№ 948
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500932 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261440/27.11.2020г., постановено по гр.д.№4894/2018г., СГС е
отхвърлил иска с правно основание чл.45 от ЗЗД на Г. Е. Н., ЕГН********** против Ю. Ц.
Р., ЕГН**********.
Срещу решението е била подадена жалба от ищеца Г.Н., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Необосновани са изводите на съда, че за да бъде
уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо
да се установи, че между страните по делото е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ответникът да е възложил на насрещната страна
извършването на определена работа.Такива твърдения в исковата молба не са били
наведени.Ищецът е твърдял, че между страните е възникнало фактическо трудово
правоотношение, с оглед на следното : третото за процеса лице К. е влязъл в отношения с
ответника и му е възложил извършването на ремонтни работи ; ответникът е започнал да
извършва фактически действията по ремонта, но с оглед на големия обем на работа се е
обърнал към ищеца и му е предложил да го ангажира като негов помощник, срещу
възнаграждение от 600лв., от която сума му е заплатил авансово 200лв.От горното следва, че
ответникът е имал качеството на работодател, а ищецът на негов наемен работник.За да се
1
приеме, че е налице валидно възлагане на определена работа е необходимо да се установи,
че е налице фактическо натоварване на физическо лице да извърши работа в чужд интерес,
като е без значение формата, в която това възлагане е било обективирано.При извършване
на работата възложителят не се е съобразил с разпоредбите в Наредба №2/2004г. за
минималните изисквания и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, в т.ч. и на чл.63 от ц.н., в която е постановено, че не се допуска ръчно
издигане и сваляне на и от височина на всякакъв вид товари с помощта на въжета, телове,
армировъчна стомана и др.От събраните по делото доказателства се установява, че
инцидентът, при който е пострадал ищеца, е настъпил по време на работния ден, не се касае
за самоволни действия от негова страна, а такива, които са свързани с нареждания на
възложителя на работата.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения иск
Ответникът Ю.Р. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ответникът Ю.Р. е
възложил на ищеца извършването на работа, изразяваща се в ремонт на жилище, находящо
се в гр.***, ул.“***“№26, ет.4.При изпълнение на възложената работа ищецът е паднал от
сградата, вследствие на което е получил мозъчно сътресение, счупвания на лява лакътна
кост и счупване на лява коленна капачка.От тези твърдения следва да се приеме, че се
претендира отговорност на възложителя на работа по реда на чл.49 от ЗЗД.Независимо от
това, че по общо правило участниците в правоотношението, което възниква при този
фактически състав, са най-малко три лица : възложител, изпълнител на работа и пострадало
лице, то следва да се приеме, че и в случая, в който изпълнителят получи увреждания при
или по повод на възложена му работа, то отговорността на възложителя се реализира по
същия ред/Решение № 63 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г., IV г. о./.
От съдържанието на отговора на исковата молба, както и от показанията на
ответника, които е дал като свидетел в образуваното във връзка с процесния инцидент
досъдебно производство, които следва да се кредитират в частта, в която лицето признава
настъпването на неизгодни за него факти, се установява следното : между ТЛП В.К. и
ответника Ю.Р. е бил сключен договор за изработка, който е бил с предмет ремонт на
жилище в гр.***, ул.“***“№26, ет.4 ; поради големия обем на работа ответника Р. е
ангажирал ищеца като общ работник да му помага в нейното извършване срещу заплащане
на определено възнаграждение ; на 24.08.2014г. и 25.08.2014г. двамата се изхвърляли
чували, които са били пълни със строителни отпадъци, като това се е извършвало с помощта
2
на лебедка и макара, които са били монтирани на един от прозорците ; на 25.08.2014г., около
15.00ч., ищецът е бил на прозореца, за да събере въжето и макарата, след което бетоновия
перваз на прозореца се е откъртил и същият е паднал от четвъртия етаж на земята.
За да се постави въпроса за отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да се установи настъпването на вреда.В случая е безспорно, че вследствие на
инцидента ищецът е получил мозъчно сътресение и фрактури на лява раменна кост и лява
коленна капачка.
