Р Е Ш Е Н И Е
№108
гр. Каварна, 19.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Каварна, в публично заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора .................................., като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. № 748 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск за делба с
правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. чл. 69 и сл. ЗН от Г.Д.С., чрез
пълномощника му адв. М. ***, срещу М.Д.Г., Г.Ж.С., Ж.И.С., С.П.С. и С.В.С..
В исковата молба ищецът излага, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижими имоти представляващи: жилищна
сграда – еднофамилна с идентификатор: 35064.***.1, със ЗП 94 кв.м., на 1 етаж,
гараж с идентификатор 35064.***.2 със ЗП 20 кв.м., на 1 етаж, селскостопанска
сграда с идентификатор 35064.***.3, със ЗП 22 кв.м., на 1 етаж, селскостопанска
сграда с идентификатор 35064.***.4 със ЗП 31 кв. м., на 1 етаж, селскостопанска
сграда с идентификатор 35064.***.5, със ЗП 10 кв.м. на 1 етаж, всички
разположени в поземлен имот общинска собственост с идентификатор 35064.***, с
административен адрес гр. Каварна, ул. „***” № 21, по КК и КР на гр. Каварна,
одобрени със Заповед РД-18-32 от 27.02.2008 г. на ИД на АГКК.
Твърди, че имота е придобил
по силата на наследяване на родителите си Д. Г. С. и С.И.С., и извършен от
братята и сестра му отказ от наследството на баща им, обективирани в нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № ***г. на БРС, а за ответниците по
силата на наследствено правоприемство от починалата на 22.11.1996 г. тяхна
майка С.С.. С оглед невъзможността за доброволно поделяне на имотите моли, съдът
да допусне делбата на недвижимите имоти между страните, при законоустановените
квоти.
В срока за отговор по реда
на чл. 131 ГПК, е депозиран отговор единствено от ответника М.Д.Г., която
изразява желание за доброволно разделяне на имотите, чрез прехвърляне дяловете
на ответниците в полза на ищеца.
В съдебно заседание
ответниците М.Д.Г., Г.Ж.С. и Ж.И.С., изразяват желание за доброволно разделяне
на имота, с прехвърляне дяловете на ответниците в собственост на ищеца,
съобразно постигната договорка между братята и сестрата и изпълненото от ищеца условие
да се грижи за майка им С.С. до нейната смърт.
Ответниците С.С. и С.С., чрез
процесуалния си представител, заявяват становище за допускане на делба по
отношение на процесния имот съобразно полагащите се по закон квоти. Претендират
изключителна собственост върху имот с идентификатор 35064.***.3, с искане същия да бъде
изключен от делбената маса.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна:
От
представените удостоверения за наследници /л. 6-11 от делото/ се установява, че
ищецът и ответниците са наследници по закон на Д. Г. С.,***, починал на
06.02.1970 г. и на С.И.С.,***, починал на 22.11.1996 г.
Страните не спорят, че на
14.11.1961 г. по време на брака между наследодателите им Д. Г. С. и С.И.С. е сключен договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя с площ 440 кв.м., парцел ***, по плана на гр.
Каварна.
Със строително разрешение №
31/1962 г. на Д. Г. С. е разрешено да построи жилищна с града с площ 83 кв.м. и
стопанска сграда с площ 16 кв.м., върху парцел парцел ***, по плана на гр.
Каварна.
Видно е от представеното
удостоверение изх. № 710/15.05.2009 г. на Балчишки районен съд, че в книгата за
откази от наследство за 1988 г. е вписан отказ от наследство под № 19 от
20.05.1988 г. от И. Д.С., В. Д.С. и М.Д.Г.,
които са се отказали от наследството на покойния си баща Д. Г. С..
На същата дата с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и отказ от
наследство /л.15 от делото/, ищецът Г.Д.С. и С. И.С. са признати за собственици
върху следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, коридор, мазе и
стопанска сграда, построени върху държавно дворно място от 440 кв.м.,
урегулирано в парцел ***по регулационния план на гр. Каварна.
Установява се от представеното
строително разрешение № 147/29.12.1987 г., че на В. Д.С. е разрешено да построи
гараж за лека кола, върху 20 кв.м. в
парцел XI, в кв. 40 по плана на гр.
Каварна.
