Решение по дело №31/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 38

 

Гр. Перник, 29.03.2021 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                                                           Михаил Малчев

 

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 31 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Перник, представлявана от С.В.– кмет, чрез адвокат А.А. ***, пълномощник на кмета на Община Перник, против съдебно решение № 400 от 17.12.2020 година, постановено по АНД № 01392/2020 година по описа на Районен съд Перник.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПК-29-А-10 от 31.07.2020 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което на Община Перник, ЕИК ***, с административен адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.– кмет, на основание чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 155 от ЗООС.  

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния закон. Излага общо формулирани доводи за допуснати в производството по налагане на имуществена санкция съществени нарушения на процесуални правила, както и за неустановеност по делото, че извършено е административно нарушение, както и неговият автор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, не депозира отговор в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 година), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

В проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 година касаторът Община Перник, редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 година ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и водите София, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 година представителя на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 400 от 17.12.2020 година, постановено по АНД № 01392/2020 година по описа на Районен съд Перник, е потвърдено НП № ПК-29-А-10 от 31.07.2020 година, издадено от директора на РИОСВ София, с което на Община Перник, на основание чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 155 от ЗООС. 

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за безспорно установено, че настоящият касатор – Община Перник, е титуляр на разрешително № 4315004/01.02.2019 година за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (Разрешителното), издадено от директора на БДЗБР, като на 07.11.2019 година, при извършена съвместна планова проверка на канализационната система на пречиствателната станция за отпадъчни води на селището „***“, находящо се в с. Кладница, община Перник, при която констатирали, че не работи и не могат да се вземат водни проби, поради което са дадени задължителни предписания да се представи писмена информация за причините поради които не работи ПСОВ на селището „***“ и предприемане на действия за привеждане на съоръжението в нормална експлоатация, в срок до 13.11.2019 година. Така дадените задължителни предписания не са изпълнени.

От правна страна, след извършване на служебна проверка за законосъобразност, и съобразявайки доводите на страните, съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, опорочаващи законосъобразността й и обосноваващи отмяна на НП.

По същество и въз основа на приетото за установено по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел, че Община Перник, в качеството й на титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, не е спазила дадените задължителни предписания, с което не е изпълнено задължението по чл. 155, ал. 2, във връзка с чл. 166, т. 3 от ЗООС, съответно е налице основанието по чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165 от ЗООС за налагане на имуществена санкция на титуляря на Разрешителното. Наложената имуществената санкция е преценена от районния съд за законосъобразно и правилно определена, в справедлив минимален размер от 2 000 (две хиляди) лева.  

Решението е правилно.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил и задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Без основание са бланкетните доводи на касатора за допуснати в проведеното административнонаказателно производство съществени процесуални нарушения. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените в решението правни изводи за процесуална законосъобразност на проведеното производство.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи и за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на Община Перник по реда на чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165 от ЗООС. По делото е безспорно установено, че на 03.02.2020 година Община Перник, като титуляр на цитираното разрешително, не изпълнила дадените задължителни предписания, а именно – да предостави писмена информация за причините поради които не работи ПСОВ на селището „***“ и предприемане на действия за привеждане на съоръжението в нормална експлоатация, съответно не са изпълнени на посочената по – горе дата. В тази връзка споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав за законосъобразно наложена и в справедлив минимален размер имуществена санкция, което е съответно и на целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН.

С оглед изложеното съдът счита, че при субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършена, а въз основа на последните са направени правни изводи, които настоящият касационен състав споделя. Предвид това изложените касационни основания са напълно неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 400 от 17.12.2020 година, постановено по АНД № 01392/2020 година по описа на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                                                                                         /п/