№ 643
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000771 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1228/20.08.2025 г., постановено по т. д. № 1881/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, е осъдено „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, ЕИК *********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
„Нобел Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 31 784.30 лв. –
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № **********
въз основа на застрахователна полица № 10100100000238 от 25.01.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска
за разликата до пълния му предявен размер от 35 315.88 лв.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство -„Застрахователно дружество Евроинс“АД, действащ чрез
процесуалния си представител в неизгодната за него уважителна част. Във
въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че процесният случай
не касае покрит от застрахователя риск, тъй като по делото нито се твърди,
нито се доказва, че в резултат на производствената дейност на ищеца са
накърнени права на трето лице. Заявява се, че от приетата по делото
техническа експертиза се установява, че откриването на дефектите е било
обективно възможно още преди вещите да бъдат натоварени, ако контролът е
1
бил извършен изчерпателно и правилно. В тази насока се поддържа, че при
полагане на дължимата грижа застрахованият е имал обективната възможност
да узнае, че предназначената за експорт продукция е негодна за ползване
съобразно предназначението си. Следователно съгласно чл. 10, ал. 5 от
Общите условия е налице изключение от обхвата на покритието на полицата,
тъй като липсата на дължимо поведение от страна на застрахования е риск,
който е изрично изключен и освобождава застрахователя от отговорност.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск
да бъде изцяло отхвърлен. Прави се искане да се присъдят направените пред
въззивната инстанция съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „Нобел Интернешънъл“ ЕАД, действащ
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Заключава се, че същата като съдържание преповтаря отговора на
исковата молба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от „Нобел Интернешънъл“ ЕАД за
осъждането на „Застрахователно дружество Евроинс“АД да му заплати
сумата от 35 315,88 лева, която сума претендира като застрахователно
обезщетение по сключена със „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
застрахователна полица № 10100100000238/25.01.2023 г. и Добавък № 1
Разширение на покритие – „Изтегляне на продукти от пазара“ към същата и за
която твърди, че е била одобрена за плащане от аварийния комисар , а в
последващо уведомление рег. № 11883/4/19.03.2024г. е обективиран отказът на
застрахователя да изплати претендираното застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предмет на въззивното производство е уважителната част на
първоинстанционното решение – присъденият размер на застрахователно
обезщетение от 31 784.30 лв., като в отхвърлителната си част за сумата над
този размер то е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
2
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно е от застрахователна полица № 10100100000238 от 25.01.2023г.,
че между „Нобел Интернешънъл“ ЕАД – в качеството му на застрахован и
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, е възникнало правоотношение с
предмет на застраховка по Клауза 03 – „Отговорност на продукта“ при
производство на соларни колектори, соларни бойлери, електрически и
комбинирани бойлери. Периодът на действие на застрахователния договор е
29.01.2023 г. – 26.01.2024 г. В раздел „Други условия“ в полицата е
предвидено, че същата покрива изключението по чл. 10, ал. 3 от Общите
условия на застраховка „Обща гражданска отговорност“ на застрахователя,
съгласно условията на Добавък 1 към полицата и до достигане на предвидения
в нея лимит. В Добавък № 1 от 25.01.2023 г. към Застрахователна полица №
10100100000238 – Разширение на покритието – Изтегляне на продукти от
пазара, е предвидено покритие относно установен дефект на продукта при
неговото производство, опаковка и/или в указания за използване и
съхранението му, поради които използването или консумацията на продукта
води или може да доведе до телесно увреждане и/или щети и загуби на
имущество. Посочени са разходи, попадащи в застрахователното покритие. С
подписването на добавъка е разширена оттоворността на застрахователя, като
поетото от последния задължение да обезщети застрахования при настъпил
застрахователен риск е с разширен предмет. В този смисъл, видно от чл. 9 ОУ
покритият риск от застрахователя е ограничен само до „нараняване“ и/или
„повреда“, като е изключена отговорността на настъпило събитие в резултат
на замърсяване. С предвиденото в т. 1 от Добавък № 1 застрахователното
покритие е разширено и спрямо целесъобразно направените разходи от
застрахования за ремонт или за изтегляне от пазара на продукти в резултат на
установен дефект при тяхното производство, опаковка, указания за използване
или съхранение, поради който дефект използването на продукта би довело или
е довело до телесно увреждане или щети и загуби на имущество. В т. 2.2 от
Добавък № 1 е предвидено, че застрахователното покритие се отнася за
случаите, в които се касае за ремонт или за изтегляне от пазара на продукти,
произведени и/или доставени от застрахования, описани в полицата.
Безспорно е между страните, а и от 2 броя преводни нареждания
съответно от 25.01.2023 г. и от 28.07.2023 г. се установява, че в полза на
„Застрахователно дружество Евроинс“АД е извършено плащане от „Нобел
Интернешънъл“ ЕАД в размер на сумите от по 1971.48 лв. от с основание на
плащането - застрахователна полица № 10100100000238.
Видно е от доклад от рекламация на дефектни стоки на „Нобел
3
Интернешънъл“ ЕАД (представен в превод на български език по
първоинстанционното дело), че са установени различни дефекти в изделията в
склада на Cerbos OU, които са резултат на неправилно производство и контрол
на качеството, което е констатирано при посещение в склада и от мениджъра
на експортните продажби на ищеца – Д. В.. Последният е дал съгласие за
връщане на стоките в склада на фабриката на „Нобел Интернешънъл“ ЕАД.
Към доклада е приложен списък на констатираните дефекти. В Таблица 2 от
него са посочени моделите – изделия и количество, за които е договорено да
бъдат върнати.
С уведомление от 12.12.2023 г. „Нобел Интернешънъл“ ЕАД е уведомил
ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно
събитие на дата 09.11.2023 г. в склад на Cerbos OU – Естония, а именно
установени дефекти на доставени бойлери, като е посочен приблизителен
размер на щетата от 14 475 евро.
Видно е от фактура 1913921 от 15.12.2023 г. с получател – „Нобел
Интернешънъл“ ЕАД, че е извършен транспорт на стойност от 3500 евро – с
място на товарене Талин, Естония - Cerbos OU и адрес на разтоварване – гр.
Елин Пелин, „Нобел Интернешънъл“ЕАД. Към нея е приложено нареждане за
превод на валута от 31.12.2023 г. за сумата по фактурата в размер на 3 500
евро. Също от фактура 1913960 от 22.12.2023 г. с получател – „Нобел
Интернешънъл“ЕАД е видно, че е извършен транспорт на стойност от 3400
евро – с място на товарене Талин, Естония - Cerbos OU и адрес на
разтоварване – гр. Елин Пелин, „Нобел Интернешънъл“ЕАД. Към нея е
приложено нареждане за превод на валута от 22.12.2023 г. за сумата по
фактурата в размер на 3 400 евро. Видно е от фактура № ********** от
05.02.2024 г. и фактура № ********** от 23.02.2024 г., двете с получател –
„Нобел Интернешънъл“ЕАД и доставчик – Рава Логистик ЕООД, че е
извършена транспортна услуга България - Естония на стойност от 6196.07 лв.
с ДДС за всяка от фактурите. Към тях е приложено платежно нареждане от
21.02.2024 г. за сумата от 30 605 лв. и платежно нареждане от 01.04.2024 г. за
сумата от 35 404.37 лв., които са платени в полза на „Рава Логистик“ ЕООД.
С авариен протокол № 5709 от 27.02.2024 г., съставен по възлагане на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД за оглед и оценка на щетите по
постъпилото уведомление за щета, е извършена калкулация на разходите за
ремонт, според която общият им размер с разходите за транспорт България –
Естония възлиза на 19 755.84 лв. Констатирани са общо 146 броя бойлери от
различни артикули с установени фабрични дефекти по резбите на
входно/изходните фитинги, което води до негодност на стоката за употреба.
Отразено е, че дефектът е производствен, като за отстраняването му е
необходимо ръчно пренарязване на същите разби, за да бъдат годни за монтаж
и експлоатация.
Първоинстанционният съд на основание чл. 153 ГПК е приел като
безспорни вида на дефектите, количеството на продуктите, върху които са
4
били констатирани, както и че това е било осъществено на територията на
Естония. Тези обстоятелства следва да бъдат приети за установени и не
подлежат на доказване в производството.
С уведомление рег. №11883/4/19.03.2024 г. от застрахователя до „Нобел
Интернешънъл“ ЕАД относно застрахователна претенция № **********, е
заявен отказ за изплащане на претендираното обезщетение, като са изложени
причини, че застрахователното покритие касае плащане на обезщетение за
причинени на трети лица вреди, но не и на некачествено изпълнение или
наличие на скрити недостатъци по вещите – предмет на изработката.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Ж. П. И..
От неговите свидетелски показания се установява, че от 2015 г. работи като
инженер проектант в ищцовото дружество и конкретно се занимава с
иновациите в предприятието, внедряването на нови продукти. Знае за
некачествено изработените резби на присъединителни фитинги, които се
изработват на автоматичен струг, като констатираните дефекти не са видими,
доколкото касаят неточност за части от милиметъра. Според свидетеля, за да
бъде установен такъв дефект, е необходим калибър, с който се гарантира, че
резбата е по стандарт – не е прекалено хлабава или стегната. При проверка на
фитингите се прави тест на случаен принцип – подбор на всеки 10 минути на
няколко бройки, които се проверяват с калибъра. Тест под налягане за
установяване целостта на заварките се прави на всеки продукт. На последния
етап се прави събиране, сглобяване при визуален контрол – пак на случаен
принцип на част от продуктите. Били предприети мерки от Нобел за изтегляне
на всички налични продукти в склада на естонското дружество и за тяхната
корекция и изпращането им обратно към тях. При проблем с
присъединителната връзка има голяма вероятност за течове и аварии. Всичко,
което било върнато, било отремонтирано при ползване на същия материал с
подходящи резби, след което продукцията е била върната обратно на
естонското дружество.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля в
обсъдените части, тъй като преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, която въззивният съд кредитира като пълна, компетентна и
обективно изготвена, се установяват констатираните дефекти на продуктите
според доклада от рекламацията, изпратен от купувача в Естония. Налице е
възможност за ограничаване възникването на дефектите при ползване на
автоматизация, гарантираща точност на резбите и повторяемост на
операциите, като в производствения процес на „Нобел Интернешънъл“ ЕАД е
била използвана машина с такъв капацитет и възможности. Технологичен
брак е възможно да възникне в случай, че машината не е била правилно
5
калибрирана; програмите не са били коректно зададени; при липсата на
ефективен контрол на качеството след обработката. Последната от посочените
възможности вещото лице сочи като причина за възникналия технологичен
брак, след запознаване с приложените документи и производствения процес.
Според експертизата, решение за този процес са роботизираните заваръчни
системи, каквито са били ползвани от „Нобел Интернешънъл“ ЕАД. В
производствения процес е било интегрирано всичко необходимо в тази връзка.
Въпреки ползването на заваръчен робот, възможността за минимални
отклонения от стандартите не може да бъде напълно изключена, като може да
се дължи на неочаквани промени в условията на работа или човешка грешка
при програмирането и поддръжката на оборудването, каквито отклонения са
допустими и според приложимите стандарти. При внедрен автоматизиран
визуален контрол – чрез камери и софтуер може да бъдат открити дефекти,
които са видими на повърхността като неправилна стъпка на резбата, остатъци
от заварка, незаварени зони и др. Тази технология за автоматизирана проверка
също има нужда от допълнителен контрол за гарантиране на качеството.
Според вещото лице 100 % проверка на всеки продукт е финансово неизгодна
за масовото производство, като производителите разчитат на статистически
контрол (например 10% от партидата). В заключение вещото лице сочи, че
част от дефектите (неправилни резби, незаварени елементи) биха могли да
бъдат предотвратени с напълно автоматизирани процеси, а други от тях
(микропразнини, несъвпадения до 1 мм) са в рамките на допустимия брак, ако
не нарушават стандартите. Обективната възможност за откриване на
дефектите преди натоварване съществува, ако контролът е бил извършен
правилно и изчерпателно, като при това част от дефектите е могло да бъдат
открити и отстранени преди изпращането им на клиента в Естония. „Нобел
Интернешънъл“ ЕАД е предприел стъпки за гарантиране на качеството –
тестове под налягане, роботизирани машини, обособяване на зона за финален
контрол. В устното си изложение при изслушване на експертизата вещото
лице е уточнило, че дефектите в резбите и заварките не са видими, като за да
се установят, е необходимо съответният детайл да се пробва, да се замери.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че за да бъде уважен така предявения иск по чл.
