№ 1931
гр. Варна, 11.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20253100502076 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:44 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК
Въззивникът „МИВАВИС“ ЕООД, редовно и своевременно призован,
не се явява законният представител на дружеството, не изпраща представител
Въззиваемите Е. С. С. и П. П. П. редовно и своевременно призовани,
не се явяват лично, не изпращат представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба вх. №
36204/10.12.2025г. от „Мидалидаре“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
поискано същото да бъде конституирано като въззивник в настоящото
производство, вместо досегашния такъв „Мивавис“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление обл. Стара Загора, общ. Чирпан с.
Могилово, чиято дейност е прекратена поради вливането му в първото
дружество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените с молбата доказателства
и след извършване на служебна справка в Търговския регистър намира, че
молбата е основателна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като въззивник в настоящото производство
„МИДАЛИДАРЕ“ ЕООД, ЕИК *********, вместо досегашния такъв
„МИВАВИС“ ЕООД, ЕИК *********.
С оглед изразеното съгласие на новоконституираната страна за даване
1
ход на делото, заявено в докладваната молба вх. № 36204/10.12.2025г.,
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 36242/10.12.2025г. от
въззиваемите, чрез процесуалният им представител адв. В. Б., с която моли да
бъде даден ход на делото и същото да бъде гледано в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение №5214/18.11.2025 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53774/16.06.2025 г. от
„МИВАВИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Могилово, обл. Стара Загора, чрез адв. М. И., срещу Решение №
1628/11.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1156/2024 г. по описа на ВРС, с
което са отхвърлени предявените от въззивника установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД срещу Е. С. С. и П. П. П. за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против
ответниците в общ размер на 245.00 лева, от които 127.00 лева – частично
вземане по фактура № **********/04.07.2023 г., цялата на стойност 11483.30
лева, както и сумата от 118.00 лева – частично вземане по фактура №
**********/04.07.2023 г., цялата на стойност 3171.10 лева, за предоставени
стоки и услуги по Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г., за които
суми е издадена Заповед № 7934/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 14542/2023 г. по
описа на ВРС.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по
делото доказателства. Твърди, че решаващият състав неправилно не е
задължил ответниците да представят оригинал на Договор за сватбено
тържество от 06.03.2023 г., с което било нарушено правото на защита на
дружеството. Сочи липсата на анализ от страна на съда на целия
доказателствен материал по делото, с което счита за неправилни възприетите
от решаващия състав правни изводи. Поддържа, че Е. С. имала качеството на
страна по процесния договор, аргументирайки становището си с липсата на
2
изискуема от закона форма на договора за изработка, както и наличието на e-
mail кореспонденция между страните, подробно описана във въззивната
жалба, съгласно на която ответницата приела договора без възражения по
клаузите му. В допълнение, твърди, че ответницата Е. С. заплатила сумите по
двете фактури от общо 14409.40 лева, след като ответниците приели работата
на изпълнителя, като незаплатена останала единствено сумата от 245.00 лева,
което представлявало конклудентно действие по приемане сключването на
процесния договор. Сочи за неправилен изводът на съда, че доставките на
стоки и услуги по договора не били доказани. Оспорва извода на районния съд
досежно формирането на цените по оферта № 3466/06.01.2023 г. Счита, че
неправилно не била съобразена клаузата на чл. 5.5.2., изр. 2 от Договора,
съгласно която всички решения по организацията на събитието следвало да
бъдат уточнявани между страните чрез отговарящо за събитието служебно
лице, каквото качество притежавала Д. С. по водената между страните
кореспонденция по мейл **** . Оспорва извода на съда, че не били поръчани
стоки и услуги, посочвайки, че ответниците били уведомени с Анекс 1 от
23.06.2023 г. за възложените стоки и услуги и не отправили своевременни
възражения по тях. Счита за кореспондиращи с останалия доказателствен
материал показанията на св. Симона Донева и изразява несъгласие с мотивите
на първоинстанционния състав в тази част. Необсъждането на останалите
събрани гласни доказателства по делото счита за нарушение от страна на
районния съд, довело до неправилност на обжалваното решение.
В допълнение, въззивникът твърди, че било установено по делото
полагането на подписи от страна на ответниците по процесния договор, видно
от показанията на св. С. при проведената между нея и възложителите първа
среща. Св. С. посочила, че Анекс 1 от 23.06.2023 г. бил изготвен и
впоследствие изпратен на ответниците, като те били запознати с неговото
съдържание. От обсъжданите показания се установявало, че в деня, следващ
този на събитието, не били отправени възражения от ответниците по
отношение на 7 броя допълнително поръчани кафета, като напитките, както и
допълнителната стая за лелята на ответницата, били потвърдени от двамата
възложители. На 27.06.2023 г. св. С. предоставила на ответниците документ с
пълното описание на всички стоки и услуги, срещу който не постъпили
възражения в срока по чл. 5.16 от договора. Въззивникът оспорва като
неправилен изводът на съда за наличието на хипотеза по чл. 76, изр. 2 ЗЗД,
като не била съобразена и изготвената пред първоинстанционния съд съдебно-
счетоводна експертиза. Счита, че ответниците не уточнили срещу кои суми
отправят възражението си, релевирано със становище от 29.07.2023 г., както и
кои суми погасяват по фактура 2-6738/04.07.2023 г., поради което въззивникът
приема като дължими сумите за 7 броя кафета на стойност 24.49 лева и
наемането на стая 106 – 102.51 лева, или общо – 127.00 лева. В заключение,
въззивникът излага, че, след като ответниците приели всички параметри на
договора и последвалите го уточнителни съглашения и платежни документи,
същите заплатили на ищеца сумата от 14409.40 лева, като останала непогасена
3
единствено сумата от 245.00 лева. Искането е за отмяна на оспореното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 63070/15.07.2025
г., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение.
Счита, че Е. С. не притежавала качеството на страна по процесния договор от
06.03.2023 г., като последната не положила подписа по съглашението.
Твърдения в обратния смисъл били изложени едва след подаване на исковата
молба. Счита за приложима по случая забраната по чл. 147, ал. 1 ГПК. Твърди,
че преддоговорните отношения не фигурирали в съдържанието на договора
след подписването му, като в случая това било сторено единствено от П. П.,
но не и от Е. С., която водела описаната в жалбата кореспонденция с
дружеството в качеството си на представител на другия ответник. Счита, че
липсата на възражение от страна на Е. С. не означавало, че последната приела
клаузите на процесния договор. Сочи, че ищецът не изпратил отчет/фактури за
свършената работа след приключване на събитието в срок, което създало
неяснота у ответниците относно размера на дължимите суми. Отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за
две съдебни инстанции.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 36204/10.12.2025г. в частта, в която се
заявява, че нямат възражение по проекта за доклад.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 36242/10.12.2025г. в частта, в която не
възразяват по проекта за доклад.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 5214/18.11.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 5214/18.11.2025 година.
СЪДЪТ докладва, че в изпълнение на Определение №
5214/18.11.2025г. ответникът П. П. П. с молба вх. № 35376/03.12.2025г. е
представил оригинал на Договор за сватбено тържество от 06.03.2023г.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представения
4
оригинал на Договор за сватбено тържество от 06.03.2023г.
СЪДЪТ констатира, че в молба вх. № 36204/10.12.2025г. и молба вх. №
36242/10.12.2025г. не са направени нови доказателствени искания
Към двете молби са представени списъци на разноските, изразено е
становище по съществото на спора. И двете страни правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5