От приетите по делото три съдебно
технически експертизи изготвени от вещото лице М.Х., неоспорени от страните и
ценени от съда, като компетентно изготвени се установява, че въз основа на ОПС
от 14.11.1961 г. върху дворно място с площ от 440 кв.м., представляващо ПИ с
идент. 35064.*** по КККР на землището на гр. Каварна са изградени следните
постройки: масивна едноетажна жилищна сграда, ПИ с идент. 35064.***.1 с каменни
основни и външни стени, вътрешни тухлени стени, стоманобетона плоча, дървена
покривна конструкция с покритие от цигли, построена 1966-1968 г., с извършено
надстрояване със смяна на покривната конструкция от дървена в стоманобетонова и
пристрояване на баня, тоалетна, коридор и стълбище към тавана през 1995 г.
Жилищният етаж е със застроена площ 94 кв.м., съдържащ четири стаи, две от
които без мазилка и шпакловка по стените и тавана, без подова настилка, два
коридора, входно антре, баня и тоалетна; складово помещение в подпокривното
пространство с площ 80 кв.м.; масивен гараж – ПИ с идент. 35064.***.2 пристроен
към жилищната сграда, с каменни основи, тухлени стени с покритие от ламарина,
построен 1980 г. на границата с ПИ с идент. 35064.***с площ от 20 кв.м.;
селскостопанска постройка, състояща се от стая и курник с каменни основи и
стени, покрив от ламарина, построена през 1966 г. с площ от 31 кв.м. и
селскостопанска постройка – свинарник с каменни основи и стени, покрив от
ламарина, построена 1975 г. с площ от 10 кв.м. Гаражът, изграден на южната
дворищно-регулационна граница на имота, представляващ сграда с идент. 35064.***.3
е неузаконим, т.к. в срока по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно
26.11.2012 г.- 26.11.2013 г. в Общинската администрация Каварна не е постъпило
заявление за узаконяване на същия. Сграда с идент. 35064.***.3 по КККР на
землището на гр. Каварна е търпима по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и §
127, ал.1 от ПВР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. Пристроената част съдържаща кухня,
баня, тоалетна, коридор и стълбище към тавана е функционално свързана с
основната жилищна сграда. Изграденото извън обема на придобитото право на
строеж не може да се обособи като самостоятелен обект – жилище, т.к. не
отговоря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба 7
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с
решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото
производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на
съсобствеността /чл. 34, ал.1
ЗС и чл. 69 ЗН/.
С оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в
първата фаза, следва да се приеме, че е релевантно дали между страните по
делото е налице съсобственост върху процесните имоти, както и какви са правата
им в съсобствеността.
От представените по делото доказателства се установи
по безспорен начин, че ищецът Г.Д.С. и ответниците М.Д.Г., Г.Ж.С., Ж.И.С., С.П.С.
и С.В.С. в качеството им на наследници на С.И.С., а ищецът и на лично основание
притежават в съсобственост заявените за делба недвижими имоти.
Искането на ответниците С. и С. С. за изключване от
делбената маса на имот с идент. 35064.***.3, поради претендирането му като тяхна
изключителна собственост, съдът намира за неоснователно, поради което следва да
го остави без уважение. Ответниците не успяха да докажат при условията на пълно
и главно доказване твърдението си, през 1987 г. да е било надлежно преотстъпено на В. С. от майка му и наследниците
на баща му правото на строеж, което им е било учредено от общината през 1961 г.
Съгласно правилото на чл. 15а, ал. 1 ЗС (в редакцията
му приета с ДВ, бр. 87 от 1974 г., приложима през 1987 г. и до отмяната на
разпоредбата с ДВ, бр. 33 от 1996 г.): Правото на строеж върху държавна земя не
може да се прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен
строежът, освен на негови роднини по права линия. Съгласно правилото на чл. 15в
ЗС (в редакцията му приета с ДВ, бр. 87 от 1974 г., приложима през 1987 г. и до
отмяната на разпоредбата с ДВ, бр. 33 от 1996 г.): ал. 1. Правото на строеж
върху държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна
индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за
нуждите на негови роднини по права линия; ал. 2 Приобретателят по ал. 1
придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от
първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги.
Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж. От изложеното
следва, че формата за действителност за прехвърлянето на учреденото от
държавата право на строеж върху държавен парцел, отстъпен от държавата на
граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, е писмена, с
нотариална заверка на подписите. Ответниците не представиха изискуемите от
закона документи доказващи надлежно учредяване в полза на техния наследодател
право да изгради процесния гараж. По силата на представеното строителното разрешение
от 29.12.1987 г. В. Д.С. не е придобил право на строеж върху дворното място, като
дори и влагането на средства и труд за изграждането на сградата от 20 кв. м.
/доказателства за това не са ангажирани/ няма за последица придобИ.ето на вещно
право, поради което собствеността върху построения гараж с идент. 35064.***.3 е
придобита от С.С. и всички наследници на Д. С..
Установи се по безспорен начин, че след направения
през 1988 г. отказ от наследството на Д. С., ищецът Г.С. е станал собственик на
½ ид.ч от заявените за делба имоти, а майката на страните С.С. е
призната за собственик на останалата ½ ид.ч. от същите.
Към датата на открИ.е на наследството - 22.11.1996 г.,
С.И.С. е имала за законни наследници: Г.Д.С., М.Д.Г., И. Д.С. и В. Д.С. – нейни
деца. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия
наследяват по равни части. Така съгласно посочената разпоредба, всеки от
наследниците е придобил по 2/16 ид.ч. от наследствените имоти, като на Г.С.
дела в съсобствеността е станал 10/16 ид.ч., поради притежаваната на лично
основание част от 8/16 ид.ч. След смъртта си през 2013 г. В. С. е оставил за свои
наследници С.С. – съпруга, С.С. и Пламен С. – деца, които като негов универсални
правоприемници са станала съсобственици на неговите идеални части от имотите. След
смъртта на Пламен С. през 2017 г. квотите в съсобствеността на наследниците на В.
С. са станали 1/16 ид. ч. за С.С. и 1/16 ид.ч. за С.С..
След смъртта си през 2017 г. И. С. е оставил за свои наследници
Г.С. – съпруга и Ж.С. – син, които като негови универсални правоприемници са
станала съсобственици на неговите идеални части от имотите, при квоти 1/16 ид.
ч. за Г.С. и 1/16 ид.ч. за Ж.С..
Безспорно е, че с предявяване на иска за делба
от ищеца и с участието в делбеното производство на ответниците те са изразили
конклудентно волята си да приемат наследството от техния наследодател. Частите
им в съсобствеността на делбените имоти, образувани в съответствие с чл. 5, ал.
1 от ЗН са както следва: 10/16 ид.ч. за Г.Д.С., 2/16 ид.ч. за М. Д. Г., 1/16
ид.ч. за Г.Ж.С., 1/16 ид.ч. за Ж.И.С., 1/16 ид.ч. за С.П.С. и 1/16 ид.ч. за С.В.С..
Следователно на основание чл.69 ал.1 от ЗН трябва да се допусне извършването на
съдебна делба за процесните имоти при определените делбени квоти.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание
чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. 69 от ЗН, между Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,
М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Г.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.И.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, С.П.С., ЕГН **********, с адрес *** и С.В.С. ЕГН **********,
с адрес ***, върху следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА –
еднофамилна с идентификатор: 35064.***.1, със ЗП 94 кв.м., на 1 етаж; ГАРАЖ с
идентификатор 35064.***.2, със ЗП 20 кв.м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 35064.***.3, със ЗП 22 кв.м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 35064.***.4, със ЗП 31 кв. м., на 1 етаж; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА
с идентификатор 35064.***.5, със ЗП 10 кв.м., на 1 етаж, всички разположени в
поземлен имот общинска собственост с идентификатор 35064.***, с административен
адрес гр. Каварна, ул. „***” № 21, по КК и КР на гр. Каварна, одобрени със
Заповед РД-18-32 от 27.02.2008 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), номер по предходен план: квартал *** съседи: 35064.***, 35064.***, 35064.***,
35064.***, при делбени квоти:
10/16 ид.ч. за Г.Д.С., 2/16 ид.ч. за М. Д. Г., 1/16 ид.ч. за Г.Ж.С., 1/16 ид.ч.
за Ж.И.С., 1/16 ид.ч. за С.П.С. и 1/16 ид.ч. за С.В.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………