията
/последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова
спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната
дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща,
трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по
т.д.№1152/2011г., I т. о.). Следва да се има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3
от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Съдът счита, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2017г., която
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл съдът тълкува констатациите
и изводите на вещото лице в приетото заключение.
В настоящото производство се твърди кумулативното
наличие и на другото основание за откриване на производство по несъстоятелност,
а именно – свръхзадълженост на търговеца. Според чл.742 ал.1 от ТЗ, търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. Съотношението между паричните задължения на
търговеца от една страна, и сбора от балансовата стойност на краткотрайните и
на дълготрайните материални активи трябва да е равно или по-голямо от единица.
В противен случай дружеството е свръхзадължено. За разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми,
поради което при преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и
неизискуемите задължения.
В настоящия казус от заключението на вещото лице се
установи, че молителят няма парични средства и бързоликвидни краткотрайни
активи, а балансовата стойност на дълготрайните му материални активи – 5 броя
еднофамилни къщи в гр.Велинград – възлиза на 570 321.09 лева.
Същевременно, „Дивико“ ООД има задължения към физически и юридически лица на
обща стойност 1 522 566.32 лева. Явно е, че имуществото на молителя
не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
За начална дата на свръхзадължеността съдът приема
датата, на която, видно от приетия като доказателство по делото договор за
цесия, срещу „Дивико“ ООД е бил издаден изпълнителен лист в полза на лицето К.М.
за сумата от 1 200 683.30 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и
24 013.67 лева – разноски по делото, а именно – 09.07.2015г. При наличните
данни, тази е датата, към която може да се счете, че паричните задължения на
молителя значително са надхвърлили стойността на имуществото му. Състоянието на
свръхзадълженост е налице и към настоящия момент. Доколкото същото е с начална
дата, предхождаща датата на неплатежоспособността, то по отношение на търговеца
са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в
хипотезата на свръхзадълженост, с начална дата 09.07.2015г.
Съдът ще открие производство по несъстоятелност на
търговеца. Начални разноски за производството в размер на 4 000 лева са
предплатени от дружеството „Номер едно АДВ“ ЕООД, за което по делото има данни,
че е кредитор на молителя.
Следва да се допуснат обезпечителни мерки, чрез
налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
С решението по чл.630 ал.1 от ГПК съдът следва да
назначи временен синдик и да насрочи първо събрание на кредиторите. За временен
синдик на дружеството съдът ще определи А. Б.Т. с адрес: гр.Кюстендил, ул.„///“
№***, ет.***, телефон за
връзка „***“, който е
вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието
и обнародван в ДВ. Ал.Т.ще следва да бъде уведомен, че към датата на встъпване
в длъжност трябва да представи декларация-съгласие по чл.656 ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния
синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение за изследване и
установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния
синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 600.00
лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията.
При насрочване на първото събрание на кредиторите
съдът следва да съобрази – по принцип и
с оглед множеството празнични и почивни дни през месец декември - необходимото
време за представяне от длъжника на документите по чл.640 от ТЗ, както и потребността
да се даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по
чл.688 от ТЗ. Поради посоченото, съдът ще определи дата за провеждане на първо
събрание на кредиторите на 04.01.2019г. от 14.00 часа, което ще се състои в
сградата на Окръжен съд-Кюстендил, при установения в чл.672 ал.1 от ТЗ дневен
ред.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „ДИВИКО“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„*** БЦ „България“ №**, ет.***, ап.***, представлявано от управителя В.Х.Й.и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 09.07.2015г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ДИВИКО“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.„***“ БЦ „*** №***, ет.***, ап.***,
представлявано от управителя В.Х.Й..
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „ДИВИКО“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„***“ БЦ „***“ №***, ет.***, ап.***, А. Б. Т., гр.Кюстендил, ул.„*** №***, ет.***, телефон за връзка *** който да бъде уведомен (чрез връчване на препис от решението), че следва
към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656
ал.1 и ал.2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик в размер на
600.00 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до
три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на „ДИВИКО“
ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„*** БЦ „***“ №***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя В.Х.Й..
ОПРЕДЕЛЯ ДАТА ЗА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „ДИВИКО“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.„***“ БЦ „***“ №***, ет.***, ап.****, а именно: 04.01.2019г. от 14.00 часа, което да се
проведе в залата на ОС-Кюстендил, при следния дневен ред: 1/ изслушване на
доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от ТЗ; 2/ избиране на постоянен
синдик и предлагане на съда назначаването му и 3/ избиране на комитет на
кредиторите.
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на
„ДИВИКО“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„***“ БЦ „***“ №***, ет.***, ап.***
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския
регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на
дружеството-молител.
Препис от решението да се връчи на Александър Тошев.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: