Присъда по дело №15045/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2025 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110215045
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 94
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря Н. ИВ. ВЕЛЕВА
и прокурора П. П.
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Наказателно дело от
общ характер № 20221110215045 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Г. С,, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че за периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г. включително в
гр. София, след като бил осъден с решение № 4372/12.04.2016г. на СРС, III
ГО, 89 с-в, постановено по гр.д. № 70898/15г., влязло в законна сила на
12.04.2016г., да издържа своя низходяща – дъщеря си П. С. С., родена на
19.01.2008г., като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева месечно до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
чрез нейната майка и законен представител С. С. У съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – в
размер на седемнадесет месечни вноски, като общият размер на всички
дължими месечни вноски за периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г.
включително е 2550 лева , престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
На основание чл. 183, ал. 3 НК съдът НЕ НАКАЗВА подсъдимия С. Г.
1
С тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалата.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. С да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените разноски в хода
на досъдебното производство в размер на 305.10 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на глава XXI НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по н.о.х.д. № 15045/2022 г., СРС, НО, 107 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.
№ 1368/21 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 9020/21 г. по описа на СРП
срещу С. Г. С. за това, че за периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г.
включително в гр. София, след като е бил осъден с решение №
4372/12.04.2016г. на СРС, III ГО, 89 с-в, постановено по гр.д. № 70898/2015г.,
влязло в законна сила на 12.04.2016г., да издържа своя низходяща – дъщеря си
П. С. С., родена на 19.10.2008г., като заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева месечно до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, чрез нейната майка и законен представител С. С.
У. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – в размер на седемнадесет месечни вноски, като общият
размер на всички дължими месечни вноски за периода от месец март 2021г. до
месец юли 2022г. включително е 2550 лева, престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
До постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимият С. Г.
С. е изплатил изцяло дължимата сума по неизплатената издръжка в размер на
2550 лева.
Производството пред настоящия съд протече по реда на глава XXVII
НПК, като по реда на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият С. С. призна изцяло
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и даде
съгласие да не се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното
следствие.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Счита, че са налице основания за
приложение на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като подсъдимият е изпълнил изцяло
задължението си преди приключване на производството.
Служебният защитник на подсъдимия адв. В пледира за оправдателна
присъда. Счита, че не всяко забавяне изпълнението на задължението за
издръжка представлява престъпление. Счита, че не се доказва субективната
страна на деянието и че липсва умисъл за неплащане на издръжката. Сочи, че
се касае до обективна невъзможност за плащане поради финансови
затруднения. Изтъква, че подсъдимият все пак е успял да заплати дължимата
издръжка. Алтернативно счита, че следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК.
Алтернативно моли за приложение на чл. 183, ал. 3 НК. В случай че съдът не
приложи и чл. 183, ал. 3 НК, моли за приложение на чл. 58а НК.
Подсъдимият поддържа адвоката си. В последната си дума моли да бъде
оправдан или да не бъде наказван.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
1
фактическа страна:
Подсъдимият С. Г. С. ЕГН **********.
Подсъдимият С. Г. С. и С. С. У. са родители на П. С. С., родена на г.
С решение № 4372 от 12.04.2016г. на СРС, III ГО, 89 с-в, постановено по
гр.д. № 70898/2015г., влязло в законна сила на 12.04.2016г., бракът между С. С.
У. и С. Г. С. бил прекратен. Със същото решение подс. С. Г. С. бил осъден да
заплаща на детето си П. С. С. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано
от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката. Съдебното решение е
постановено след постигнато споразумение между С. и У. за прекратяване на
брака им, в това число и по отношение на упражняването на родителските
права от страна на майката и относно дължимата издръжка на детето.
След постановяване на съдебното решение подсъдимият С. започнал да
изплаща дължимата издръжка, като превеждал по банковата сметка на У. в
„Първа инвестиционна банка“ АД суми в размер на по 250 лева месечно, от
които дължима издръжка в размер на 150 лева и още по 100 лева,
предоставяни за детето по негово желание.
В периода от месец декември 2020г. до месец юли 2022г. включително
независимо че не са били налице основания за изменение или прекратяване на
издръжката, подс. С. преустановил плащането й.
В хода на досъдебното производство подсъдимият заплатил дължимите
издръжки за месеците декември 2020г., януари и февруари 2021г., всяка от
които в размер на по 150 лева и в общ размер от 450 лева, като превел
дължимите суми за посочените три месеца на 17.03.22г., 29.04.22г. и 25.05.22г.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна и допълнителна
съдебно-оценителна експертиза подсъдимият не е изпълнил задължението си
за плащане на издръжка на детето си П. С. С. чрез нейната майка С. С. У. за
периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г. включително, а именно –
седемнадесет месечни вноски в общ размер 2550 лева.
В инкриминирания период – месец март 2021г. до месец юли 2022г.
подсъдимият не е бил препятстван да изпълнява задължението си по
заплащане на дължимата издръжка поради заболяване или изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. С. С. е бил работоспособен и трудово
ангажиран по силата на сключен на 19.10.2020г. трудов договор с фирма
„Жози 2009“ ЕООД, където работи на длъжност „шофьор“.
Подсъдимият С. Г. С. е неосъждан.
