№ 6864
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100515030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „А1 България“ ЕАД срещу решение от
09.10.2024 г. по гр.д. №17403/2024 г. на Софийския районен съд, 56 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „Минолби“ ЕООД на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 7,96 лв., представляваща такса за услуги в роуминг за тел.****, която сума била
включена във фактура №********** с период на фактуриране 28.08.2023 г. – 27.09.2023 г.,
която сума била платена на ответника при липса на основание, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е следвало да се прилагат правилата на
роуминг пакет „А1 Europe&Balkan“, с оглед разпоредбата на чл.8 Регламент /ЕС/ 2022/612,
който роуминг пакет е бил действащ към момента на начисляване на процесните такси.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
1
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но поради следното:
Според дадените в ППВС №1/1979 г. указания връщане на даденото без основание
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при първоначална липса на основание,
т.е. още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предполага
установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на
имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и първоначална липса на
основание за получаването и.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице трайна практика на
съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д.
№375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на
ВКС, решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези
решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса
на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази
насока е и ППВС №1/79 - т.1/. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на
някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в
доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го
получи, съответно да задържи извършеното плащане.
В конкретния случай, с оглед фактическите твърдения на страните, в тежест на ищеца
е да установи положителния факт на плащането на процесната сума.
В тежест на ответника е да установи, че страните са били обвързани от сочения
договор за мобилни/фиксирани услуги, както и наличието на основание за получаване на
начислената такса за услуги в роуминг.
По делото не е спорно и е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно
договор №********* с приложение от 03.12.2021 г., вкл. и по отношение на мобилен номер
*********, за който ищецът е заплатил процесната сума в размер от на 7,96 лв. за ползвани
услуги в роуминг през периода 30.08.2023 г. – 07.09.2023 г. Не е спорно и че на 17.08.2023 г.
е заявена активация на роуминг пакет „А1 Europe&Balkan“ за процесния мобилен номер.
По делото се представени Общи условия по посочения тарифен план, от който се
установява, че „А1 Europe&Balkan“ е роуминг тарифен план, който се активира в
допълнение към използвания основен роуминг тарифен план и с който срещу дневна такса
абонатът получава възможност да говори, да изплаща съобщения и да ползва мобилен
интернет в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция, както и в
препоръчителните мрежи в Сърбия и Македония. Таксата се начислява, само ако е
реализиран трафик в съответните държави или мрежи през конкретния ден /входящ или
изходящ разговор, кратко съобщение или трафик за мобилен интернет в роуминг/. При липса
на потребление такса не се начислява. Услугите, които се предоставят при избор на този
допълнителен пакет срещу дневна такса от 1,99 лв. с ДДС, са следните: 1000 изходящи
минути към ЕС/ЕИЗ, Турция и препоръчителните мрежи в Сърбия и Македония, както и
входящи повиквания, 1000 изходящи кратки текстови съобщения /SMS/ към ЕС/ЕИЗ, Турция
и препоръчителните мрежи в Сърбия и Македония и 200 МВ мобилен интернет. Като зона
2
на валидност на пакета изрично са изброени всички мрежи в ЕС/ЕИЗ: Австрия, Белгия,
Великобритания, Германия, Гибралтар, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия,
Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия,
Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция,
Холандия, Хърватска, Чехия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, както и
присъединените отвъдморски територии – Карибски острови, Реюнон, Сен-Бартелеми, Сен-
Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, а също Турция и
препоръчителни мрежи в Сърбия – Vip mobile, Сърбия и Македония – One.Vip Македония.
В процесния договор и в разписаните условия към него е посочено отново изрично,
че „А1 Europe&Balkan“ се активира единствено като допълнителен план към избрания от
абоната основен роуминг тарифен план. Промяната на основния роуминг тарифен план,
извършена след активиране на „А1 Europe&Balkan“, не води до автоматична деактивация на
„А1 Europe&Balkan“. Предвидено е дневната такса да се начислява единствено при условие,
че в рамките на деня е генериран трафик в посочената по-горе Зона за валидност /входящ
или изходящ разговор, изпратено кратко съобщение или мобилен интернет в роуминг/.
В условията, приложими към този роуминг пакет, е уточнена поредност на
ползването на услугите по допълнителния пакет и тези по основния роуминг тарифен план,
а именно, че след изчерпване на включените минути и/или SMS-и или при ползване на
услугата в непрепоръчителни мрежи се прилагат условията на използвания от абоната
основен роуминг тарифен план.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира напълно, се установява, че за датите 30.08.2023 г., 02.09.2023 г., 06.09.2023 г. и
07.09.2023 г. действащият план на мобилен номер **** е бил „А1 Europe&Balkan“, за което е
била начислена дневна такса в размер на 1,99 лв. с ДДС /1,66 лв. без ДДС/. В този период е
бил реализиран трафик както следва: на 30.08.2023 - Internet A1, Мобилен интернет Роуминг
Европа безкрай /МВ/ BASE, 3 М Б Orange, Белгия; на 02.09.2023 г. – изходящи/входящи
разговори роуминг Европа безкрай 13, с дневна така „А1 Europe&Balkan“; на 05.09.2023 – 3
бр. входящи SMS Роуминг ЕС Free Mobile, Франция 1; на 06.09.2023 – изходящи/входящи
разговори Роуминг Европа безкрай, с дневна така „А1 Europe&Balkan“; на 07.09.2023 - 4 бр.
