№ 381
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500549 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 115/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 857/2024 г.
по описа на РС – Левски е отхвърлен предявеният от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1404, р-н „Триадица“,
бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез
юрк. Б. Т. ,иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на Ф. Ю. Ю., ЕГН **********, с адрес:
с. **, ул. „*“ № **, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в общ размер 1122,29 лв., формирана както следва: главница
в размер на 800,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 50,63 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.; законна лихва
за забава върху главницата в размер на 271,66 лв. за периода от 12.01.2022 г. до
28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като
неоснователен.
Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила
въззивна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* ,чрез юрк.
Б. Т., в която се изразява становище, че същото е неправилно. Въззивникът
счита, че неправилно съдът е отхвърлил предявените от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД искове с твърдението, че „АПС Бета България" ЕООД, в
качеството си на цесионер не е уведомил надлежно длъжника по процесния
1
договор за кредит за станалото прехвърляне на вземания, поради което
ищецът не е активно материално легитимиран да предяви исковете. Счита за
неправилно твърдението на първоинстанционния съд, че връчването на
уведомление за цесия на особен представител няма действие спрямо страната.
Посочва, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е извършено на особен представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчването правни последици. Въззивникът твърди, че
законът не въздига като изискване уведомлението за цесията да е фактически
достигнало до знанието на длъжника, напр. в случай, че е изпратено
уведомление до длъжника, но последният не е намерен на посочения адрес,
уведомлението ще бъде надлежно изпратено. Твърди, че уведомлението за
цесия, изпратено до особения представител, поражда действие, съгласно чл.99
ал.4 от ЗЗД.
На следващо място въззивникът посочва, че целта на съобщаването за
прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно
изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител
на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга
действието на договора за цесия и цесионерът се явява активно легитимиран
да получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може успешно
да възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това
твърди да е налице плащане в полза на предишния кредитор. При липса на
такова плащане, какъвто е процесния случай, обстоятелството дали и на кого е
била съобщена цесията, е ирелевантно.
Моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС като
неправилно и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи
предявените искове срещу ответника Ф. Ю. Ю.. Претендира направените
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Р. Р. от
Пл.АК, назначена за особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на Ф.
Ю. Ю. – ответник в първоинстанционното производство. В отговора се
изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди се, че правилно ЛРС е отхвърлил предявените от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД искове, като неоснователни поради това, че
дружеството не е уведомило надлежно длъжника за извършената цесия.
Твърди се, че не може да се приеме за правилен аргумента, че връчването на
уведомление за цесия на особен представител има действие спрямо длъжника.
Назначаването на особен представител е именно поради факта, че не може да
бъде намерен и призован Ф. Ю.. Особеният представител твърди, че е
направил опит да осъществи връзка с ответника, но не е могъл да го уведоми
за образуваното гражданско дело и съответно, за извършената цесия.
Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
редовно призован, не се представлява. В депозирано писмено становище,
пълномощникът – юрк. Павлина Цветкова поддържа изцяло подадената.
2
Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият Ф. Ю. Ю., редовно призован чрез
назначения особен представител адв. Р. Р. от ПлАК, не се явява и не се
представлява. В депозирана молба особеният представител адв. Р. Р. от Пл.АК
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, като моли,
същото да бъде потвърдено. Към молбата са приложени писмени бележки.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* пред Районен съд
- Левски е образувано ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на същия съд, като е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 292/24.07.2024 г., с
която е разпоредено длъжникът Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** да заплати на
кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 800,00
лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от
23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,63 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 271,66
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 28.06.2024
г., както и държавна такса в размер на 44,24 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от
Договор за кредит № 743279/12.10.2021 г., като с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по посочения Договор за кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С Разпореждане №
728/09.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на РС - Левски
е указано на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да
предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
В указания от съда срок, пред РС - Левски е подадена искова молба от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* ,чрез пълномощника – юрк.
Б. Т., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК против Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** за
признаване за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
3
ответника Ф. Ю. Ю., че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК
********* сумата в общ размер от 1122,29 лв., от които: главница в размер на
800,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
50,63 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.; законна лихва за забава
върху главницата в размер на 271,66 лв. за периода от 12.01.2022 г. до
28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
За да отхвърли предявеният иск ЛРС е приел, че ищцовото дружество
не е представило доказателства да е извършено надлежно уведомяване на
длъжника за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е посочил, че от значение за уведомяването
по чл.99 ал.3 от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за
сключения договор за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в
заемното правоотношение. Въпреки посоченото в исковата молба, че до
длъжника е било изпратено уведомление за цесията на посочена от него
електронна поща, такова не е установено като приложено писмено
доказателство, такъв e-mail да е получаван и съответно, да е достигнал до
знанието на ответника. Въпреки положените от съда усилия, ответникът не е
открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, на
когото е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, вкл. и
всички книжа, касаещи сключения договор за цесия. Съдът е приел, че
връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на
упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата
въззивна инстанция.
Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на
вземане по издадената заповед за изпълнение и успешното му повеждане
предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото
в нея основание. Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да
установи процесуалните предпоставки на иска по чл.422 ал.1 от ГПК и
4
наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да
докаже изложените в исковата молба твърдения, а именно: да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата
по договора според начина, уговорен в него, настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането по договора, за която ответникът е уведомен, преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията.
От събраните по делото доказателства, Окръжният съд намира за
установено следното:
От приложения Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 743279/11.10.2021 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК ********* и Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** е видно, че на Ф. Ю. Ю., в
качеството му на потребител е предоставен кредит под формата на паричен
заем в размер на 800,00 лв., при лихвен процент на кредита – 36%, ГПР –
42,58%, срок на погасяване – 3 месеца, лихвен процент, който се прилага при
просрочени плащания – 10%. Към сключения Договор за потребителски
кредит е приложен Погасителен план, в който са отразени трите вноски като
дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана. При
хипотезата на чл.46 от Договора са отразени неустойка и месечна вноска с
неустойка в лева и в евро.
По делото са приложени Общи условия на Договора за потребителски
кредит, предоставен от разстояния, уреждащ отношенията между „СТИК
КРЕДИТ“ АД и потребителите, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, История на
изпратените SMS съобщения към клиента, както и копие на снимка и лична
карта на Ф. Ю. Ю..
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г.,
сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството
му на цесионер и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
цедент, „СТИК КРЕДИТ“ АД прехвърля и продава на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД портфолио с вземания и акцесорни права, описани в
Анекс № 1 към Договора. Вземането на цедента по Договора за кредит е
включено в Приложение № 1 към Договора за цесия /л.34 от делото пред
ЛРС/. Приложено е Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3
от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, описани в Договор за
5
продажба на вземания от 12.07.2023г. и приложенията към него.
По отношение на доводите на първоинстанционния съд, с които е
отхвърлен предявеният иск, а именно, че волеизявлението на цесионера,
извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента не е
достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо
него, настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни, по
следните съображения:
Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните
усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание
чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с
оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на
последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител
относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от
решението и т.н. И в двата случая, представителят има право да извършва
всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК. Връчването на
уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане
на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на
делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация
на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично
връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална
недобросъвестност от страна на последния/.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да
плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава,
когато е платил на ненадлежен кредитор, което в случая, не се установява.
Независимо от това, че длъжникът-кредитополучател не е уведомен
преди настоящото съдебно производство за цесията в полза на цесионера -
ищец, то уведомяването за цесията е надлежно осъществено с връчване на
исковата молба, към която са приложени както уведомителното писмо за
цесия, така и договорът за цесия, упълномощаването на цесионера от цедента
6
да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията и потвърждаването на
цесията от цедента на цесионера, които обстоятелства съдът е длъжен да вземе
предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК като обстоятелства, настъпили в
хода на делото и обуславящи легитимацията на ищеца да претендира като
кредитор изпълнение от ответника - длъжник по прехвърлените вземания.
Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е
съдебната практика, а възражението на ответника, че щом цесията не му е
съобщена, няма действие спрямо него, е неоснователно. За да породи цесията
действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от цедента -
чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие.
Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само
за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор и длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението. В този смисъл, съдът
съобрази Определение № 987/18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС,
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., Решение № 78/09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013 г. и Решение № 137/03.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014 г., в които се приема, че получаването от ответника на
уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към исковата
молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните
последици на чл.99 ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона
за начина на уведомяване на цесията и при липса на оспорване на
автентичността на уведомлението, приложено към исковата молба. От
значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото
изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено
надлежно авторство на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено
от цедента на цесионера, при което ирелевантно е дали уведомлението,
предхождащо настоящото производство е надлежно, щом не се твърди
претендираното вземане да е изпълнено изцяло или отчасти на предишния
кредитор – цедент.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно извършено, ако е направено на особения представител и от този
7
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /по
този въпрос изрично е постановено и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС/. Поради това, съдът намира за неоснователни изводите на
първоинстанционния съд, свързани с липсата на надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия. Напротив, по делото са представени както
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, така и пълномощно
от цедента на цесионера за връчване на уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД на
длъжниците и потвърждение от „СТИК КРЕДИТ“ АД за извършеното
прехвърляне на вземания, описани в Договор за продажба на вземания от
12.07.2023 г. и приложенията към него.
Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника, доколкото и
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на
предишен кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е
създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на
ненадлежен кредитор с т.н. двойно плащане.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 743279/11.10.2021 г. и страните по него –
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.
Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респективно, нищожност, пряко
изводима от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване за
8
нищожност. /Решение № 23/07.07.2016 г., постановено по т.д. № 3686/2014 г.