Вредите са били претърпени при изпълнение на работа, която е била възложена от
ответника.Под „възлагане на работа“ следва да се разбира фактическото натоварване на
едно лице да извърши определени действия, които попадат в обхвата на дейността, която
развива възложителя.Възлагането не предполага отношения на зависимост, както е в случая,
в който отношенията между възложител и изпълнител се уреждат въз основа на трудов
договор, упражняването на надзор над изпълнителя, както и възмездност на
отношенията.Възлагането на работата е установяване на фактическо отношение.Както бе
посочено по-горе ответникът е възложил на насрещната страна работа, която е свързана с
ремонта на жилището, част от която са били фактическите действия по изхвърляне на
строителните отпадъци.
Вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника, който
не е спазил изискванията на Наредба № 2/22.03.04 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, издадена от МТСП и МРРБ, според която : отворите в строителни и конструктивни
елементи/стени, етажни плочки, покриви и др./, които създавате опасност за падане от
височина : се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване ; се означават и/или сигнализират по подходящ начин.Следва да се
съобрази и заключението по допуснатата допълнително СТЕ, от което се установява, че
схемата на тръбите на повдигащото устройство, би била по-стабилна и безопасна при
наличието на втора вертикална стойка вместо една към тавана.При такава конструкция на
повдигащото устройство всички дейности по монтажа и демонтажа на същото, биха могли
да се извършван от помещението.
От горното следва, че са налице формалните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По делото е била допусната СМЕ, от заключението по която се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания : контузия на
главния мозък/със загуба на съзнание/, която е причинила на ищеца разстройство на
здравето, временно опасно за живота ; счупване на лява лакътна кост в горния край, което е
причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок, повече от 30
дни ; счупване на капачката на лява коленна става, което е причинило на ищеца трайно
3
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни.По отношение на
двете фрактури е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупванията и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза по метода на Вебер, които
все още не са премахнати.Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е
продължила около 5 месеца, в които лицето е търпяло болки и страдания, които са били по-
интензивни през първите 2 месеца.При извършения личен преглед на лицето вещото лице е
установило дефицит на свиване и изправяне в лява лакътна става от 20 градуса, който ще
остане пожизнен.Увреждането на долния ляв крайник е възстановено напълно.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и
следва да се уважи за сумата от 20 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер
отхвърлен като неоснователен.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд в
частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за сумата от 20 000лв., поради което
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в тази си част и
постановено друго по същество, с което претенцията се уважи до посочения размер.В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На ищеца следва да се присъдят направените пред първоинстанционния съд
разноски, които се изразяват в заплатено възнаграждение на вещите лица по допуснатите
експертизи.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което за двете инстанции е в размер на 1 521.21лв.
На ответника следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда следващата се държавна такса от 6% върху уважената част на
претенцията/4% за първата инстанция и 2% за въззивното производство/, която е в размер на
1 200лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261440/27.11.2020г., постановено по гр.д.№4894/2018г. на СГС
в частта, в която е отхвърлен иска на Г. Е. Н., ЕГН********** срещу Ю. Ц. Р.,
ЕГН**********, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, които са били претърпени вследствие на изпълнение на възложена
на работа по ремонт на жилище, находящо се в гр.***, ул.“***“№26, ет.4, до размер на
4
сумата от 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 28.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на
присъдените на ответника разноски за разликата над 2 300/две хиляди и триста/лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ю. Ц. Р., ЕГН**********, да заплати на Г. Е. Н., ЕГН**********, сумата
от 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 28.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, които са били
претърпени вследствие на изпълнение на възложена на работа по ремонт на жилище,
находящо се в гр.***, ул.“***“№26, ет.4, ведно с направените по делото разноски от
140.9/сто и четиридесет цяло и деветдесет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261440/27.11.2020г., постановено по гр.д.№4894/2018г.
на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Е. Н., ЕГН**********, да заплати на Ю. Ц. Р., ЕГН**********, сумата
от 1 521.21/хиляда петстотин двадесет и едно цяло и двадесет и един/лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Р., ЕГН**********, да заплати на адв.С. Б. от САК сумата от
1 521.21/хиляда петстотин двадесет и едно цяло и двадесет и един/лв., представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Р., ЕГН**********, да заплати по сметка на Софийския апелативен
съд сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5