405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидна
облигационна връзка между страните по силата на застрахователна полица №
10100100000238/25.01.2023 г. и Добавък № 1 Разширение на покритие –
„Изтегляне на продукти от пазара“ към същата; 2) настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
3) търсената договорна отговорност да произтича от предвиден и покрит
застрахователен риск; 4) вида и размера на причинените вреди; 4) причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат и 5) качеството на
ищцата на изправна страна в застрахователното правоотношение, т. е. че е
6
изпълнила задълженията си по договора. Настоящият съдебен състав намира,
че всички тези предпоставки са установени по делото, поради което така
предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан, поради
което правилно е уважен за сумата от31 784.30 лв. Съображенията за това са
следните:
От приети в първоинстанционното производство доказателства се
установява по категоричен начин, че страните по делото са били обвързани от
застрахователно правоотношение, което е било валидно и в действие към
момента на настъпване на събитието, обезщетяване на вредите от което се
претендира. Действието на застрахователния договор е свързано с плащане на
застрахователната премия – в размера и на падежа, съобразно предвиденото в
полицата и чл. 16 от Общите условия. В случая е установено изпълнението на
задължението на застрахования за плащане на сумите на две вноски по
застрахователната премия от по 1971.48 лв., съответно на 25.01.2023 г. и на
28.07.2023 г. В периода на действие на застрахователния договор е
представено пред застрахователя уведомление от 12.12.2023 г. от „Нобел
Интернешънъл“ ЕАД за настъпило застрахователно събитие на дата –
09.11.2023 г. в склад на Cerbos OU – Естония, а именно установени дефекти на
доставени бойлери. Видно от представеното по делото уведомление до
застрахователя, същото е било депозирано на 12.12.2023 г., от което следва, че
е спазен срокът, предвиден в чл. 403, ал. 1 КЗ и чл. 29, ал. 9 от Общите
условия, а именно – 7 работни дни от датата на узнаване за настъпилото
събитие.
Въззивният съд, кредитирайки събраните по делото доказателства,
намира за установено застрахователното събитие, посочено в претенцията
пред застрахователя. Същото попада в покрития застрахователен риск по
процесната застраховка. В този насока е безспорно установено, че негов
предмет са увреди или дефекти на продукти като част от производството на
соларни колектори, соларни бойлери, електрически и комбинирани бойлери.
За доказани по делото настоящият съдебен състав приема и обстоятелствата,
че констатираните дефекти са производствени такива, за които застрахованият
не е знаел при изпращането им до възложителя, както и че са били предприети
необходимите действия и внедрени системи за минимизиране на риска за
дефекти в производството. Установените данни водят до извод за
настъпването на застрахователен риск при изпращането на дефектните
продукти, което е посочено като част от покрития застрахователен риск
изрично в Добавък № 1 към процесната застрахователна полица. Изпращането
и констатирането на дефектите е било извършено в периода на действие на
застраховката. При тези предпоставки е възникнала отговорността на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение до лимита,
предвиден в полицата.
Поради настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е
възникнало задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, което основателно от първата инстанция съгласно чл. 42, ал. 1 от
7
Общите условия за самоучастие е остойностено на 90 % от общия му размер
при настъпилия застрахователен риск, който възлиза на 35 315.88 лв. В случая
застрахователят не е оспорил размера на разходите, необходими за
отстраняване на констатираните дефекти по продуктите, включително
използването на нови части за това, разходи за отстраняване, сглобяване,
отделяне на дефектните продукти, възлизащи в общ размер на 9 428.51 лв.
Тези разходи имат характера на целесъобразни такива по смисъла на т. 4.1, т.
4.3 и т. 4.4 от Добавък № 1, като същите представляват предмет на
застрахователното обезщетение – т. 1. Такива са и транспортните разходи,
според т. 4.2 от Добавък № 1, като за доказването им по делото са представени
фактури и платежни нареждания за извършените плащания на сумите по тях.
От същите се установява общ размер на направените такива при връщането на
продуктите след поправката им в Естония, възлизащ на 6 900 евро (при
левовата равностойност на 13 495.23 лв.), съответно по фактура 1913921 от
15.12.2023 г. за сумата от 3 500 евро и фактура 1913960 от 22.12.2023 г. на
стойност от 3 400 евро. Доказани са и разходите за транспорт обратно до
Естония след поправка на продуктите в България в общ размер на 12 392.14
лв., съответно по фактура № ********** от 05.02.2024 г. и фактура №
********** от 23.02.2024 г. – като сумата по всяка от тях е 6 196 лв.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно
възражението на ответника, че процесният случай не касае покрит от
застрахователя риск. Необосновано въззивникът поддържа, че за да бъде
налице покрит риск следва да бъде доказано, че в резултат на
производствената дейност на ищеца са накърнени права на трето лице.
