Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1258
гр. Русе, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 11 юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла
Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. № 4926 по описа на
Предявен и е иск с правно
основание чл. 30 ал.3 от ЗС.
Ищцата И.Ф. Б. твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот на
ЧСИ Ц.Г., рег. № 760, с район на действие ОС – Русе, вписано в Служба по
вписвания – гр. Русе, с вх. рег. № 8440/23.06.2016 г., акт № 119, том 22 и била
възложена 1/3 ид.част от жилищна сграда, с идентификатор 63427.2.5600.3,
находяща се в гр. Русе, по ул. Александровска № 114. Обекта бил на един етаж,
разположен в ПИ с идентификатор 63427.2.5600 с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, с площ от 65 кв.м., ведно с прилежащите към сградата маза и таван,
при съседи: имоти с идентификатори: 63427.2.5600.5, 63427.2.5600.4244,
63427.2.5600.1, 63427.2.5600.2, улица
"Александровска" № 112 и заедно със съответните идеални части,
равни на 76.166 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 63427.2.5600, с адрес :
гр. Русе, ул. „Александровска" № 112, с площ от 457 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план 4242,4242, в кв. 326, при съседи: 63427.2.1566,
63427.2.4241, 63427.2.5605, 63427.2.4238, 63427.2.4237, 63427.2.4244. С
ответницата Е.П.С. били съсобственици на този имот, но тъй като жилищната
сграда била неподеляема, всякакви нейни опити да определят с ответницата начина
на ползване и неговото целесъобразното разпределяне било невъзможно. С имота се
разпореждала единствено ответницата, като от
Ответникът Е.П.С. счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното Постановление
за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Ц.Г., рег. № 760, с район на действие ОС –
Русе, вписано в Служба по вписвания – гр. Русе, с вх. рег. № 8440/23.06.2016
г., акт № 119, том 22, на ищцата била възложена 1/3 ид.част от жилищна сграда,
с идентификатор 63427.2.5600.3, находяща се в гр. Русе, по ул. Александровска №
114. Обекта бил на един етаж, разположен в ПИ с идентификатор 63427.2.5600 с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 65 кв.м., ведно с
прилежащите към сградата маза и таван, при съседи: имоти с идентификатори:
63427.2.5600.5, 63427.2.5600.4244, 63427.2.5600.1, 63427.2.5600.2, улица "Александровска" № 112 и заедно със
съответните идеални части, равни на 76.166 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 63427.2.5600, с адрес : гр. Русе, ул. „Александровска" №
112, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 4242,4242,
в кв. 326, при съседи: 63427.2.1566, 63427.2.4241, 63427.2.5605, 63427.2.4238,
63427.2.4237, 63427.2.4244.
Не е спорно а и видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 115, том VІ, дело № 1811 от 29.08.1959 г. на нотариус при НС-Русе,
ответницата е съсобственик на процесния имот.
Според Договор за наем от 01.03.2018 г. ответницата отдала под наем
на ЕТ“Сена –Петър К.“ 2/3 ид. ч. от
сграда и 1/3 ид. ч. от търговски обект находящ се в гр. Русе, ул. Александрова
№114 за срок от 1 година срещу наемна цена в размер на 300 лв.
Разпитаната по делото свидетелка Т.Д.П.изнася данни, че познава страните по делото, като ищцата участвала в
търг и спечелила част от имот, находящ се в гр. Русе, ул. „Александровска"
№ 114. Ходила няколко пъти с нея до имота, но не мигли да
влязат вътре, защото там имало наемател, който казвал, че без съгласието на
собственичката на имота- ответницата, не можело да бъдат допуснати. Той ползвал
отпред едно заведение и отзад в къщата живеел.
Свидетелят П.Н.К., собственик на ЕТ „Сена – Петър К.”, заявява, че бил наемател на имот, който се намирал на
ул. „Александровска” № 114. Имота представлявал къща с търговска част. Ползвал
половината от търговската част и цялата къщата. Търговската част били две
помещения, той ползвал едното, което било около 30 кв.м. и там се намирал
търговски обект „Бърза закуска”. Другото помещение не било заключено, имал достъп
до него, но не го ползвал. Освен търговското помещение ползвал къщата, която
била с три стаи, като ползвал и трите. Средна квадратура на всяка стая била
около 20 кв.м., едната била преходна. На едното ниво били две стаи, в които
живеел, а на другото се намирало таванско помещение. Банята и тоалетната били в
мазето, ползвал ги и тях. Ползвал цялата къща. Заплащал общ наем, не го били делили
на търговска и жилищна част, който била в размер на 300 лева/месечно. Първият
му Договор за наем бил от м. март
Според заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесния имот, находящ се в гр. Русе, ул. Александровска
№114, представлявал жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 63427.2.5600.3 с площ от 65,00 м2 ведно с
прилежащите маза и търговски обект с площ от 30 м2 При извършения оглед вещото
лице установило, имота представлявал две стаи с коридор в едноетажна къща
цялата със застроена площ от 65 м2, заедно с прилежащи таванска стая и маза под
едната стая и санитарен възел. В предната част на двора, на линията на уличната
регулация била разположена търговската част на Заведение за бърза закуска,
което било отделна постройка, с друг идентификатор и не било към сградата.