на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
По отношение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, регламентираща
формата на договора, предвид спецификата на договора, като такъв, сключен
от разстояние, съдът намира, че изискванията за форма на договора са
спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и
разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с
необходимите реквизити. От приложените Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 743279/11.10.2021 г., Погасителен план към
него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и Общи условия е видно, че същите са
изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12,
поради което не е налице нарушение на тази императивна норма на закона.
Спазени са изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК – в процесния
Договор за потребителски кредит е посочен общия размер на кредита – 850,64
лв. и условията за усвояването му, посочен е лихвения процент по кредита –
36%. Изискването в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК има предвид само формалното
посочване на ГПР и общата дължима сума от потребителя и в настоящия
случай, това изискване е спазено, като в чл.1 от процесния Договор е посочена
общата дължима сума в размер на 850,64 лв., която включва сумата на
отпуснатия кредит в размер на 800,00 лв., лихва в размер на 50,64 лв., лихвен
процент – 33%, ГПР – 42,58%. Съгласно чл.19 ал.2 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания, т.е. предвиден е законоустановен механизъм за пресмятане на
9
ГПР. Изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите са
посочени в чл.7 от Общите условия. По делото е представен Погасителен
план, в който са отразени трите вноски като дата /падеж/, вноска /главница/,
месечна лихва, вноска фиксирана, а при хипотезата на чл.46 от Договора са
отразени неустойка и месечна вноска с неустойка в лева и в евро. В чл.18 и
чл.19 от процесния Договор за потребителски кредит се съдържа информация
за правото на потребителя да погаси предсрочно кредита.
В чл.19 ал.4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на
процесния договор – 11.10.2021 г. са приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и
ал.5 от ЗПК и те ясно и точно определят предела на оскъпяване на кредита.
Възнаградителната лихва, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК е компонент от ГПР и
размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие
е същата, наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което в случая е спазено. При лихвен процент на БНБ
0,00 на сто, за срока на действие на договора за кредит, годишният процент на
разходите по него не следва да превишава 50,00%. Видно от процесния
договор, ГПР е в размер на 42,58%, което не надвишава този размер и не
противоречи на императивното изискване на чл.19 ал.4 от ЗПК.
По отношение на разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗПК, регламентираща, че
общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора, в случая, в
заповедното производство по ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на ЛРС са
приложени Общи условия на Договора за потребителски кредит, предоставен
от разстояние /л.25-34/. Тъй като процесният Договор за потребителски
кредит е сключен от разстояние, съгласно чл.10 ал.3 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, уреждащ предоставяне на финансови
услуги от разстояние чрез отправяне на електронни изявления, потребителят
има право през цялото време на действие на договора да получи условията на
договора на хартиен носител, когато изрично заяви това, като това правило
10
важи както за индивидуалните уговорки, така и за неразделните от тях общи
условия. В настоящия случай, Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № 743279/11.10.2021 г., Погасителен план към него, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и Общи условия са приложени по делото, като писмени
доказателства.
С оглед така установеното съдържание на процесния Договор за
потребителски кредит, съдът намира, че в същия са посочени съществените
елемента на договорното правоотношение, отговаря на изискванията за форма
и съдържание, действащи към датата на сключването му, поради което е
налице валидно облигационно правоотношение с характеристиките на
договор за потребителски кредит.
По тези съображения, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.22
от ЗПК за действителност на процесния Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 743279/11.10.2021 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде отменено Решение
№ 115/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 857/2024 г. по описа на РС–
Левски, като бъде признато за установено по отношение на Ф. Ю. Ю., ЕГН
********** съществуването на вземане на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район „Триадица“, бул.
„България“ № 81 в размер на 1122,29 лв., от които: главница в размер на 800,00
лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50,63 лв.
за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 271,66 лв. за периода от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 292/24.07.2024 г. по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на ЛРС.
При този изход на делото въззиваемият Ф. Ю. Ю. следва да заплати на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* направените деловодни
разноски общо в размер на 1190,69 лв., както следва: в заповедното
производство в размер на 94,24 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/; в първоинстанционното производство в размер на 562,00 лв.
/ДТ,възнаграждение за особ. представител и юрк. възнаграждение / и във
въззивното производство в размер на 534,45 лв. /ДТ, възнаграждение за
особен представител и юрк. възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение №
115/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 857/2024 г. по описа на РС –
Левски, като вместо него и на осн.чл.271,ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК по отношение на Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** съществуването
на вземане на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
район „Триадица“, бул. „България“ № 81 в размер на 1122,29 лв., от които:
главница в размер на 800,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 50,63 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 271,66 лв. за периода от
12.01.2022 г. до 28.06.2024г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 292/24.07.2024 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
546/2024 г. по описа на РС – гр. Левски.
ОСЪЖДА Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* направените деловодни разноски общо в
размер на 1190,69лв., както следва: в заповедното производство в размер на
94,24лв. ,в първоинстанционното производство в размер на 562,00лв. и във
въззивното производство в размер на 534,45 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12