До приключване на съдебното следствие подсъдимият е изплатил изцяло
дължимата сума за издръжка в размер на 2550 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – самопризнанието на подсъдимия С. С. в хода на
2
съдебното следствие, с което същият призна изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, които го подкрепят: отчет по сметка в
„ПИБ“ АД /л. 17 от д.пр./, решение № 4372 от 12.04.2016г. на СРС, III ГО, 89
с-в, постановено по гр.д. № 70898/2015г., влязло в законна сила на 12.04.2016г.
/л. 28-29, л. 39-40 от д.пр./, справка от Служба по вписвания, Агенция по
вписванията /л. 25, л. 101 от д.пр./, показанията на св. С. С. У. /л. 35, л. 87 от
д.пр./, справка от НАП за регистриран трудов договор /л. 51, л. 52 от д.пр./,
заключение на съдебно-оценителна експертиза /л. 77-79 от д.пр./, отчет по
сметка в „ПИБ“ АД /л. 88-93 от д.пр./, удостоверение за раждане /л. 103 от
д.пр./, заключение на допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л. 105-
107 от д.пр./, справка АИС-БДС /л. 117 от д.пр./, удостоверение за идентичност
на лице с различни имена /л. 121, л. 123 от д.пр./, справка за съдимост /л. 22, л.
54 от д.пр. и л. 11, л. 19 от съд.д./; нареждания за превод /л. 36, л. 40, л. 43, л.
46, л. 49, л. 52, л. 56 от съд.д./.
Съдът не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал,
цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на
подсъдимия С. Г. С. се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата.
По делото са събрани несъмнени доказателства, че подсъдимият С. е
изплатил инкриминираната с обвинителния акт дължима сума за издръжка в
размер на 2550 лева. В тази насока са приобщените по делото банкови
нареждания, видно от които подс. С. до приключване на съдебното следствие
е изплатил цялата дължима сума в размер на 2550 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият С. С. е осъществил състава на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение - по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият С., след като е бил осъден с решение,
постановено по гр. дело № 70898/2015г. по описа на СРС, III ГО, 89 с-в, влязло
в сила на 12.04.2016г., да издържа дъщеря си П. С. С., като заплаща по 150
лева месечна издръжка чрез нейната майка и законен представител С. С. У., не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 17
броя месечни вноски за периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г.
включително, като общият размер на дължимите месечни издръжки е 2550
лева.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК, е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
3
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от задълженото лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.
В настоящия случай без съмнение се установи, че подсъдимият С. С. е
бил осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 70898/15г. на СРС, III ГО, 89 с-
в да заплаща на дъщеря си П. С. С. месечна издръжка в размер на 150 лева,
както и в периода от месец март 2021г. до месец юли 2022г. включително
дължимата издръжка не е била изплащана.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и
възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки,
разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите,
задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези
въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж
постановено, решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му независимо от възможностите
на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК
от обективна и субективна страна са без значение трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител,
здравословното му състояние, ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права,
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това
отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на
осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска
промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ,
налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на
правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски
запис или по банков път. В хода на производството бе установено, че
подсъдимият не е изплащал дължимата по съдебното решение издръжка за
инкриминирания период на вменената стойност от 2550 лв. чрез майката на
детето С. У., като предвид факта, че детето е било малолетно, същата е била и
неин законен представител. В периода след развода свидетелката С. У., на
която са били предоставени за упражняване и родителските права, се е
грижела за покриване на ежедневните нужди на детето, включващи храна,
облекло, създаване на приемлив домашен бит чрез заплащане на режийни
разноски и др. Законодателят предвижда родителят, комуто не са
предоставени родителските права, да изплаща издръжка чрез родителя,
комуто те са предоставени, защото последният е човекът, правещ разчети за
цялостната издръжка на детето, доколкото нему са предоставени и грижите за
отглеждане. Изпълнителното деяние на престъплението, осъществено от подс.
4
С. С., се изразява именно в неплащането на издръжка на дъщеря си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно – общо седемнадесет месечни
вноски, като съдът намира за несъмнено установено, че съставът на
престъплението по чл 183, ал. 1 НК е осъществен от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка на
дъщеря си през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил
дължимата издръжка в размер на повече от две вноски – общо сумата от 2550
лева, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял
настъпване на общественоопасните му последици.
Не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Деянието на
подсъдимия не е малозначително и не осъщестява само формално признаците
на предвиденото в закона престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Обществената му
опасност е характерната за този вид престъпление, като подсъдимият не е
заплатил общо седемнадесет месечни вноски. Фактът дали подс. С. е имал
финансови затруднения както съдът посочи, не влияе на обективната
съставомерност на деянието, а заплащането на дължимата издръжка до
приключване на съдебното следствие има за своя последица приложение на
чл. 183, ал. 3 НК и не може да доведе самостоятелно до извод за наличие на
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.
До приключване на съдебното следствие пред първата инстанция
подсъдимият С. С. е изплатил изцяло дължимата сума от 2550 лева. Тъй като
преди постановяване на присъдата от първата инстанция подс. С. изпълни
задължението си, той не се е ползвал от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК и за
пострадалата не са настъпили други вредни последици, съдът на основание чл.
183, ал. 3 НК не наказа подсъдимия С. Г. С..
Тъй като подс. С. бе признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК го осъди да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 305.10 лева.
С тези съображения съдът постанови присъдата си.

5
Съобщи за изтекли лични данни