Самата къща се състояла от три стаи на етажа с три мази, но едната стая и двете
мази не били собственост на страните по делото. В едната от стаите на имота се
разполагала кухненската част на Заведението за бърза закуска. То било на
теракот, стените били облицовани с фаянсови плочки, прозорецът бил с ПВЦ
дограма. Другата стая на етажа се ползвала за живеене, тя нямала прозорец,
върху дюшеме бил нареден ламиниран паркет /подобрение направено от наемателите/,
стените били боядисани с латекс, монтиран бил окачен таван, двете врати към
стаята били ПВЦ. От тази стая през трета врата се излизало на вътрешно
стълбище. То било дървено и водило към мазата и към таванската стая. Таванската
стая била в лошо общо състояние, използвала се за спалня, пода бил на дюшеме
боядисано с блажна боя, дограмата на прозореца била дървена двукатна в лошо
състояние, стените били с тапети, таванът бил обкован с плоскости. Санитарният
възел се намирал под стълбището в мазата и бил за основен ремонт. В жилищната
част липсвала кухня или кухненски бокс, нямало изводи за пералня, мивка, място
за готварска печка. Като цяло помещенията не били в добро състояние и се
нуждаели от основен ремонт, а в стаята на първия етаж нямало пряка слънчева светлина. Пред къщата до линията на уличната регулация било
разположено търговско помещение Заведение за бърза закуска. По време на огледа
част от това помещение се ползвала от същия наемател по предназначение. То било
на теракот, стените били шпакловани и боядисани с латекс, таванът бил
гипсокартон боядисан с латекс. В обекта /търговска и кухненска част/ нямало
самостоятелен санитарен възел и се използвала тоалетната на жилищната част,
която се намирала в мазата на къщата под стълбището. Вещото лице установило, че
площта на кухненската част към Заведението за бърза закуска била в размер на
14,81 м2, площта на жилищната част /с включена таванска стая/ била в размер на
32,80 м2, площта на търговската част на заведението за бърза закуска била в
размер на 24 м2. Средномесечния наем за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за ползването на жилищната част в къщата
представляваща една стая на първия етаж, таванска стая и санитарен възел
възлизало на 77 лв. Средномесечния наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2018
г за Заведение за бързо хранене /търговска и кухненска част/ възлизало на 221
лв. Средномесечния наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2018 г. само за
кухненската част от Заведение за бързо която била разположена в процесната
сграда възлизала на 35 лв. Средномесечния наем за периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2018 г. за жилищната част от къщата ведно с кухнята на Заведение за
бързо хранене възлиза на 112 лв.
Анализът на установените фактически
положения, налага следните правни изводи:
Съгласно чл.
30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите от общата вещ съразмерно с
частта си, а съгласно чл. 31, ал. 3 ЗС, когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Законът
следователно прави разграничение за случаите, когато общата вещ се ползува
лично от един съсобственик несъобразно с неговите права, и за случаите, когато
вещта не се ползува по този начин лично, а се получават ползи от вещта
несъобразно дяловете на съсобствениците. Когато вещта се ползува лично по
силата на чл. 31, ал. 2 ЗС, обезщетение се дължи след писмено поискване. Когато
вещта не се ползува лично, а се добиват от нея ползи, съответната част от тях
се дължи без писмено поискване. Законът в чл. 30, ал. 3 ЗС не съдържа изискване
за предварителна писмена покана. В този смисъл:
Решение № 1747 от 13.XII.1984 г. по гр. д. № 833/84 г., I г. о. и Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 803/2008 г., II г. о
В конкретния случай ответницата отдала
под наем на трето лице съсобствения между страните имот и е получавала за
процесния период изцяло наемите от имота, без да изплаща на ищцата припадащата и
се част от събраните доходи. Следователно претенцията има за предмет вземане,
произтичащо от извлечени от ответницата доходи от общия имот чрез отдаването му
под наем в полза на трето лице, а не от употребяването на имота за лични или
семейни нужди.
С оглед изложеното предявения иск
е основателен и следва да се уважи до сумата от 896 лв., тъй като на ищеца се
следва припадащата се част от събрания общо наем от 2688 лв. за периода 01.07.2016
г. до 30.06.2018 г. съобразно дела му в
съсобствеността- 1/3 – т.е. в размер на 896 лв. В този смисъл съдът кредитира
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като
вещото лице съобразно притежаваните от него специални знания е дало отговор на
поставените му въпроси. Съдът цени и показанията на св. К., предвид
незаинтересоваността му от спора, като приема, че наемателят е ползвал през
процесния период целия имот, така както го бил ползвал винаги.
С оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, разноските / общо
направени 906.52 лв./ от ищеца по настоящото делото, съобразно уважената част
от иска са в тежест на ответницата- 302.17 лв. На ответницата се следват
разноски / направени в общ размер 500 лв./ съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 333.33 лв. т.е. ищеца дължи на ответницата по компенсация сумата от
31.16 лв. разноски в производството.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН: ********** ***, пл.
„Свобода № 7, вх.1, ет.5 да заплати на И.Ф. Б., ЕГН: ********** ***, сумата от 896
лв., представляваща припадащата се част от събрания наем за периода 01.07.2016
г. до 30.06.2018 г. съобразно дела и в съсобствеността - 1/3 ид. ч. от имот, находящ се в гр. Русе, ул. Александровска
№114, представлявал жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 63427.2.5600.3,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2018 г. до окончателното
и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 896 лв. до 2688 лв.
ОСЪЖДА И.Ф. Б., ЕГН: ********** *** да
заплати на Е.П.С., ЕГН: ********** ***, пл. „Свобода № 7, вх.1, ет.5 сумата от 31.16
лв.- разноски по компенсация в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: