Р Е Ш Е Н И Е
№ 614 20.05.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и четвърти април година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: М. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1096 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано
по повод жалба на Р.П.Я. с ЕГН: **********,***, чрез адв. З. М. против
Наказателно постановление № Б-38-ЮИР-49/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен
район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
1000 лева, за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че
жалбоподателят не е участник в строителството, нито е извършител на
констатирания строеж, поради което и няма качеството на „възложител”.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от пълномощник – адв. Марчева – БАК, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи.
За административнонаказващия орган, се явява
юрисконсулт Костова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
На 19.02.2018г. в РДНСК – Югоизточен район бил получен
сигнал от Валери Симеонов – зам. министър-председател на Република България, в
който се посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на
бившия къмпинг „Златна рибка”, общ. Созопол се извършват редица нарушения на
ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в
незаконно строителство. Въз основа на сигнала била образувана проверка, в хода
на която работна група на АНО, извършили проверка на място и по документи в
Община Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество нередности, за които
съставили Констативен протокол от 19.02.2018г. В частност, служителите на
РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлен имот ПИ 67800.34.23, местност „Света
Марина“, гр. Созопол бил извършен незаконен строеж, представляващ „Едноетажна
сграда №8“, с неправилна правоъгълна форма в план, с приблизителни размери 15
м./7 м., с площ приблизително 105 кв.м. и височина 3.00 м. Сградата била
изградена върху бетонна площадка от сглобяеми термопанели, с двускатен покрив.
Същата била електрифицирана, водоснабдена и включена към площадковата
канализационна мрежа.
Актосъставителката не установила кога точно и от кого
точно бил извършен въпросният строеж, но констатирала, че жалбоподателят
Я. е придобил идеални части от имота, в който е
констатиран незаконния строеж на 03.10.2012г., като в действителност това се е
случило на 13.10.2016г. с нотариален акт
№ 124, том III, per. № 4366, дело № 455 от 13.10.2016г., в които бил
констатиран незаконния строеж, поради което и преценила, че Я., в качеството му
на участник в строителството – възложител е допуснал извършването на незаконния
строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Относно времето на извършване на
нарушението, свидетелката решила да посочи периодът от придобиване на
собствеността до датата на проверката – т.е. от 13.10.2016г. до 19.02.2018г.
Актосъставителят Ч. изпратила покана до жалбоподателя
за явяване в РО „НСК” – Бургас при РДНСК – Югоизточен район, за съставяне на
АУАН. В определения срок, жалбоподателят се явил и го подписал без възражения.
След връчване на АУАН, административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал
обжалваното постановление, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с
чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с
чл. 12, ал.2 ЗУТ.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка, на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а
АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки
това, настоящият състав счита, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление.
С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и
АНО, да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на
извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо
и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно разпоредбата на чл. 3
от ЗАНН. В конкретния случай, актосъставителят и АНО са посочили, че деянието е
извършено в период от 13.10.2016г. (датата на реално придобиване на имота) до
19.02.2018г. – датата на извършване на проверката от контролните органи. Съдът
намира този подход за очертаване на датата на деянието за крайно порочен и
незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да
установи точния момент на извършване на нарушението, респективно цели отбягване
на задължението за иницииране и провеждане на производството, в сроковете по
чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се
окачестви като т.нар. „продължено противоправно поведение”, когато нарушението
се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от
съответните органи или по волята на дееца. В случая, въпросният незаконен
строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент – т.е. на точно определена
дата или период от време, който може да бъде установен, като в тежест на
актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да
разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да
установят кога точно се е случило това. В съдебно заседание, актосъставителят Ч.
заявява, че не знае дали строежът е изпълнен преди 2016г. или след това, както
и дали същият не е бил част от бившия къмпинг „Златка рибка” – т.е. посочването
на началната дата на нарушението е напълно произволно и не се базира на това,
кога действително е извършено нарушението и от кого, а на това кога
жалбоподателят е придобил имота, което съдът приема за ирелевантно. Не е ясно
дали строежът не е бил изпълнен дори преди това – АНО не изпълнява задължението
за посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на настоящия
състав, това обстоятелство, следва да се приравни на липса на посочване на
такава дата.
На следващо място съдът следва да посочи, че формата
на изпълнителното деяние „допустителство” е изключение от общия принцип за
ангажиране на административна отговорност на субектите. Съгласно разпоредбата
на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в определените от закона случаи.
Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в
строителството, който допусне извършването на незаконен строеж, т.е. принципно
може да се ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото
задължение за доказване на субективната страна на нарушението – на „вината”.
Обстоятелството, че в имота е извършен незаконен строеж не означава
автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на този строеж. Не е
налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен
строеж, при всички случаи, собственикът на терена (който може и да е държавата
или общината), следва да носи отговорност за допустителство. Следва да се
ангажират доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел
или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е
бездействал и не се е противопоставил, като по този начин е „допуснал” друг да
извърши строежа. В тази връзка, АНО е следвало да посочи кога и от кого е
изпълнен стоежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се
провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши
нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния
случай, видно от показанията на актосъставителката, контролните органи не са
установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им,
че жалбоподателят е „допуснал” този неизвестен извършител да построи незаконна
постройка в имот, който той притежава, остават недоказани. Липсата на посочване
на съставомерни факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че
жалбоподателят е „участник в строителството - възложител”, без да се посочат
обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е
самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на
чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на
производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона,
които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, без да е
необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-38-ЮИР-49/11.09.2018г.,
издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район против Р.П.Я. с ЕГН: **********,***,
чрез адв. З. М., с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239,
ал.1, т.2 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.
Тук е
мястото да се посочи, че съгласно съдебната практика – Тълкувателно решение на
ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г., на основание чл. 84, вр. с чл.11 от ЗАНН вр. с
чл.81 ал.3 НК, в административнонаказателното производство намира приложение
институтът на „абсолютната давност”, който е 4,5 години от извършване на
нарушението. В случая, началната дата, на която се твърди, че е било
„допуснато” извършването на незаконен строеж е 03.10.2012г. Прилагайки
правилата за абсолютната давност се достига до извод, че дори да се приеме, че
жалбоподателят е извършил нарушение, то същото вече е с изтекла абсолютната
давност за реализиране на отговорността на нарушителя. Именно поради строго
формалния характер на производството по налагане на административни наказания,
законът вменява на АНО задължение безпротиворечиво и еднозначно да посочи
датата, на която приема, че е извършено нарушението.