изходящи/входящи разговори Роуминг Европа безкрай – с начислена дневна така „А1
Europe&Balkan“. Вещото лице сочи още, че в посочените дни са ползвани услуги в роуминг,
като за 05.09.2023 г. единствено има постъпили входящи текстови съобщения, поради което
не се дължи такса за този ден.
В Регламент /ЕС/ 2022/612 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни
мрежи в рамките на ЕС като една от целите на същия е посочено, че доставчиците на
роуминг не налагат надценки на националната цена на дребно на клиенти в която и да е
държава — членка на ЕС за: изходящи или входящи повиквания; изпращане и получаване на
SMS съобщения; използване на интернет връзка, например за електронна поща и свързани с
интернет приложения; изтегляне или качване на данни, включително незабавни съобщения,
видеоконференции и гласови повиквания с използване на данни. Съгласно чл.4 Регламента
доставчиците на роуминг не налагат никаква надценка в допълнение на националната цена
на дребно на роуминг клиенти в която и да е държава членка за изходящо или входящо
регулирано роуминг повикване, за изпратено регулирано SMS съобщение при роуминг или
за използвани регулирани роуминг услуги за данни, нито налагат каквато и да е обща такса
за активиране на крайно устройство или услуга за използване в чужбина, като се спазват
условията на членове 5 и 6. В чл.8 ал.2 Регламента обаче е предвидено, че доставчиците на
роуминг могат да предлагат, а роуминг клиентите могат да избират изрично роуминг тарифа,
която е различна от определената в съответствие с членове 4, 5 и 6 и параграф 1 от
настоящия член, при което роуминг клиентите се възползват от тарифа за регулирани
роуминг услуги, различна от тази, която биха получили при липса на такъв избор.
3
Доставчикът на роуминг напомня на тези роуминг клиенти какви предимства при роуминг
биха загубили в такъв случай. Без да се засягат разпоредбите на първа алинея, доставчиците
на роуминг автоматично прилагат тарифа, определена в съответствие с членове 4 и 5 и
параграф 1 от настоящия член, за всички съществуващи и нови роуминг клиенти. Роуминг
клиентите могат във всеки един момент да поискат да преминат към тарифа, определена в
съответствие с членове 4, 5 и 6 и параграф 1 от настоящия член, или да я сменят. Когато
роуминг клиентите съзнателно предпочетат да сменят тарифата, определена в съответствие с
членове 4, 5 и 6 и параграф 1 от настоящия член, или да се върнат към нея, прехвърлянето се
извършва в рамките на един работен ден след получаването на искането, то е безплатно и не
е обвързано с условия или ограничения, свързани с други елементи на абонамента, различни
от роуминга. Доставчиците на роуминг могат да отложат прехвърляне до изтичането на
определен минимален период, не по-дълъг от два месеца, от началото на прилагане на
предишната роуминг тарифа.
В конкретния случай клиентът е избрал на 17.08.2023 г. именно такъв роуминг план -
„А1 Europe&Balkan“, при който може да се начислява надценка за роуминг в държавите-
членки на ЕС в съответствие с разпоредбите на чл.8 Регламента, поради което следва да се
приеме, че клаузите от договора относно начисляването на дневна такса за роуминг в
държави-членки на ЕС са валидни и обвързват страните по договора, противно на приетото
от първоинстанционния съд.
По делото е представена заявка №2063286/29.08.2023 г. от ищеца до ответното
дружество за процесния тел. номер относно активация на роуминг „Национален роуминг
план в ЕС“. Във въззивното производство ответникът е задължен по реда на чл.190 ГПК да
представи подадените от ищцовото дружество заявки за промяна на роуминг тарифния план
през периода 17.08.2023 г. – 29.08.2023 г. относно процесния моб. номер, които документи
обаче не са представени. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК, въззивният съд
намира, че ищцовото дружество е заявило на 29.08.2023 г. връщане към тарифата по членове
4, 5 и 6 и параграф 1 от чл.8 Регламента, което прехвърляне е следвало да бъде извършено от
мобилния оператор в рамките на един работен ден, което в случая не е сторено, т.е.
последният не е имал валидно основание да начислява, считано от 30.08.2023 г. такса за
услуги в роуминг в държави-членки на ЕС.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за това, не доказа наличието на валидно правно основание за получаване на
заплатената от ищеца сума в общ размер на 7,96 лв., поради което и предявеният от ищеца
иск за връщането и се явява основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №18215/09.10.2024 г., постановено по гр.д.
№17403/2024 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5