Действително в чл. 9 от Общите условия покритият риск от застрахователя е
ограничен само до „нараняване“ и/или „повреда“. С предвиденото в т. 1 от
Добавък № 1 застрахователното покритие обаче е разширено в
отклонение на чл. 9 от Общите условия, като е изрично предвидено то да
включва и целесъобразно направените разходи от застрахования за
ремонт или за изтегляне от пазара на продукти в резултат на установен
дефект при тяхното производство, опаковка, указания за използване или
съхранение, поради който дефект използването на продукта би довело
или е довело до телесно увреждане или щети и загуби на имущество. Също
така в т. 2.2 от Добавък № 1 е предвидено, че застрахователното покритие се
отнася за случаите, в които се касае за ремонт или за изтегляне от пазара на
продукти, произведени и/или доставени от застрахования, описани в полицата.
В тази насока няма уговорена като предпоставка за застрахователното
покритие – накърняването на права на трето лице от дефектната стока.
Същевременно е налице и втората от предвидените в т.1.1 от Добавък № 1
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, а именно
вероятността ползването на продукта да причини телесно увреждане и/или
имуществени вреди. В този насока от свидетелските показания и експертиза
може с категоричност да се заключи, че при проблем с присъединителните
връзки на бойлерите има голяма вероятност за течове и аварии. Това
8
безспорно би могло да бъде причина за увреждане, както на телесна цялост,
така и на имуществото, в което са монтирани съоръженията.
Неоснователно е и възражението на застрахователя, че в процесния
случай се установява, че откриването на дефектите е било обективно
възможно още преди вещите да бъдат натоварени, ако контролът е бил
извършен изчерпателно и правилно. Напротив от съвкупния анализ на
събраните гласни доказателства и заключението на приетата в
първоинстанционното производство техническа експертиза се установява по
категоричен, че контролът за качеството на продукцията е бил изчерпателен и
адекватен на производствените практики. Вещото лице е категорично, че
надлежната тестова проверка на всички продукти се изключва от общо
приетата практика на производителите, доколкото следва да бъде извършена в
резултат на човешка дейност и се явява нерентабилна за дейността на
производителя. Продуктите, предмет на доставката, са произведени от ищеца,
като последният е положил необходимата грижа за осигуряване на качеството
им приложимите стандарти. При това положение, в случая неприложимо е
изключението за отговорността на застрахователя, предвидено в чл. 10, ал. 9
от Общите условия – относно продукти, пуснати в обръщение без да са
спазени нормативните изисквания за качество. От заключението по
експертизата се установява и че дефектите е могло да бъдат установени само
при извършена проба и замерване. Същите са подлежали на установяване при
внедряването им в цялостния продукт като елементи при сглобяването му и
което се извършва от лицето, на което продуктите са били доставени, а именно
естонското дружество. Поради изложеното дефектите са били установени
именно там. Изложените доводи са показателни, че в случая е неприложимо
изключението по чл. 10, ал. 5 от Общите условия, а именно да се касае за
случай, в който застрахованият е знаел или е следвало да знае, че продуктът е
дефектен или вредоносен. Въпреки полагането на дължимата и адекватна
грижа застрахованият не е имал обективната възможност да узнае, че
предназначената за експорт продукция е негодна за ползване съобразно
предназначението си.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу
правилността на първоинстанционното решение, които поради техния изцяло
бланкетен характер, не следва да се обсъждат в детайли.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск в уважената част е доказан по
основание и размер, следователно е и основателен. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а в обжалваната част решението да бъде
потвърдено.
По разноските:
9
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемия се иска
присъждане на общо сумата от 3840 лв.– платено адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство във въззивната инстанция.
Неоснователно се явява възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Процесният размер е съобразен с минималните размери
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
които след Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. безспорно не
обвързват съда, но са някакъв ориентир. В разглеждания случай заплатеният
размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, както и с положените усилия от процесуалния
представител на въззиваемия за неговата защита.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, ЕИК *********, решение № 1228/20.08.2025 г., постановено по
т. д. № 1881/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, да заплати на
„Нобел Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3840 лева– сторени
разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10